Васил

Мисъл на деня - 6 Ноември 2008 г. „Красотата на живота се състои в това, човек да бъде в съгласие с по-напредналите от него Същества: неговата мисъл да бъде в съгласие с мисълта на тия Същества. Това значи хармония, музика в мисълта!” Спасителни положения

6 Ноември: Международен ден за предотвратяване на експлоатацията на oколната среда по време на война и въоръжени конфликти - обявен през 2001 г. с резолюция 56/4 на Общото събрание на ООН. България: През 1886 г. от България е изгонен ген. Каулбарс, изпратен от Москва в София с дипломатическа мисия след контрапреврата на 11 август 1886 г. за връщане на сваления от русофилите два дни по-рано княз Александър I. Руският военен, участвал в Руско-турската война като началник щаб на Първа гвардейска пехотна дивизия, кръстосва страната и агитира против регентския съвет (Ст. Стамболов, П. Каравелов и Сава Муткуров), което е прието за скандално и недопустимо. Преди да напусне той обявява скъсване на дипломатическите отношения между България и Русия. През 1920 г. преди окончателното прокарване на новите граници сръбските войски окупират Царибродско, Босилеградско и Струмишко - Западните български покрайнини включват 129 селища, в 25 от които границзата преминава през тях, с население от 65 000 души и територия от 1555 кв. км. В знак на протест българското Народно събрание прекратява заседанията си и обявява тридневен национален траур. Днес, по неофициални данни, броят на българите в Западните покрайнини е намалял до 27 000 души. През 1943 г. са извършени англо-американски бомбардировки над Пловдив. На 14 и 24 ноември, 10 и 20 декември е бомбардирана София - загиват над 130 души, а други 250 са ранени. През 1948 г. със съдебния процес срещу Коста Лулчев (1882-1965) и седем депутати от опозиционната БРСДП (6-15 ноември) се слага край на легалната опозиция. Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет на българските авиолинии и др. Прекарва 11 години зад решетките. Реабилитиран посмъртно с решение на IX НС от 15.I.1990 г. През 1954 г. са открити язовир "Александър Стамболийски" и ВЕЦ "Росица-1". През 1969 г. в експлоатация е пусната ТЕЦ "Варна". През 1971 г. в Девня е открит Заводът за хлор и поливинилхлорид (днес "Полимери" АД), Ремонтно-механичният завод (днес "НОРД" АД) и разширението на Завода за строителни конструкции. През 1977 г. в Костенец е открита новата сграда на Завода за кибрит. Родени: През 1882 г. – Санда Йовчева - българска писателка, журналистка, преводачка и общественичка. Родена в Нова Загора. Учи славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и завършва в Загреб (1907 г.). По-късно дълги години е учителка и директорка на девическата гимназия в Бургас. Участва в издаването и редактирането на сп. "Утрина" и "Миротворец". Една от първите пацифистки у нас. Основава и редактира в. "Литературен живот" (1940-1943 г.). Санда Йовчева е сред основателките на Българския женски съюз. Освен това е начело на женската секция при Славянското дружество и участва в Клуба на българските писателки. Дебютира като поетеса, като през годините пише разкази, романи: "Отхвърлените", "Ние в дълбокия тил", повести: "Кръст за храброст", "Всред спомените", стихосбирки: "Жетвен ден", "В мечти", "Бояна войвода", "Княгиня Мара", "Малката цветопродавачка", творби за деца и др. Превежда от сърбохърватски език. Умира на 20.III.1946 г. в София. Починали: През 1921 г. - Арсени Костенцев - български просветител и педагог. През 1933 г. - Андрей Ляпчев - министър-председател на България. През 1972 г. - Димитър Челкаш - български писател – сатирик. През 2006 г. - Божидар Абрашев - български композитор и политик.

Мисъл на деня - 3 Ноември 2008 г. „Искате да бъдете щастливи. Вие в понеделник какво правите? Вие в понеделник ще се опретнете да работите, да чистите – правите туй, което не трябва да правите... Понеделник ще седиш и каквото си научил от неделята – да размишляваш, да седиш и да мислиш във въображението си, да помечтаеш малко за велики работи, за богатство, за наука, за красота, за музика. Целия ден понеделник да ходиш, да се разхождаш – никаква работа, никакво пране. И слугите, и господарите – всички да си починат. В понеделник какво казва Писанието – какво създал Бог в първия ден? Той създаде в първия ден красотата.” Радвайте се и веселете се

Коприненият конец

Мисъл на деня - 1 Ноември 2008 г. „Способният учител следва законите и методите на Природата, а обикновеният се ръководи от правилата и законите на обикновените училища, дето всичко върви по изкуствен път. Искате ли да познаете добрия учител, добрия художник или учен, дайте им да свършат една работа по своя предмет. Учителят ще преподаде урока си естествено, свободно, както стават нещата в Природата.” Коприненият конец

Ще се опитам да направя анализ на така поставените въпроси от собствената си гледна точка. От въпросът човек може да си направи определени изводи за схващанията на човека, който го е поставил (източника е даден). Струва ми се, че някак си този човек много цени бизнеса и общественото признание. Но в същото време, те не го задоволяват като личност, чувства се много безличен някак си, и затова се занимава и с "духовност". Тези занимания обаче не се споделят масово от обществото, затова те го отдалечават от него. И ето - той съветва да не се прекалява с тях, "всичко с мярка". подобни позиции съществуват и по други въпроси - дали да се яде месо, да речем. Христо Ботев е пример за човек, приел ценностна система от другият полюс - той "силно люби и мрази". Сега го почитаме, но и сега бихме заклеймили човек с поведение като неговото, ако е наш съвременник. Духовността безспорно следва да бъде с приоритет пред всичко останало, ако е истинска. Цената която следва да бъде платена за това не би имало нужда и смисъл да се обсъжда, когато човек е достатъчно наясно със себе си. Духовният човек има един голям "недостатък": той не лъже, стреми се да бъде коректен и честен. Дали това ще пречи на биснеса или ще му помага, зависи много от нивото, на което обществото функционира. В една Англия да речем (сега, или още по-добре през миналия или по-миналия век), коректността и принципността е (била) задължително условие за успешен бизнес. Днес в България да речем, тези качества твърде често водят до икономически загуби - за предприятието или лично за мениджъра, който го ръководи. Но ако човек се остави да бъде направляван сляпо от неговата среда, дали заслужава името си на човек в такъв случай? Струва ми се все пак, че дългосрочно придържането към Истината, което е повеля на всяка духовност, ще доведе и до светски успех във всякакъв смисъл. Само е нужно човек да има търпение...

Начертаният план

Албум

Мисъл на деня - 28 Октомври 2008 г. „Говорят за Шестата раса. Шестата раса ще дойде от Небето. Но знаете ли какво нещо е Небето? Небето е в нас! Небето е нашата глава. Сега някой от вас ще каже: „Как ще си създадеш ти небето?” Туй, което виждате отвън, то не е никакво Небе. То е отражение.” Из Да ми бъде ученик, 21-ва НБ, 20 февруари 1938 г.

Двамата господари

Първичната храна

Мисъл на деня - 24 Октомври 2008 г. „Ако жената е планински връх, мъжът трябва да бъде долина. Ако мъжът е планински връх, жената трябва да бъде долина. Ако жената представя океан, мъжът трябва да представя суша. Ако мъжът представя океан, жената трябва да представя суша. Трябва да има възможности на нещата. Ако жената е суша като мъжа, нищо няма да излезе.” Из Явих ви го!, 19-та НБ, 6.II.1938 г.

Мисъл на деня - 23 Октомври 2008 г. „Праведните, добрите хора на Земята са малко. Ако погледнете с окото на ясновидеца, ще видите каква малка част от хората светят, т.е. изпускат светлина. По-голямата част от хората на Земята са грешници. За да ги задоволи, Бог им е дал безброй блага – ядене, пиене, къщи, ниви, богатства – само да не вършат престъпления.” Из Спасителни положения, Лекция, 16.III.1927 г.

Според мен подобно предположение от читателите на Портала е логично. Приканвани са да направят дарение и да помагат. Логично е това да е нещо обществено и общодостъпно. А и би било коректно в случай че това не е така то да е изрично споменато в апела за дарения - "можете да давате пари, но ако пожелаете да влезете, входът не е свободен". Просто този сайт е подобен на вестник - има всякакви читатели. Апелите за дарения би следвало да отчитат и тази особеност според мен.

Говорът, общуването с думи, ползват паметта, миналото. Преживяването в мълчание отваря вратата на съзнанието към настоящото ново, което Животът поднася. Красотата като атрибут на Истината е закон за вечно обновяване.

Ани, ако държиш на твърдението си и ако желаеш да го направиш разбираемо и убедително за останалите потребители на Портала, то би могла да се опиташ го докажеш, вместо просто да го повтаряш. Може да отвориш нова тема за целта, понеже се отдалечаваме много... Поне аз ще участвам там За момента виждам, че това е твое лично впечатление което се опитваш да представиш като всеобщо прието. Разбира се, ако нямаш време за това, ще те разбера - и аз нямам никакво напоследък.

Мисъл на деня - 16 Октомври 2008 г. „В света съществува една йерархия, според която всеки има определено място. Следователно, човек трябва да знае на кое място се намира. Мястото на човека зависи от неговото развитие.” Из Начертаният план, ООК, 6 април 1927 г.

Чел съм романа. Станев е доста дълбок. И не случайно изводите не са част от негово произведение или интервю. Ето защо аз не мисля, че той застъпва тази позиция по същество. По-скоро точно обратното... Можем да отворим друга тема за това, обаче, в по-литературно насочен форум

Според мен филма е добър. Възприет е исторически подход в контекста на съвременното състояние на тази наука. Ясно е, че не можем да очакваме включване на източници от окултно естество, понеже самата наука не ги приема като нещо сериозно. Извън това, ми направи впечатление балансираната и обективна позиция спрямо "Великата ерес". И наистина, само погледнете заглавието! Всъщност, повечето учени, участващи в този филм, имат лично позитивно отношение към това наше духовно движение. Вероятно авторът на филма го споделя. На времето Пайсий Хилендарски предизвиква революция в българското национално самосъзнание. И как успява? Като влага емоция и дух в творбата си. Тя не е нито исторически вярна, нито изчерпателна. С една дума "История славянобългарска" би било едно произведение, недостойно дори за сайт като този, ако се беше появило в наши дни. Обаче, в контекста на тогавашните времена, това произведение произвежда цяла революция, цял преврат. Защо казвам това? За да аргументирам тезата си, че дадено произведение всъщност винаги изпълнява своята социална роля, насочено е към определена задача. Всъщност изпълнението на ролята му е важна, а не неговите собствени достойнства и съвършенство. Достатъчно е да сравним тона на филма с тона на една неделна проповед на съвременен български богослов, за да усетим разликата между двете. Според мен, филмът не е насочен към учени, към окултисти, към знаещи... Насочен е към обикновения човек, който се гордее с историята си и търси позитивното в нея, колкото и химерен да е той. И в това си качество той има какво да съобщи, да внуши и изгради в съзнанието на публиката.

Мисъл на деня - 10 Октомври 2008 г. „Любовта или много дава, или нищо не дава. Ако някой мисли, че Любовта трябва само да дава, той не разбира закона... Когато Любовта дава и когато не дава, резултатите са еднакво силни. В разумния живот даването и недаването са два метода, с които Любовта си служи. На вас не ви остава нищо друго, освен да благодарите и за едното, и за другото.” Из Спасителни положения, ООК, 16 март 1927 г., София.

Аз бих се опитал да преведа част от мисълта в контекста на съвременността така: "Издигнете се над всички вътрешни ограничения! Откажете се от удобните илюзии и от сигурността, която те ви дават, от упованието си в този илюзорен живот - той може да ви предложи единствено заместители на това, което съкровено желаете в душата си. Това е старата философия на живота, философия на заместителите на Истината и Свободата. Ние не се интересуваме от тях."

Мисъл на деня - 8 Октомври 2008 г. „Днес всички говорят за правия път като спасение за човечеството. Каквито усилия да правите, не можете да вървите постоянно по прав път. Начертайте една права линия и се опитайте да вървите по нея без никакво отклоняване наляво или надясно. И при най-голямото внимание все ще излезете ту наляво, ту надясно. Правата линия ще бъде посоката на движението, но все ще има малко криволичене. Значи огъването, обикалянето е неизбежно. Следвайте правия път като цел в живота си, но правете съзнателни обиколки и огъвания.” Из Вътрешният закон,УС, 17 ноември 1935 г.

Да, и аз обърнах внимание на гласуването пост фактум (пост постинг ). Това налага съобразяване на идеите не само с тяхната фактическа полезност и ефективност, но и с тяхната популярност. Това значително намалява шанса (да не кажа че го прави почти невъзможно) изцяло нова и непозната идея да си пробие път.

В случай ,че човек приема значението на категорията "абстрактно" в смисъл на "отвлечна и безсмислена игра на ума, без връзка с конкретното", най-вероятно ще му се наложи да ползва заместители за "абстрактно", т.е. реално ще преоткрие значението на думата . Което е прекрасно. Нищо ново не съществува под слънцето Въпреки това, че вече всичко важно е казано, ние очевидно не сме го схванали. От гледна точка на нашето лично и обществено съзнание съществуват нови идеи и те са една от причините да се развиваме, да растем. Смисълът на последващите философствания е именно в това: не да се каже нещо ново, но "наистина" да се схване казаното вече и да бъде то (пре-) осмислено в светлината на набраният вече опит. А истинското схващане предполага едно преоткриване в миниатюр, както и човекът преминава всички фази на биологичната си еволюция по време на вътреутробното си развитие. Ето защо, ние винаги ще се връщаме към вечните истини, ще ги виждаме в нова светлина, ще ги разбираме по нов начин.