Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Васил

Участници
  • Общо Съдържание

    487
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Васил

  1. Според мен поставените от конкурса цели могат да бъдат постигани по материален или по идеален път, или чрез определена комбинация от двата. Ако потърсим релизиране на идеалния път, то това би било нещо свързано с разпространение на знанието. В по-общ план: стимулиране на активността и свободата. От друга страна, нищо ново не съществува под слънцето. Всяка добра идея по правило вече е била открита и по нея е работено години наред. Казвам го както теоретично, така и от личен опит. Един прект в тази посока, който може да бъде посочен, е проекта Гутенберг. Целта му е да събере и предостави напълно безплатно и на доброволен принцип да натрупа максимален обем от електронни копия на издадени книги. Проекта стартира дейноста си през 1971г. и до момента разполага с десетки хиляди копия на книги. Струва ми се, че си заслужава да поработим върху включването на текстовете от Новото учение в тази библиотека. Въпреки, че това не е нещо грандиозно, то е разумно и насочено към постигане на максимален ефект. Така наред с "Махабхарата"например, в световната съкровищница ще се появи и Словото на Новото учение, дадено в родни условия. Така освен с природата, за която нямаме особени заслуги (особено напоследък), бихме имали принос и чрез едно оригинално и жизнено духовно учение за Човека и неговият път към себе си и Истината. Обогатявайки световната съкровищница от познания в идеален план, ефекта върху материалното би се възвърнал неколкократно и това би могло да продължава във времето, умножавайки допълнително ефекта от този "идеален имулс".
  2. Често очакванията ни не се изпълняват. В конкретнят случай могат да бъдат посечени редица фактори за това: 1) Може би засега е рано за категорични изводи; От факта е нечие съзнание е узряло за нещо, не следва, че автоматично всикиостанали съзнания ще станат узрели в момента на тяхното информиране. Както на автора на този призив, и на читателите им е необходимо известно време. 2) Този сайт все пак се чете от много разнообразни категоии хора. С почти същият успех може да се очаква реакция на читателте на метсен вестник, да речем. 3) Може би потенциалните дарители все още се нуждаят от още яснота по въпроса и нямат достатъчно време, за д си я набавят сами. Ако е така, може би не всички условия все още са налични? Имам нещо на ум как да помогна генерално по въпроса. Това обаче не се очертава да се случи в близко бъдеще. За момента смятам да се включа в кампанията с малки суми ежемесечно. Успер, Solej! Не губи надежда!
  3. "Виделината, която имаме, произтича от светлината на Истината. Любовта идва отгоре, от Истината, и когато тя завладее света, ще ви направи свободни. Любовта има всякога стремеж към Истината. Красотата е също израз на Истината: каквото е красотата по отношение на човека, такава е Истината по отношение на Божествения свят; тя е едното лице на тоя свят, който е свят на хармония, на красота." Истината И така, Истината е дадена в този цитат от Учителя като едно от лицата на Божествения свят. Това очевидно е нещо абстрактно и трансцедентално (тя се проявява чрез всичко, но има своя скрита и самостоятелна Божествена същност; тя е над-битийна по характер). "С други думи, тръгнем ли да познаваме реалността, налага се да поемем едновременно по два пътя: и "навън", и "навътре". Само по този начин, чрез балансирано напредване едновременно в двете посоки, ще можем наистина да постигаме нещо, приближавайки се към Истината за единната Реалност." (предишен мой постинг) Хармонията между Мъдрост и Любов е предпоставка, за да можем да се приближим до Истината; това е основен елемент на Новото учение. Мъдростта може да бъде свързана с пътя за развитие "навън", докато любовта - с вътрешния път. Двата пътя, съединени в своето действие, ни дават възможност да се докоснем до Истината - такава, каквато тя се "вижда" от нивото, на което сме. Хармонията между ума и сърцето следователно осигуряват най-добрите условия за растене на човека като същност. Понеже те го приближават по най-къс път до Истината, а тя единствена осмисля човешкият живот.
  4. Темата за реалността и сетивата отдавнa вълнува човешките умове. Всъщност, това е вечната тема за битието и съзнанието, залегнала като основа на всяка човешка философия. Всеки човек и общество явно или неявно изповядват някакво схващане по тези въпроси. Понеже често това е неявно и повечето хора споделят еднакво схващане (или парадигма, поради високото ниво на абстракция) по въпроса, то схващането остава несъзнавано. Когато човек се сблъска с това схващане в явен и формализиран вид, на него му се струва странно и безсмислено самото му обсъждане. Истината или реалността по дефиниция съществуват. Кой ги е дефинирал? Бог? Човешкият ум/ съзнание? Има ли истината самостоятелно значение извън човешкото съзнание? Над тези и много други въпроси философите са мислили от хиляди години насам. "Истината ще ви направи свободни" - твърди нашият Спасител, а Учителя го повтаря многократно (например тук). Според Учителя, постигането на Истината е един непрекъснат процес на човешкото битие, който осмисля Живота. И понеже Животът е безкраен и по разнообразие и по време, то и постигането на неговата цел - Истината - е един непрекъснат и безкраен във времето процес. Всъщност, според Учителя, Истината се намира извън времето и пространството. Това е един индиректен подход към дефиниране на истината (за реалността). Защо великите Учители предпочитат индиректния подход? Вероятно, защото в случая е единствено възможния. Всеки сам трябва да достигне до своето разбиране за Истината и Реалността. Приемането на нечие твърдение наготово не дава усвояване на неговата дълбинна структура. С други думи, истината не може да бъде облечена с думи. Според Джиду Кришнамурти, Истината за света и външната реалност изисква преди всичко себепознание. Достигайки до пълно разбиране на процесите, които ни позволяват да мислим и живеем, ние можем да достигнем до Реалността като такава. С други думи, тръгнем ли да познаваме реалността, налага се да поемем едновременно по два пътя и "навън", и "навътре". Само по този начин, чрез балансирано напредване едновременно в двете посоки, ще можем наистина да постигаме нещо, приближавайки се към Истината за единната Реалност. В този смисъл изучаването на естестени науки и в частност Философия, както и вътрешната работа, са еднакво необходими. Вътрешна работа без външна и обратното губят своята ефективност по отношение на постигане на Истината. Според мен, доколкото философският подход е един от външните пътища за докосване до Реалността и доколкото сме философи пишейки, дотолкова има смисъл и участието ни в този форум в светлината на Реалността.
  5. Струва ми се, че имаше нещо казано от Учителя в следния смисъл: "Никой не е в състояние да отклони една душа от нейният път." Защо да речем много хора четат беседи, но не се впечатляват и не смятат че това е нещо кой знае колко ценно? Дали това се дължи на самите беседи (ако възприемем парадигмата за решаващото значение на външните фактори) или се дължи на съзнанието на читателя (ако възприемем парадигмата за решаващите вътрешни фактори)? Останал съм с впечатлението, че в Новото учение вътрешните фактори са с приоритет. Цитат по смисъл: "Вие казвате, че това учение е право. Но вие схващате ли го правилно?" Убеден съм, че Учителя не е задал напразно този въпрос. За мене твърдението, че някакво учение те променя - което се съдържа имплицитно в заглавието на темата - не притежава очевидна истинност. По-скоро за мен човек си върви по пътя и всичко което среща - включително и това Ново учение - е призвано да събуди скритите сили в душата и духът му. По този начин тези сили са водещите, а учението на външен план се явява подпомагащ фактор, но не основен. Това с което Новото учение ме привлича и става причина да го предпочета пред наличните останали такива е, че в него човекът, индивидуалното, съзнанието, са изведени на преден план. Колкото последователи, толкова и разбирания за Учението. Но това вместо да руши, внася живот Не мога да кажа как съм се променил, понеже за момента в контекста на схващанията ми за битието въпросът не може да стои пред мен по този начин. Но със сигурност съм доволен, че имам досег с това неоценимо във всеки аспект богатство
  6. Аз съм зает другата събота- неделя, иначе съм много навит
  7. Тази лекция на Учителя изцяло е посветена на темата за свободата. Всъщност, няма лекция, която по един или дуг начин да не засяга тази тема. И това е съвсем закономерно - Свободата е свързана със със Светлината и Истината. А Истината с главна буква не е една статична даденост, тя постянно се намира в динамика на състоянието си. С други думи казано: Истината в Божествения свят е вечна и постоянна, но слизайки към духовния и физическия свят, нейната проекция се подлга на промени съобразни законте на световете през които преминава (проекцията). Ето защо, познанието на Истината е един непрекъснат (непреривен) процес. Човек често има очаквания и представи, че ще поработи, ще вложи определени усилия, и ще постигне резутатите, които мечтае. Това е една детинска представа за краткотрайна и сравнително лесна победа, при която желаното се приема за действително и която помага на човек временно да се чувства комфортно и уверен за бъдещето. Но за да се познава Истината и за да се пребивава в Свободата се искат постоянни усилия. Или ако се приведе едно сравнение със света на спорта: по-трудно е да се задържиш на върха,отколкото да го изкачиш. И така, ако човек не разрушава или по-скоро ако не видоизменя старите форми на своите убеждения за Живота, в него не може да протича правилен растеж, той постепенно се отдалечава от Истината. Това продъжава, докато той излезе от коловозите на своята стара форма и навлезе в нова, по-добра. А който може сам себе си да разрушава - не, а да се обновява непрекъснато, той няма да чака идването на новата форма, а сам ще я покани при себе си; и тя ще дойде при него и ще му предложи своите услуги. По този начин човек може винаги да бъде "нов мях" Само така в него ще може да се влива винаги новото вино на Божествения Живот...
  8. Аз съм много "за" отделни сметки за всеки самостоятелен проект, не само за този. И активен локален мениджмънт към него. Очаквам сметките
  9. Разбира се, духовните учения са надраснали нивото на философията. Но е вярно според мен също така и още, че човек, който не е добил вътрешната си свобода, не може да се ползва от каквото и да било духовно учение. Той може да подражава, да имитира, да пренася значения, да се самозаблуждава - и всичко това, в категориите на съответното духовно учение, което следва. Разбира се, ако той прави това последователно, противоречията през които ще премине, ще го доведат до собствената му свобода. И едва тогава той ще бъде в състояние да разбира,да избира; да бъде себе си.
  10. Познаването на формата е важно дотолкова, доколкото да достигнем до съдържанието. Познанието за съдържанието е важно дотолкова, доколкото да познаем смисъла. Без значение какво точно (и защо) мислят за Бог екзистенциалните философи, те реализират на ментален план един съществен духовен импулс. А именно: поставят в човешките ръце отговорността за собствената му съдба. А колко духовни учители сега и в миналото са акцентирали именно върху това, като първо условие към добиване на свобода? Учителят често е изказвал своето високо мнение за хората на науката и изкуството. Причислявал ги е към Бялото братство. Струва ми се, че има защо.
  11. Като стана въпрос за Камю, наскоро прочетох романа му "Чужденецът". Накратко - майката на главният герой умира в старчески дом. Героят на романа притежава един съществен недостатък: не умее и не желае да се преструва. На погребението намайка си не плаче. Негов избор; но това прави впечатление на всички - не се покрива с очакваното поведение; все още това не е достатъчно, за да се образува скандал, обаче. По-късно героят продължава живота си, минава през романтична връзка. Тук той отново е несигурен. не знае, дали обича. Той обаче не лъже девойката, с която е свързан, и по този начин не заглажда нещата. Въпреки това, връзката му е стабилна и истинска - въпреки липсата на очакваните думи и вричания във вярност. По-нататък героят се сприятелява със свой съсед, опитва се да му съчувства, взема думите му прекалено насериозно и помагайки му, извършва убийство. Всъщност, героят няма личен мотив за това - просто помага на съседа си, докато съседът му има твърдото намерение да го направи и куп мотиви за това... От там нататък се намесва обществото. Героят бива арестуван и съден. Тезата на обвинението е, че убийството не е непредумишлено. Че героят на романа е тотално чужд на живота. Той не обича майка си. Не спазва периода на траур. Че той е изцяло антисоциален - ако всеки започне да се държи като него, обществото би пострадало. Следователно героят бива осъден на смърт, и то не само заради конкретното престъпление, а заради антисоциалната си същност. Героят на романа наблюдава без протест цялото това действие. Той даже накрая и сам започва да вярва, че е виновен, неморален и че трябва да бъде принесен в жертва на доброто общество. Но героят докрай остава верен на себе си, последователен в отстояването на собствените си убеждения. С други думи- истински герой За разлика от обществото, готово винаги да имитира и маскира съкровените си чувства, мисли и действия, в името на имагинерни ценности да потиска същността си, нашият герой е скъсал тези окови, заплащайки с живота си. Той не е уверен в себе си, не е осъзнат и зрял, не е морален... Но той Е себе си, добил е собствената свобода и става способен на нещо, накоето цялото общество не е. Въпреки недостатъците си (наследени от самото общество в немалка степен). Екзистенциализма като импулс е свързан със стремежът към извоюване на индивидуална свобода. Той акцентира върху абсурда на обществото. Но не просто за да "критикува" печелейки от това, не - а за да ни накара да се вгледаме дълбоко в себе си, за да открием реалните морални устои и да се откъснем от фалшивите външни на естеството ни догми. Това е едно начало на промени, което рефлектира в нас, независимо знаем ли що е екзистенциализъм и приемаме ли го или не. Това е отражение на Духа, който постепенно променя света. Това е промяната, в която ние всички сме потопени и следователно участваме. Екзистенциализма е част от нас, част, която ни помага да познаем себе си като човеци.
  12. Този зов към вечно обновяване е единствената разумна форма на радикализъм, която може да съществува. Промяна, жертвата в името на новото, в името на Божественото. Всяка друга промяна би била неразумна самоцел. Всяка разумна (в този смисъл) промяна е носене на кръста, път към Царството Божие.
  13. Освен това думата "женитба" може да се вземе в по-висока степен на абстракция, в смисъл на "свързване". Ето да речем: в съвсем млада възраст много хора пушат за да си изградят подходящ имидж всред групата, а по същата причина като по-възрастни правят други неща и т.н... Това е човешкото - маскирането и имитирането. Трудно е да се освободим от него... Но успеем ли - и то без усилие, а така да се каже по естествен път - иде вече Божественото, онова, в което човекът е вече истински и напълно проявен...
  14. Мисля си, че може би темата за баланса и осъзнаването на мястото на собствента отговорност и действия и мястото на Божественото проявление в индивидуален план е основна в тази беседа. От една страна, Учителя призовава да бъем разумни (Инженерите имат по-правилно разбиране към строежите си отколкото днешните християни към собствения си живот) (1). От друга страна, ние не тряба да разчитаме изключително на човешката интелигентност. И в този смисъл "Господ държи Земята заради глупавите хора"(2). Очевидно Учителя разбира под "Глупави" не хора, които не мислят (виж 1), а хора, които правилно преценяват нивото си на компетентност и дават възможност на Божественият промисъл да се прояви. Хора, които не поправят Божественият импулс. Смятам, че тази граница е много тънка, но съществена, в същото време.
  15. Молитвен наряд за начало: Утринна молитва на Ученика - молитва Венир бенир - песен Псалом 103 - псалм Божественият Промисъл - беседа Молитвен наряд за край: Бог е Любов - песен
  16. По скоро Кант е ползвал идеята за Бога като аксиома, като необходимо за теоретичната му постройка условие. Този безспорен гений на философската и логическа мисъл, очертавайки ясно възможностите и границите на човешкият разум в неговата цялост, ясно показва логическата недоказуемост на Първата причина както също така и необходимостта от това понятие за да бъде обясним света:
  17. Коментарите са деликатна материя, към която следва да се пристъпва много вмнимателно. Моето становище за Б. Палюшев почива на една среща с обществеността организирана от него преди години и на прочетени забележителни статии, подобни на тази. Всъщност не съм чел негова книга, трябва да призная. Чисто теоретично доказателство за съществуване на Бога е принципно непостижимо. Аргументи в полза на това твърдение може да се привеждат много и от различен характер, но едва ли има смисъл. Сега, мисля, че по принцип истинският учен следва да бъде безпристрастен и мотивът му да бъде само чистата Истина и нищо друго. В съвременният свят това е практически трудно постижимо, освен ако човек не е безнадежден и непоправим идеалист Авторът участва във фирма, развиваща дейност и твърдяща, че ползва новите научни постижения, предоставяни от него. Съответно неговите книги освен всичко останало най-вероятно играят ролята на реклама / ПР на неговата дейност. Освен това, ще си позволя да отбележа, че твърденията в заглавието ми се струват твърде силни и "непрофесионално" за духовната сфера формулирани. Тя е ориентирана "пазарно", така да се каже - за да привлече вниманието на максимално широк кръг читатели, независимо и по-скоро въпреки нивото им на компетентност. Тук интересното е друго. Лесни пътища днес се предлагат от всяка реклама. Предложен е "лесен път" към примамлива цел: та кой не би желал да разбере Бога? Точно с това и смятам, че е забележителен подхода на автора като цяло.
  18. Тук може да се долови едно отношение към "признанието" и "славата", спечелили си съответните школи. Всъщност не е тайна, че Елена Рьорих се е отнасяла доста скептично към възможността Б. Дуно да е Учител от космически мащаб. Съвсем закономерно, подобно е и отношението на последователите Новото учение към Агни йога като цяло, доколкото имам впечатление за това. Снизходително и резервирано - такива е взаимното отношение между последователите на съвременните езотерични школи, и това е един факт който лесно може да бъде проверен. И това е човешко, твърде човешко... Та да не се заблуждаваме, че битието ни е по-розово отколкото е всъщност Но аз питам какво значение има признанието, броят на членовте, известността? В езотеричен смисъл - много малко значение. Всъщност вероятно езо-теричното е "скрито", понеже много малко от нас се стремим към него и го осъзнаваме като нещо същностно ценно. Тук можем да направим преход и към. темата за "външна" и "вътрешна" школа, която е тясно свързана с термина "езотерика". За разлика от "външния" план на школите, където стремежът към утвърждаване и постигане на признание и известност на групата до голяма степен е естествен и бнез него групата не би могла да съществува, във вътрешната е по-скоро обратното. Наистина достигайки до своята същност, човек открива, че е едно с всичко и всички. Пътят до това състояние обаче е стръмен и некомфортен, а експедициите, поели по него, не винаги успяват да го следват докрай...
  19. Интересен е да. И то с множество неща: 1) Налице е било едно вътрешно противоречие в сведенията на жената, която е водила операцията де факто и самите изкопни дейности и др. щуротии. Целта е била "да се открие нещо ценно", но в същото време "да се разшифроват някакви ценни послания, писани под диктовка". Като цяло - "Да се получи ценен дар, наследство, да се забогатее бързо". Всъщност, въпросната жена определя абсолютно автономно и безпроблемно целта на целият проект през цялото време, променя го когато пожелае. Абе жени... 2) Похарчени са били 16 млн. лева за 2г. от нашия джоб За секретна операция без резултат. 3) Документацията по случая не е публично достъпна; Сведенията дали въобще съществува такава документация - също не са достъпни. 4) Под маската на секретност една очевидна глупост е могла да продължи доста време, да глътне доста средства, да срине авторитета на българската армия и държава, доколкото по това време е имало такъв. За операцията са били уведомени министри и президент, които са останали пасивни. А работата им е да бъдат компетентни и активни, или поне това нормално се очаква от тях. Само си помислете какво може да се направи с 16 млн лева, употребени разумно!
  20. Тя е истинска. Тя е чиста, неподправена, безкористна. Искрена. Освобождаваща. Смирена; възприемаща всичко което е светло.
  21. Подобни ситуации - на асимилиране и конформиране на личности и идеи, които са определено нонконформни и свръхлиберални по същността си - могат да бъдат забелязани навсякъде, където възвишеното се среща с ежедневното. Ежедневно - битовото съзнание се справя твърде успешно с проявите на възвишеност. То ги опакова, капсулира в хиперболизирани свръх-идеални образи - икони. Икони - знамена, заместващи личните усилия с много по- удобно, упрявляемо и предсказуемо преклонение пред тях. Така ежедневната битийност успява да съхрани хомеостазата си, вътрешният си мир. Един вид да позалъже гласът на съвестта. Никакви тревоги не смущават, а и не биха могли да смущават този род съзнания, понеже те са удобно предпазени от реалността с помощта на култа към избраните от самите тях идоли - знамена. Разбира се, отношението на ежедневното съзнание към възвишеното не може да накърни последното по никакъв начин. Просто за пореден път можем да забележим, че е нужна будност за отсяване на зърното от плявата, на имитацията от оригинала, на истината от доброволно приетата масово разпространена илюзия.
  22. Да, определено имаме нужда от примера на будителите. Което разбира се не означава, че бихме ги приели като нормални хора, ак ги срещнем живи Георги Марков съвсем точно е определил тяхната функция: те са знаме. Народът има нужда от знамето, не от живите му създатели... Вероятно ние имаме и в момента свободни, активни и идеално насочени личности. Ще почнем да ги почитаме много след като си отидат от този свят. Независимата и действена личност не е от най-добрите партньори в повечето случаи - практически. Понеже не е управляема, а твърде често не е предвидима също така. А нашият свят се нуждае от управляеми и предвидими хорица. Така аз виждам тезата на Г. Марков - като вик на човек, прозрял иронията на съдбата. Будителите са положени в основата на схема, запазваща съня на спящите... Така дори и те укрепват Матрицата
  23. Отдавна ми се иска да се включа в залесяване. За съжаление в работен ден не е най-удобното време за мен. Аратрон, моля те, засади едно дръвче и от мен
×
×
  • Добави...