Мария-София

Промяна

Да се сърдя на Мрака ли?
Той дори не разбира колко страшно е сам...
Него цветя, пеперуди и птици не са го очаквали.
За това лъч светлинка и любов ще му дам.

Ще заплаче тогава, тъмнината с плащ от цветя ще закрие.
Сълзите му - от дъждовна вода,
ще текат очистително през тъмнина
докато цветен вятър ново лице не открие...

Нова песен ще запеят тогава и хората.
С усмивки ще разлистват тъмата,
с блага дума и обич ще оставят умората
ще се радват на Нов ден в Светлината...

4.08.2012г.

Розово

Любовта ми е приказка бяла.
Любовта ми е цяла Вселена.
Любовта ми е птиченце бяло,
полетяло над облаци смело.

Имам обич. Тя е много само за двама.
За това ще я подарявам на всички.
Искам в думите да звучи Истина само.
И с цветя да изписвам - Обичам ви...

4.08.2012г.

Пеперуда

Пеперудено-цветна феерия.
Душата ми, пеперудено бяла.
Нежен ангел, на Вселената светла материя
я понесе нагоре, а тя потръпваше цяла...

Там зад розови облаци с други пеперуди танцуват
заедно пеят нова песен - за Утрото.
Под лъчите на слънцето към безкрая лудуват,
канят всички на танц в едно да палуват...

4.08.2012г.

Мечта

Днес затворени в пашкула на Времето
си мечтаем за Нови простори.
Но потънали в сивотата на бремето
сме забравили, какво Любовта може да стори...

Какво може да прави усмивката?...
Как Радостта тъче стълбица към Небето...
Нека цветята главици надигат на дъждеца с поливката,
а ние с обич топим леда във сърцето...

И вместо да гоним детето в себе си, като сърдитички старчета
се усмихнем и шанс си дадем.
Нека хвърлим на предразсъдъка тежките юларчета
и ръце за бодър танц в радост подадем...

4.08.2012г.

Първолюбов

Всичко затихнало,чака в копнение.
Всеки, в своя си лъч светлина.
Сърцата притихнали,чакат вълната на вечното щастие...

Първолюбов!...

Майко на майките, всичко се ражда във теб.
Много е казано...
Всички сме чули...
Но... идва незнайното...
Вечното...

Миг тишина...

Колко велико е...
Ето, още малко и ще го бъде...

Сътворение...

Милуващи думи,
като бриз ухаещ, на жива вода.

Влизам в сърцето си,
моя храм неръкотворен,
подарен ми от теб, Първолюбов.

Тихо запалвам,
топлото, чистото, скритото...

Ето, днес и сега,
Вечната Истина пише със нови слова.

Стъпка по стъпка, напускам човешкото...
В ново пространство, в живот вечен.
За твоята ръка Първолюбов се държа...

Харесва ми...

Другото го опитах...
Вкусът ми е точен...
Бях порочен, но...вече съм чиста сълза...
Мъка ужасна мина през мене.
Омразният студ и врящата лава на Карма,
изпиха всичко човешко.

Кой би се върнал назад?

Очите ти Първолюбов,
нежно сияние синьо,
безкрайно небе,
неизброими звездички.

Сърцето ти, море от Живот,
Планети, Слънца...
Светове сътворени от Твоята ръка.

И пак твориш...
Този път моят дом...
Новата Земя.

Искам да кажа:
Благодаря!...

14.10.2011г.