м.с.

А тук им е магазина за шапчици

Разкошни са...

Толкова са красиви всички... вълшебни са...

Много забавен пост, Божидар Тези духовни школи до една са си светски организации и в тях си има хора за всичко, навярно, с всякакви намерения и цели. Но има и които вършат работа сред тях... мисля че ако не веднага, след време човек се научава да различава и разпознава. Групата е опора по пътя, подкрепа, и е страшно да си сам в група, от друга страна е досадно да не можеш да си сам. Път. Може ли да не е различен във всеки един момент, а често дори и да го няма. На мен лично групи и тълпи засега ми тежат. Но зная че това ще се промени, неизбежно е... Защото нали Пътя ни променя...

И аз не зная какво е чистота, но разпознавам липсата и...

Не, не така. А да изпитваш любов и без да ти е оказал някой помощ. Но тук е невъзможно сякаш, взаимонавързани сме.Ето защо и го нарекох благодарност, нещото, което изпитваме. Но не е любов, не е.

Мисля да. Благодарността е слабост и е присъща на личността, на егото.

Често не са те. Хората често са пионки или кукли на въжета. И когато съдят - по същия начин е. Но и те са осъдени, затова...

Има същности които се възползват точно от светлината ни за да бъдат светли пред нас и често ги объркваме с нещо, което не са. Такива са най - опасни сякаш...

Дали не е благодарност онова, което тук наричате любов... Любовта ни очаква, но сме твърде тежки за нейната ефирна лекота, която всъщност само опитваме да отгатнем.

О... пренаселено е... някои от тях дори са наш продукт.

Много въздействащ ... колаж, да го наречем Напомня ми за Алхимичната сватба на Х.Р.