Валерия

Здравейте ! Едва днес прочетох мнения по този толкова итересен въпрос.И с нескрито огорчение четох написаното от Иван.Иване, ти наистина си един много самотен човек ? Как е възможно да не вярваш на никого ?Аз лично смятам че е по-добре да понесеш ударите след предателството от хората /не всички са предатели / отколкото само един единствен път да загубиш доверието си в тях. Ако всички помним една мисъл " Човек звучи гордо ,но от човек всичко може да се очаква " , тогава ще ни бъде малко по-лесно да приемем някой случващи ни се събития. Няма безгрешни хора .Никога ли не сте се замисляли дали Вие самите не сте били предатели ?И ако е така без значение дали другите са ви простили -ВИЕ ПРОСТИЛИ ЛИ СТЕ СИ ?

Разбира си че си ясна, така е и аз се радвам че ти намери по-точните думи да го кажеш, тъй като аз нещо се уплетох в тях.Това ,което каза ти, това исках да кажа и аз преди малко, но не се получи.Наистина любовта не завижда, любовта не се радва на несправедливостите, но любовта боли..."знам, любов е това ,щом във тебе боля- нищо че ти се отрече от мене " .Аз не говоря за любовта между мъжа и жената , а по-скоро за любовта да която говориш и ти ,така че всичко е наред.

За това дали човек е свободен или не е -женитбата няма никакво значение. Ако бракът като такъв беше безсмислен - него нямаше да го има. Незная дали някое момиченце когато е било малко не си е мечтаело да е в бяла рокля? Когато човек не осъзнава какво върши и когато не е пораснал достатъчно - нека не се жени.Бракът е и отговорност- за да се грижиш, обичаш и вярваш на човека до тебе, за това да му посвещаваш част от времето си, да му прощаваш, да споделяш с него, да го уважаваш, да се грижите заедно за децата си .Не бих избягала от това , не биха ми настръхнали косите.

Казах " Сбогом " но тази дума мога да кажа на онази Любов, която поражда зависимост от другият, която е просто едно влюбване....не мога да живея без да изпитвам това чувство, както надявам се и всеки от нас

Да, напълно съм съгласна човек обича именно за това, за да се прояви в света . Винаги съм смятала че Обичта е онази, която съгражда, онази ,която се " съюзява " с разума и оная , която държи образа на човека или хората, към които е насочена чисти и неопетнени с никакви лоши думи, помисли и действия. Човекът, към когото проявявам Любов ...това вече е по-различно.Тя, Любовта има измерения, в които може да бъде проявена, но освен всичко останало тя може да те накара да страдаш неимоверно силно, може да те накара да почувстваш такава болка, която е непоносима, а може и да те въздигне зависи на какво ниво се проявява тя.И знам ли на нея понякога можеш да и кажеш "Сбогом " и да я пренасочиш към някой друг или към нещо друго , а на Обичта не би могъл.Умът ти се нуждае от нея винаги, за да е светъл. Така си мисля аз , но не е задължително думите ми да са истина .Може би само намирам оправдание за стихотворенията си, в които съм казвала " Сбогом" на любовта, знае ли човек

Каква е разликата между любовта и обичта ? Къде стой разумът и верен ли е постулатът " Любовта не е нищо друго ,освен проява на здрав разум?".Можеш ли да кажеш както често възкливат поетите : " Обичам те до тук " или "Сбогом моя любов".Истина ли е че някой някога може да се сбогува с любовта ,истина ли е че някой може да спре да те обича .....възможно ли е това ?Правилно ли е дори да го изричаме ! Оставям вратичката на вашите мисли, думи, чувства души ,преживявания и се надявам заедно да помислим за това .