Wal

Критерии за истина или за истинност? Ако е първото (а и второто!) то аз не виждам такива. Всичко е истина. Истината си е нещо лично и за всеки един тя е нещо различно. Един казва, че истината е това, което вижда; друг, че е това, което може да пипне, да чуе и т.н... Ако за един е добро, то за друг е зло. Казваш, че един от критериите е авторитета на учителя. Т.е. на примера, на подражанието. А защо си сигурен? Духовното развитие е нещо строго индивидуално. Колкото човеци, толкова и пътища към истината. Знаем, че светлината съществува и това е достатъчно.

Значи, въпросите са два. 1) Какво значи просветлен. Според мен един просветлен човек би трябвало да вижда нещата такива, каквито са в действителност, истинно, в тяхната Простота. Защото този човек ВЕЧЕ е пронизан от Светлината и е в Светлината, в Разума. Това значи, че неговото мислене ще бъде различно от твоето. Че това, което ти го мислиш за невъзможно, за него ще е от просто по-просто. Което ти го мислиш за Чудо, за него ще е нещо най-банално. Сфера и паралелепипед с тъждествено равни обеми или повърхнина... и ред други подобни неща. Това всъщност е човекът, който е познал истината и тя го е направила тялом и духом СВОБОДЕН. 2) А как ще го познаеш, срещайки го на улицата?! Не знам. Можеш да го познаеш, а можеш и да не го познаеш. Дори е възможно да го обидиш. Той не носи лампичка на челото си. Може би трябва да си малко като него или да вървиш по пътя КЪМ просветлението... По-горе бе споменато за вибрациите. Да, каквото и да се разбира под тези думи, именно вибрациите. За разлика от материалният свят, в духовния, света на просветлението, подобните неща се привличат.

Според мен във Вселената има две сили, като различните видове енергия са само техни проявления. Едната сила, това е силата, която се опитва да обедини, да създаде, да интегрира в едно цяло всички първични елементи. Другата сила, това е силата на делението, която се стреми да сведе всичко до първичните неща, каквито и да са те. Бихме могли най-общо да ги наречем Центростремителна и Центробежна, по аналогия с познатото от физиката. От тук нататък вече е лесно за онагледяване, тъй като основното е Равновесието. И какво следва - всяка проявяваща се по определен начин енергия е именно енергията на установяващото се Равновесие. Това са всички онези познати и непознати енергии, които ние ползваме. Следващ елемент, изхождайки от двете Сили, е Посоката на движение до установяването на равновесие. Или условно най-общо бихме ги нарекли Отрицателна и Положителна посоки, пак по аналогия с физиката. Извод: Енергия протича само при нарушено равновесие в едната или другата посока. И вече интересното - може ли човек със силата на мисълта да предизвиква промени? Не, не бързайте с отговора. По принцип - да, но нарушеното равновесие ВИНАГИ предизвиква протичане на енергия. Е? И какво стана с Вечните Източници на Енергия? Никакви проблеми, но тайната е в Разума. Там е магията. Стана длъжко, но все пак разбираемо.

Да, и аз смятам, че "Когато ученикът е готов - Учителят ще го намери". Но кой е Учителят? Според мен Учител е всичко онова, което те принуждава да търсиш. Било то стремеж да узнаеш нещо или пък изход от ситуация. Т.е. , според мен Учителят е онова Нещо, което ти задава правилните въпроси. Най-бързо се стига до истината, когато се задават правилните въпроси. Значи, щом не можеш САМ да си зададеш правилният въпрос, нещо или някой друг ще се появи и ще ти го зададе! Но струва ми се, че Пътят човек избира сам.