vorfax

Да не съм голословен, във връзка с думите ти... Дахава едно предаване по Дискавъри и там се обясняваше, защо когато виждаме катастрофи или някакви инциденти, всички гледаме съсредоточени, без да мигнем. Полупресен случай беше 11 ноември, чиито кадри цял свят гледа с телешки възторг. става въпрос за съпреживяване и опит да се подготвим към екстремални ситуации. Сходно е със сапунените сериали - поставяне в особени ситуации с цел самообучение и пригодност за справяне с тях. Не случайно се казва, че хората които нямат личен живот гледат чуждият (подготвят се от чуждият).

Ами, направи ме триизмерен, ако можеш Ще го хапна И какво? ? Оглеждам се, защото изпитвам "унисон/синхрон/хармония със света"? И ако е така, защо когато съм на село и няма такова движение по улиците, не се оглеждам?

Би ли обяснил. Мислех, че страхът е проява на здрав разум. Емоциите провокират нерационалното поведение. Нали влюбените все правят глупости? За мен страхът е проява на разум. Ако през живота си сме изпитвали болка от падане, тогава стоенето на ръба на пропаст поражда страх. Ако нямахме този опит (с падането) страхът е много по-малък или по-точно изчерпващ се със страхът от неизвестното, който като инстинктвинта реакция си е пак проява на разум, защото това спасява живота. Запитах се друго. Какво значи "да преодолееш страхът си"?

Аз тъкмо така го виждам. Нима виждаш друг мотив? Страх ни е какво ще дойде утре и се подготвяме. И кажи ми, от благоприличие ли се оглеждаш като пресичаш улица Секс, ядене, ходене по нужда... Когато мотивът е удоволствие, тогава стимулът вече е налице. Когато мотивът е париране на евентуална болка, тогава мотивът е страхът от болката. Май ми стана любимка за цитиране

Ами и аз не съм съгласен Ама не да съм в опозиция, ами просто си го мисля другояче. С думи боравят само и единствено хората, така че говорейки за тях, говорим за произнасяните от хората думи, а не виртуално съществуващите някъде. По тази причина не хората, а думите се изтриват. Най-точно е да се каже, че думите менят своята стойност, защото човечеството влага различен смисъл ползвайки ги през епохите. Стойността на думите е подвластна на инфлацията на времето. Ако не бъде подкрепяна, се обезценява. Веднага давам пример с думи като чест, достойнство, родина... някога това е било повод за саможертва, а днес повод за срам, за национална неопределеност и деградирали (или по-точно казани еволюирали) морални стойности в недостатъци. Недостатъците стават качества, качествата стават недостатъци. Това е една шокираща, но много явна тенденция която може да бъде усетена. Бай Ганьо вече не е посмешище, а пич и в учебните часове той минава за тарикат и децата искат да му подражават! Това е факт. Е, не ползваме ли едни и същи думи за това? Колко от хората си мислят "пожелавам ти да бъдеш здрав" изричайки "Здравей"? Ще да са 0.001 %, не повече. Това нарекох протриване. Подобно е "обичам те" повтаряно с повод и без повод, превръщайки се в нещо тривиално, лишено от емоция, като втора дума за "здрасти". Не само в различни епохи, но и на различни географски ширини и на различни възрасти, професионални поприща, религиозни, полови, етнически и расови различия се базира различието във възприемането на една и съща дума. Абсурд е да търсим идеалната дума или точната дума за каквото и да било. Та нали тя звучи на различни езици различно?? Ако вместо "бог" се беше наложило обръщението към същото с "шматка", не мисля, че от това религията би страдала. Стойността и силата на думите е точно толкова колкото човек вложи в нея. За мен търсенето на такъв дълбок и завоалиран смисъл в думите, че и в буквите (сякаш всяко изречение не е една салата от тях) е несъстоятелно. В психологията е разглеждано, че "бломбо" звучи "дебело", "стрикт" - "остро" и прочие, но това са просто асоциации на формата на устата изговаряйки ги. Пак грешката бъркане на причина и следствие. Не обръщението е променила човека, а мнението на околните е различно и това е променило обръщението. В българският език си има умалителни и строго звучащи думи според съгласните. Единствената разлика между тях която виждам, това е честотата и силата на звука. Тихите служат за галено обръщение, а силните за сигнал за тревога. Още не съм чул някой да вика от един баир на друг с "ОММММММ!". И до там.

Дам, има една приказка, че смелият умира веднъж, а страхливецът 100 пъти. Наистина често страховете са необосновани и рядко се оправдават. И все пак те се опират на някакъв предишен опит който ни напомня, че ще си изпатим. Всеки от нас си плаща данъците, ходи на работа, пресича на зелено... това са проявления на страхът. Страхът, че ще нарушим правила, че ще бъдем наказани. Всъщност страхът е един регулатор за човешкото поведение. Моралните норми пък са решетките оковаващи мисленето и постъпките ни. Вътрешният съдник е най-страшният бич за гузната съвест. Изглежда, че все пак страхът е ползван и насърчаван в обществото. Тогава въпросът е от кои страхове да се страхуваме?

Простете невежеството ми, но търся цитати от Библията отнасящи се до ябълката като плод на знанието. Не става въпрос за онази която е изкушението и става повод за изпъждането от Райската градина, а другата. Ако е възможно пасажче(та)...

Адски си права Няма рецепта, няма подбрани буквички и думички, които да гарантират каквото и да било. Твърде често се излоупотребява с някой думички, други се протриват от употреба и губят своят смисъл (сигурно затова споменаването на божието име не трябва да е напразно), лишени от заряд и емоция. Инфа не го видях това в заглавието, затормозих се в четене на постовете Понякога думите не заслужават и мастилото си.

Ставаше въпрос за темата в която се присажда смисъл на буквите, откъдето бяха преместени последните постове...

Това е ясно. И да грешиш е човешко, дори бих казал, че е човешко право да се греши... всъщност не съм сигурен, май е обект на друга тема. Но въпросът ми беше по-скоро как да разпознавам достоверните източници. Защото техниката на проба-грешка в изпитването на един или друг метод най-малкото няма да стигне за един живот. Изправяме се пред дилеми дали да приемем нещо за правдиво прекалено често за да можем да го проверим. Тогава? И пак да припомня това: Не е ли понякога лесно да разкрием лъжепророка по това как всичко му е ясно и знае неща които само бог би могъл да му прошушне?

Аз съм меко казано скептичен към това "знание". С една и съща дума с различна интонация кучето може да се изпъди и да се прикотка. Ако човекът е решил да се товари с допълнителен безполезен смисъл, това си е негов проблем и бреме. Друг пример мога да дам с името. Можеш да се казваш и "Вяра" и "Велик владетел" и "Пинко", но не името прави човека, а човекът името. Т.е. смисъл дават не думите, а онова с което се асоциират. Не всеки Симеон е велик, ако ме разбирате. ПП: За тема непозволяваща дискусия е редно да се заяви смисълът и поводът за създаването и.

Не разбирам, може ли да ми се обясни? На всяка буква отговаря накакъв смисъл който подсъзнателно ни носи информация и изговаряйки буквата или думата ние приемаме допълнително информация ли? Но, къде е мястото на интонацията? Нали с различна интонация една и съща дума би звучала и с пренебрежение и с умиление, а една музика - плач или весел танц? И какъв точно е смисълът от този смисъл, след като ползваме всичките 30 букви, още 20-на из диалектите и безброй още звуци? За какво служи това знание за смисълът на звуците?

А какво става, когато някой автор е изгубил моето доверие, но виждам, че насреща ми се изтъква като капацитет и се вярва в думите му? Харесах си това, но какво ще рече "практически приложено?" Това което обяснява проблеми, навързва приети истини, прави живота ни по-хубав/пълноценен или?

Сам себе си ли....????? не ми е лесно да не си посегна като съм толкоз убав днеска избутах още една тема... доволен съм, че още малко и може да ми е за последно : )

А може би и това "достоверни източници" не винаги можем да приемаме за чиста монета, особено пречупено през призмата на нечие тълкуване и тогава... можем да се съмняваме във всичко. И тъкмо тогава ни служи онова усещане което ни помага да разграничим истината от заблудата. Господи, дай ми сили да променя нещата, които мога; дай ми търпение да приема нещата, които не мога да променя и ми дай мъдрост - винаги да виждам разликата между двете. (би могло да се съотнесе с разграничаване на истината от неистината) Заблудата е част от живота и този който се смята за непогрешим вече поне веднъж се е заблудил. И все пак, кои са нашите източници на знание? Някой?

Но, самооценката не е непременно изразена арогантно чрез горделивостта и нима с този акт не се акцентира върху желанието на промяна от това състояние на горделивост, а не на самото състояние. Красотата или умът се изразяват като горделивост едва когато биват ползвани като приемущества за добиване на нещо незаслужено.

днес прозрях, че е нужно да не съм здраво стъпил на земята, за да го разбера...

Днес си зададох въпросът кои източници могат да бъдат ползвани като достоверни. Признавам си, че често срещам позиции които не се основават на цитати от Библията (/Корана и т.н.) и такива които простосмъртен няма как да знае (примерно какво е след смъртта). Смятам, че ще е полезно да се разграничат тези които служат за аргументи и онези които напротив, само подвеждат. Докъде се простира човешката възможност за знание? Нима човекът може да е вещ по всичко и за него няма теми за които няма отговори?

Аз не ги умея премъдрите изказвания, нито мога да цитирам кой знае какво, а и несериозно подминах и стореното в тази тема (но пък ползвам за пречка да не участвам в други теми), но тази мисъл изкушава да бъде коментирана. Изкушава с това, че е някак объркваща и заинтригуваща с привидното си противоречие. За мен "въздушните кули" са дело на авантюристи, фантазьори, склонните да се откъсват от реалността, да бъдат подвластни на мечтите и сънищата си. "Здраво стъпилите на земята", напротив - разчитат на здравият разум, те са неверници, прагматици, до голяма степен песимисти, заради лишеното си от фантазия съзнание и решетките под които са го затиснали. Как би могло едното да е дело на другото!? Единственото което ми хрумва е, че доброволното подтисничество на което се обричат здраво стъпилите на земята им избива така, че "строи" със замах цели кули. Все едно да не ядеш сладко няколко месеца и след това така да ти се услади и в такава лакомия да потънеш, че да строиш и надстрояваш емоции и светове... С две думи, мисълта ми звучи глупаво. Единственото умно в нея е, че провокира мозъчна дейност сред такива като нас. Подаръче:

свалях се

Инфа http://vbox7.com/play:325e14d9

Мой ред е да не се съграся. Котките са споменати 0 (словом нула) пъти в Библията. "Защото" ще е споменавано поне трицифрено число.

Въпросите също са отговори. Аз често отговарям така.

Здравей, dim. Наред е и на теб да отговарям, защото все пак тезата, че спорът е дело на Луцифер се налага в темата. Първо, ето една любима илюстрация на пирамидата на Маслоу: От нея ще разбереш, че говориш за различни етажи. Иам достатъчно материали в нета, няма да се разпростирам. Не разбрах защо наричаш спорът екстремно занимание. Събуждането е дело на цял коктейл от хормони. Замисляли ли сте се защо като заспите, все някога се събуждате? Ами това е едно екстремно преживяване! Ако наричаш екстремно всичко което е проява на активност, то аз те подкрепям, че и спорът е такова. Не робувам на авторитети и не се кланям на идоли. Имаше и друго течение (ще се сетите, на мен не ми е професия да го знам) според което смисълът на живеенето са плътските удоволствия и членовете му прекарват времето си в секс оргии. Мисълта ми е, че всяко нещо все някой нещо си е бил казъл. В този опит за аргументация аз не открих Паскал да твърди, че спорът е дело на Луцифер, съжалявам. Надявам се да съм ви поставил теми за размисъл. хубав ден