Преслава Петрова

И аз се записвам и съм благодаря на вас, които сте се заели да въведете пълни лаици (като мен) в нещо толкова важно за живота

И още няколко

Delhi 6





Veer Zara (много тъжен беше):

http://youtu.be/BpkpXrub-PE



И My name is Khan - много хубав и с послание. А също и Ra One - отново с по-голяма идея от вечния индийски любовен епос

Иначе индийското кино е голяма драма, човешка любов, сълзи и още сълзи... по-мъчителен любовен филм от прословутия "Devdas" не съм гледала, измъчих се, а той е по известен епос

Братя и сестри,

не знаех къде да споделя новината, която прочетох, но вярвам, че именно тук е правилното място. Макар и някъде да се среща разминаване по отношение на датата на "раждане" на Учителя, 11 юли по нашия календар си е важна дата, свързана с Неговото идване, и вярвам, че имаме един поздрав от Него днес

На кандидат-студентския изпит по български език и литература, който се провежда днес в Русенския университет, една от падналите се теми по избор е по цитат от "Петър Дънов", така е обявено в местното Дарик Радио Темата е: "Мъдростта е нещо повече от знанието (Петър Дънов)".

Ето линк към статията, макар че горното е най-важното от нея: http://dariknews.bg/...ticle_id=930696

Желая светъл ден на всички!

Аз лично се развеселих вече

Съгласна съм с Божидар. Игнорирането е една от най-висшите форми на агресия, или по-общо казано на отрицателно отношение, и има дори веществени доказателства за това в самата природа: показано е в оня документален филм за водата (с един ориз, който беше игнориран, той изглеждаше по-ужасно дори от кълновете, които бяха обиждани, като част от експеримента) и в книгата на Емото (водата, която упорито беше игнорирана, на снимката е напълно неорганизирана, без каквато и да е структура). Със сигурност има стотици други примери.
 
Все пак, сигурно е добре да правим разграничение между неестествени (неживи) и естествени (живи) неща - да игнорираш някакви вредни прояви и явления има смисъл, но да игнорираш живо същество явно е все едно да му откажеш правото на енергия за живот. 

Съгласна съм с Божидар. Игнорирането е една от най-висшите форми на агресия, или по-общо казано на отрицателно отношение, и има дори веществени доказателства за това в самата природа: показано е в оня документален филм за водата (с един ориз, който беше игнориран, той изглеждаше по-ужасно дори от кълновете, които бяха обиждани, като част от експеримента) и в книгата на Емото (водата, която упорито беше игнорирана, на снимката е напълно неорганизирана, без каквато и да е структура). Със сигурност има стотици други примери.
 
Все пак, сигурно е добре да правим разграничение между неестествени (неживи) и естествени (живи) неща - да игнорираш някакви вредни прояви и явления има смисъл, но да игнорираш живо същество явно е все едно да му откажеш правото на енергия за живот. 

Информацията вече тече по-бързо, отколкото може да се предаде с книги...Друг е въпросът, че по начина, по който тече - в интернет или по други медийни канали, не може да се обработи и осмисли и преминава през човека без той да се ползва кой знае колко от нея....или да мисли и разсъждава върху нея, да не говорим за информацията, чиято цел е единствено замърсяване на съзнанието или за тази, която е непълна, изопачена, неточна, именно от бързане просто да се пусне "там нещо" да циркулира из умовете на хората, пък какво е, дали е проверено - утре вече няма да има значение.... Също така, струва ми се, ерата на романите така или иначе окончателно е заместена от филмите - не че не се пишат и сега романи и не се четат, но значението им е напълно различно, че и качеството на повечето... А друг тип книги - различни от романите и художествена литература, не знаем всъщност със сигурност дали и "едно време" са четели толкова много, най-малкото дали е било масово. Като си помисля, че още древните римляни са окайвали западналата си култура...повече от 500 години преди действително да загине, не е ли синдром не само на нашето време, ами въобще на човечеството да окайва себе си и прогресивното си "западане" и да изживява през вековете само тук-там кратки мигове на подем, възраждане и надежда...Сега оплакваме плиткостта на нашето време, краткотрайността и преходността на стремежите му - липсата на дълбочина... Миналия и по-миналия век пък не са ли оплаквали точно обратното - дълбокото потъване в неразрешимите екзистенциални проблеми....Мисълта ми е, че даже и това дали четем или не четем си остава една вълничка в морето...И все пак, аз също виждам в училище, че по някакъв начин нечетенето на книги е довело до отклонения (поне в моите очи понякога така застрашително изглежда): непоследователност в мисленето, една разпиляност и фрагментираност на мисълта, почти липса на логика или някакви огромни празноти в нея, почти пълно отсъствие на асоциативна мисъл и способност за правене на аналогии,  тълкуване на смисъл, извеждане на принципи, правене на заключения....на моменти чак ме отчайват някои от учениците...но, е масово явление сред доста от тях - гордостта от нечетенето на книги.  Но в същото време, другото - гордостта и декларирането, че четеш книги.. това е другият край на същото байганьовско махало - все едно да се хвалим, че ядем... - това също е абсурдно. Все пак да четеш или да не четеш е лична потребност, потребностите не могат да бъдат източник на гордост...те могат просто да бъдат удовлетворени и с това се приключва според мен целият въпрос. "Защо хората по-рядко четат книги?" - нямат вече тази потребност, дълбоката причина, поради която са го правили преди, ако са го правили въобще, сега се "обслужва" , "удовлетворява" чрез други конкретни нужди, форми и средства...Дали четенето на книги "едно време" е породено от "чиста" вътрешна любознателност или още тогава се е прокрадвала у доста умове и друга нотка? Тази на суетата - че ако не четеш, няма с какво да блеснеш...Защото ако е така, това още по-добре обяснява днешното положение - ако дълбоката цел е да блестиш пред другите, сега няма нужда да "си губиш времето" да четеш, ами просто си купи скъп телефон, таблет и т.н. - според мен именно тази "логика" е характерна поне за подрастващите, и я наблюдавам всеки ден у повечето у тях, разбира се не у всички (слава Богу). Но това не ги прави по-различни от предното поколение - просто все същата суета намира своя път и в тези "модерни" времена. Не може предното поколение да е било "чак толкова" любознателно и да роди "чак толкова" нелюбознателни потомци.

Е, как сега да не пусна тази толкова важна мантра и то точно в тази тема, въпреки, че се отказах ...
 
 


Мантра за обидените - ОШО

Аз съм толкова важен пуяк, че не мога да позволя на някой да постъпва според същноста си ако на мен това не ми харесва.
Аз съм толкова важен пуяк, че ако някой каже или направи нещо не по начина по който очаквам – ще го накажа като му се обидя.
О, нека да види колко е важна моята обида, нека си я получи като наказание за „постъпката си”. В края на краищата аз съм много, много важен пуяк!

Аз не ценя живота си. Аз до такава степен не ценя живота си, че не ми е жал да губя безценното ми време за обиди. Аз ще се откажа от минута радост, от минута щастие, от минута палавост и ще отстъпя тази минута на моята обида. И ми е все едно, че тези чести минути преминават в часове, часовете – в дни, дните – в седмици, седмиците – в месеци, а месеците – в години. Не ми е жал да прекарам години от живота си обиден защото аз не ценя живота си.

Аз не мога да се видя отстрани. Аз до такава степен не мога да се видя отстрани, че никога не виждам намръщените си вежди, нацупените устни и тъжния си вид. Аз никога няма да видя, колко съм смешен в това състояние и никога няма да се посмея над неговата нелепост.
Никога.
В края на краищата, аз не мога да се видя отстрани.
Аз съм много раним. Аз съм до такава степен раним, че съм принуден да пазя територията си и да отговарям с обида на всеки, който я закачи. Аз ще си закача на челото табелка с надпис: „Внимание, зло куче” и нека само да опита някой да не я забележи!
Аз ще
зазидам ранимостта си с високи стени и не ми пука, че през тях не се вижда какво става навън – какво пък, нали ранимостта ми ще е в безопасност. В края на краищата, ранимостта ми е много скъпа.


Аз съм много зависим от другите.Толкова съм зависим, че няма да пропусна нито един техен поглед, нито една дума, нито един жест. Аз ще следя постоянно другите, ще оценявам всяка тяхна проява по отношение на мен и ако реша, че грешат, ще им покажа, колко са неправи! В края на краищата онези, които са около мен и до мен са длъжни да подчертават достойнствата ми, длъжни са да отразяват величието ми и не дай си боже да постъпят по друг начин. Аз ще се обидя, за да скрия колко силно съм зависим от тях – от другите.

Аз съм чужд роб. Аз съм роб на думите и постъпките на другите хора. От тях, моите стопани, зависи настроението ми, моите чувства, моето усещане за себе си. Не аз – те са отговорни за това.
Не аз – те са виновни за това, което става с мен.
Не аз –те трябва да предприемат нещо, за да ми стане по-добре.
Да, трудно ми е да бъда марионетка, но в крайна сметка, аз съм чужд роб.

Аз правя от мухата слон. Аз ще взема тази полумъртва муха от чуждия брътвеж и ще отреагирам с обида. Аз няма да напиша в дневника си колко е прекрасен този свят, аз ще опиша колко подло постъпиха с мен.
Аз няма да кажа на приятелите си, колко ги обичам, а половин вечер ще посветя на това да мисля колко силно са ме обидили.
Ще ми се наложи да влея в мухата толкова мои сили, че тя да стане слон. Защото от мухата можеш лесно да се отървеш или дори да не я забележиш, а от слона - не. Затова аз надувам мухата до размерите на слон.

Аз съм беден духом. До такава степен съм беден, че не мога да намеря в себе си и капка великодушие – за да простя, капка самоирония – за да се посмея, капка щедрост – за да не акцентирам вниманието си, капка мъдрост- за да не се докача, капка любов – за да приема.
Аз просто нямам тези капки, защото съм много ограничен и беден.

Аз съм много нещастен.Аз съм толкова нещастен, че думите и постъпките на другите хора, постоянно засягат моето нещастие. В края на краищата, аз съм много важен пуяк ,затова не ценя живота си, не се виждам отстрани и обичам да надувам от мухите слонове, аз съм много раним, зависим от мненията на другите и беден по същество. Не ми се обиждайте, а по-добре ме съжалете. Изт-    

Цикъл за универсалните принципи в свидетелството на Лао Дзъ, чиято единствена цел е да предостави на вниманието на заинтересованите външната форма на едно знание, което може да бъде открито само в самите нас.
Вход - свободен.
Сериозните търсещи има какво да чуят, а ние, макар обикновени хора - има какво да кажем.
Срещите ще се проведат в поредните вторници, с начало: 07.05.2013 г. - до 28.05.2013 г., от 18.30 ч.
на втория етаж в административната сграда на ул. "Цар Симеон I" № 27, над библиотека "Виделина", гр. Варна.
 

 

Мислих как да отговоря на Криси 33, която / който очевидно смята, че не съм разбрала духовния характер на Словото на Учителя и съм го сбъркала с някоя материалистична идеология / доктрина, и стигнах до извода, че след като има (поне в случая) такива ниски очаквания за събеседника си, всъщност няма какво да отговоря. Така че, така е, всичко е така, Криси 33, прав(а) си за всичко, което мислиш в ума си. Съгласяването в такива случаи е единственият разумен изход. Съгласявам се, че влагаме различни значения в смисъла на думата "герой".
Призивът ми е просто, да не се ловим за буквата, а да търсим духа на нещата...макар че действително и това явно не би довело до по-добро разбиране между хората там, където самия "дух на нещата" се разбира по различен начин, както сега например, затова аз лично се съгласявам именно с това различие.
 
Но за да завърша моето участие в темата, сметнах за необходимо да доразвия това, което се опитах да кажа с по-малко думи по-рано: 
Има една стара книга "Героят в теб", от Каръл Пирсън, която макар и с някои излишни локуми, струва ми се добре описва архетипите на героя, съответстващи на различните нива на съзнание. Струва ми се, че именно в това седят неразбирателствата, ако смея да твърдя, че има такива, в тази тема...всеки явно влага различна идея в думата "герой" и я свързва с различен архетип. Въпреки всичко, не можем да кажем, че "героят" като една висша идея в съзнанието на човек няма обединителни, характерни черти като честност, почтеност, чистота, разумност, и т.н. - една редица от добродетели, висши качества, високи идеали, таланти и способности...Как, по какъв начин ги комбинира, прилага и проявява конкретният човек, е нещо действително уникално - само че самата същина, духът е един и същ. Затова е казано, всяка душа да прояви Божия Дух, и колкото и да има свобода, излезеш ли от рамките на тия висши принципи, ти не си герой, а още се учиш да бъдеш такъв...Затова смятам, че целта на всяко учение спуснато от висшите светове - целта на Христос, на Учителя и всички велики посветени, идвали на Земята, е да внесат, събудят и възпитат в нас именно тези базови "предпоставки" така да се каже - тези висши принципи, които проявявайки се в конкретни действия, мисли, чувства и т.н да станат уникални изрази на Божествения Дух...Затова, аз не мога да разгранича идеята за героя от идеята за съвършенството, чието олицетворение са точно Висшите велики духовни същества като Христос и Учителя, и дали се правило разграничение между хората - разбира се, че се прави, и сега се прави - едните са станали съвършени, геройски са преминали всички препятствия и са взели всички изпити по пътя и ги наричаме ангели, другите сме още тук, учим се да станем такива...герои в смисъла на Божествената "пиеса". И разбира се, че има нива на геройство, както има нива на съвършенство - дори онази жена, от притчата на Христос, която "просто" е дала всичките си пари в храма, е показана като герой в сравнение с останалите в тази ситуация - т.е. показана е чрез нея една геройска черта...и разбира се, че докато сме тук, всеки в различна степен успява да проявява героизъм, и че има някои, които са усвоили и проявили повече "геройски" черти от други и затова са издигнати като пример за човечеството, дори и ако не са били достигнали все още пълно съвършенство...Например, за Левски, четох някъде, че Учителя се произнася: "ето един човек, който отлично е изпълнил своята мисия" - следователно моят извод е, геройска е тази постъпка, което е в изпълнение на Божията Воля и само един Бог знае и може да отсъди действително кой е герой и кой все още не е на тая земя. Ако разчитаме на човешката ни преценка - опитът показва, че често хората линчуват героите на човечеството и не ги разбират...като че ли няма почти нито един от тях, който да не е бил убит или най-малкото предаден...

Драги приятели,

Започва безплатен курс по паневритмия за начинаещи в Русе - всеки петък след 17,30 ч.

За повече информация: 0885030940 / micova_rs@abv.bg Росица Мицова

Мислих как да отговоря на Криси 33, която / който очевидно смята, че не съм разбрала духовния характер на Словото на Учителя и съм го сбъркала с някоя материалистична идеология / доктрина, и стигнах до извода, че след като има (поне в случая) такива ниски очаквания за събеседника си, всъщност няма какво да отговоря. Така че, така е, всичко е така, Криси 33, прав(а) си за всичко, което мислиш в ума си. Съгласяването в такива случаи е единственият разумен изход. Съгласявам се, че влагаме различни значения в смисъла на думата "герой".
Призивът ми е просто, да не се ловим за буквата, а да търсим духа на нещата...макар че действително и това явно не би довело до по-добро разбиране между хората там, където самия "дух на нещата" се разбира по различен начин, както сега например, затова аз лично се съгласявам именно с това различие.
 
Но за да завърша моето участие в темата, сметнах за необходимо да доразвия това, което се опитах да кажа с по-малко думи по-рано: 
Има една стара книга "Героят в теб", от Каръл Пирсън, която макар и с някои излишни локуми, струва ми се добре описва архетипите на героя, съответстващи на различните нива на съзнание. Струва ми се, че именно в това седят неразбирателствата, ако смея да твърдя, че има такива, в тази тема...всеки явно влага различна идея в думата "герой" и я свързва с различен архетип. Въпреки всичко, не можем да кажем, че "героят" като една висша идея в съзнанието на човек няма обединителни, характерни черти като честност, почтеност, чистота, разумност, и т.н. - една редица от добродетели, висши качества, високи идеали, таланти и способности...Как, по какъв начин ги комбинира, прилага и проявява конкретният човек, е нещо действително уникално - само че самата същина, духът е един и същ. Затова е казано, всяка душа да прояви Божия Дух, и колкото и да има свобода, излезеш ли от рамките на тия висши принципи, ти не си герой, а още се учиш да бъдеш такъв...Затова смятам, че целта на всяко учение спуснато от висшите светове - целта на Христос, на Учителя и всички велики посветени, идвали на Земята, е да внесат, събудят и възпитат в нас именно тези базови "предпоставки" така да се каже - тези висши принципи, които проявявайки се в конкретни действия, мисли, чувства и т.н да станат уникални изрази на Божествения Дух...Затова, аз не мога да разгранича идеята за героя от идеята за съвършенството, чието олицетворение са точно Висшите велики духовни същества като Христос и Учителя, и дали се правило разграничение между хората - разбира се, че се прави, и сега се прави - едните са станали съвършени, геройски са преминали всички препятствия и са взели всички изпити по пътя и ги наричаме ангели, другите сме още тук, учим се да станем такива...герои в смисъла на Божествената "пиеса". И разбира се, че има нива на геройство, както има нива на съвършенство - дори онази жена, от притчата на Христос, която "просто" е дала всичките си пари в храма, е показана като герой в сравнение с останалите в тази ситуация - т.е. показана е чрез нея една геройска черта...и разбира се, че докато сме тук, всеки в различна степен успява да проявява героизъм, и че има някои, които са усвоили и проявили повече "геройски" черти от други и затова са издигнати като пример за човечеството, дори и ако не са били достигнали все още пълно съвършенство...Например, за Левски, четох някъде, че Учителя се произнася: "ето един човек, който отлично е изпълнил своята мисия" - следователно моят извод е, геройска е тази постъпка, което е в изпълнение на Божията Воля и само един Бог знае и може да отсъди действително кой е герой и кой все още не е на тая земя. Ако разчитаме на човешката ни преценка - опитът показва, че често хората линчуват героите на човечеството и не ги разбират...като че ли няма почти нито един от тях, който да не е бил убит или най-малкото предаден...

График на празниците през декември:

20 декември - подготовка за края на света
21 декември - начало на края на света
22 декември - официално празнуване на края на света
23 декември - край на края на света
24 декември - Бъдни вечер
25 декември - Коледа
26-31 декември - подготовка за Новогодишната нощ
31.12 - Нова година
3 януари 2013 - край на света по стар стил
 
изт.

На всички братя и сестри, горещо препоръчвам да прочетат поне една от книгите на д-р Стефан Гайд (американски проферсор - българин) от поредицата "Тракийското писмо - Декодирано" и най-вече тази, която дойде лично до мен (сега мисля да си набавя сама и останалите) - "Тракийското писмо - Декодирано II: Кивотът на Орфеевия Завет - Открит"
 

 
С тази книга много липсващи звена стават така ясни, че според мен направо може да се ползва като допълнително "помагало" за разбиране на основополагащи Идеи в Словто на Учителя - особено от такива като мен, които не са прочели още и 1/3 от Словото и не са се запознали с всички по-дълбоки тълкувания на Учителя на символи, знаци, или пък излагане на факти от отдавна забравената история на човечеството. Връзката между "Орфизмът", "Езотерично християнство" и Учението на Учителя, в които са залегнали изначалните Истини, дадени на човечеството, тук е просто ясна като бял ден - и с тази книга (а сигурно и с цялата поредица) ако не друго, поне едно нещо от Учението на Учителя започваш най-после истински да усещаш - когато за някои неща понякога Учителя ни казва, че сега той дефакто не излага нови неща, а отново ни донася знания и мъдрост, които Той и Духа са ни носили нееднократно и преди...Млъквам, защото ще разваля работата с човешките си бращолевения, но вярвам, че Учителя и Всемирното Бяло Братство имат пръст в откриването на тези "артефакти" точно сега, а не в друго време...Най-после има условия да се разбере, и осмисли цялостно (дори чрез методите на съвременната наука) тази първа истинна картина на света... Интересното е, че ако не беше Учителя - никога нямаше да разбера, а навярно и да повярвам на това, което като че ли "самостоятелно" е открил д-р Гайд - а сега, то просто все едно следва Учението...при това, без явно това да е целта...все едно "пасва" от само себе си, органически и  идеално на целия пъзел...Така или иначе за мен ефектът беше усещането, че най-после Истина, а не натаманени, скалъпени лъжи, най-после почва да излиза наяве за историята на нашите земи....за която постоянно, от Учителя и не само от него, се говори колко е важна за сегашната ера на човечеството и колко е свещена. 

На всички братя и сестри, горещо препоръчвам да прочетат поне една от книгите на д-р Стефан Гайд (американски проферсор - българин) от поредицата "Тракийското писмо - Декодирано" и най-вече тази, която дойде лично до мен (сега мисля да си набавя сама и останалите) - "Тракийското писмо - Декодирано II: Кивотът на Орфеевия Завет - Открит"
 

 
С тази книга много липсващи звена стават така ясни, че според мен направо може да се ползва като допълнително "помагало" за разбиране на основополагащи Идеи в Словто на Учителя - особено от такива като мен, които не са прочели още и 1/3 от Словото и не са се запознали с всички по-дълбоки тълкувания на Учителя на символи, знаци, или пък излагане на факти от отдавна забравената история на човечеството. Връзката между "Орфизмът", "Езотерично християнство" и Учението на Учителя, в които са залегнали изначалните Истини, дадени на човечеството, тук е просто ясна като бял ден - и с тази книга (а сигурно и с цялата поредица) ако не друго, поне едно нещо от Учението на Учителя започваш най-после истински да усещаш - когато за някои неща понякога Учителя ни казва, че сега той дефакто не излага нови неща, а отново ни донася знания и мъдрост, които Той и Духа са ни носили нееднократно и преди...Млъквам, защото ще разваля работата с човешките си бращолевения, но вярвам, че Учителя и Всемирното Бяло Братство имат пръст в откриването на тези "артефакти" точно сега, а не в друго време...Най-после има условия да се разбере, и осмисли цялостно (дори чрез методите на съвременната наука) тази първа истинна картина на света... Интересното е, че ако не беше Учителя - никога нямаше да разбера, а навярно и да повярвам на това, което като че ли "самостоятелно" е открил д-р Гайд - а сега, то просто все едно следва Учението...при това, без явно това да е целта...все едно "пасва" от само себе си, органически и  идеално на целия пъзел...Така или иначе за мен ефектът беше усещането, че най-после Истина, а не натаманени, скалъпени лъжи, най-после почва да излиза наяве за историята на нашите земи....за която постоянно, от Учителя и не само от него, се говори колко е важна за сегашната ера на човечеството и колко е свещена. 

Първи учебен ден 2012
Първи учебен във Валдорфско начално училище "Николай Райнов" www.waldorf,bg







Ако искате да разберете повече за нас- www.waldorf.bg

Гласът на покоя - Екхарт Толе

Донке, благодаря. Чакам продължението. Веднага си личи Професионалиста - преподавател при излагане и развиване на материала по темата!

От Уикипедия:
Символи на зодиакалните знаци:




Разположение на зодиакалните знаци в наталната карта:

В темата "Приключенски филми за малки и големи", Томи е отбелязал филма "Професорът и любимото му уравнение".

Имам желание да го спомена и в тази тема тъй като това е дълбок и прекрасен филм. Не е приключенски, а тих и спокоен филм, изпълнен с любов към хората и математиката.

Интересно е да се прочете за филма в този сайт. Ще си позволя да цитирам един от коментарите в сайта към който съм дала линка:

И аз се записвам и съм благодаря на вас, които сте се заели да въведете пълни лаици (като мен) в нещо толкова важно за живота

И аз се записвам и съм благодаря на вас, които сте се заели да въведете пълни лаици (като мен) в нещо толкова важно за живота

http://www.dnevnik.bg/bigpicture/2009/08/0...e_rilski_ezera/

Страхотни снимки от тази година:
тук

Здравейте приятели на астрологията!

Отскоро възникна идеята за организиране на онлаин курс по астрология за съвсем начинаещи тук - във форума на Портала - под формата на специализиран подфорум на основния. Засега се въртят идеи и предложения, затова се обръщаме към всички вас, които имате интерес и желание да участвате - как си представяте една такава форма на самообучение под ръководството на нашите по-опитни и знаещи приятели?
Какво бихте искали да намерите в темите от този курс?

Как според вас, ще бъде най-добре да се организира?

Какво е необходимо, за да се престрашат и да участват повече хора?

И въобще всякакви мнения и предложения, които ще бъдат от полза за разумната организация?

Благодаря предварително!

Ние сме се събрали тук заедно, за да търсим различни неща и да обогатим себе си, но да обогатим и другите, и с това богатство слагаме начало на приказно познание за себе си и за света,
за да полетим на крила, изтъкани от слънчевата Светлина, и безстрашно сме се устремили към новата Земя и нови времена, за да растем и да живеем в мир, хармония, разумност и добро.

Събрали сме се всички тук
да търсиме неща различни
да обогатиме себе си и всички
с богатството наречено познание
и в приказния полет, като птички
с крила извезани от светлина
безстрашно сме се устремили...
А Ангели нашепват ни на ранина,
настъпи изгрев на човешката душа.

Благодаря на всички приятели, които взеха участие! Желая на всички във форума светли и цветни летни дни!