Cvetelina_g

Значи все пак смятате че проблема ми е психически? Седях си снощи и си четях за хипохондрията. Нямаше НИТО една дума, която да НЕ отговоря на състоянието ми. Това хем ме "успокои", хем ме притесни. Почувствах се някак си по-добре...спах си спокойно и непропудно, но заспах трудно! Събудих се, нищо ми няма! Чувствах се прекрасно. И още със ставането, започнах да пипам лимфния възел, да пипам там където снощи ме боля, да повтарям че...ето днес дано да е по-различно и............главата ми в момента е стегната. Не боли, просто е стегната. Усещането е неприятно......веднъж само една стрелкаща болка за секунти към врата и това е. Днес дори не съм схваната...но но довечера ще се чувствам ужасно. Преди ясно разбирах че когато се разсея се чувствам прекрасно. Сега от тези мисли немога да мисля за нищо друго. Чувствам че затъвам......чувствам се непълноценна. Не разбирам защо на 26 години немога да изляза да се веселя и да не мисля за нищо. Ракове, тумори......прегледи, постоянно това мисля.......... В момента в който се почувствам по-добре и си казвам че всичко е наред и всичко е плод само на съзнанието ми, идва ужасяващия въпрос :" Ами ако не е ?" Ако наистина ми има нещо а аз отлагам ходенето по лекари за да си самовнушавам колко съм добре............ И просто за минути ужасът започва отново............. А до сега не помня да съм имала главоболие в тези периоди ........имам сърцебиене и задух обикновено за по няколко дни, докато се поуспокоя. Сега главоболието кано нов симптом ме тревожи.....Но пък сърцебиенето изчезна... Уф... Да можеше някой да ми каже че всичко е наред, и да повярвам....и да си живея с нормално уголемения си лимфен възел, и главоболието от напрежение...... Много е трудно, повярвайте ми! Много ! Днес примерно след прочетено се почувствах някак...обнадеждена...че може пък да мога да се преборя. Вървя си и срещам приятелка. И тя възкликва :" Нещо отслабнала изглеждаш, лицето ти е изпито" И почувствах такова свиване на стомаха че ми се доповръща. После си казах...добре ще изчакам да видя дали ще отслабна още. Но това пак е свързано с чакане, наблюдение.....после се сетих как баща ми слабееше 5 години ! Какво ли не му изследваха! Включително и в раковата болница беше на изследвания. Когато след 5 години се напълни с вода и го отвориха, всичко беше каша.....Тогава неможех да повярвам............как се случи.............след толкова обикаляне по лекари........И започнах да се оглеждам във всички огледала и витрини през които минавам. Като парцал се движа. Една жила на врата ме боли понякога .....немога да преценя дали е от лимфния възел който е съвсем мъничък и си го има от години..... Защо съм отслабнала? Възможно ли е за тази една седмица /от тогава се чувствам много зле и нямам апетит/ да съм отслабнала та чак да ми личи....А какво означава да нямам апетит...? Просто незнам как ще се справя, наистина съм адски притеснена. Детенцето ми го забелязва. Пита защо плача и той почва да плаче с мен. Това ме вади от равновесие още повече. Как на 26 години нямам сили да си вдъхна кураж и да погледна по друг начин на нещата..... Съпруга ми се изнервя от мен. Каза че съм луда. Да престана с лекарите и диагнозите....да престана да чета. Казва ми :" Защо аз не съм така, да не би никога нищо да не ме е боляло"? Ами незнам..наистина незнам защо аз съм такава. Имала съм прекрасни моменти в които съм се чувствала като преродена. Имала съм и такива като този обаче. Това е 2-рата ми толкова сериозна депресия. Първата беше, когато реших лятото че съпруга ми е болен. Тогава отслабнах със 7 килограма за седмица. Но за миг не си помислих че може да ми има нещо. Хванах гастрит. Сега съм отслабнала отново и само мисля, на къкв лекар да ида и какво да изследвам.........

Значи все пак смятате че проблема ми е психически? Седях си снощи и си четях за хипохондрията. Нямаше НИТО една дума, която да НЕ отговоря на състоянието ми. Това хем ме "успокои", хем ме притесни. Почувствах се някак си по-добре...спах си спокойно и непропудно, но заспах трудно! Събудих се, нищо ми няма! Чувствах се прекрасно. И още със ставането, започнах да пипам лимфния възел, да пипам там където снощи ме боля, да повтарям че...ето днес дано да е по-различно и............главата ми в момента е стегната. Не боли, просто е стегната. Усещането е неприятно......веднъж само една стрелкаща болка за секунти към врата и това е. Днес дори не съм схваната...но но довечера ще се чувствам ужасно. Преди ясно разбирах че когато се разсея се чувствам прекрасно. Сега от тези мисли немога да мисля за нищо друго. Чувствам че затъвам......чувствам се непълноценна. Не разбирам защо на 26 години немога да изляза да се веселя и да не мисля за нищо. Ракове, тумори......прегледи, постоянно това мисля.......... В момента в който се почувствам по-добре и си казвам че всичко е наред и всичко е плод само на съзнанието ми, идва ужасяващия въпрос :" Ами ако не е ?" Ако наистина ми има нещо а аз отлагам ходенето по лекари за да си самовнушавам колко съм добре............ И просто за минути ужасът започва отново............. А до сега не помня да съм имала главоболие в тези периоди ........имам сърцебиене и задух обикновено за по няколко дни, докато се поуспокоя. Сега главоболието кано нов симптом ме тревожи.....Но пък сърцебиенето изчезна... Уф... Да можеше някой да ми каже че всичко е наред, и да повярвам....и да си живея с нормално уголемения си лимфен възел, и главоболието от напрежение......

Здравейте...моля ви за по-бърз отговор защото се чувствам много объркана и подтисната. Незнам вече към кого и дали е разумно да се обърна към някого.....просто немога да се контролирам. Страхувам се от всички болести и всички симптоми. Оглеждам се, опипвам се, ходя постоянно по лекари, вземам направления за мамолог, гинеколог, невролог, хирург, очен лекар...... Изпитвам страх че може да съм болна от рак. Аз или близките ми. Изпадам в страхотни депресии, а в някои моменти на криза ми пада много кръвното, имам силно сърцебиене и задух, това може да продължи с дни. Преди година баща ми почина от рак на панкреаса. Мислех че се съм го изживяла но очевидно имам доста сериозен проблем. На 26 години съм. Имам момченце на 5 годинки. Страхувам се постоянно за живота на близките си и мен самата. Преди месец оперираха съпруга ми от дискова херния. Бях с него в болницата 1 седмица. Там имаше само оперирани от тумори и хернии. Спах на столове защото за мен нямаше легло и започна страшно много да ме боли лявата ръка. Имам проблем с гръбнака защото още миналата зима след един тежък грип получих много силни болки и ходих на ортопед. Каза ми че имам видима сколиоза . Тогава болките постепенно отшумяха... Сега след престоя в болницата, година а може и две да са след последните болки не помня вече, започна пак. Болки в гърба, лявото рамо, сгъвката на ръката и изтръпване на безименния и кутрето. Разболях се и от грип. Но точно когато съм се разболявала явно от втрисането болките бяха още по-силни. Взех направление за невролог. Прегледа ме и ме разпита обстойно, обясних за схващанията, за болките за изтръпването. Каза че причините са многобройни но не и сериозни в смисъл такъв че от тогава само се тегли но не се умира.... Прати ме на рентген на шийни прешлени за всеки случай. Там стана ясно че имам приплеснати дискове,изгладена лордоза..../незнам какво означава/, и лека дископатия. От там сама реших да ида при ортопед. Той пита имам ли болки в главата и каза че е много възможно да получавам и това но да не се притеснявам. Изгърбена съм доста, усещам се....но сколиозата не е прогресираща. От там реших да си направя ПКК, на мен и малкия защото той пие повече вода и се изплаших да няма диабет. Помолих и мен да изследват. Резултатите са много добри и на двамата. След всичко това напипах увеличен лимфен възел на врата си. Немога да преценя колко увеличен е и какъв е по принцип защото го напипвам само по време на настинка и не се случва за първи път. Един отстрани на врата и един под брадичката. И двата са с размери, може би....2-3-4 мм. В интернет каквото и да се напише излиза симптом на рак. Стах неспокойна. Започнах да се изследвам цялата. Болките в ръката и рамото, както и гърба и изтръпването изчезнаха напълно с времето. Получава се лека болка при повече натоварване, но остана едно схващане на врата....болката е понякога като стрелкаща. И не е постоянна в никакъв случай, нито е силна. Но е неприятна, с,каш някоя вратна жила се е възпалила. Немога да преценя дали идва от лимфния възел но е в лявата част на главата и в оставата на тила. От около 2 години когато започнаха и проблемите ми усещам и сякаш изтръпване на окото , все едно клепача ми е затворен , а не е . Чета за тези симтоми и получавам МОМЕНТАЛНО и други ! Изтръпване на цялата лява част на лицето с болка точно одзад в ляво в тила. Като спя нямам никакви проблеми и непросредстмвено като стана също. започват през деня и особено вечер имам чувство че всичко се изостря. Започвам да си представям как ме пращат на скенер , откриват ми тумор и как малкото ми момченце остава без майка.............Никога до сега не се бях осмелила да го кажа..............Буца имам в гърлото и ме е страх толкова много че немога дори вече на лекар да ида. Очите ми са пълни със сълзи и мисля само за тумор. В главата...на гърдата...незнам........ Възможно ли е всичко това да са симптоми на психически проблем. Психическият проблем поражда ли физическа болка и дискомфорт или това са само успокоения за някои..... Леко уголемена е и лявата ми сливица. Със слаб имунитет съм. Ходих преди 3 дни в една частна лаборатория да си направя диференциално броене. След резултатите и разговора с жената тя категорично каза :" Проблема не ти ев лимфния възел момиче........" Това хем ме "успокои", хем ме притесни и аз незнам защо. Не вярвам на лекарите, на изследванията , на резултатите.......получавам по нов симптом във всеки момент. И изчезва сякаш като се разсея...след това веднага се връща.......................... Болката в главата и врата и сковаността от ляво ме притесняват най-много. Какво да правя. Какво ми има................................. Днес започнах да меря всичките си дрехи, да не би да съм започнала да слабея, защото ако рака е напреднал и не се вижда на кръвната картина отклонение, може да е вече късно................... Посъветвайте ме.....Възможно ли е всичко да е на психическо основа или имам сериозен физически здравословен проблем. Страх ме е дори от отговорите които ще прочета, от хората които ще се включат и дали няма да има такива, които да кажат че и те са били така и имат тумор примерно........................ Никога , никога не съм била толкова искрена..............