Благодаря! не бях погледнала какво има тук. нищо, че повечето са си свалили вече клипчетата пак съм доволна. когато бяхме деца, в нашето семейство ние правехме подаръците - или си замесил питка, или си изпрел вълна, или си нарисувал картичка. никой не ти казваше колко ти е добра питката или красива рисунката. самият труд беше подаръкът. това не е толкова романтично, колкото вероятно ви изглежда. така например със сълзи на очи (още ми излизат такива) си спомням как една мила моя приятелка си хапваше от баницата ми , или сестричето ми, което така захапа веднъж една моя питка, че се уплаших за здравето и
но...нищо не може да ме откаже да правя подаръци. понастоящем тероризирам близките си с цигулка. много добро средство за подобно доброжелателно отношение към ближния.
все пак си спомням един момент от моя курс по рисуване. имахме в курса, по наше мнение, напълно безнадеждна Мая (да речем). тя обаче така се радваше на своите рисунки. ясно си спомням нейния ентусиазъм... веднъж идва тя с една рисунка, която ми е малко трудно да опиша, но да речем - има три фигури на листа в цял ръст, като две от тях са разположени в нещо като квадрат, оказва се, че тези двама са легнали в легло, а другата фигура е до вратата. тя поднася в неописуемо добро настроение тази рисунчица на нашия учител. той деликатно се опита да и даде някакви насоки по перспективата ( или по-скоро липсата на такава) в нейната творба. след като тя си отиде, ние (въпреки, че много си я обичахме и наистина не бяхме злобни) се разсмяхме и коментирахме изумени нейната великолепна безчуственост към изложението на пространството върху листа. сега вече съвсем не мисля така. но затова е виновен нашият учител, който каза: "всеки щрих, който е съзнателно нанесен на листа заслужава вашето внимание. ако вие не виждате нейният напредък, за нея е достатъчно да го види само тя. ето защо е нейната радост."
простете за пространното изложение, но мисля, че това ще даде тласък на онези, които се страхуват от критика или провал. според мен, гении не съществуват. онези, които за нас са гениални, всъщност от своя гледна точка са направили малка крачка към своята собствена цел, която ги радва.
Поздави! Латинче, твоят ентусиазъм заслужава възхищение!