Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Мария-София

Участници
  • Общо Съдържание

    2020
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    26

Всичко добавено от Мария-София

  1. http://yovko.net/blog/8023 Стига вече с глупостите Някога, при това съвсем не твърде отдавна, Интернет изглеждаше така: Имам предвид само така! Това по-горе е screenshot от първата публична telnet-услуга, която ползвах в живота си, но направен преди няколко минути. Да, тя – услугата – още е жива и през миналата година grex.cyberspace.org навърши точно 20 години. Макар вече там да пенсионираха telnet-протокола. Дълго време sdf.lonestar.org бе за мен „моето“ място в Мрежата. О’кей, когато аз стъпих в Интернет вече имаше Yahoo – точно се бе появило, но това тогава бе най-хакерският, най-свободният, най-истинският Интернет ever… Тогава нямаше никакво значение кой какво и как е направил, едни и същи анимирани gif-чета стояха на всеки втори сайт и се споделяха свободно. Хоратасподеляха всичко – трикове, хакове и парчета код с удоволствието и страстта на Откривателя и благородството на Създателя… Мрежата се развиваше със скоростта на експлозия. Имаше толкова малко неща, че каквото и да направиш беше полезно и теоретично никак не бе необичайно да измислиш нещо ново и да се почувстваш пионер. Не знам дали има много хора, които помнят (ако изобщо са опитвали) archie или gopher, или как се ползваше FTP-by-Mail? Обзалагам се, че днешните потребители дори няма да се досетят защо би му хрумнало на някой подобно извращение… (Подарявам последния останал ми албум на Мария Илиева на този, който пръв се сети! Съжалявам, но другите вече ги подарих, преди да е станало противозаконно!) После Интернет стана шарен. Много. Браузърът и web станаха всемогъщи властелини във виртуалното пространство и Мрежата от ден на ден започна да става все по-достъпна за обикновените (non-techie) хора. И там започнаха да се появяват мениджъри, финансисти, маркетинг-гурута, музикални продуценти, политици… И понеже те не искаха да знаят заклинанията, които се пишеха в онези страшни черни екрани, Интернет стана толкова лесен, че днес дори хлапетата, които още не могат да четат, се справят прекрасно с мишката. И това се случи, ей така… пред очите ми… за един миг… Онези първите в Интернет го направиха, после други след тях, и още след тях… Никой не може да изброи имената им. Ако всичко това трябваше да се случи организирано, някой да напише проект, друг да го финансира, след това да се разпределя печалба… всъщност Интернет навярно нямаше да се случи. А днес разполагаме с него, защото всички тези адски много и готини хора го направиха. Те нямат акции в Google, нито във Facebook (поне повечето)… и никога, ама никога няма да чуете кои точно са. Защото не могат да бъдат преброени, не се познават и защото никой от тях не мисли, че е направил нещо велико. И вероятно всеки поотделно не е. Но Интернет като общо усилие и резултат няма алтернатива в историята на човечеството! Това е най-мащабният и успешен социален експеримент на всички времена!! И това стана възможно, защото всички го направихме – да всички – заедно! Без да гледаме в паничката на другия, без да отмерваме усилия и… дори троловете във форумите имат своя принос и значение! Случи се без мениджъри, без MBA, без гениални маркетинг-спецове, без юридически отдели, без финансови магьосници, без корпоративни ... . И нещо повече. Когато те се намесиха, продължи да се случва. Въпреки тях! Просто защото в Интернет всичко се случва твърде бързо и естествено! По-бързо отколкото някой може да сътвори нов закон. По-бързо отколкото някой би могъл да управлява какъвто и да е бизнес. По-бързо отколкото ГДБОП залавя куц престъпник, а БАМП лепи стикери. Пред бързината, с която се случва Интернет дори Бойко Борисов е смешно безпомощен. Индустрията, политиците, медиите… са нови гости в Мрежата. Съвсем отскоро! И те са тези, които трябва да се съобразяват исторически с правилата и, а не обратното! Мрежата носи в своето ДНК вкуса на свободата и бунтът на мисълта. Интернет не се съобразява с нечии желания. И винаги ще (трябва да) има достатъчно хора, които помнят и пазят този дух! Ще говорят тихо в началото, ще крещят когато трябва, ще работят за големите корпорации денем и ще бъдат част от Анонимните нощем. Ще измислят нови протоколи, защото всъщност вместо да творят, споделят и да се забавляват, част от тях се наложи да създават Napster, P2P, BitTorrent, Tor… за да подсигурят свободния обмен на информация в Мрежата… Не че добрият стар FTP и до днес не върши работа, но всъщностнатискът и съпротивата родиха BitTorrent. Индустрията непрекъснато провокира врагове, а сега нервничи, че воюва с призраци, които сама създаде. И ако днес проблем номер едно са torrent-ите, да се обзаложим ли, че следващата рожба на вселенския разум в Интернет и съпротивата срещу безумието ще е още по-гениална и/или злокобна? Да се обзаложим ли, че тази игра на котка и мишка е безкрайна?… И защо трябва всичко това да се случва и цялата тази енергия, вместо в нещо полезно, да се хаби в изтощителни битки, когато всичко е толкова очевидно простичко: - Почти никой вече не използва грамофон. Съвсем сериозно! Виниловите плочи останаха в миналия век. - Никой няма нужда от посредници за да стигне до публиката си. Вярвам, че не ти трябва друг жокер! You can do it! - Има голяма разлика между кражбата и нежеланието да си купя нещо, което не съм убеден, че си струва. Убеди ме! - Проблемът с нереализираните продажби обикновено не е проблем на твоя пазар, а на твоите очаквания. Коригирай ги! - Никой няма да купи нещо, което не може или не иска (преживей го!) и се радвай на тези, които искат да си купят нещо от теб два пъти (повече от достатъчно са ти!) и ще провокират още някой друг да го хареса! И им бъди благодарен! На всички! И на първите! Да подсказвам ли защо? И най-вече бъди благодарен на Интернет! Защото ако някой кретен може да го използва за да краде повече, това значи, че ти пък можеш да го използваш за да чуят за теб и да продаваш повече. It’s easy… like Sunday morning… (използвано е без изрично позволение!) P.S. Подпиши петицията против ACTA! Защити Интернет! P.P.S. Не си убеден, че е нужно ли? Прочети това, това, това и това.
  2. ACTA (Anti Counterfeit Trade Agreement) е международен договор, подписан от 22 страни, сред които и България. Официално, целта му е да се бори срещу неправомерната употреба на защитени продукти в интернет, но реално ще доведе до цензура в последната истински свободна среда, твърдят организаторите за спорния документ. „Ако ACTA и новият закон за торентите са приети, то България ще се превърне в полицейска държава. Как ви звучи да живеете в постоянен страх, че някой ден на вратата ви може да почука полиция, която да ви вземе къщата, заради онзи филм, който изтеглихте, защото го няма на DVD или онзи сериал, който не е пуснат по нашите телевизии, или онази игра, която в магазина струва 150 лева? Как ви се струва доставчикът ви на интернет постоянно да следи в кои сайтове влизате и дали правите нещо нелегално? Как ще живеете в свят без свобода на словото?“ http://fakti.bg/bulgaria/29652-narodat-skacha-sreshtu-acta?error=access_denied
  3. Казано простичко,Духовен път е пътя на окултното ученичество. Когато си Окултен ученик те водят състраданието и милосърдието към всички живи същества,които Бог е сътворил и признаването на правото им на живот и ненамеса в развитието им,освен с цел помощ,ръководейки се от Доброто. Месоядството показва единствено,че човекът е още в материята и света на суетата. пп.Темата не е за и против вегетарианството.Има отделни теми за това.
  4. Добре е да обсъдите всичко това,за което си писал.Моя съвет е да я накараш да се замисли над въпроса Какво точно иска,защото тя просто не е наясно,за разлика от теб.В нейното положение -с две деца и дом,и цялата заетост в този аспект водят до изтощение и неудовлетворение,от опит ти го казвам.Някак си като си млад не си даваш сметка,че имайки деца, самия ти и всичко друго минава на заден план,а децата отнемат цялото време...Та нека помисли над въпроса и да работите в екип за решението му.
  5. http://www.sofiapost.net/2012/01/precedent-island/ цялата статия Прецедентът Исландия Спомняте ли си още за държавата Исландия? Че тя бе първата „фалирала“ държава в Европа? После се случва необикновеното. Мнението, че гражданите са длъжни да плащат за грешките на финансовите монополи и че цяла страна трябва да плаща данък за оправянето на дълговете на частни лица, променя отношенията между гражданите и техните политически институти. Тогава исландските лидери заемат страната на своите избиратели. Държавният глава Олафур Рагнар Гримсон отказва да ратифицира закона, който прави гражданите на Исландия отговорни за дълговете на исландските банкери, и свиква референдум. Естествено, международният натиск се усилва. Британия и Холандия заплашват с репресии, водещи към изолация на страната. В навечерието на референдума МВФ заплашва с отказ от всякаква своя помощ. Британското правителство заплашва да замрази спестяванията и текущите сметки на исландците. Гримсон заявява „Казаха ни, че ако не приемем международните условия, ще се превърнем в северната Куба. Но ако ги бяхме приели, щяхме да се превърнем в северното Хаити”. На мартенския референдум през 2010 година 93% гласуват срещу изплащането на дълговете. МВФ незабавно спира кредитирането. Но революцията (за която практически не пишат мейнстрим средствата за масова информация) не се стряска. Поддържано от гневните граждани, правителството започва граждански и углавни следствия срещу лицата, отговорни за кризата. Интерпол издава международен ордер за арест на бившия президент на банката Kaupthing Сигурдур Ейнарсон, а и на други банкери, които, също участвали в краха, бягат от страната. Исландците обаче не спират дотук: решават да приемат нова конституция, която да освободи страната от властта на международните финанси и виртуалните пари.
  6. Лицето представлява това,което показваме пред света. Проблеми с лицето-лесно се срамува,чувства се унизен от най-малкото нещо.Чувство на вина.Опитват се да бъдат това,което другите очакват от тях. Осъзнаване-притесняваш се от това,което другите мислят за теб,Това ти пречи да бъдеш себе си.Това,което мислиш за себе си,вече не е добро за теб. То ти носи вреда.Време е да възвърнеш своето истинско лице,тоест да бъдеш САМИЯ СЕБЕ СИ. Оток-задържане на вода или течност-ЗНАК за емоционално задържане.Човекът се подува,за да се предпази Получава се също когато има конфликт за разрешаване,между своето его и сърцето си-да запази конфликта или да го разреши. Зоната,засегната от отока, показва в коя област е задържането-виж горе.Има липса на доверие в способностите и талантите си и съответно поставяне на бариери и граници.Посланието:Отпусни се и поеми повече рискове,следвайки това,което ти казва сърцето. Избери решението,вместо да поддържаш конфликта. Лиз Бурбо
  7. Животът е динамичен,колелото се върти,все по-бързо при това. Елф,истината е тази,когато Бог ни затваря една врата,ни отваря нов прозорец,стига да сме будни да го видим.
  8. Януарския режим за мен беше прекрасен,изкарах с лекота 10-те дни,дори се колебаех за продължение,но реших да го оставя за февруари.Нямам нужда от сол вече,каквато имах в миналите години.Много ползотворен.Очаквам с нетърпение февруари. Правил ли е режима някой само с жито,без ябълки и орехи?Моля да сподели опит.
  9. В момента програмите са само за работещи,говоря за София.Можете да проверите.Всички останали курсове са из България.Тоест от София трябва да отида на курс в Царево.....Те щели да ми дават по 8лв на ден допълнително...Голям смях,голяма помощ... Аз,лично,имам няколко специалности и работя няколко неща,така че се оправям,още повече че не очаквам нищо от държавата,щото такава няма. Мъчно ми е за майките с деца,защото съм била и в положение да не мога да си нахраня детето, някога.Вервайте ми,от това по-лошо няма. Майчинството е най-тежката и отговорна работа,24 часа дежурства ден след ден,година след година,не можеш да си вземеш отпуск,даже и болнични,а какъв човек ще излезе зависи от теб.Колкото повече внимание си му отделил и посветил,толкова по-свестен ще е.Колкото повече си го подмятал по бавачки и баби и детски заведения,толкова повече изненади те очакват.
  10. Измамници много,но какво ще кажеш за хората,останали наистина без работа, без да са такива,с мижавите обещетения,въпреки ,че са били осигурявани добре.Много е лесно да се плюе,когато си оттатък бариерата.Преминаването обаче е лесно и става много бързо...и не зависи от квалификациите и дипломите,както и от работливостта.От много време вече фирми пускат кепенците и се ликвидират,това рефлектира и в останалите...
  11. И извън шегата - истината е, че добрият лечител може да види в кои случаи трябва да се намеси и в кои случаи не трябва да се намеси. Помощ не се отказва,когато ти поискат и потърсят,а ти можеш да я дадеш. Отец знае на кой бива и на кой не бива да се помогне.Във всеки метод има т.нар. нелечими пациенти.
  12. Всеки си намира лечение,което съответствува на собствената му енергия,Рецепти няма,важно е да отидеш там,където ти каже интуицията,или сърцето. Хайде,със здраве! Отивам да пърля таралежите за пациентите ми утре.
  13. Винаги съм подхождал с необходимото уважение към коментарите ти и с удоволствие съм чел това, което си поствала тук като информация, но това което си написала не мога да адмирирам. ???Не съм казала нищо лошо,Бах е първо хомеопат и след това създава цветните есенции.Направил е голям принос в областта НА ХОМЕОПАТИЯТА.Извинявам се,ако е прозвучало недобре.
  14. Ако обаче поставим въпрос - ами ако без да искаме предоставим на жизнената сила неподходяща информация, тогава? Има няколко варианта: -Нулев ефект,енергията на лекарството няма нищо общо с енергията на пациента.Не се случва нищо -става доказване,пациента продуцира симптоми на лекарството,което му е дадено.Хомеопата го вижда и спира действието. -Лекарството е много подобно,но не точното.При това положение обикновено жизнената сила продуцира още някой друг характерен симптом на субстанцията,от която има нужда.Това подпомага избора на точното. -ЛЕКАРСТВОТО Е ДАДЕНО САМО ВЪРХУ ФИЗИЧЕСКИ СИМПТОМИ -ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОПАСНО!!!МОЖЕ ДА СТАНЕ ПОТИСКАНЕ И НАРУШЕНИЕТО ДА ПРЕМИНЕ КЪМ ПО-ВАЖНИ ОРГАНИ И СИСТЕМИ!Ако хомеопатът работи Класическа Хомеопатия,това е изключено.В този случай хомеопатично лекарство е дадено на алопатичен принцип.
  15. Да кажа няколко думи и за Бах.Много известен хомеопат,създал и доказал серия хомеопатични лекаства,наречени Чревни НОЗОДИ. След като му писнало да се занимава с бактериите в червата на хората се ориентира към цветните есенции.
  16. Ролята на пациента:Това,че е потърсил този метод,вече означава само по себе си,че пациентът се събужда от съня в материята. 1.Осъзнал е чрез опит ,че алопатичната медицина не може да му помогне. 2.Осъзнал е,че здравето е негова лична отговорност,и че никой друг не го интересува,неже ли официалното здравеопазване. 3.Осъзнал е ,че има нужда от промяна.Търси промяната.Иска да се промени. 4.Не е затънал в материята до там,че да казва-ето такова животно нема. 5. Склонен да опита алтернативни методи . 6.Изпълнява наставленията на хомеопата и поддържа връзка с него. 7.Подкрепя лечението с духовни практики и самоанализ.
  17. Жизнената сила е Божията искра в нас,тя е много по-интелигентна,отколкото можем да си представим. Трябва да се научим да я разбираме.Именно това прави Хомеопатията.
  18. Ханеман - Одисеята на гения От Румен Стойчев Все още за много хора по света неговото име е непознато, което е нелогично, като се имат предвид енциклопедичната личност и невероятните заслуги на този велик човек към медицината и изкуството да се лекува - заслуги, които го правят равен на титани на мисълта като Коперник, Галилей, Айнщайн... ХАНЕМАН - ОДИСЕЯТА на ГЕНИЯ Биографията на Ханеман сякаш е писана от Дикенс. Основоположникът на хомеопатията д-р Самуел Кристиан Ханеман е ренесансов гений, владеещ познания в много области. Той бил дипломиран лекар и фармацевт, опитен лингвист и преводач, владеещ свободно седем езика, предшественик на съвременните природолечители чрез поощряване на природосъобразно хранене и здравословен начин на живот. Той може да бъде смятан за първият психотерапевт, тъй като бил първият лекар, който въвел лечението на душевните страдания наред с физическите. Десетилетия преди Кох и Пастьор Ханеман разбрал принципите на разпространение на заразните болести и успешно лекувал по време на смъртоносните епидемии, които опустошавали Европа през първата половина на XIX век. Ханеман е и пионер в съвременното обществено здравеопазване и хигиена. Ханеман непременно ще получи полагащото му се широко признание заради многобройните му заслуги като една от най-изтъкнатите личности в историята на медицината. Неговият най-голям принос, разбира се, се състои в откриването на хомеопатията - едно безпрецедентно научно достижение, тъй като, доколкото ни е известно, Ханеман е единственият човек, прозрял и положил основите на цялостна медицинска система, която напълно развил в мощно и приложимо в широката практика оръжие срещу болестите и то само в рамките на един човешки живот. Той се проявил като истински ясновидец, разкривайки енергийната основа на здравето и лекуването, изпреварвайки с цяло столетие откритието на модерната физика, че материята е енергийно поле с голяма плътност. А алопатичната медицина едва в наше време започва да разбира и прилага идеята за връзката между психика и тяло, която Ханеман очерта преди почти двеста години. Самуел Ханеман е роден на 11 април 1755 год. в Майсен, Саксония, Германия, където неговият баща работел като художник в порцелановата фабрика. Семейството живеело в оскъдица и младият Самуел често не можел да посещава училище заради безпаричие. Той се включил във финансовата издръжка на собственото си обучение като, още 12 годишен, започнал да помага на свои приятели в изучаването на латински и гръцки език. Баща му развивал способността му за оригинално мислене от най-ранната му възраст. Често се случвало, преди да тръгне към фабриката, да затвори Самуел в стаята, оставяйки му някаква трудна задача, над която да размишлява. "Изследвай всички варианти, придържай се към най-добрия от тях, приемай предизвикателството да мислиш със собствения си мозък!" - бил бащиният съвет към младежа. ГОДИНИТЕ на ОБУЧЕНИЕ В 1770 год. той записал сина си в училището "Св. Афра" в Майсен. Ханеман бил толкова блестящ студент, че професорите го обучавали по индивидуална програма, силно наблягайки на самостоятелната работа. Той завършил училището през 1775 год., представяйки дисертация, написана на латински език, на тема "Удивителното устройство на човешката ръка". С няколко гроша в джоба Ханеман пристига Лайпциг през пролетта на 1775 год., за да учи медицина. Той се издържал сам, давайки частни уроци по френски и немски, както и с превеждане на трактати и монографии по медицина, ботаника, химия - дейност, с която продължава да се занимава и през следващите 20 години. Един от професорите му, д-р Берграт, бил толкова впечатлен от младия си студент, че му издействал привилегията да посещава лекции безплатно. Ханеман, обаче, бил неудовлетворен от това, че обучението в този университет се водело само на книга (университетът нямал своя болница), и скоро се преместил във Виена. Добрият шанс отново го споходил в лицето на д-р Карен, който го подпомагал финансово в тези бедни години. РАЗОЧАРОВАНИЕТО След като завършил обучението си в 1779 год., Ханеман започнал да практикува медицина в различни малки селища из Германия. Само след пет години, обаче, изоставил медицината, давайки си откровено сметка, че пациентите му биха се справили по-добре без негова помощ. Междувременно в 1782 год. той се оженил за аптекарската дъщеря Йохана Леополдин Хенриет Кюхлер. Непрекъснато нарастващото си семейство (двамата се сдобили с 11 деца) Ханеман издържал изключително с писане и работа като химик, докато живеели в Дрезден от 1785 до 1789 година. За кратко опитал да започне частна лекарска практика, само за да се убеди, че не може да разчита на нея като източник на стабилни доходи: "Аз гледах на моята практика само като нещо, полезно за сърцето." Ханеман публикувал много трудове по химия, сред които най-добре бил приет трактатът му за отравянето с арсеник. Някои от неговите критици по-късно ще кажат, че Ханеман би станал велик химик, ако не се бе заел с "шарлатанство". През 1789 год. семейството на Ханеман се премества в Лайпциг и той публикува трактат за сифилиса, забележителен с описанието на нов живачен препарат, открит от самия него и познат впоследствие като Ханеманов разтворим живак. Припечеленото с писане и с химия, обаче, си оставало твърде недостатъчно и семейството често се озовавало на ръба на оцеляването. На една покъртителна рисунка от това време се вижда Ханеман да търка прането на семейството със суров картоф, понеже не можел да си позволи да купи сапун. ПО СТЪПКИТЕ НА ДОН КИХОТ Ханеман започнал нападките си към медицинската практика по негово време в началото на 1784 год., спечелвайки си лоша слава, насмешка и отхвърляне от страна на колегите му. Австрийският император Леополд изненадващо починал в 1792 год. след като му били извършени четири поредни кръвопускания за 24 часа по повод висока температура и подуване на корема. Ханеман подложил на публична критика лекарите на императора и продължил да се обявява на висок глас срещу кръвопускането, макар че самият той бил обявен за убиец, защото отказвал на своите пациенти това "благо". (Междувременно той отново започнал да практикува, но и този път за кратко, тъй като скоро се почувствал съвсем безпомощен поради неефективността на наличните лечебни методи и затрудненията да осигури адекватни доходи чрез тази си дейност.) Той, жена му и петте им деца живеели в една-единствена стая и в отчайваща бедност. Всяка нощ Ханеман до късно превеждал книги, което било основният му източник на доходи, а дните си посвещавал на търсенията си на по-ефективни методи за лечение. През този период той си създал и "безполезния" (по собствените му думи) навик да пуши лула. По това време Ханеман вече се занимавал задълбочено с хигиена и диетология, защитавал идеята за консумацията на колкото е възможно по-малко месо и препоръчвал козето и овчето мляко за сметка на кравето. ПРОЗРЕНИЕТО 1791 година се оказва преломна в развитието на неговото мислене. Той вече бил наясно с ограничените възможности и дори опасностите, с които била свързана медицината в този и вид, но не можел да предложи по-добра алтернатива. Прозрението го осенило, когато превеждал един труд на Кулен, наречен "Материя медика". В него авторът излагал мнението си, че антималарийните свойства на кората от хина (от която се произвеждал хининът) се дължат на горчивия й вкус. Ханеман знаел, че много други горчиви билки не били активни срещу маларията. Тогава той за пръв път сторил нещо, което щял да прави още много пъти през живота си и което демонстрира присъщата му почтеност и огромна любов към познанието - експериментирал върху себе си. Така открил, че кората от хининово дърво (от която впоследствие приготвил хомеопатичното лекарство China - хина), предизвиква у него, здравия човек, същите симптоми, които лекува у болните от малария. Това наблюдение го насочило към откритието на първия закон на хомеопатията - законът за подобието, който гласи, че "Подобното се лекува с подобно". Горе-долу по това време Ханеман започнал да печели слава и като психотерапевт. Тогавашните лудници представлявали просто пристройки към затворите, а душевно болните хора били натъпквани в тесни помещения и хранени оскъдно. Нещо повече, те били изоставяни от лекарите, които смятали, че лудостта е заразна. Вместо да бъдат лекувани, психично болните били връзвани с вериги, бити с пръчки, посетителите на приютите се забавлявали като ги дразнели и закачали. Първият истински приют за душевно болни бил открит от Ханеман в Георгентал, където херцог Ернст Гота му предоставил за тази цел едно крило от своя замък. Отначало приютът бил предназначен за по-състоятелни пациенти. Първият от тях бил известният писател Клокенбринг от Хановер, който страдал от тежка форма на мания, оказала се изключително трудна за лечение от тогавашните прочути психиатри. За седем месеца Ханеман го излекувал напълно. Това бил първият случай, когато психично болен пациент бил лекуван с нежност, човеколюбие и състрадание, а не с насилие. След този епизод, пришпорван главно от финансовите затруднения, Ханеман отново започнал да митарства от едно селище в друго, яростно нападан от лекари и аптекари. Практиката му да си приготвя лекарствата сам провокирала тяхната завист и аптекарите възбудили съдебно дело за ограничаване на това му право. За съжаление, противниците му спечелили делото и съдът забранил на Ханеман да разпространява саморъчно приготвени от него лекарства. Междувременно при едно от преместванията си Ханеман загубил новородения си син в злополука с каретата, при която и синът му Фридрих (единственият член на семейството му, който по-късно станал хомеопат) също пострадал. ПЪРВА СЛАВА По време на епидемията от скарлатина през 1800 година, Ханеман получил възможност да демонстрира ефективността на новия тип медицина, открит от него и основан не само на Закона за подобието, но и на концепцията за силно разредените и потенцирани лекарства. Ханеман предизвикал сензация с успешното прилагане на Belladonna в хомеопатични дози за лечение и профилактика на скарлатината. Той отново станал обект на нападки, заради това че поискал скромно възнаграждение за откритието си (което било съвсем разбираемо, като се вземе предвид бедността, в която живеел), макар че на бедните пациенти давал Belladonna безплатно. В 1810 година Ханеман публикува първото издание на най-важния си труд "Органон на лечебното изкуство". Тази книга полага основите на неговия нов подход към лекуването, включително Закона на подобието, принципа за даване на едно единствено лекарство в потенциран вид и във възможно най-малка доза и в лекуването само с лекарства, които са били доказани от здрави хора-изпитатели. В следващите няколко години Ханеман доказал много лекарства лично и с помощта на семейството си, а след 1814 год. групата му (която се наричала "Съюз на изпитателите") се увеличила с включването на най-близките му приятели и колеги. Сред тези изпитатели били и първите му ученици Грос, Щапф, Хартман и Рюкерт. Нов успех Ханеман постигнал в 1813 год., използвайки хомеопатия при лечението на болните от коремен тиф по време на епидемията сред Наполеоновите войници, която се разразила след нахлуването им в Русия. Епидемията много бързо достигнала Германия, където Ханеман лекувал болните в първия стадий на болестта с Bryonia и Rhus toxicodendron. Това било използвано като повод за нови атаки от аптекарите, заради нарушаването на произнесената срещу него съдебна присъда. В 1820 год. градският съвет на Лайпциг забранил на Ханеман да практикува хомеопатия. Гоненията срещу него достигнали връхната си точка през 1821 год.,, което принудило Ханеман да се пресели отново, този път в Кьотен. Там той се ползвал от протекциите на херцог Фердинанд Анхалт-Кьотен, който бил негов пациент и който му позволил да практикува като лекар и да ползва собственоръчно приготвени лекарства. (Германия по това време представлявала рехав съюз от отделни херцогства и градове-държави, всеки от които имал свои собствени закони.) ТРУДЪТ ДАВА ПЛОДОВЕ В продължение на десетина години в Кьотен Ханеман имал възможността да практикува свободно и да развива идеите си на спокойствие. При него идвали пациенти от цяла Европа. Съпругата му Йохана, дарила го с 11 деца, починала в 1830 год. от тежко белодробно възпаление, но за Ханеман продължили да се грижат дъщерите му Шарлоте и Луизе. Той работел съвместно с д-р Теодор Мосдорф, негов студент и асистент, когото Ханеман осиновил. През това време Ханеман достигнал нов етап в разбирането си за хроничните болести и развил концепцията за миазмите. Той публикувал откритието си в 1828 год. в първото издание на "Хронични болести". Въпреки че концепцията му била добре приета от най-близките му поддръжници Щапф, Грос, Херинг и фон Бьонингхаузен, повечето хомеопати я отхвърлили като твърде пресилена и недоказана. Зад гърба на Ханеман д-р Тринкс се договорил с издателя му да забави публикуването на книгата и това било само едно от многото препятствия, които трябвало да преодолява в развиването и разпространяването на новата система. В 1831 год. хомеопатията пожънала нов триумф, този път по време на холерната епидемия, тръгнала от Русия и бързо разпространила се на запад. Алопатичната медицина се оказала безсилна пред жестоката болест. Лекарствата, които Ханеман използвал - Camphora, Cuprum и Veratrum - и до днес са сред главните лекарства, използвани по време на холерни епидемии. Ханеман се свързал със следващия си асистент - енергичният д-р Готфрид Леман, който се превърнал в най-верният му помощник. Но той бил все по-недоволен от "псевдохомеопатите", които работели в Лайпциг и околностите му и охладнявал към тях все повече и повече. В 1833 год. в Лайпциг била открита първата хомеопатична болница под ръководството на д-р Мориц Мюлер. Нейните основатели се надявали по този начин да се сближат с добилия международна известност Ханеман. В началото Ханеман наистина бил много ентусиазиран, дори подпомагал болницата финансово. Но след заминаването му за Париж в 1835 год. клиниката изпаднала в тежко финансово състояние и в 1842 год. била затворена. МЕЛАНИ Така стигаме до последната глава от живота на Ханеман, която наподобява любовен роман. През 1834 год. красивата и жизнерадостна парижанка Мари Мелани д'Орвил - Готие предприела дълго пътешествие до Германия, за да бъде прегледана и лекувана от Ханеман под предлог, че страда от невралгични болки. (По-късно Мелани признава, че истинската причина за пътуването бил интересът й към новата медицинска система на Ханеман и любопитството спрямо нейния прославен основател.) Мелани се представила за 32-годишна, макар други да казват, че била на 35 (тя трябва да е била Phosphorus!). Тя бързо спечелила сърцето на 80-годишния вдовец и само три месеца след първата им среща двамата се оженили. Ролята на Мелани в живота на Ханеман е много противоречива. След осем десетилетия, преживени в битки, бедност и нещастия, Ханеман получил възможност да се наслади на залеза на живота си заедно с младата си, красива, заможна и от влиятелно семейство съпруга, която се постарала да го запознае с много членове на френското висше общество. От друга страна, Мелани успешно изолирала съпруга си от неговите деца до края на живота му. Тя убедила Ханеман да отиде заедно с нея в Париж, говорейки му за очакващите го там сладък отдих и ласкателства от страна на френските благородници, сред много от които хомеопатията се ползвала с голямо уважение. Но когато, след дълго и изнурително пътуване, най-сетне пристигнали в Париж, тя убедила Ханеман да започне да практикува отново. Това вероятно е било много изтощително за престарелия Учител, но ние трябва да сме благодарни на Мелани, тъй като по този начин той получил възможност да експериментира и усъвършенства метода за прилагане на LM потенциите. Мелани изучавала изкуството на своя съпруг и работила като негов асистент след обяд, а преди обяд ръководела делата на семейната клиника за бедни. Тя дори си отпечатала визитни картички с името "Д-р Мелани Ханеман, първата жена-лекар във Франция". Ханеман спечелил огромна слава и успехи във Франция и завършил работата си по "най-пълноценният и най-добър метод за лечение", който описал детайлно в шестото издание на "Органон"-а. Ръкописът вече бил в ръцете на издателя му, когато в 1843 год. Ханеман умира на достолепната възраст 88 години. Мелани е обвинявана за умишленото възпрепятстване на публикуването на това изключително важно издание, както и за това, че погребала съпруга си с тайна церемония в семейната им гробница. НАШИЯТ УЧИТЕЛ В края на това повествование за живота на Ханеман си заслужава да се спомене за великите качества на неговия характер, към които ние, хомеопатите, неговите интелектуални наследници, се стремим. На първо място, Ханеман е бил невероятно упорит и последователен в преследването на истината. На всяка стъпка при развиването на своята система той се сблъсквал с огромно неодобрение и оскърбления. Ханеман често бил обект на нападки от страна на ортодоксалните медицински власти, които използвали всички законови и политически средства, за д го спрат. В списанията по онова време се печатали убийствени клеветнически критики срещу него и метода му. Те само го стимулирали да усъвършенства системата си. Писмата, открити след смъртта му, обаче, разкриват колко силно е страдал Ханеман от това нескончаемо и незаслужено преследване. Второ, неговата почтеност ярко се подчертава чрез решението му да изостави медицинската практика, когато открил, че тя вреди на хората, и да се опита да издържа многолюдното си семейство с оскъдните хонорари от превеждането на книги. Той демонстрира тази почтеност, правейки нещо, за което тогавашните лекари и аптекари не можели дори да помислят - той експериментирал върху себе си лекарствата, които давал на своите пациенти. Това ни подсеща за друга негова достойна за възхищение добродетел - неговото изключително трудолюбие. Освен че разработил цяла нова медицинска система и доказал близо 100 лекарства, той написал около 70 оригинални труда по химия и медицина и превел 24 произведения от английски, френски, латински, италиански. Не на последно място, той бил много скромен.. Той написал на своя приятел д-р Щапф следното: "Бъди колкото е възможно по-умерен в хонорарите, които приемаш. Аз не ги обичам, аз чувствам, че съм просто един честен и искрен човек, който не прави нищо повече от това да изпълнява дълга си." Ханеман имал, за жалост, и някои недостатъци, които до известна степен възпрепятствали разпространението на хомеопатията и от които ние, съвременните хомеопати, трябва добре да се поучим. В последните години на своя живот той станал нетърпим към всякакви възражения и се отнасял с подозрение към всеки, който не бил абсолютно съгласен с него. Той казвал: "Този, който не следва абсолютно точно моите стъпки, който се отклонява дори на косъм вляво или вдясно, той е изменник и аз не бих искал да имам нищо общо с него." Д-р Грос, един от първите и най-добри ученици на Ханеман, споделил с учителя, че смъртта на детето му го навела на мисълта, че хомеопатията не може да се справи с всички болести. Ханеман никога не му простил за тези думи. Той отблъснал много от своите последователи със своята непреклонност и нетърпимост, макар да е вярно и това, че той се чувствал предаден от много от тях. Милиони хора дължат излекуването си на най-големия гений в историята на медицината. Въпреки че към хомеопатията огромен принос имат и великите му последователи - фон Бьонингхаузен, Херинг, Кент, Липпе и другите - Ханеман полага основите, открива законите и принципите, върху които е изградено всичко останало.
  19. Основната разлика:При алопатичната медицина за всяка част от тялото има отделен лекар. При хомеопатията,която е лечебно изкуство,Тялото ,Душата и Духа са ЕДНО,и нищо не се разглежда само за себе си. От тук нататък всичко е празни философии и загуба на време.
  20. Благодаря ти Веселин.И за мен Учителя е най-важен. Днес ми е 8-ми ден от януарския житен режим,нямах обаче време да хапна жито и съм само на топла вода с малко мед и лимон и една ябълка по обяд. В тази тема не съм пускала от него,защото има тема Как лекуваше Учителя,ако не се лъжа.
  21. Това,което си пуснал, вероятно има претенция да е ченълинг с Учителя.....
×
×
  • Добави...