AriesWildChild

Странно доказателство за това, че държи на тебе като те пребива, псува, унижава пред приятелите ви и те кара да се чувстваш като отрепка. Някой биха предпочели ужасен край, отколкото ужас без край, замисли се.

Ей тва е страшен лайф! Няма такъв концерт! Мерси за качването, човек!

Много правилно, shining_star

Музиката влияе на всеки различно. За това не всеки може да слуша метъл, примерно, или класическа музика. Всеки има различно разбиране и нагласа и различната музика му влияе различно. Или я чувстваш или не. Четох, че различната музика влияе на водата. Както и думите. При отрицателни изказвания в замразени кристалчета вода забелязват аномалии и изкривяване. При поздрав например водата придобива познатата форма на снежинката - правилна геометрична форма. Мен музиката ме лекува от лошото настроение например. Или когато съм тъжна не мога да си пусна весела музика, подтиска ме още повече. И като цяло не слушам нищо приповдигнато.

Това са няколко песни нa любимите ми банди. Финландска музика. Enjoy. http://www.youtube.c...feature=related http://www.youtube.c...h?v=61WlxMvxlSI http://www.youtube.c...h?v=bWx_GyTLGmQ

Да, това го разбрах. Какво се опитваш да ми кажеш?

На първият ти въпрос, любовта не е само рози и ангелчета, има си и трудна страна, такава, която наранява. Борбата значи да се бориш за някого, за чувствата му, за това да те приеме и да остане твой. Ако той (или тя) е уплашен, или насранен, или несигурен в чувствата си и го е страх да действа не трябва ли именно ти да го предразположиш и да се бориш за него? Любовта е жестока, любовта наранява, изтръгва сърцето ти и го хвърля в пламъците. Не винаги отговорът е "да", не винаги чакането си струва. Виждайки студът от страна на този, за който би дала всичко това е равностойно на смърт. Желанието, чувствата, светлината, душата ти, всичко в теб умира. Това е целият текст на песента. "The Funeral Of Hearts" Love's the funeral of hearts And an ode for cruelty When angels cry blood On flowers of evil in bloom The funeral of hearts And a plea for mercy When love is a gun Separating me from you She was the sun Shining upon The tomb of your hopes and dreams so frail He was the moon Painting you With it's glow so vulnerable and pale Love's the funeral of hearts And an ode for cruelty When angels cry blood On flowers of evil in bloom The funeral of hearts And a plea for mercy When love is a gun Separating me from you She was the wind, carrying in All the troubles and fears you've for years tried to forget He was the fire, restless and wild And you were like a moth to that flame The heretic seal beyond divine A prayer to a god who's deaf and blind The last rites for souls on fire Three little words and a question why Love's the funeral of hearts And an ode for cruelty When angels cry blood On flowers of evil in bloom The funeral of hearts And a plea for mercy When love is a gun Separating me from you

Не мога да спя, мамка му, не ми се спи, а утре трябваше да пътувам. Зверя се с дни в скайпа, а когато той се появи не знам какво да му кажа. Пиша ви за съвет, изписах страници и страници с въпроси, заучени похвати и характеристики за зодии, характери и чувства. Искам да ми дадете съвет. Аз не съм човек, който си пада по повърхностни неща. Обичам или мразя, няма средно положение. И не е за един ден. Човекът за който ви говоря ми беше познат, после ми стана добър познат, приятел, сега за ме не нещо повече. Сърцето му обаче е наранено, не е готов да допусне никоя все още в него. Може би не знае, или не е сигурен в това на какво съм готова за него. А аз съм готова на всичко. Сутринта се замислих, не преувеличавам ли малко? Много? Той далеч не е ангел, не е светец, не е идеален. Но нещо в очите му, тези яростни наранени зелени очи ме кара да вярвам в него. Защото когато ти се намръщи е способен да те изпепели, когато ти се усмихне политаш и не знаеш как да спреш. Казваха ми да действам ,казваха ми да говоря, казваха ми да чакам. Клише или не, той е различен, за мен е различен. Има хора, които можеш да определиш с една дума - войни. Той не спира и не свежда глава, това е общото по между ни. Ако се налага ще вървя пред него, но искам той да го знае. Искам да е сигурен, че няма да разбия сърцето му.

Съществува понятието, че един мъж прибягва до насилие за да се чувства силният в ситуацията. Разбира се, че мъжът е по- силният, физически един мъж е по- силен от една жена. Тормозът, да живееш с човек, който би трябвало да е твоя опора и защита, а ти се страхуваш от него не би трябвало да се търпи и да продължава. И те винаги казват, че съжаляват, че ще се поправят, че "няма вече", че всичко ще се промени. Моето мнение е, че не трябва да се мълчи. Мълчането е прошка, прощаваш на някой, който не го оценява и заслужава.

А как бихте погледнали на изневярата след някоя пиянска нощ, например? Накъркал си се и всичко излиза извън обхвата на твоя контрол. Извинението "напих се" не върви, но това е един вид инстинктивна постъпка, без да мислиш. Много по- невинно ми се струва от изневярата с цел да накажеш партньора си, защото той ти е изневерил/а пръв или просто искаш да му натриеш носа за нещо. Или си нямаш работа или не си доволен от сексуалния си живот. Сложно е. Оправдание винаги има. Зависи доколко го сервираш за да се измъкнеш от вината и доколко съжаляваш и се разкайваш за постъпката си. Каква изневяра впрочем? Секс? Целувката също е изневяра, да пожелаеш мацката с кученцето, която минава покрай теб също е изневяра. Доста обширно сващане.

Мислих, мислих, и реших да се включа. В момента се опитвам точно това да направя, да обичам някого, различен от мен. Какво ще рече интереси? Той например има различно виждане за живота, не е религиозен, доколкото знам, подхожда по съвсем различен начин към проблемите - докато аз ги прегазвам, ако ще и да го отнеса, той предпочита да посмисли и да атакува странично, примерно. Въпреки различията ни аз изпитвам привързаност, приятелство, любов към него, нужда да го виждам. Ако не е любов какво е това? Как да нарека болката в стомаха си когато той не е около мен или усмивката му угасва и аз не мога да го променя? Просто ме е грижа за него, в един момент се улових, че дори повече, отколкото за мен.

Love's the funeral of hearts, and an ode of cruelty When angels cry blood on flowers of evil in gloom The funeral of hearts, and a plea for mercy When love is a gun, separating me from you В какъв смисъл любовта си отива щом се влюбиш? Това не го разбрах. Опит.... Моят опит е написан по- горе с килнат шрифт, но не съм спряла да се боря. Това пък за свободата хептен беше... Ако под любов разбираш да стоиш да лъскаш печката и щом си подадеш носа навън той да те ругае.... Бил си свободен да направиш свот избор. Ако нещо не върви си свободен да промениш избора си - да се бориш или да напуснеш.

Имам нужда от разбиране. Физически ли? Алекси Лайхо. Да бе, искам да има свободен и независим дух, да не брои преди да скочи, да мисли с главата си а не с патката си, да мога да разчитам на него, че ще ме защити, не да се крия в ъгъла от страх да не се прибере пиян и да не ме пребие. Тва е. Външният вид първо. После гледам да има чувство за хумор, развито въображение и да не е задръстен. Това е точната дума. Ако срещна някой, колкото и да е хубав ако е като гьон не ми е тумнал. Всичко. Двустранно. Ако аз съм готова да си заложа главата, да се скарам с близките си, да се отрека от приятелите си и да живея за него искам той да го оцени. Влияят, къде ще ида. Но гледам да не живея в миналото. Аз решавам с кого да имам връзка, защото връзката е моя. Съжалявам, ако не оправдавам определени очаквания, или не харесват косата му, дрехите му, и така нататък. За да съм с някой значи съм видяла нещо в него. Нещо повече от недостатъците му, всеки си ги има. Ако все чакам за мнението на другите вечно ще си бъда сама.

Принцеса не е права. Може би още търси Принца. Е, не, че нещо, ама нема да го намери. Принцове няма, Червени Шапчици няма, Златни рибки - в зоомагазина. Имам щастието да познавам мъже които никога не биха ударили жена, не биха се отнасяли с нея като с прахосмукачка и не биха я унижавали. Срещала съм и доста от другите, бая майни съм теглила, както и да е. Бтв, как така албанеца убива жена си и пак е по- добър не разбрах?

Как ако не му покажа на въпросния човек чувствата си той ще разбере?

Не знам. Наясно съм със Божиите закони и с писаното в Библията. Старая се да ги спазвам. Какво обаче да кажем за полицаите примерно, които при самозащита убиват? Или за да защитят други? Не е ли това убийство и кой го оправдава? Законът? Какво да кажем за убийството като отмъщение? Или убийството да защитиш някой друг? Или себе си? "Убих г за да не умра аз. Той ме нападна, не съм "започнал аз"."? Да отнемеш живот е неморално, неетично, противозаконно по всички закони, човешки, религиозни, всички. Той е там, някой си, роден и има право да допусне своите грешки в живота си. Отиваш ти и ДУМ, убиваш го. Кой ти дава право? Съответно се връщаме на въпроса ако той дойде и иска да убие теб или близките ти трябва ли да стоиш и да гледаш?

Мразя го повече от всичко. Гледам на предателите като на долни и безволеви същества. Ако някой разчита на теб и ти се е доверил, и ти съзнателно му обърнеш гръб - за мен такъв човек е мъртъв. Ама не просто мъртъв, аз бих се погрижила да го разбере и да му приседне.

Прошка се дава, когато този отсреща може да я оцени. Ако той (или тя) греши, наранява те, допуска същите грешки отново и отново и отново и продължава всеки път да се извинява и да повтаря накрая се уморяваш да прощаваш.

Зависи какво целиш. Ако искаш да спечелиш този човек на своя страна или да имаш някакви отношения с него - приобщаване би бил единият вариант. Ако въпросният човечец ти лази по нервичките и нарушава личните ти права и пространство - ефектът на огледалото. Започваш още по- ожесточено от него да отстояваш позицията си, ще "спечели" този с по здравите нерви. Бягството за мен не е решение.

Ннне. Не съм съгласна. Абсолютна чистота никога няма да има, а е факт, че хората установяват някакъв контакт по между си, или имат разни други способности. Според мен е по- важно да си в мир със себе си за да овладееш способностите си. Импулсе, ще споделиш ли?

Всеки избира своя път, ничий не е лесен. Още повече, ако решиш да не лъжеш, убиваш, крадеш и тъй нататък. Има хора, които са готови на всичко за да постигнат целите си. Ако ти видиш нередност и възнегодуваш естествено, че ще се изправят срещу теб. Въпроса е стиска ли ти да остояваш позицията, която си избрал.

Епа знам ли го, не го познавам Никак не си падам смирена, ама никак

From the reign I've built Of shame and guilt I go back and take a look At myself and what I have done so far At the bridge she's Dying waiting till light No choice to go Backward, inwards Okay, shatter us You're to cross the chamber Going down I walk my way till now Deep to the obscurity Obliterating you in every way With my life's insanity

Вижте кво, не можете да отнемете правото на хората да са прости! Всеки харесва това, което е. Ще ме извините, ама не мога да приема за музика жена, на която всичко й е изкуствено, косата, циците, задника, гласа - компютърна преработка, на всичкото отгоре и мелодията не е нейна а е най- нагло открадната. С какво толкова се хвалят като нищо от това, дето показват не е тяхно? "Пее" за секс, а в някои случеи не е и жена. Това не е изкуство. Има песни за секс, които са смислени и си струва да бъдат слушани. В поп фолка няма прогрес, няма какво да научиш. По въпроса за тва същество Азис. Азис не прави музика, той (или тя, най- добре ще е да го нарека То), прави шоу. Печели пари от простотията на хората. Никой от така наречените чалга изпълнители не прави музика. Показват плът, не талант. След като имат глас да излязат и да пеят, не да си тъпчат силикон по всички възможни места. Как другите певци успяват да пробият и да се издигнат без да правят порно филми преди 12?