Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Злинчо

Участници
  • Общо Съдържание

    242
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Всичко добавено от Злинчо

  1. Станимире, надявам се пишеш друга статия. уважавам художественият труд, но да има и храна за ума. извини за нахалството.
  2. mochito, този виц е направо вреден за здравето! аз много се смея, но рядко със сълзи. този път обачеее още се подхилвам сега ще ти разкажа един шуменски виц, в който действието се развива през 80-те на миналия век, когато телефоните работеха със стотинки, кабинките бяха закачени на стената на кино Херсон и имаха шайби: един гражданин върти 2 22 22. от отсрещната страна на линията вдигат: моля! мъжът пита кротко: бихте ли изпратили линейка на Херсон,защото си задръстих пръста в двойката?
  3. като четох "спомените" в поста на Чебурашка си припомних как се бях специализирала - можех да изям почти цяла кутия амфора без да я разпечатам. оставаха само средните два реда(откъм лепенките). после баба ми като разпечата кутията за гости, гледа-празна. и ме гонеше с дилафа! подозирам, защото съм я направила за резил. абе успяха да ме направят човек тези хора мислех си и да направя една дребна статистика, скоро нещо си говорехме с приятелите за... сядане на питки. оказа се, че е изключително често явление. аз, например, седнах на питката за кръщенето на голямата ми братовчедка, сестра ми - на питката за сватбата на леля ми, голямата братовчедка пък седна на питката за кръщенето на сестра си. една колежка ми разказа покъртваща история как три пъти седнала на една и съща втасваща питка , като след последното сядане направо избягала. каза ми: майка ми е много кротък човек, никога не ме е била , но в този момент изобщо не искам и да разбирам какво би направила, ако не се бях изнесла моментално от там. много се смяхме, та, ако някой може да сподели опит от сядане на питки, моля
  4. прекрасни!!!прекрасни!!! Благодаря,Веско! Поздрави!
  5. да,това е. не очаквах, че клипът е такъв. явно и тематиката е такава. просто по едно време я пускаха по радиото рано сутрин и се будех с тази песен, действаше ми много съживяващо, а сега определено ми се дорева... Благодаря,H2O! (Веско, извини,че пак се възползвах от темата!)
  6. за съжаление не е това, спред мен е нещо грузинско, а наскоро взех да се замислям дали не е румънско,има някак по-мангалско звучене (Нел, ако четеш това, прости ми). но много ти Благодаря за постинга. според мен джорджавон май не е истинското название, мисля че накой ме измами а към Румка - виж има друга тема - музиката нашата си - направи си едно записче и я пусни там, изтананикай я просто, все някой ше се сети- Азбуки, Чебурашка, Веско,... но трябва поне да чуят рефренчето де... п.с как се качва обачееее...
  7. Благодаря!!! специално за Lokator,тъй като за другите ще се повторя, но това клипче ми е любимо. песничка п.с. гледах отново Електроник!!! много яко филмче!
  8. Поздрави, Приятели! песен Ани, страхотна идея с Чуй ме Дилмано! Поздрав за всички в добро настроение!(въпреки всички бели) къде ли се водят войните за моите наивни мечти?
  9. Благодаря! не бях погледнала какво има тук. нищо, че повечето са си свалили вече клипчетата пак съм доволна. когато бяхме деца, в нашето семейство ние правехме подаръците - или си замесил питка, или си изпрел вълна, или си нарисувал картичка. никой не ти казваше колко ти е добра питката или красива рисунката. самият труд беше подаръкът. това не е толкова романтично, колкото вероятно ви изглежда. така например със сълзи на очи (още ми излизат такива) си спомням как една мила моя приятелка си хапваше от баницата ми , или сестричето ми, което така захапа веднъж една моя питка, че се уплаших за здравето и но...нищо не може да ме откаже да правя подаръци. понастоящем тероризирам близките си с цигулка. много добро средство за подобно доброжелателно отношение към ближния. все пак си спомням един момент от моя курс по рисуване. имахме в курса, по наше мнение, напълно безнадеждна Мая (да речем). тя обаче така се радваше на своите рисунки. ясно си спомням нейния ентусиазъм... веднъж идва тя с една рисунка, която ми е малко трудно да опиша, но да речем - има три фигури на листа в цял ръст, като две от тях са разположени в нещо като квадрат, оказва се, че тези двама са легнали в легло, а другата фигура е до вратата. тя поднася в неописуемо добро настроение тази рисунчица на нашия учител. той деликатно се опита да и даде някакви насоки по перспективата ( или по-скоро липсата на такава) в нейната творба. след като тя си отиде, ние (въпреки, че много си я обичахме и наистина не бяхме злобни) се разсмяхме и коментирахме изумени нейната великолепна безчуственост към изложението на пространството върху листа. сега вече съвсем не мисля така. но затова е виновен нашият учител, който каза: "всеки щрих, който е съзнателно нанесен на листа заслужава вашето внимание. ако вие не виждате нейният напредък, за нея е достатъчно да го види само тя. ето защо е нейната радост." простете за пространното изложение, но мисля, че това ще даде тласък на онези, които се страхуват от критика или провал. според мен, гении не съществуват. онези, които за нас са гениални, всъщност от своя гледна точка са направили малка крачка към своята собствена цел, която ги радва. Поздави! Латинче, твоят ентусиазъм заслужава възхищение!
  10. Чебурашчо! Благодаря !!! много ти е готино това коте!!!!!
  11. ех, Станимире, екзистенциален както обичайно! но е много приятна дискусия! дали си чел Самоосъзнаващата се вселена или си я подминал , както множеството мои колеги, които като видят прав текст без формулка (окото да се закачи ) не го четат изобщо. във всеки случай към средата на книгата и на мен взе да ми се върти главата - пркалено описателно и психоквантово механично взе да става всичко. БОГ е Любов.
  12. ето мантра: (и , както казаха приятелите ти, "използвай физическия си език" и "споко, да не ти пука") поглеждам навътре виждам себе си виждам моите мисли виждам моето тяло виждам моята постъпка прощавам на себе си прощавам на мислите си прощавам на моето тяло Благославям себе си Благославям мислите си Благославям моето тяло Благославям Всичко,Което Е
  13. Трудна работа е със всяко едно зболяване. ето, аз например не вярвам, че очите ми са болни, но все пак не виждам без очила. много ми е приятно да си препрочитам Опитът на един глупак, и да се посмивам на любимите си епизоди, но никога не съм издържала до 40 дни. има ефект, но той е подвластен на изменчивото ми подсъзнание. извода, който правя за себе си е, че не съм достатъчно упорита ... и опитвам пак. Всичко е в ума - вярвам в това! за пример от ранна възраст съм някак странно уверена, че нито една заразна болест няма да ме тръшне. ама това не си го повтарям до втръсване, както да речем в случая с очите : "аз виждам, аз виждам,..." просто на почти несъзнавано равнище рано, рано усещам,когато настъпва някакъв дисбаланс в организма и се мобилизирам. защо не получавам засега резултат с очите не знам. във всеки случай смятам, че колкото по-страшно звучи прогнозата, толкова по-трудно става на ума да се пребори със страха, та камо ли да се самолекува. трудна работа,да! все пак си спомням онези думи: "Като се появи болестта, няма да бързаш да я гониш, а да я посрещнеш и да и попееш малко", простете, че не е истински цитат. сега пък пея на късогледството си - ще ви кажа ,ако има добър резултат.
  14. Благодаря,Викчо! пусни нещо твое любимо,цигулково,ако имаш! много се зарадвах, че писа! човек се поизчерпва, нали знаеш! Поздрав за теб с тези приятни ритми Както и за всички любители на ирландското!
  15. то , не че има български рок-балади в типичния смисъл на думата... все пак това би трявало да мине за балада?!?! Хамлет
  16. Чебурашка! тъкмо бях на път да разгадая какво свириш и ти взе, че си смени подписа! Поздрав за Чебурашка! Поздрав за всички, които усещат този напев близък! http://www.youtube.com/watch?v=9_ALElMLpRA Благодаря Lokatorче, особено за Звука на тишината, бях забравила колко кристално чист двуглас правят тези двамцата- мед ми капе на сърцето! Благодаря! а за това клипче току що - напомняй ми, напомняй колко хубави филмчета имаше навремето. или и аз започвам да говоря като баба - мани , това младо поколениеее...
  17. радвам се!!! срам, не срам ще си призная-не знаех, че е песен от филм, при това Червената шапчица. мислех си, че песничка на пътешественика или нещо от рода. всъщност търсех една песничка, която май изобщо няма запазен запис (последен шанс БНР): припев: ...пейте с нас сега приятели за звездите на върха! весели изследователи на родината земя(?) за това последното не съм сигурна, но звучеше много бодро - като Если долго, долго, долго...
  18. Поздрав за всички вас, но по-специално за mochito, т.к. отдавна имам да "си връщам" за приятните клипчета http://www.youtube.c...feature=related приятно гледане!
  19. Я! Станимире, прекрасно стихче! не ми звучи тъжно... напомня ми на тази песничка ...може би умирам както те обичам, но смъртта е също форма на живот.... на ФСБ
  20. ето един съвсем млад Йехуди Менухин и Унгаски танц #5
  21. много обичам тази песен. приятелите ми я наричат банална, но аз си я харесвам, въпреки, че имам само големи подозрения какво се пее
  22. http://www.youtube.c...h?v=0_zDESrFI10 http://www.youtube.com/watch?v=9v1-_Qprnj0&feature=related тук има прекрасни цигулки
  23. Аля, !!! много Благодаря за "Как прекрасен етот мир!"
×
×
  • Добави...