Никога не се молете за прошка.
Тя е дар.Никой дар не е измолен.
Безпредметно е да молите Бог за прошка.
Нима мислите,че той не ви познава?
Че не познава слабостите ви,че не познава прегрешенията ви ?
Да прегрешиш към другия,значи да прегрешиш към Бога.
Разкайте се,но не молете за прошка.
Тя се дава само на онези,които са СЪЗНАЛИ грешката си.
Това,на което трябва да се научим е : ДА ПРОЩАВАМЕ .
Няма нещо,което не бива да се прости.
Нима можеш да съдиш слепеца,че не може да види слънчевата светлина ?
Прощавайте.
Защото във всяко дело лежи ръката на Бога и нещата трябва да се случат именно така както се случват.
Истинското покаяние
никога не е глас.
Прошката е подаяние
към което нямам страст.
Мога всяко прегрешение
и на всеки да простя.
Но си знам, че и презрение
има в прошката ми, та
гледам да живея праведно.
Суета е и това.
Но все пак ми дава право на
ненаведена глава.