Аз пак не разбрах кое налага захранването му от 3-тия месец? Кое толкова налага да го лишите от най-добрата му храна - майчиното мляко и от психо/емоционалната му закрила, явяващ се самият акт на сученето, близкият контакт с майката?
Всяка друга храна крие риск от отключване на алергия и според мен е неоправдан риск.
Имам предвид да я захраня с пюрета. Ще си я кърмя дълго. Просто гледам да спазвам разумна дистанция от "модерни" и "нови" методи, чиято достоверност ще се потвърди или отхвърли след прилагането им върху нашите деца. Имам горчив опит с по-голямото си дете(момче на 5г), когото кърмих до 1г и 2м. Захраних го по-късно(с пюрета имам предвид). Наддаваше много бързо(по време на кърмене) и направи желязодефицитна анемия. Разбрахме го след като изпи 2-3 антибиотика на 6м възраст. Така всъщност влоших повече положението. Да спомена и по-важното, че му давах и глюкоза 5% поне месец за да преодолее жълтеницата. Преди 5 години се препоръчваше вместо захарта, понеже се разграждала по-бързо от захарта и не предизвиквала колики.
Зададох въпроса си тук ,защото за сега класическата хомеопатия според мен е най в хармония с организма и еволюционно издържан метод. Но това не значи в никакъв случаи, че не е опасен. Просто е най адекватен. И аз държа да знам гледната точка на класическия хомеопат по моя въпрос.