dim

Христос ни учи да обичаме безусловно всички, и особено онези, които ни мразят.

Матей 5 глава:

43. Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си".

44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,

45. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.

　

НО ЗАЩО трябва да съм милостив и добронамерен към онзи, който несправедливо ме мрази?

1) Защото омразата (враждебността) винаги е породена от някаква слабост, от някакво невежество или страх. Този, който ме мрази, е всъщност временно заслепен, безсилен или уплашен. Със сигурност той не е ведър, силен и спокоен. Ето защо той заслужава състрадание и безусловно приемане.

2) Защото искам да заприличам на моя Отец Небесен: искам да ставам все по-силен, а не сприхав и нестабилен, искам да ми е леко, ведро и свободно, а не да зациклям безкрайно в гневни и безполезни мисли.

Защото Христос ме приканва да се опитам да приема и да обикна безусловно всички: и приятните, и неприятните човеци. Защото всички ние сме били доста по-малко приятни в миналото; и тогава мнозина са били милостиви към нас.

А и Буда ни учи, че омразата се измива с любов, а не с омраза. Само чрез безусловна любов може да спре безкрайния цикъл на отмъщенията между две враждуващи страни. Фразата "окончателно отмъщение" е оксиморон.

3) Трябва да съм търпелив и милостив към врага си, просто защото Бог му е дал правото да мисли свободно. Точка.

Той има право да си мисли, че заслужавам омраза. Той има право да си мисли, каквото си поиска. Аз съм абсолютно безпомощен да променя мислите му насила. Той няма да спре да ме мрази, ако му дам огромна сума пари или ако го накажа физически. Ако има някакъв шанс да променя мислите му, то това е чрез мекотата на любовта.

4) Защото вярвам, че всички ние сме равноценни деца на Бога. А това означава, че моят враг временно е неспособен да прояви своя Божествен потенциал. Но аз вярвам, че рано или късно този многоцветен потенциал ще изгрее зад облаците на мрачните емоции.

　

Матей 5 глава:

38. Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб".

39. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.

40. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.

41. И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.

　

Трябва да обърна другата буза, защото онзи, който ме удря, всъщност удря само себе си. Той не може да докосне същността ми.

Но трябва да обърна другата буза със спокойствие, разбиране и състрадание. Ако обърна бузата си с гняв или презрение, аз също ще бъда омърсен и заразен от озлобеността на моя враг.

-----------------------

NB: Да обичаш врага си не означава да се превърнеш в парцал и да стоиш там, където той те унижава отново и отново. Трябва да обичаме ВСИЧКИ, т.е. и себе си! Преди всичко себе си!

Ако обичахме безусловно Божественото в човека, щяхме да обичаме и серийните убийци. Нямаше да се радваме, че ги унижават в днешните ужасни затвори, а щяхме да създадем красиви и обширни нео-затвори, пълни с прекрасни паркове и езера, с резервати с диви животинки, библиотеки, художествени ателиета и т.н. Днешните затвори само затвърждават омразата на тези клетници.

Омразата може да се измие само с дълготърпелива любов, а не с омраза.

　

Христос ни учи да обичаме безусловно всички, и особено онези, които ни мразят.

Матей 5 глава:

43. Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си".

44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,

45. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.

　

НО ЗАЩО трябва да съм милостив и добронамерен към онзи, който несправедливо ме мрази?

1) Защото омразата (враждебността) винаги е породена от някаква слабост, от някакво невежество или страх. Този, който ме мрази, е всъщност временно заслепен, безсилен или уплашен. Със сигурност той не е ведър, силен и спокоен. Ето защо той заслужава състрадание и безусловно приемане.

2) Защото искам да заприличам на моя Отец Небесен: искам да ставам все по-силен, а не сприхав и нестабилен, искам да ми е леко, ведро и свободно, а не да зациклям безкрайно в гневни и безполезни мисли.

Защото Христос ме приканва да се опитам да приема и да обикна безусловно всички: и приятните, и неприятните човеци. Защото всички ние сме били доста по-малко приятни в миналото; и тогава мнозина са били милостиви към нас.

А и Буда ни учи, че омразата се измива с любов, а не с омраза. Само чрез безусловна любов може да спре безкрайния цикъл на отмъщенията между две враждуващи страни. Фразата "окончателно отмъщение" е оксиморон.

3) Трябва да съм търпелив и милостив към врага си, просто защото Бог му е дал правото да мисли свободно. Точка.

Той има право да си мисли, че заслужавам омраза. Той има право да си мисли, каквото си поиска. Аз съм абсолютно безпомощен да променя мислите му насила. Той няма да спре да ме мрази, ако му дам огромна сума пари или ако го накажа физически. Ако има някакъв шанс да променя мислите му, то това е чрез мекотата на любовта.

4) Защото вярвам, че всички ние сме равноценни деца на Бога. А това означава, че моят враг временно е неспособен да прояви своя Божествен потенциал. Но аз вярвам, че рано или късно този многоцветен потенциал ще изгрее зад облаците на мрачните емоции.

　

Матей 5 глава:

38. Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб".

39. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.

40. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.

41. И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.

　

Трябва да обърна другата буза, защото онзи, който ме удря, всъщност удря само себе си. Той не може да докосне същността ми.

Но трябва да обърна другата буза със спокойствие, разбиране и състрадание. Ако обърна бузата си с гняв или презрение, аз също ще бъда омърсен и заразен от озлобеността на моя враг.

-----------------------

NB: Да обичаш врага си не означава да се превърнеш в парцал и да стоиш там, където той те унижава отново и отново. Трябва да обичаме ВСИЧКИ, т.е. и себе си! Преди всичко себе си!

Ако обичахме безусловно Божественото в човека, щяхме да обичаме и серийните убийци. Нямаше да се радваме, че ги унижават в днешните ужасни затвори, а щяхме да създадем красиви и обширни нео-затвори, пълни с прекрасни паркове и езера, с резервати с диви животинки, библиотеки, художествени ателиета и т.н. Днешните затвори само затвърждават омразата на тези клетници.

Омразата може да се измие само с дълготърпелива любов, а не с омраза.

　

По принцип доста се колебаех преди да публикувам темата, тъй като смятам, че това е моя съкровенна опитност. Понякога даже си мисля дали пък да не спра (или да намаля до абсолютния минимум) да пиша във форумите. В един момент излиза сякъш сам си говоря, сякъш го прави едва ли не за да видя мислите си написани. За кога ли има значение. В следващия момент си казвам: ами какво щеше да стане ако когато аз тръгвах в Пътя съществуваше един такъв форум? Колко лутания, страдания, безсънни нощи щях да си спестя.... колко душевни и морални терзания. Само да имаш някой, който ей толкова да ме подкрепи и да ми каже, че не греша, че правилно усещам, че има такъв Път. Когато например станах вегетарианец няколко дена плаках и спорех с баща ми... А сега той доста е намалил невегетарианската храна, даже имаше период през който беше отказал месото напълно. Ами ако тогава видех 30 човека споделили своя опит? Ами ако когато търсех Школата, имаше поне един човек, който да ми сподели как е намерил своя Път, колко радост и подкрепа щях да чувствам? Е ... добре че намерих. Но сега с модерните комуникации е много по-лесно за теб читательо. Но както и да е, може би това вълнува само мен. Така или иначе първите ми крачки бяха изпълнени с много смесени чувства. Почти нищо логически не потвърждаваше виждането ми, но имаше едно вътрешно чувство, което светеше в сърцето ми. Аз се хванах за него и го превърнах в голям пламтящ огън, в пожар. От него се топля даже и сега, когато съм тъжен и сълзите понякога са на очите ми. Той осветява тъмните нощи на моите мисли. Той ми е най-добър приятел и най-верен съветник. Той е който ме води и ме утешава. Той е заради, когото понякога като се събудя сутрин при изгрев си казвам “Господи благодаря Ти!”. Колко красива е природата само при изгрев. Може ли зад всичката тази красота и хармония да не стои една разумна ръка, която да се грижи за всичко? Така си казвах докато правех моите първи крачки и четях. Четях и понякога плачех. Понякога от радост, а понякога от мъка по нещо уж отдавано отминало, но в същото време вечно зовящо ме. Та такива ти ми работи приятели. Ако ти, който четеш тези редове, те не означават нищо за теб - всичко е ок. Може би си казваш – още един, който си вярва. Но ако има поне един човек, който когато чете тези редове, сърцето му трепва и в него се събужда едно неописуемо вдъхновение за работа, то аз съм изпълнил задачата си.

"Животът на ученика след пробуждане на неговото съзнание е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него обаче се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царството Божие. За най-малкия недостиг, веднага ще го върнат назад."

"Но за да достигне това, ученикът трябва да се научи да твори така, както Бог твори. Как? - В първата глава на Битието е дадена една символична картина на онзи процес на творчество, който започва у ученика след пробуждане на неговото съзнание. Ала преди да настъпи то, ученикът ще влезе във великото безмълвие - там няма ни звук, ни светлина. И тогава от глъбините на своята душа, ще призове той Невидимия, Незнайния Бог на вечността, Създателят на всичко. Ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: "Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създателят на всичко и освен Тебе няма други Бог!" И ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне една малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Бога, на своя Учител, който ще му каже: "Ти искаш да Ме познаеш и опиташ? Приготви се тогава за работа! Настана първият ден на твоя живот. Твоята земя е неустроена и пуста, тъмнина е върху бездната. Отдели тъмнината от светлината и пристъпи да устроиш своята земя. Изречи: "Да бъде виделина!"
И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе "Да бъде виделина!" - и в него ще настане виделина.
"Да бъде виделина!" - това е великият стремеж в душата на ученика да учи.
И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението, и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител.
"Да бъде виделина!""

(из "Учителят Говори", съставител Георги Радев)

В отвъдното нямаме нужда от вяра. Там Бог и безметежността са видими и осезаеми.

Но тук на земята сред страха и омразата ни е нужна смелостта на вярата. Дори когато всичко в живота ни изглежда безнадеждно, вярата тихо и ведро ни изправя на крака с думите: "Спокойно! Пак всичко ще се оправи! Просто вярвай!"

Вярата е способност да си хладнокръвен, дори когато си изправен на ръба.
Вярата е смелост.

В отвъдното нямаме нужда от вяра. Там Бог и безметежността са видими и осезаеми.

Но тук на земята сред страха и омразата ни е нужна смелостта на вярата. Дори когато всичко в живота ни изглежда безнадеждно, вярата тихо и ведро ни изправя на крака с думите: "Спокойно! Пак всичко ще се оправи! Просто вярвай!"

Вярата е способност да си хладнокръвен, дори когато си изправен на ръба.
Вярата е смелост.

В отвъдното нямаме нужда от вяра. Там Бог и безметежността са видими и осезаеми.

Но тук на земята сред страха и омразата ни е нужна смелостта на вярата. Дори когато всичко в живота ни изглежда безнадеждно, вярата тихо и ведро ни изправя на крака с думите: "Спокойно! Пак всичко ще се оправи! Просто вярвай!"

Вярата е способност да си хладнокръвен, дори когато си изправен на ръба.
Вярата е смелост.

Световните медии се опитват да ни сугестират с идеята, че 90% от хората са не съвсем зрели, не съвсем свободни и не съвсем адекватни индивиди.

Не съм съгласен. Аз вярвам, че огромното мнозинство от човеците са в действителност зрели, свободни и мъдри личности.

Но има една малка подробност, те са нормални хора в ненормални обстоятелства!
Те са били нормални деца, които са попаднали (или са били изпратени съвсем целенасочено от добронамерения Бог) на планетата, на която има смърт и омраза, на планетата, носеща безобидното име „Шок и ужас”.

Затова се опитвам да разбера и да приема дори онези, които се изкушават от дребни награди или се плашат от дребни наказания. Само Бог знае, защо те се плашат (и изкушават) от дреболии; не знам нищо за тяхната най-дълбока същност и не мога да си позволя да ги съдя. Те са мои братя, които се страхуват от нещата, от които и аз се страхувах в миналото; сега аз се страхувам от други неща.

Хората са съвършени деца на Бога (Йоан 1:12). Те са уплашени Великани, които рано или късно ще се събудят.

Един истински джентълмен никога не би си позволил да досажда и да пречи на една жена, която пренася торба с цимент...

Вероятно сте чували за Ник Вуйчич.
Един могъщ човек, който се е родил без ръце и крака.

Когато е бил на 8 години Ник Вуйчич е искал да сложи край на живота си, но след известно време той успява да преодолее горчивината си. Днес Ник Вуйчич е изумително силен дух.

В този клип Ник представя себе си:

http://www.vbox7.com/play:4679cadd



А ето и част от ежедневието му:

http://www.vbox7.com/play:5f147b9a


Това е статията в Уикипедия, а тук е неговият официален сайт.