Jump to content
Порталът към съзнателен живот

vorfax

Участници
  • Общо Съдържание

    1653
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    10

Всичко добавено от vorfax

  1. vorfax

    Разговорки

    Вече го направих, но и така не открих търсеното. Наскоро четох това "здрав на бик" или нещо такова и го запомних, защото помислих, че е смислова грешка, а ето че срещам същото повторно...
  2. vorfax

    Разговорки

    Търся израза "на бик", който наскоро срещнах, но сякаш не от потребителя, който днес забелязах да го ползва. За съжаление търсачката на форума не може да изпълни запитването.
  3. Много са ми интересни всички вегетарианци, които са израснали благодарение на месна храна, но я отричат. Звучи ми като баба в климактериума, която обяснява, че няма нужда от секс, с извинение.
  4. Скандализирай ме, аз следях форум Езотерика в друг форум и съм чел всичко, дето се вика. Иначе в принципите на езотерика е залегнала някаква конспирация на крито знание, което мен ме изпраща в първите 5 години от съществуването ми. Да допуснем, че си права. Примерно само ограничен брой хора са умеели нещо, примерно да строят летящи машини или да преместват големи каменни блокове. Но са загинали. И всичко това преди хиляди години. Всъщност пример за това е писмеността в Египет. Но ето, дори тя беше разгадана, но това не е променило ничий живот, нали? Въпросът е има ли начин това да не може да бъде преоткрито и възпроизведено в наши дни?
  5. Струва ми се основния риск за всяка вяра е това да не бъде сляпа. За мен вяра е всичко, което подложено на критика не изглежда пошло. От една страна вярата няма нужда от доказателства, от друга разсъжденията ни върху нея се подчиняват на някаква логика, най-малкото божествения промисъл. И говорейки и разсъждавайки за това какво е света и какви сме ние, често срещам едно такова понятие "древен", като етикет тип "Долче и Габана", като гаранция за качество, така де - истинност. Да, но понякога ми звучи като Адибас. Гръмко и популярно, но непочиващо на оригинала. Първо ще си копна два такива случая в които се сблъсках наскоро, че не обичам да се повтарям: 10 несбъднати предсказания за Апокалипсиса От тук може да се заключат няколко неща: 1. Според древните света трябваше да е свършил няколко пъти досега. 2. Освен описание на човешките мечти за летене, пътуване във времето, минаване през стени, телепортация, плуване без кислород, левитация, исполинска сила, четене на мисли и т.н. реално няма нито едно доказателство за тяхното наличие. В противен случай науката просто би го признала за факт, който да опише, изучи и обясни. Невежество, цензура и идолопоклонничество: Изобщо понятието древни е едно събирателно романтично нарицателно на мечтата по изгубеното съкровище. Сигурен съм, че ако едно такова древно изкопаемо ни се покаже насреща в своя неугледен, непотапян във вода от две години, нестриган цял живот и недохранен с репи вид, това би се преустановило. Да, обаче не можем да го видим. Виждаме само царски гробници и умни хора наети от владетелите си да овековечат величието и свръхсилите на своите господари. Не случайно примерно египетските фараони се самоназовават за богове. Нямали са нет форуми, където хората да кажат "Абе, бегай от тука бе, какви ги съчиняваш ", над 99,99% от населението не е можело нито да чете, нито да пише (просто защото е било ненужно) а и да можеше, само би си изпросило обезглавяване. Тъй. Следваща точка в моето изложение е времевата преекспозиция: Друг момент: Защо никой не се сеща, че и в миналото е съществувал жанра фантастика? Друго: Защо никой не се сеща, че и в миналото е имало луди? Друго: Защо по-старо е синоним на по-ценно? Не отразява ли това нашият материализъм? Антиките са по-редки и струват повече пари. Това им е единственото ценно. Нито те наяждат, нито те правят по-красив, нито по-умен, нищо. Просто струват повече пари. Друго: Избирателното приемане на част от чужда философия, обслужваща интереса ни: Тук исках да дам примера за мюсюлманин, който яде свинско, защото в християнството не е грях, но не знаех датите на постите. Надявам се, че схванахте идеята. Имаше още неща, но ги забравих, то малко ли са... Това колко назад в миналото е даден източник показател ли е за верността и обективността му, според вас? Или връзката е обратнопропорционална
  6. Твоя пример е като апандисита при човека. Нещо, което не се ползва закърнява. Само едно подминаваш, ние говорим за нещо ценно, което уж изчезнало, та чак го забравило цялото човечество. Може да се заличи само онова, което е непотребно. Древните календари са много прости и могат без проблем да се възпроизведат с наблюдение на два камъка и една звезда. При отсъствието на телевизия бих посветил години в зяпане на небето, а при отсъствието на знание - декади за астрология. И все пак дай конкретни примери, защото примерно в нета има митове, като за най-точния календар в света, който бил български, та от ЮНЕСКО го били признали. Само дето от ЮНЕСКО не са чували за него...
  7. ivail, защо ни занимаваш с глупостите си? Отдавна всеки, който е потърсил истината знае, че тези снимки са от един прекрасен сайт за Photoshop конкурси - http://www.worth1000.com http://superingener.livejournal.com/5836.html http://www.worth1000.com/entries/18533/giants http://www.worth1000.com/contests/2656/archaeological-anomalies-4 http://www.symbianize.com/showthread.php?t=90920 https://www.google.bg/search?q=Archaeological+Anomalies&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:en-GB:official&client=firefox-a#hl=bg&client=firefox-a&hs=4XQ&rls=org.mozilla:en-GB%3Aofficial&sclient=psy-ab&q=Archaeological+Anomalies+1++Worth1000+Contests&oq=Archaeological+Anomalies+1++Worth1000+Contests&gs_l=serp.3...8948.9191.1.9495.2.2.0.0.0.0.188.306.0j2.2.0...0.0...1c.1.gfV-gIszCEk&pbx=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.r_cp.r_qf.&fp=dc669cc65d84dccb&bpcl=35466521&biw=1280&bih=826 Бих определил трудността за начинаещи и средно напреднали. Но пък резолюцията съвпада с целите които обслужва - боза.
  8. Богомилите били строги аскети и осъждали богатството, поклонението на Кръста, светите мощи и светиите, отхвърляли обредите и външността на църквата. От тайнствата богомилите признавали само кръщението, което извършвали не с вода, а чрез възлагане върху кръщавания на ръце. Последователи на религиозното течение са катари и албигойци, а влияние има и върху Тамплиерския орден и масонството. Есеите, наричани още кумрани, са клон на тогавашния юдаизъм (2 в. пр.н.е. - 68 г.). Живеели в различни градове, но изолирано в комуни, били посветени на аскетизъм и доброволна бедност, всекидневни молитви, и въздържание от светски удоволствия, включително и брак. Очаквали са новата ера, в която ще се яви Давидовият Месия. Терапевтите са също клон на юдаизма и практикуват аскетизъм (по бреговете на Мареотидското езеро в близост до Александрия през 1 век). Учението е издържано в духа на древноизточните традиции, и е насочено към медитация. Терапевтите се молели за духовно спасение два пъти на ден - на разсъмване и привечер, което издава влияние на зороастризма с неговия култ към Слънцето. Членовете на терапевтите живеят в отделни къщи за разлика от есеите, като във всяка тяхна къща има стая или светилище, предназначена/о за религиозни уроци и молитви, както и за приемане на посвещение. Терапевтите се въздържали от употребата на вино, тъй като замъглявало ума, не ядели месо, т.е. били вегетарианци, тъй като вярвали, че храната от животинско месо разпалва у човека животински страсти. Всъщност довечера ще мога да продължа, за тези бях чувал и само за тях погледнах... Общото, доколкото го разбирам е: Аскетизъм и доброволна беднота. Ползване на свещени книги. Молитви. Отказ от месо и алкохол (поне за терапевтите). Светилища и свещенодействия (ритуали). Свещени книги. Очакване на Месия. Интересува ме и картината след пришествието на Месия.
  9. Аз не се крия от дъжда. Другите се крият сякаш е чума и не знаят какво изпускат. Това значи ли, че съм оптимист? ПП: И чадър никога не нося, дори когато вали.
  10. vorfax

    Разговорки

    Мерси за отговора. приятни сънища
  11. vorfax

    Разговорки

    Защо имаш за аватар паметник на загиналите срещу сицилианската мафия?
  12. Аз не третирам този форум като "Лична драма", а като място където да науча нещо за себе си.
  13. Това безспорно е така. Правени са тестове, които показват, че колкото по-различна е ДНК-то, толкова повече привличане има. Помня и експеримент с възприемането на миризмата на пот - може да варира от приятна до неприятна, според същото съображение. Но струва ми се отъждествяваш всичко различно с нежелано. Защо различието в характерите да не е желано?
  14. Vorfax,надявам се да чуеш ,че не ми е приятно обръщението,което използваш.Най-учтиво те моля да го замениш с подобаващо за нормален форумен разговор. За удебеленото ли става въпрос? Но ето, всяко растение расте в две посоки - надолу и нагоре. И корените и листата му дават сили. Въпроса е можем ли да знаем какво е добро, без да знаем какво е зло. Можеш ли да обясниш на слепец какво е светлината, когато цял живот е прекарал в тъмнина? Това ми хареса. Съвпада с виждането ми, че към момента човекът не притежава свободна воля.
  15. А, сега станаха общи приказки защото имам аргументи, които не могат да се оборят. Очевидно всеки оптимист има нужда да се самозахранва със заблуди, за да отдаде неуспехите на погрешната си философия на друго, а успехите на мнимите причини. Ето, един от първите ми примери в темата бяха за проучването какви са шансовете за заболяване от различни болести. В човешката природа е заложен силен оптимизъм, всеки посочва като нищожни или никакви шансовете да се разболее от рак, да го блъсне кола и т.н. А се оказва, че всеки трети умира от рак, 80 хиляди души катастрофират у нас годишно... но никой не допуска, че може да му се случи. И променя ли това броя на катастрофите или заболелите от рак? Ето, ти ми даде 1 пример, своя личен, а аз ти давам десетки хиляди. Кое тежи повече?
  16. Ще перифразирам примера ти с млякото. Не можеш да оцениш топлината, ако не си познал студа. Не можеш да оцениш приятелството, ако не си бил предаван. Не можеш да оцениш любовта, докато не си живял достатъчно дълго с нейната липса. Примера е по-скоро "млякото не е сладко, ако не си гладувал". Чела си и приказката за постелята, което се сторила най-удобна когато момчето работило цял ден. Почивката е най-приятна когато си уморен, храната е най-вкусна, когато си гладен (да се тълкува буквално и преносно). Виж един банален пример с богатите хора. Богатите хора не ценят парите, просто защото винаги са ги имали. Работил съм за такива. Те харчат за глупости луди пари. А сега кажи ми, когато отидеш до бакалията чакаш ли за рестото си? Броиш ли го? Гледаш ли цените на стоките?
  17. Ето ти пример: Имаме 30 души еднакво подготвени за да спечелят спринт на 100 м. Те са подготвени, т.е. имат покритие за тези си очаквания и всеки един от тях смята, че след финала ще спечели първото място. След бягането обаче, имаме само 1 човек, който е бил прав. Имаме дори такъв, който се намира на 30-то място, много далеч от своите очаквания. Ето това илюстрира, че оптимизма и раелизма са две коренно различни неща. Реалиста може да прецени, че може да е както на първо, така и на 30-то място; той се бори за първото място, но очакванията му не се изчерпват с тази надежда, с този bonus. Лельо, остави това преценките. На света се правят толкова много глупости. Мислиш ли, че те са разумно обосновани? Мислиш ли, че ако всеки си даваше сметка за резултатите от постъпките му света щеше да е същият какъвто е? Как да не отговаря? Значи да припомня примера си, оптимист е човек, който когато пресича улицата преценя, че шанса да го блъсне катафалка е малък? Кой изобщо анализира такива неща, за да бъде вкаран в категорията оптимист!? Виж какво писах на Станимир за несъвместимостта на реалността с оптимизма.
  18. Никак не съм съгласен. Думата оптимист съществува тъкмо за да опише състояние странящо от нормалното. Същото е за песимист. Реализмът е обичайното състояние. Както има положителни и отрицателни частици и такива без заряд. Според теб неутроните не съществуват. Оптимисти се наричат хора, които имат нагласа нещо да завърши по по-добрия възможен начин. Няма как да не признаеш, че да имаш нагласа, че нещо ще се случи по по-лош или по по-добър начин са две съвсем различни състояния. Сега като приложиш едни и същи условия оказва се, че настроенията са коренно различни в една и съща ситуация и очевидно не изхождат от условията. Ако искаш го наричай глупост, но със сигурност не е обективно изхождане от обстоятелствата. Да видим Уикипедия: В червено съм отбелязал нещата, които практически не могат да съществуват, което и прави това движение чисто философско и (подчертавам) не уповаващо се на реалността. Тъкмо това го различава от реализма. Така че тезата ми, че оптимизма е форма на надценяване (лично или не) е напълно на мястото си. Ако някой получи нещо, защото е имал покритие, това е обективна причинно-следствена връзка. Тук няма нужда от оптимизъм, а от трезва преценка. Песимизма и оптимизма са емоции, а не трезва преценка. Току що написа, че песимиста може да е оптимист и обратното. Разбира се, че строги граници между тези състояния няма и едни са умерени, а други крайни в тях, но преобладаващите очаквания, както ти ги наричаш, ги определят в тези категории. Човекът също може да плува, но това не го прави риба.
  19. Лельо, това е поезия. Не одобрявам разстилането на теория отречена от науката като смислена извън раздела който и е посветен. Чувал съм, че човек оценя живота, когато се изправи на ръба на смъртта. Когато катастрофира, когато отиде на война, убива, свидетел е на убити близки. Тогава живота му минава като на кинолента, дава си сметка кое е ценно и стойностно. Та ако ще се учим на любов, може би трябва да се научим да мразим. Не съм доразвил теорията си, но поне има смисъл в нея.
  20. Замислих се. Чували сте това: Младите могат, но не знаят, а старите знаят, но вече не могат. И си мисля. Дали с възрастта не е естествен интереса към духовното, към задоволяването на вътрешни подбуди, към угаждането на ценностите? Живота учи, че тялото е тленно, че хвърленият труд и време могат да бъдат заличени за миг, че здравето е крехко, че силите са крайни; че сме вложили повече, отколкото е възвращаемостта. Това последното ми се струва като основно разочарование в живота. Една позната ми каза, че практикува "здравословен егоизъм". Направи ми изключително впечатление. И тя като мене помагаше в нета на разни хора, които търсят разни неща, но... някак с лекота можеше да се откъсне от това, да отсъства с месеци, години... Този проблем с възвращаемостта е налице във всички сфери на живота. И в спорта и в кариерата и в граденето на семейство. От една страна може да получиш точно каквото си мечтал, а в същото време може да осъзнаеш, че си пожертвал твърде много, че си отделил твърде много години за постигането на тези цели, че си се лишил от други неща... И почваш да градиш наново, онова което няма да се счупи, няма да се износи, няма да го предадат или изгубят... вътрешният Аз.
  21. Точно това е оптимиста. Само че това не е първата му тройка, а поредната за която е имал очаквания, че ще бъде шестица. В първият български сървайвър имаше един от турско потекло, ако не се лъжа (имена не помня), който всеки ден обясняваше как на следващия ден ще си подготви рибарските принадлежности, пък ще хване такава и такава риба, пък може и акула да се хване, пък може и друго и беше истинско удоволствие да му слушаш сладките приказки. Той така и не започна да риболовства, но всеки ден обясняваше как ще го направи. Ето това е оптимист - той вярва без да има основания. И не е вярно, че нямало междинно положение. Междинното положение е реалиста, а оптимиста е тъкмо такъв, чието мнение е изкривено през призмата му за положителен резултат независимо от условията в които се намира. Оптимиста е песимист с розови очила. Ама нарочно ли избягваш всички случаи или сам не съзнаваш, че това не е вярно. Едното положение е да мислиш, че има тенденция към влошаване, НЕобвързана с ученето. Това е песимиста. Второто положение е, че няма нищо ново под Слънцето. Това е реалиста. Третото положение е, че има тенденция към подобрение, НЕобвързано с ученето. Това е оптимиста. Когато някой каже, че ще пресече улицата и това най-вероятно ще стане без да бъде блъснат от катафалка, това не значи, че той е оптимист. Оптимист е този, който скача от покрива на триетажна къща със ски и е убеден, че нищо няма да му се случи. Защо поставяш "или" там където има "и"? Едното не пречи на другото.
  22. Не е ли правилния път този който носи щастие? Ако не носи щастие какво правилно може да има в него? И така житейския път би трябвало да е спазване на онова, което смятаме за правилно и от там удовлетворение от начина ни на живот. И въпросът ми остава. Щастието може да се постигне и с позитивизъм и песимизъм. А приемането и отричането на любовта може ли да бъдат също начини?
  23. Това е пример за реализъм, а не за оптимизъм. И всъщност описваш оптимизма точно като това което е - "някакво наивно, нереалистично, детинско", но незнайно защо не го наричаш оптимистичния вариант, което разбира се е погрешно, защото има само три варианта - да се подцениш, да бъдеш трезвомислещ и да се надцениш. Третия изобщо не го споменаваш, а всъщност той е оптимистичния в случая - очакването на 6-цата.
  24. Значи приемаш, че пътя към щастието за едни е оптимизма, а за други песимизма. А дали същото не е приложимо и върху следването и отричането на любовта?
×