Мила Латина,
има някои хора,които са убедени,че не трябва да се вслушват в чувствата,а в мислите си - това са хора,принадлежащи към различни ценностни системи.
Вярата в чувствата - типична за романтизма,за ренесанса.
Вярата в разума - типична за класицизмът и просвещението.
Взависимост към коя група принадлежи човек,той защитава своята идея.
Идеите са мисли,които се превръщат в слово,което достига до нашите уши.
Как всъщност човек формира възгледите си - въз основа на това,което е прочел и получил като информация и на изживяванията си.
Според мен нито чувствата,нито мислите заслужават внимание и доверие.
В мисълта и чувството няма покой,а щом няма покой - как ще чуеш думите на бога ?
Има едно високо състояние наречено ИНТУИЦИЯ.
То е гласът на душата,който ни напътства.
Как ще ни проговори този глас -с мисъл или чувство-зависи в какво ще се заслушаме.
Не съществуват правила.
Не си ги и създавай.
Всяко правило е ограничение.
Всяко ограничение - робство.
Всяко робство е смърт.