Преслава Петрова

Здравей, Историк Темата (както аз я виждам, но тя може би от само себе си ще си намери формата) е за методи и начини за справяне с конкретни ситуации, които са възникнали в училище...И разбира се, методи и начини за постигане на нещо, към което учителя или учениците са решили да се стремят... - не е нужно все да е нещо отрицателно, може да е нещо положително, някакво решение на зададен въпрос, който не е задължително да е проблем. Това, аз лично, в най-общи линии разбирам под казуси и твоят казус ми хареса

Май не съм го гледала, сещаш ли се заглавието да го потърся? А иначе за качеството - аз лично смятам, че азиатското кино вече е с по-голямо качество от холивудското - в Холивуд просто май им се изтъркаха сценариите, на изток още не са се изтъркали (поне за моя вкус) - а качеството чисто технически, вече не отстъпва по нищо на западните филми, даже правят и по-добри ефекти в по-големите си продукции...Е, не искам да залитам в крайности, разбира се, че в общия кюп имат сигурно и големи бози, и направо долнопробни филми...няма какво да се прехвалва едно нещо, и при тях е, както навсякъде

Искаш ли да ти дам идеи за шапка, черпейки вдъхновение от новите тенденции, както се видяха сега преди 1 седмица на традиционните конски надбягвания в Англия? тук , тук а може и тук , Верно, че са все женски предложение, но нали сме още на розова тема, а и с подобна шапка просто дори няма нужда да слагаш розовия костюм Най-много вместо след тебе, да почнат да бягат настрани

Донче, здрасти - чакам с нетърпение да пишеш повече по темата, като имаш време. Знам, че от тебе ще чуя полезни неща. А с това, което си казала дотук - колкото и да нямам опит, отсега напълно съм съгласна. Всеки метод, който дава добър резултат е метод на доброто, това Учителя колко пъти го казва, а и Христос го е казал, че по плодовете се познават нещата. Въобще теоретизирането и практиката почти винаги всъщност дават различни "отговори". Аз също мисля, че вече мога сама да посоча една такава заблуда и представа за уж "духовен" метод, който се опитах да приложа при един доста агресивен клас, както го разбирах за себе си лично, и впоследствие видях, че в случая не съм преценила въобще нито условията, нито обстановката, и не мисля, че даде някакви резултати, освен негативни Няма сега и аз да се впускам в подробности, нека първо се кажат някои положителни неща, пък после може да стане дума и за "провалите", но наистина се надявам да се дадат тук конкретни ситуации и решения, а не просто шаблони и етикети И още веднъж в пълно съгласие с теб бих казала така (даже всъщност си е парафразиране на Учителя) - земния учител трябва преди всичко да е добър ученик на Живота и Природата и даже - земния учител може да е най-много това, а то всъщност трудно се постига (да си добър ученик, имам предвид).

Хаха, не знам - мисля, че и в двата случая, колкото повече бягаш - толкова повече ще те следват. В това отношение май още не сме надскочили кучето в нас Мисля, че най-добре ще е да запазиш спокойствие и да останеш на едно място, докато те подминат Можеш и да ги гледаш в очите, ако искаш - за по-голям ефект А иначе мога да ти предложа и друго решение, правиш първия опит в Корея - ако искаш да се загубиш в тълпата и никой да не те види, сигурно само розовата блузка ще те спаси там в момента

Между другото, Емил, мисля, че всъщност в момента ще си много модерен - розовата гама за мъже и жени отново е хит...затова няма да си "на вие", а направо "на ти" с модата .

И Южна Корея е гигант в киното - страшен бум са в момента на изток, а и все повече хора на запад обръщам поглед към тях

Хаха , не знам за виното, специално корейците май най-много соджу пият

Аз съм новак в преподаването - засега съм само заместващ учител и мога само да кажа, че спорадичните ми опити (спорадични, защото замествам все за относително кратки периоди в различни класове) да приложа "духовни" (например чрез вътрешна молитва), или някакви други алтернативни методи са засега само наполовина успешни...даже не съм сигурна дали бих нарекла всичките въобще успешни. Вярвам, че голяма доза се дължи именно на това, че като временно заместващ, нямам време най-малкото да наблюдавам и проследя техния ефект в дългосрочен план, а и на това, че нямам достатъчно натрупан опит. Затова, надявам се, да има желаещи с по-дълъг стаж и наблюдение да споделят своите (пак казвам - конкретни) опитности

Здравейте! Обръщам се преди всичко към учителите и възпитателите в Портала с предложение тук да се споделят конкретни казуси, които са имали в училище като преподаватели (или пък в детската градина), какви методи са използвали, за да ги решат, и какъв е бил резултатът. Най-хубаво ще е ако стане дума за приложение на методи от "Новото време" (да използвам вече зададената, в една от темите тук, терминология), но всъщност по-важно е, не толкова какви са, а дали са дали положителен и дълготраен резултат. Не знам доколко темата се препокрива с всички вече отдавна разисквани въпроси в тази секция, но се надявам, че поне в конкретността си, тя ще добави нещо ново и полезно. Ясно е, че има теоретично изложени съвети за използване на новите методи, но смятам, че вместо да публикуваме още веднъж извадки от Учителя или други места, ще е по-целенасочено, ако споделим конкретен опит за това как, доколко, с какъв успех, в какви ситуации, при какви условия и т.н. са били използвани и приложени такива методи. Дано се заформи ползотворна дискусия!

Catch22, май само двечките имаме някакъв интерес по темата! Нищо, ще ти пиша в лични съобщения, ако искаш, като гледам някой хубав филм! Радвам се, че се отзова. Светъл ден!

Здравей, Мария-София. Вярвам, че повечето си го задаваме, а също така смятам, че дори човек да не може с точност да формулира отговора си, самото задаване на този въпрос води до осъзнаването какъв голям смисъл има в това, че сме се родили точно тук в този си живот, нали? Поздрави!

Ани, благодаря! Наистина много хубав филм - гледах го преди малко заради твоята препоръка и аз вече ще го препоръчвам на всеки, който гледа японски филми!

Radhika, Донче, здравейте! Донче, знаеш, че уважавам и ценя теб като човек и мненията ти винаги, затова като кажа това, което искам да кажа, в никакъв случай не е в противоречие с това, което е водещото в теб - всеки да има пълна свобода на духа. Radhika, аз лично го играя квадрат - прави линии, защото Паневритмията е от прави и криви, нали, първото, което не е случайно - два метода за работа в живота. Второ, квадратът неслучайно е в Паневритмията - идейно погледнато той изобразява решаването на конкретна задача в живота. И тъй като сме на земно ниво, обикновено задачите, които имаме да решаваме също трябва да бъдат решени на земно ниво - решението отгоре, но приложението му - тук долу. И квадратът е много важна фигура - първо е фигурата на Земята, после е ключова фигура от Свещената геометрия и е Платонова фигура съответно, т.е. наистина има важно място в цялото ни битие. И затова аз лично пък го усещам най-естествено да го играя с хубаво изправени стени Сега, от друга страна, абсолютно и напълно подкрепям, както казах, мнението на Донка (в смисъл, общото й мнение, доколкото го познавам) - по-добре човек да играе и въобще действа според така както му диктува отвътре, ще има по-голям резултат, отколкото да потиска вътрешното си усещане за сметка на механично изпълнение на нещата. И тъй като не съм привърженик на строгите правила в Паневритмията, защото вярвам, че каквито и директиви да има, тя е вътрешен и творчески процес - не може всеки път по един и същ начин да я изиграеш или почувстваш - вярвам, че няма грешки в нея, стига всъщност да се постигне крайното единение и хармония - и вътрешна, и външна. И даже допускам, че примерно както казваш Донче, че я играеш като дъга - че всъщност това изобразява твоя начин на решаване на задачите в живота и всъщност идейно ти пак постигаш същото! Паневритмията е преди всичко символи и значения - ако за един човек дъгата е по-силен израз на същото, то би било безсмислено да бъде каран да прави ръбове

Елф, прекрасно си помирила всички противоречия. Христо и Vorfax, защо е този спор Ще се позова на Учителя - едно твърдение тук на Земята е винаги наполовина вярно - т.е. за истина от дадено твърдение можем да вземем само 50 %, другите 50% - от противоположното му или от доказване чрез приложение на самото твърдение. Така че, двамата изпълвате 100% на миналата и сегашна съвременност - имало е лошо, имало е добро, сега има лошо, има и добро. Дали нагоре отиваме, или надолу - е относително понятие, зависи кое ни е ориентир...така че за да има наистина обективно сравнение между тези две положения, за които говорите, не трябва да ги съпоставяме едно спрямо друго, а да ги съпоставим спрямо трето и така да се засече тенденцията...Само че почти всеки ще си избере да ползва различен критерий за съпоставка...и пак не можем да подравним нещата. За това най-вярно ми се струва да заключим, че резултатите на двете не могат да бъдат сравнени, защото двете времена имат напълно противоположни крайни посоки - какъв е бил идеалът, целта тогава, какви са сега...нали точно това направихме - пълен обратен завой. Онези времена не могат да отгворят на сегашните ни нужди, защото те не са били цел, днешните не могат да имат същите резултати като предните, защото изпозлват други методи...аз виждам само едно май - и тогава сме недоволствали, и сега пак недоволстваме, т.е. нито предните, нито сегашните обществени практики и теории не задоволяват всички нужди на хората...но наистина на този етап няма пълно щастие на земята никъде, няма все още приложен обществен строй, който да води до пълнота. Нали се сещате за онзи средновековен спор (винаги ме разсмива) - колко дявола имало на върха на една топлийка. Не че може така да ви се приравнят мненията, но някои и от днешните дебати приличат на онзи с дяволите. Даже и тази тема всъщност прилича на същото, като се замисля - като я почнах все едно попитах колко дявола има в България И ето че почнахте да ми отговаряте... И не искам да наливам още масло в огъня, но ми се струва, че този спор между вас (Христо и Vorfax) е започнал в някоя друга тема и всъщност просто продължава и тук (вече 2 страници )...Ако греша, извинявам се! А да, днешното ни дирижде си е чисто следствие от социализма - може ние като хора да не спазваме приемственост, но живота я спазва с желязна логика, а резултатите, плодовете от днес ще ги видим напълно разгърнати в следващите десетилетия и чак тогава ще може да се направи най-пълната равносметка - кое е било по-добре, кое по-зле - като резултати от двата типа мислене...значи, трябва след 30 години пак да се съберем и да си поприказваме по темата Явно не можем да прескачаме еволюционни етапи и ще си я караме - проба-грешка (като народ, не като индивиди)... А и както виждаме, целият свят се тресе и се рушат всякакви досегашни нравствени, философски и житейски постановки...съотнесено към целия свят, наистина не сме зле, даже сме добре. Христо, нека не сме песимисти каквото и да става, животът в общ план винаги върви към по-добро, винаги се подобрява.

Здравей отново, catch22 Който харесва японско, и корейското му грабва окото Аз досега избягвам да гледам сериалите им, че съвсем да не се вманиача, само игралните филми, но този, който предлагаш изглежда достоен , ще го потърся и дано не са сто серии, че ще проговоря корейски накрая Благодаря!

Тъй като вече има тема "Японско кино", реших за заглавие вместо "азиатско" да напиша "китайско и корейско" - може би ако има интерес към темите и никой не е против, модераторите впоследствие да ги обединят. Всъщност, то си има цял български сайт и форум за източно-азиатските кино и култура, но ми е интересно дали и тук в нашия портал има любители на тези филми? Ако има, ще се радвам, да споделим размислите и чувствата си, които те предизвикват у нас, а и който иска да препоръча филмите, които най-много са го впечатлили... въобще да споделяме на тази тема. Аз лично гледам много азиатско кино - очевидно иначе нямаше да започна дискусията. Даже вече ми е трудно да препоръчам само "няколко" филма Очаквам с нетърпение да пишете (който има интерес към това, разбира се)!

Съгласна съм с Христо, и с Елф. За еволюцията ни със сигурност има смисъл това пълно затриване на предишните постижения и липсата на приемственост откъм миналите "хубави неща" между двата исторически периода, но кога ще видим развръзката...кога ще стане ясно защо е било добро, не се знае още Лошото е само това, че всъщност май още не сме доизчистили, и сега малко или много плуваме в посредственост, в едно преходно състояние сме, в мътната плява между двата бряга...с друга терминология, може би сме в чистилището И, както стана въпрос в една друга тема, преходните състояния са най-мъчителни именно заради своята неяснота... Хубаво си е в България, даже много хубаво, но и задачата не ни е от най-лесните Или поне самите ние не я оценяваме като лесна и оттам идва психическото бреме - на онова проучване за щастливите народи, нали се сещате, ние пак бяхме се самооценили като по-скоро нещастни... Не знам кого питаха тогава (само да не са питали разни българи, борещи се с живота в чужбина точно по време на световната криза ) и не вярвам много на тия черни статистики, с които ни засипват, но наистина самите ние усещаме, че българския негативизъм си е засилен...дали заради това, че сме черния дроб на света, дали защото сме всъщност едни мърморковци и неблагодарници, не знам (може от всичко да има), но в голяма степен се тровим сами от собствената си токсична атмосфера на песимизъм, отегчение и отчаяние... А за индивидуализма в българина, за който спомена Диди, точно така е. Това е интересен момент в нашата култура. На теория, по световноизвестната класификация на културните категории на Хофстеде, ние като един сравнително южен народ - като Италия, Испания, арабските страни и т.н. - "би трябвало" да сме колективен тип култура - както са азиатците също. Конкретните проучвания обаче, на практика, показват, че по тази категория ние правим изключение - изключителни индивидуалисти сме...с вече примеси на "трикове" на оцеляване - примерно, бихме в даден и случаи предпочели да сме конформисти, ако това е по-изгодната стратегия да постигнем "индивидуалните" си цели...е, това са обобщения, тенденции...И така, тази наша много специфична разновидност на индивидуализма, с тая наша "мъдрост" - "всяка коза за свой крак", колкото добро, толкова и зло ни носи, поне според мен. От една страна, хубаво е, че не сме се клиширали съвсем да мислим едно и също всичките, да станем страна на лозунги - каквато донякъде е САЩ, от друга страна - трудно свършваме заедно работа. Аз лично (не изключвам да е именно заради това, че спадам към групата на средно-статистическия българин, знам ли ) трудно намирам пълни съмишленици за каквото и да е начинание, не защото по принцип няма хора в моята посока, а защото примерно в детайлите ние всички имаме различни възгледи, които трудно примиряваме... Като цяло, обаче, за мен едно нещо е критерий - щом като ние имаме културна или историческа, или не знам си каква бариера да поздравим друг "сънародник" дори в по-малките градове, не говоря за големите, които се развиват под натиска на други фактори - значи има нещо все пак загубено от онази вече просто "митична" българска дружелюбност...и само се умиляваме като чуем, че в еди кое си село всички се познавали и поздравявали...Не казвам, че това ще подобри каквото и да било - в Америка и като те пита всеки втори "как си", никой не очаква да му кажеш как си действително - но това е показател, че сме си отчуждени...Въобще не изключвам себе си - всъщност и аз не поздравявам "непознати" без по-конкретен повод (даване на път, в магазин и т.н. и т.н.)...Затворени сме по-скоро в своя живот...но на това, ако е в прекалено голяма доза, му се вика егоцентризъм. Когато преди години си писах дипломна работа, една част от нея се въртеше около отношението на българина (обобщен образ) към властта - оказа се, поне има някакви доказателства за това, че българите едновремнно обичат и мразят властта и всичките й атрибути - стремят се към нея и я обичат, ако могат да я имат или ако вече им е предоставена, и я отричат априори ако са под нея и не могат да се доберат до нея - но тихо, знаем за оная преклонена главица...и т.н. т.н И действително, проучванията не на факти (макар че и те говорят, виждаме), но на чисто психологически възприятия, сочат, че "ние, българите" ако сме под властта - не я харесваме, ако сме във власт (каквато и да е тя, ако ще и на локално ниво) - не обичаме тия под нас, не за друго, но от страх да не се върнем на тяхното положение - това са психически закономерности, хората, ако не действат осъзнато, обикновено не харесват това, от което се страхуват или опасяват....Това от една страна говори, че масово има желание и амбиция за лидерство, но от друга - че нито можем да следваме конструктивно, нито можем да водим ефективно...или? Е, айде, стига съм се вайкала дано лека-полека, както ни е завещал Учителя, узреем и да проявим най-хубавите черти на българина, които наистина са много хубави, и да преодолеем отрицателните, които са не по-малко "драматични"..Поздрави на всички и благодаря още един път за участието, хубаво е да чуе човек мнението на своите събратя по съдба !

Нямах предвид, че е организирано или структурирано такова едно явление...че едва ли не се води напълно целенасочена и осъзната кампанията или агитацията...Всичко е "за доброто" на младото поколение и вярвам, че всеки, имащ отношение, възпитава и наставлява напълно искрено и най-чистосърдечно в името на доброто на децата...А във връзка с това, което казваш, Емил, "мястото му просто не е там" е често срещано усещане сред много подрастващи, че и пораснали вече, именно затова става дума...едно е човек да пътува, дори да живее на различни места, воден от положителен стремеж, от любознателност например, друго е всъщност преместванията му и пътуванията му да са породени от голяма доза негативни емоции като "тук определено не се чувствам добре, именно затова ще търся друго място", тогава става бягство...иначе днес е безумно и глупаво, и дори недалновидно, да искаме хората да стоят на едно място цял живот - въпросът, според мен е, с какво чувство заминават накъдето и да било, в случая вън от България.

Да, напълно съм сългасна - поживях известно време из чужбините - а и да не си живял, вече има достатъчно информация за проблемите на обществата в целия свят - и именно от тази позиция, че в крайна сметка никъде не живеят безпроблемно и навсякъде човешкия фактор с всичките му хубави и трудни страни присъства - ми беше интересно защо ние често предпочитаме "чуждите" проблеми (на други общества) пред своите...поне на думи. Както казах, всъщност, въпросът си е дълбоко философски и исторически, а и чисто битов, предполагам, причините, ясно е, за една народопсихология са много, наивно е да се търси един отговор, камо ли решение, а и може би и самото търсене е излишно задълбване и преекспониране на темата...Но, във връзка с Учението на Учителя, хубаво е все пак човек да има представа за причините и следствията, а и да търси задружността и единството, които каквото и да си говорим са качества, които може би не са най-изявените сред нас, погледнато на колективно ниво. Това не означава, че няма хора като Jul, а че може би, ще е хубаво, ако има повече хора като нея. А в отговор на няколко поста по-нагоре, искам само да кажа, че макар и всички народи да имат подобни казуси за решаване, от гледна точка на прагматичността, за човек е най-добре да се фокусира върху решения на тези, които са най-непосредствено до него, т.е. в случая въпросите на българското общество... Наистина човек се учи чрез сравнение и можеш да оцениш това, което е, само като видиш / усетиш какво би било, ако го няма, но има и един трети най-висш критерии - идеалът. Най-опасно ми се вижда, ако този идеал се принизи до някое от другите положения, защото се губи ориентирът и посоката. Нивото под нас служи за благодарност, състрадание и кураж, нивото над нас - за цел, но идеалът е важен въобще, за да има движение. Че мисълта ми беше - да не би проблемът да е в това, че е паднал идеалът ни като общество именно по отношение на въпроса какво значи да си част от един народ - т.е. от това цяло...и просто да не отчитаме вече дали имаме движение, нямаме ли - накъде? Говоря в чисто конрекретен план - не вайканици за всичките ни трудности, а за въпроса със сплотеността между хората и възприемането, че все пак неслучайно Бог ни е поставил сред "тия българи". Аз съм заместващ учител в гимназия и моите наблюдения са, че децата масово (и в училище, и явно в самото общество, навярно и вкъщи) са подготвяни за емигранти. Не просто не се насочва мисълта им, че те са част от "тая държава" (с всичките му добри и лоши неща, които произтичат от това), а гласно или негласно, съзнателно или подсъзнателно, лека-полека им се насажда идеята, че те трябва възможно най-бързо да се разграничат от "тук". И така се изгражда отчуждението от всички други "тук", което пък води до ред други лоши ефекти - няма да изброявам, за да не се разливам в отрицателната страна на въпроса...Да, тези младежи ще отидат и ще видят лошата страна и на други места, и на базата на това сравнение ще смекчат своето отчуждение от сънародниците си, но - това си остава пътят на учене чрез отрицателни методи, проба-грешка...а вярвам, че всички сме единодушни, че положителните методи с утвърждаване на нещо, вместо отричане на друго, постигат повече...всъщност най-добре действа едновременното отричане на разрушителното, и утвърждаване на конструктивното, и много народи - без значение от икономическото им състояние, не е в парите проблемът - и на запад, и на изток не забравят докато отричат, да утвърждават все пак нещо...И ние утвърждаваме, само че е важно какво точно... да не е именно отчуждението И като казвам това не посочвам виновни - няма конкретен виновен, то е вече залюляло се махало, което само си генерира енергия и властва навсякъде, където няма нещо да му противостои - например, едно силно положително утвърждение..Затова, честно казано, този въпрос не е лек за решаване (поне не и в класната стая) - то е един порочен кръг, който трудно се разбива - приближиш ли се, май по-вероятно е да бъдеш засмукан и ти от една всеобща апатия или раздразнение...или в най-добрия случай просто да капитулираш и да спреш да "оправяш света" - Учителя, всъщност, като се замисля, много добре ни е обяснил защо опитите за оправяне на света са често безплодни, а понякога дори грешни... И така, наистина решения с приказки не стават Интернет пространството сигурно вече гъмжи от подобни теми из форумите, малко банална тема повдигнах Благодаря за споделените мнения!

Преди няколко дена гледах филма за харакирито, който го има и в замунда - много хубав. Има малко агресия и кървава сцена, но е с цел да изобличи жестокостта...така че преглъща се (това го казвам за тези, които не понасят насилие във филмите). Ето филма: http://www.imdb.com/title/tt1728196/

Jul, здравей - радвам се, че писа ти си значи от решилите въпроса там, където трябва - на индивидуално ниво. От поста ти си личи, че мнителността помежду българите, за която повдигнах темата, не е тема в твоя живот, поздрави за това! Така е най-хубаво

Всеки поне един път е използвал изрази като "Нали знаеш какви сме българите", а дори и "Нали ги знаеш какви са българите" - (още по-голямо саморазграничение от "българите")...Чуваме от лични разговори с познати в чужбина или по медиите, че масово в чужбина българите се избягват...Но като че ли и тук, в самата страна, понякога (да не кажа често) атмосферата е подобна - бихме се избягвали, ако не ни се налагаше да съжителстваме заедно... И така, темата, която поставям (надявам се няма да внесе допълнително отчуждение помжду ни ) не е нова, разбира се, но се насочих (отново) към нея в една по-конкретна светлина. Натрапиха ми се на вниманието няколко чути и прочетени мисли на хора, които живеят в провинцията - имам усещането, че всъщност ги споделям донякъде. Знаем, че емиграцията отново расте, принудени от къде икономически, къде други причини, хората бягат от по-малките градове и в тази връзка забелязах едно повтарящо се становище: "Ако се наложи да се местя, предпочитам чужбина пред София или друг град в България - София ми се струва още по-ужасен вариант". Не казвам, че всички трябва да се изсипят в София, по-скоро разсъждавайки върху това известно време, стигнах до следната известна сентенция, тя си е общочовешка всъщност: На българите (и на хората въобще) им е по-леко на душата да са чужди сред "чужди", отколкото чужди сред "свои". Какво можем да кажем още, което да не е изговорено по въпроса? Какви са причините за нашата враждебност към самите нас? Е, лек няма да се намери току-така - ясно е, че колективно ще се повдигнем само след като достатъчно хора на индивидуално ниво решим въпроса...И все пак, ако имате идеи и мнения, споделете. Само моля да не се караме , за да няма нужда трети да идва и да утешава другите с приказки от сорта "абе остави, нали знаеш, че такива сме българите"

"Съзнателното самовнушение като средство за себевладеене" от Емил Куе Препоръчвана е също от Учителя.