Princess_of_love

Здравей, gabriella, знам, че е позволено само психолозите да ти отговорят , но тъй като пишеш и за подкрепа - и аз искам да ти напиша няколко думи ... Хората имат нужда от подкрепа винаги - искам да знаеш , че има много хора като теб - обезнадеждени ийменно защото най-трудно се изразява любовта , това че обичаш някой и искаш той да е щастлив. Подкрепям те в това , което даваш и искаш - любов и внимание Подкрепям те в това да бъдеш силна и да намериш начинанието, което ще имаш сила да доведеш докрай , Подкрепям те в това да търсиш всичко от което имаш нужда - смело напред - родителите те обичат със сигурност -това се разбира от фактите, че са искали да си здрава и да успееш в нещо(просто са се разминали нещата - от това, което искаш ти и съответно те) Ти си добро момиче , родителите ти ъс сигурност се гордеят с теб , просто може би е нужно да споделиш с тях, че имаш нужда да го чуеш с ушите си ...

По-скоро поведението му спрямо мен не е само до нежност и внимателност, аз просто не мога да го опиша .. не намирам думите.

Той е доста млад и тази криза (30-40 години ) не го е ударила, той е на 26 , не знам за в бъдеще дали ще има такава криза. Просто нямате представа колко добър човек е! Аз някак не мога да свържа личността му с думата бизнесмен , защото наистина всеобщото мнение за тях е такова каквото го описвa Vicki 3 - той си е признавал , че аз го карам да се държи по-различно , така му идва от вътре, да е нежен и внимателен , което в началото му е било доста странно , както и да е И аз съм привърженик на идеята "на сила хубост не става " , моите терзания са че във времето изгубих себе си - в мисли за това , сега се чувствам наистина по - добре .... и аз искам да съм щастлива, и той да е щастлив и всичко да е гладко и съвършено както беше в началото на отношенията ни и както е сега, когато не мислим за това, дали причиняваме на някой нещастие , когато просто се наслаждаваме на времето заедно...

Дааа, по-добре съм, разговорите с всички вас като че ли ме заредиха така да се каже. Не вярвам да ме остави момчето ако реши да е с мен - пък и аз колкото и да съм хубава , качих доста килограми последните месеци , и той все още се вижда с мен .. И аз се надявам никога да не изпадам в ситуацията , в която е изпаднала твоята приятелка , и аз също изпитвам угризения за това, че някъде има жена с дете , която разчита на този мъж да е до нея и все пак от нещата , които знам за нея - тя просто е едно момиче, което е загубило връзката (енергийната) с това момче много отдавна, но не е искала да го изгуби, защото той би могъл да и уреди луксозен стандарт до края на живота и и е взела радикалното решение (решение, което изисква 2ма души ) да задържи едно дете - тяхното - без да му казва - това от друга страна ме кара да мисля, че тя не е толкова ... добра. Когато са се разделили - тя е била бременна във втория месец, дори да не е знаела - след това има телефони , видове за комуникация - упреквам я единствено че не е казала на него че е бременна още в началото , а направо когато го е родила . Той казва, че тя сега не иска нищо от него, но най-вероятно разчита той сам , заради детето да се върне при нея , а това живот ли ще е за него - така да е принуден грубо? Пробвали се да живеят заедно - само скандали - това в онзи момент, когато аз нямах връзка с него. Аз съм израснала в спорове на висок тон - не е уютния дом за едно дете - тук искам да отбележа, че родителите ми са прекрасни хора и с тях съм имала изключително наситени с обич моменти и все пак ... връзката с родителите се губи , на фона на напрежението в света около нас, домът ни трябва да е споен. Най-важното е сърцето на човек , защо и той да се погубва в живот с безразличие ?! Както казах, аз искам той и аз поотделно и заедно да сме щастливи. Ако той реши , че може да изгради щастие с нея - съгласна съм, аз със сигурност бих се чувствала щастлива ако сме завинаги заедно. Ако избере мен , защото аз вече съм го избрала. .. И също да кажа, че с такива мисли за живот до смъртта с него не съм го занимавала - той има изключтелно тежка задача сега да решава. Но знам, че знае за силата на чувствата ми, то се усеща ... и се надявам и неговите да надделеят. Съдби като на твоята приятелка Vicki3 наистина са леко казано - дискомфортни, обременяващи - не бих си представила да съм на нейно място ...

Здравейте! Благодаря на всички за всичките мнения - само искам да отбележа, че човекът се намира в период , в който всичко трябва да премисли, и на него не му е лесно - отговорен е, галантен е, просто е човек - решенията, който трябва да вземе са много трудни, аз напълно го разбирам. Аз го познавам , той е много силен. Той е невероятен човек, дава ми всичко, на което в момента е способен - добре възпитан е, семейстовто му няма да приеме с лека ръка решение, което да е свързано частично с детето му , за тях той е длъжен да се отдаде на детето на 100 % - така че наистина го разбирам - отговорност , или сърце може би ? На този въпрос мисля че никой не може да отговори уверено. Радвам се , че споделих с вас ,във всички тези обстоятелства просто се изгубих , днес се чувствам по-добре, имам надежда да започна да се събирам , е, търпение ще е необходимо, но не искам да се откажа от този човек , докато не чу я думите от устата му , че избира семейство с детето и жената, към която няма никакви чувства. Ще се радвам пак да пишете по темата , а аз след време може да се похваля с добро развитие за всичко, за което писах. Благодаря Ви.

Честита Баба Марта - бели и червени , весели, засмени - здраве и усмивки от мен ! Всички тук сте много добри и искрено Ви го пожелавам !

Ще я потърся "Болестта като път " - и дано да усвоя от нея каквото ми е необходимо, имам доста да мисля. Благодаря на всички за съветите !

Ще продължавам да мисля върху всичко , което сте ми написали, дано да успея, иначе ще правя компания на реещите се ... Страхувам се принципно от много неща, много неща ми липсват, но това усещане на пълнота с това момче - това също ми липсва, когато не издържам на тази липса му се обаждам и той идва ... и всичко става красиво .Благодаря на всички !

Изглежда като вкопчване?! Просто миговете прекарани с този човек са ме карали да се чувствам както никога в живота ми - окрилена, силна, непобедима. Когато се чувстваш толкова прекрасно с някой не искаш да бъдеш с друг, нали? Аз не съм влюбчива личност, рядко се отдавам - този е 3-тия път в живота ми - 1-вият в гимназията - нереализираната любов, и си мисли човек че когато намери хармонията не иска да търси друга - решението на проблема е прост за мне - за момчето не е - истината е , че в предишните 2 пъти чувството не е било дори малко силно колкото това сега. Просто ударът на съдбата (или препятствието което аз съм си избрала) е прекалено голям за мен - колкото си по-щастлив, толкова по-от високо падаш, прсото не мога още да заживея с този факт - иначе хората са казали, че това което е твое ще се върне и след като го пуснеш на свобода. Въпросът е че разочарованието от факта , че има такава огромна пречка пред това да бъдеш истински емоционално щастлив, е ... не мога да го опиша, нямам думи.

Дааа, така е , Диана Илиева! Всичко просто ми се струпа и да, трябва да се справя независимо дали съм с него. просто думата "пречупи " не е подходяща и имам нужда от нещо което знам че той може да ми даде , затова пиша за "силната му подкрепа"и все пак Станимир ми напомня че аз трябва да съм неговата упора, просто в момента се опитвам да му кажа, че разбирам неговата ситуацията ... и искам да бъде достатъчно свободен за да направи своя избор и че просто искам да е щастлив - всичко това наистина . Ще се опитам да се събера, макар и да нямам още план как .Благодаря Ви на всички и за напомнянията и за съветите - наистина няма с кой да поговоря а така искам да съм с този човек до края на света .. Благодаря ВИ !

Ще се опитам - ще си повтарям думите като молитва, дано Бог наистина е с мен, защото май аз не съм с него от много отдавна ... Благодаря на всички !

Да, прави сте - и аз всяка вечер след безполезен ден си повтарям това - че трябва да съм силна и изпълнена с воля за живот - не му трябва да е с жена , която разчита само на нег- просто се чувствам вече безсилна - той ми дава мн заряд когато го видя, но в повечето случаи когато се прибирам се разделяме с "не знам кога ще се видим " - това е нещото което страшно ме потиска. И трябва да се боря с това чувство - знам , че трябва да се стегна, знам че трябва да наредя живота си - просто не намирам тази сила в себе си и може ли някой да ми каже как да я открия отново .. ?

Как да започна такова лечение ?