Васил
-
Общо Съдържание
487 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Васил
-
-
Знаем, че с духовност се занимават повече жени - по една или друга причина. Закономерно, чичко Гугъл също е разбрал за това. На един голям банер разположен долу, на два пъти съм засичал реклама на брачна агенция за чужденци. Идеята е че българките са добри съпруги. Даже н.в. американския мъж беше убеждаван, че са добра стока, наистина. Те си били културни, възпитани, чувствени и страстни. Обаче, в БГ нямали пари. И не само това - ниския стандарт- ами най-вече липсата на добро бъдеще ги тласкало в обятията на американските ергени.
Как подобна реклама, унижаваща всичко човешко в българската жена, може да работи за нещо добро? Може би- единствено като стане предмет на дебати подобен на този. Духовността е за издигане на чиовешкото в човека, на човешкото достойнство. Човек съдържа в себе си Божествен зародиш.
Обратно, не само описаната реклама, а 99.99% от рекламите явно - или още по-опасно - прикрито - потъпкват човешката свобода и достойнство, засилват потребителското и автоматичното в човека, засилват несъзнаваното робско начало в него.
Разбира се, Донка, че всичко се обръща в крайна сметка към добро. Ученикът на ББ обаче все таки има предопределена позиция в тези основни полярности. Това е категоричната ми позиция, породена от текущия ми житейски опит, не от нещо друго.
И разбира се - всеки има свобода, никой с никого не е длъжен да се съобразява. Свободата на участника в даден сайт е да участва или не в него, съответно. По този начин няма нужда от много думи, животът сам регулира всичко.
-
Не знам, не знам дали е удачно във форум като този, да има реклами за запознанства от типа сайт "sexy women".
Чистотата е нещо доста съществено. Естествено, че не е удачно от гледна точка на окултната хигиена в място с по-високи вобрации да бъдат допускани грубите вибрации на рекламите. Това е и една от основните причини навремето да спра да участвам активно. И все пак, този сайт е частна инициатива, а частната собственост, съгласно конституцията ни, е свещена. Нека си даваме свобода - участието е доброволно, а местата в Интернет са достатъчно много и постоянно възникват нови.
-
Свободата е правопропорционална на Истината...
Друг е въпроса за "ограниченията"...
Тук смятам да засегна темата за ограниченията и тяхното преодоляване. Понеже свободата зависи от Истината, тук ще коментирам отношението ни към истината в общ културен план.
От древни времена и до модерната епоха включително властва едно схващане за истината като за нещо външно. Подразбирало се е, че мнозинството здравомислещи хора са близко до истината и че традицията е неин носител. Нечие лично твърдение е трябвало да бъде в съзвучие с всеобщо приетото схващане, за да бъде разпознато за истинно.
Модерността наложи принципа на всеобхватно разделение на труда и фрагментиране на знанието. В тази епоха истината вече стана достояние на квалифицираният специалист. Широко разпространено и до днес е схващането, че за всяка проблемна ситуация с която ни среща живота съществува гуру, чиито съвети са най-добрият възможен избор за нас. Това схващане изцяло хармонира със съвременната потребителска масова култура. Достатъчно е да избереш „правилното учение”, „правилният човек (съветник)” за да постигнеш гарантиран успех. И изборът на тези източници на успех е единствената твоя истинска грижа, и така цял живот.
Постмодерната епоха разбива изцяло тази древна илюзия. Тя не само показва, че истината на външен план е нещо относително, фрагментарно и субективно. Тя ни приближава към прозрението, че Истината по своята същност е нещо изцяло вътрешно, че към нея не можем да се доближим следвайки външни методи, нито можем да я изразим подходящо по външен път. Носейки хаос, изведено до крайност отчуждение и влудяваща несигурност в бъдещето, постмодерната епоха в която живеем има за цел да строши капана на собствените ни илюзии и да ни изведе по пътя към собствената ни свобода.
-
Дали не търсим в грешната посока?
Възможно е. Животът е риск
Който се страхува да го поеме, лесно попада в изкушението да повери личната си свобода някому в замяна на необходимата му сигурност. И така, спестявайки страдания - защото поемането на риск е страдание - той се обрича на застой.Еволюционният момент изисква качеството "инндивидуална свобода" да бъде вече налице, не тепърва да се изгражда. В този контекст обществата са едно условие за израстване но не и среда (по смисъла, който Учителя влага в тези две понятия). Обществата могат значително да подпомогнат, но не и да предопределят ничие развитие. Още по-малко един човек или група хора са в състояние реално да поемат отговорността за индивидуалното развитие на който и да било. Понеже то - развитието - има индивидуален характер и се причинява от индивидуални импулси. "Това Учение има индивидуално приложение" - Учителя.
-
Необходимо е да имаме знания, за да съобщаваме, за да разказваме на другите, а за придобиване на знания е необходима паметта. Но, разбирате ли, докато на едно ниво знанията са необходими, на друго ниво те се превръщат в пречка. В края на краищата, знанията са форма на традицията, не е ли така? Знанието става пречка, ако се превърне в рутина, в убеждение, което ръководи ума, психиката, вътрешния живот на човека, а освен това то разделя хората. То пречи на търсенето на истината, на дълбокото разбиране какво представлява животът, Бог. За да открие какво е Бог, умът трябва да се освободи от всяка традиция, от всякакви натрупвания, от всички знания, които използва за психологическа защита. Да се познае разликата – да се разбере къде знанията действат разрушително и трябва да се изоставят и къде са жизнено важни и трябва да се прилагат в пълна степен – това е началото на разума
Мислете за тези неща, Джиду Кришнамурти, изд. Кибеа, София, 2004.
Въпросът дали и доколко разбираме даден текст не е нов. Даже съществува самостоятелна наука, която се занимава с разбирането - Херменевтика. В контекста на постмодерното разбиране всеки читател създава свой, уникален смисъл, четейки даден текст, който не изкривява, а допълва неговото първоначално съдържание. Пост-модерната френска философска школа разработва въпроса за смисъла на текста дотолкова дълбоко, че той става основополагащ в нейния мироглед - всичко в света може да бъде обяснено посредством текста и операциите върху него като конструкция и де-конструкция (ре-конструкция). Светът въобще се превръща във всеобхватен мета-текст, а хората - в негови ре-конструктори.
Според моето собствено виждане пълното разбиране може да бъде постигнато само чрез преживяване. Но от друга страна преживяването може да бъде не само реално, а също така и "мислено", чрез техниката на т.нар."мислени експерименти". Мисловната дейност, особено абстрактната такава, така или иначе е необходима за осмисляне на житейския опит. А житейският опит е необходим за израстването на мисълта, от друга страна. Отношението между последните две е като отношението между левият и десният крак в рамките на човешкото тяло - те са еднакво еднакво необходими.
-
За мен има две нива:
По-ниското ниво вярва в проявената сила, подчинява се на силните, преценява те дали и доколко ти си в момента силен.
По-високото вярва в човешкият потенциал, цени те не заради това, което си в момента, а заради човешката ти същност и потенциалните ти възможности.
Степента на вяра е един важен критерий. Вярата в човешкият потенциал.
-
Виждането ми за един организационен сайт е, че той следва от една страна да представя ОББ и Новото учение пред външния кръг посетители - уводна част - от една страна, а от друга страна да обслужва най-вече административните задачи на ОББ - административна част. Да има секция за Новини - за всички посетители; Новини за членове; Секция за обявяване на всички братски проекти, за търсене и предлагане на съдействие свързано с тях и за отчитане на работата по тях; Секция "Документи"; секция "Братски групи" и др.
Организационната част според мен трябва да следва един делови стил, да бъде ефективна на оперативно ниво. Един сайт не може да ни направи по-съвършени отколкото сме, но може да ни улесни в пряката ни работа и да ускори работата по проекти.
Мисля, че Друпал е много подходящ за изработване на официален сайт. При него има възможност да се дефинират много роли, и за всяка роля до какви ресурси да има достъп. Така може да има публични материали, материали за членове, материали за ръководители и др.п.
-
Зара, всяко съдействие е добре дошло
Ще получиш на ЛС указания и данни за достъпа. -
По - нагоре беше споменато за метемпсихозата, мислите ли че можем да се прераждаме в растения/животни, понеже знам че това схващане присъства в определени вярвания/религии, на мен ми се струва, че няма логика хората да се прераждат в животни понеже еволюцията трябва да е в посока нагоре.
Срещал съм в беседа (за съжаление в момента не мога да посоча точно къде) от Учителя приблизително следните твърдения, изказани по смисъл:
(1) Нашата (човешка) еволюция, развитието ни, не е нещо необратимо и еднопосочно, както може би смятаме. Както имаме възможности за прогрес, така имаме и за регрес. Всичко зависи от нашата собствена активност. Връщзнето назад в развитието ни е потенциално възможно- както индивидуално, така също и групово.
(2) Човек може да бъде (едно - или многократно) инкарниран в животно, растение или дори в микроогранизъм, ако това е нужно за погасяване на неговата карма, или ако нивото на съзнанието му падне достатъчно ниско. Природните закони са строги и неумолими!
Известни са също така разговори на Учителя с ученици, от които извод (2) се потвърждава. Даже изглежда, че човек може и доброволно да го пожелае - макар и рядко; и понеже тялото е само една форма, то в този случай инкарнацията в животинско тяло не следва да се разглежда като регрес а като част от пътя на едно еволюиращо същество. Последното предположение е лично мое, а твърденията (1) и (2) почиват на беседи от Учителя.
Според вас душата безсмъртна ли е , ако се приеме че е сътворена, тогава следва че не би трябвало да е безсмъртна, щом нещо е създадено би трябвало да може и да се унищожи. Нищо сътворено не би трябвало да е вечно. Май само Бог е несътворен, следовотелно е вечен, той е сътворил всичко. Душата определено е безсмъртна, съгласно Новото учение. Това, което наричаме "сътворяване" по-скоро представлява нещо като "обособяване, отделяне, излъчване". Някои сравняват душата с Божествен лъч. Субстанцията на душата е сам Бог. Тук може да се дискутира също и отношението "Душа" - "Дух". Като цяло изглежда, че тези две висши начала са полярно изражение на нашият висш "Аз". За съжаление и душата и духът се намират твърде далеч от обсега на нашето текущо познание, за да говорим конкретно за тях.
Неведоми са пътищата Божии
-
Откакто падат от горната част на екрана множество картинки с форма на снежинки работата с форумите - и по-специаоно писането - се затрудни. Друго затруднение е постоянно натовареният 1бр. процесор на машината ми. Аз лично нямам нищо против визуалните ефекти, стига да не са постигнати за сметка на снижена функционалност. Постоянно работещият вентилатор поради загрелият процесор леко ме изнервя... Такива неща..
Но се справяме. Весели празници! 
-
Понеже краят на 2008 година вече приближава, ще представя кратък отчет за това какво е направено по Каталога до този момент.
На 11.12.2008 беше проведена среща в София, на която участвахме: Аз (Васко), Огнян Кулев и Васил Назъров. Целта и беше да обсъдим техническата реализация на Каталога и да организираме реалното започване на техническите дейности по него. Протокол от срещата можете да прочетете в прикачения файл. Направените изводи в резюме бяха следните:
1) Потвърди се оформеното убеждение да ползваме платформата на Dupal за целите на каталога. Мотивите - този продукт притежава цялата нужна функционалност и гъвкавост, за да бъде реализирано - сега и в бъдеще - всичко, от което потенциално се нуждаем.
2) Необходим е самостоятелен хостинг - собственост на Издателство Бяло Братство, на който Drupal и "върху" него самият Каталог да работи реално. Огнян предложи домейна "beinsadouno.info" за тази цел. Тази система ще наричаме "Работна" - в нея ще се работи по попълване данните на каталога. Към момента е все още на етап "планиране". Готов съм да съдействам относно закупуване на хостинг и инсталиране на Друпал там.
3) Необходима ни е и тестова система, за целите на техническото изграждане на каталога. Тестовата система вече е налице: vvtest.m-gate.info. Осигурил съм хостинг и инсталация на Друпал. За момента съдържанието на системата там не е представително; крайният резултат ще бъде много по-различен.
4) Огнян Кулев има готовност да помогне значително за изграждането на Каталога върху Друпал. За начало това може да стане в тестовата система, след което да се пренесе и в работната. Тази схема ще бъде ползвана и в бъдеще, с цел увеличаване надеждността на работната система и даване на пълна свобода на техническия екип при работа.
5) Очакваме мнението на координационното звено на нашият проект (Донка, Хирон, Иво също, и други...) относно направените в протокола предложения. Протоколът от срещата беше изпратен до тях на 12.12.2008.
Засега още не разполагаме със становище от страна на координаторите. Огнян междувременно изяви готовността си да започне техническата реализация. Помолих го за момента да я отложи. Техническият екип ще остане в готовност и догодина
Нека си пожелаем задружна работа, много вдъхновение и успехи през новата 2009 година! Весели празници и най-добри пожелания от мен
-
Радвайте сеАзъ ви говоря за нѣща, които съмъ провѣрявалъ хиляди пѫти. Бихъ казалъ, по-скоро ще се осъмня въ сѫществуването на толковато хора, отколкото въ този свѣтъ, въ който азъ живѣя. Азъ живѣя едноврѣменно и въ този и въ онзи свѣтъ, едноврѣменно се разговарямъ и съ хора и съ духове. Ще кажете: „Ужасно нѣщо сѫ духоветѣ.“ По-интелигентни сѫщества отъ духоветѣ нѣма. Какви сѫ стройни, хубави тѣ, какви блѣскави очи иматъ тѣ, каква култура има въ тѣхъ, какво училище прѣдставляватъ тѣ! Затова умирате вие, затова умиратъ ваши близки, за да отидете при духоветѣ и да се научите отъ тѣхната култура. -
Тук под "приближат" очевидно става въпрос за една вътрешна близост, близост в измерението на Духа. Близост до Бога, до Христа. "Аз съм пътят и истината и живота"(Йоан 14:6).
-
...разбира се, че не неглижирам "малкото добро". То е важно, необходимо...
Багира - последно, обещавам
Беше ми приятно и полезно да дискутираме.Та в предишния си постинг ти привеждаш един пример за повърхностно, палиативно "добро" - малката правда от времето на социализма. Наистина, това е една куха форма, маска и нищо повече. Ти искаш да кажеш, че истинското добро е радикално, т.е. засяга битието ни из основи.
Е, не знам дали ще повярваш, но малкото добро е точно такова
Това е нещо радикално и устойчиво (всъщност, най-устойчивото), то влиза в състава на всичко съществуващо и му влияе така, както нищо друго не е в съсояние да му влияе. Най-малкото добро представлява сума от безкрайно малки величини. Но ако можем да изчислим тази сума, ще намерим, че стойността и е безкрайно голяма. -
Не е ли парадокс, че именно онези, които смятат, че бог може да се изявява и в сегашното ни състояние
и да действа чрез нас... (горкият) именно те поддържат тезата, че човекът може да прави добро?!
По-скоро това е логично и съгласувано. Не е парадокс, Венци. Ако е, моля - покажи го
Като оставим настрана последните няколко емоционални постинга, всичко се основава на правдоподобни аксиоми и на правилни логически изводи. Нещо повече - откъдето и да тръгнеш - логическите изводи са все такива. -
Доброто и злото са несъвместими. ... Действието може да е едно и също, но извършителят щом не е един и същ и оценката в смисъл на "добро" или "зло" за действията му, може коренно се различава...
Въпросът за относителността на двете понятия наистина трябва да бъде разгледан, преди да се започне разглеждането на въпроса за доброто в полярния свят. Понятията за "добро" и "зло" са привидно относителни. "Доброто е това, което се явява благо за самия човек, а злото - това, което му наврежда. ... Позицията на човеколюбието се състои в това, че няма нищо по-висше и по-ценно от човешкия живот.... любовта е онази собствена сила, която свързва човека със [всичко в] света. "[1].
Тук под "Човек" се има предвид не изолирания и егоцентричен човек, а любящия и свързания с цялата Вселена. Според Учителя, Доброто винаги има предвид всеобщото благо, докато злото - частното (лично, тясно- групово) благо. Така разбрана, максимата "Човекът е мярка за всички неща" е всеобщо валидна. Това разбиране дава също така връзката между частното и пълното добро - това е Любовта. Доброто на любящия човек е универсално и пълно - то е Добро за цялата Вселена.
---
1. Човекът към самия себе си, Ерих Фром
-
... Божественият свят, в който липсва полярността добро-зло, не се намесва в човешкият свят, където е факт споменатата дуалност, понеже Той ще се обвърже с карма. С една дума - ние сме на автопилот...
Да, това е фундаменталната тема Свобода - Предопределеност, която има връзка с темата за Доброто. Относно теоретичната система на Будизма не съм компетентен, за съжаление. Важното е авторът да е компетентен.
-
Права си Багира, напълно осъзнавам опасността да изпадна в излишна схоластика и спекулации, тръгвайки в тази посока. В хода на разсъжденията си е възможно да допускам грешки от различен характер, което е естествено. Не бих желал да абсолютизирам също така и авторитета, на който се опирам. За мен важна е преди всичко Истината а като такава, а не авторитетите. Но последните явно са ни необходими тук, на Земята.
Бих искал да направя една връзка между тезата ти че само в един по-висок свят човек може да прави добро и моята теза, че това може да се случва и тук, на Земята, под формата на слаби взаимодействия. Учителя често казва, че от Невидимия свят ни се дават импулси, за да правим малки добрини. Изпълнявайки тези импулси, ние ставаме щастливи, а подминавайки ги - нещастни. Ето как най-малкото Добро произхожда не от този свят, а от възвишените светове. Искам да кажа, че всъщност ние говорим за едно и също нещо. Това имах намерение да покажа с постингите си, всъщност.
-
Я вижте само какъв интерес
В един полярен свят, мненията идеално илюстрират неговата полярност. Темата за добро и зло е изначална и явно засяга всички. ...Полярностите са същностна характеристика на нашия свят. И не виждам как може да имат количествен праг, под който същността да се промени. ...Бог присъства в Битието си чрез безкрайно малкото и чрез безкрайно голямото. Тук ние се приближаваме към проявата му в безкрайно малкото. Съвсем нормално е "да не виждаме" в тази област. Аз също не виждам
Наистина, трудно e да приведа доказателства за тезата си. Но е трудно да бъдат приведени доказателства и срещу тази теза, също така. Абстрактните предположения за всеобща валидност на полярността и за "линейност" на битието в модалността му "добро-зло" са също толкова спекулативни, колкото и моето предположение за нелинейният му характер. Тук по-скоро всеки може да разчита на своята интуиция и усет за Истинност. Аз все пак се позовавам на авторитет в случая - този на Учителя Беинса Дуно. Приемам, че думите му са истинни. И търся логически да опаковам тяхната истинност. Доколкото за момента нямам основание да се съмнявам във възприетия от мен авторитет, за мен този път залогическо построение е правдоподобен и истинен. Но аз разбирам хората, за които посоченият авторитет не е достатъчен аргумент за истинност. Задачата да бъде изследван характера на битието спрямо линейност- нелинейност в модуса на "добро-зло" в областта на безкрайно малките величини е добро предизвикателство. Не съм уверен обаче, че тя ми е по силите
@Добромир, МечоЛари:
И аз си мислех за връзката между морал и ефектите от полярността. На човек все му се иска да живее в един морален свят. Кант например полага морала като основа на своята философия. Това не е случайно - този велик мислител прозира фундаменталното значение на моралното в човешката мисъл.
@Багира:
Тезата за нелинейността (за най-малкото добро) се подкрепя непосредствено и от твоята (и не само) теза. Доколкото знам, би се съгласила с твърдението, че (1) "в човек все още е останала една малка Божествена искрица, която засега все още го свързва с неговата изначална Пълнота, с Божествения свят". Твое е и твърдението, че (2) "доколкото човек има връзка с Пълнотата, дотолкова може да прави (неполярно, абсолютно) добро". Следователно, притежавайки макар и едно много малко количество Пълнота (1), човек определено е в състояние да направи едно много малко неполярно, с абсолютен характер Добро - съгласно (2).
-
Специални благодарности на Хамелеона и на Нина за подаръците!
Запознах се и с МечоЛари - един много магнетичен и приятен човек.
Обсъдихме някои нумерологични аспекти в човешките взаимоотношения с Юл и Криси.
Говорихме с Оги за техническите проекти, като се стремяхме да не отегчим приятелите. В това отношение мисля, че се справихме
Обсъдихме постмодерната реалност с Ина.
Въобще, откривахме необикновеното в обикновеното.
Благодаря на всички!
-
Според мен (но изглежда не само ...), има и трета хипотеза... Човек може да прави добро, доколкото има нещо общо с пълнотата.
Багира, струва ми се, че и трите хипотези (1: човек е по природа "лош"; 2: човек е по природа "добър"; 3: човек е едновременно и "лош" и "добър", тъй като е непълен, а ставайки пълен се превръща в "добър".) всъщност са частни случаи на една реалност и следователно могат да бъдат обединени от един "голям разказ". И това е разказът за "най-малкото добро". Така двете ни тези се обединяват. Ще се опитам да маркирам този разказ така:
Твоята теза предполага линеен характер на средата, в която човек прави доброили зло. Поради полярността на физическият свят човек освен доброто или злото, което е възнамерявал да направи, неизбежно предизвиква и тяхната противоположност. И това е един закон, който не може да бъде избегнат тук, на физическото поле. Ако човек прави малко добро, появява се малко зло. Ако човек прави голямо добро, появява се голямо зло. Начинът е човек да се издигне в друго поле, където полярността вече не е в сила. А на физическотополе всеки опит за правене на добро е предварително обречен поради действието на гореописания закон.
Тезата за най-малкото добро предполага нелинеен характер на средата, в която човек се проявява. Човек наистина предизвиква противоположни ефекти с действията си, обикновено. Но съществува една определена граница ("най-малкото добро"), под прага на която законът за полярност изчезва и средата не произвежда противоположен ефект. С други думи, законът, че всяко действие води до равно по сила и обратно по посока противодействие, вече не е в сила, поради нелинейността. Човек има много слаба връзка с Пълнотата след падането си. Ето защо, ако пожелае да направо едно голямо добро, той неизбежно греши и в крайна сметка не успява. Но ако пожелае да направи най-малкото добро, то запазената (макар с и минимална сила) връзка с Пълнотата в него му позволява да направи това най-малко Добро по един Божествен начин. Вървейки по този път нанай-малкото Добро, човек усилва своята Пълнота и постепенно разширява способността си да твори Добро.
Знаеш, че във Физиката често различните на пръв поглед теории се обединяват. Неслучайно съм ползвал термин, близък до тази сфера.
-
Имаме разпространени две различни схващания за човешката природа.
Теза:
Едното схващане е, че той по природа е егоист и "зъл". Тогава чрез възпитание от страна на обществото той се откъсва от злата си природа - Фройд ползва термина "сублимиране". Цялата култура в светлината на това схващане е едно човешко творение, едно надскачане на примитивното природно ниво с методите на човешката култура. И наистина, животът може да ни даде много аргументи в полза на това схващане. Не е ли тесният личен интерес двигател на всяко човешко действие? Не наблюдаваме ли приоритет на личните мотиви дори и в по-издигнатите и одухотворени житейски ситуации? Не знаем ли, че много често с нашият импулс да бъдем добри и да правим добро се злоупотребява най-безскрупулно? И не е ли това достатъчно, за да ни убеди, че идеалът ни за Добро е просто една фикция? Понеже всичко зависи от обществените условия и възпитанието, обществото има решаваща роля, а индивида е само една тухла в неговия градеж. Тухла, която не притежава свое самостоятелно значение. Това схващане създава почва за възникване на диктатури. Тук виждаме проявен първия принцип.
Антитеза:
Другото разпространено схващане е, че човек е по природа добър. Достатъчно е той да бъде оставен в подходящи, естествени за него условия, за да прояви природата си. Културата не е човешко творение, а резултат от дълбинната човешка природа. Животът ни предоставя много аргументи и в полза и на това схващане също. Не сме ли изпадали в ситуации, в които да сме били много зависими от нечия помощ, и да сме я получили в точният момент и безкористно?
Опитите за целенасочено възпитание и култивиране могат само да ограничат проявата на Божественото, което е вложено в нас. Стремежът на човека да прави Добро е естествен - правейки добро, човек се чувства пълноценен. А ако не може да го направи, се чувства лишен от нещо съществено, въпреки отличното му лично състояние. В светлината на това схващане, всеки индивид, всяка душа е носител на Доброто и има своя собствена, уникална стойност, която не подлежи на външна оценка. Свободата е единствената здравословна атмосфера, а колективното единство в големи мащаби не носи нещо съществено, ако то лишава (съзнателно или несъзнателно) индивидите от необходимата им свобода. Малките, хармонични групи тук са по-ценни, качеството в обществения живот е с приоритет над количеството.Тук се проявява втория принцип.
За да може човек да прави добро, нужно е да притежава дълбоко разбиране, да бъде мъдър. Иначе много лесно той може да постигне противоположен резултат. Учителя говори често за най-малкото добро. Този термин така е проникнал цялото Слово, че можем да бъдем абсолютно сигурни в неговото фундаментално значение.
Някой казва: „Защо хората са толкова лоши?“ Този въпрос не може да се разреши. Той е толкова дълбок, че никой досега не е могъл да го разреши. И ангелите даже не са разрешили този въпрос. Хората са лоши, защото сте им дали вашия ключ, да разполагат те с него. За да не бъдат хората лоши, ти трябва да държиш в ръцете си ключа на своето сърце и никому да не го даваш. Само на Едного можеш да повериш ключа на сърцето си, а именно, на най-малкото добро, на Бога в себе си.Синтеза:
Хората стават "лоши", когато поверяват на друг ключът на своето сърце, т.е. когато не вярват в себе си и търсят спасението си отвън. Тогава те се отдалечават от своята природа и стремеж към правене на Добро и като логичен резултат... можете просто да прочетете новините - те са добър пример за резултата.
И все пак, човек има по природа добро сърце. Когато той не го е опорочил, той я проявява. Дори и човек да има опорочено сърце, той може да възстанови естественото си състояние. Методът за това е да вземе ключът за сърцето си в собствените си ръце - за да извоюва индивидуалната си свобода; да не е повече кукла на конци, зависима от външни влияния. И тази индивидуална свобода да използва, за да поеме по пътя на най-малкото добро, да служи на Божественото начало в себе си.
Казвам: не влагайте надеждите си в дядо си! Насадете нивата, която Бог ви е дал – вашето сърце, вашият ум и вашата воля – и на тях разчитайте! В тази нива е Божественото. Него разработвайте и на него се надявайте. То е най-малкото добро, вложено в душата на всеки човек. Дръжте се за най-малкото добро в себе си, за най-малкия ключ, с който можете да отваряте, както своето сърце, така и сърцата на всички добри хора. -
И тъй, животът се управлява от вътрешния закон, а не от външния. Докато живее в този закон, човек расте и се развива правилно. Излезе ли вън от него, растенето спира временно. Това се случва и с вярващи, и с безверници. ... С това Христос изнесе служенето на двата закона: на външния и вътрешния. Който служи на външния закон, минава от живот в смърт. Който служи на вътрешния закон, минава от смърт в живот.
-
Иво, аз не държа възгледите ми да бъдат споделени. Това, на което се надявам, е приносът ми да се окаже полезен.
Има много доводи"за" и "против" всяко нещо. Има дори доводи "против" книжните издания на Словото. И те са наистина сериозни, не могат да бъдат отминати леко. Да не говорим за електронните издания. Да не споменаваме и настоящия сайт
Ако навремето си питал за одобрение и си се повлиявал от неодобренията, щяхме ли да си говорми чрез него сега? А въобще пък да не говорим за нещо ново и неутвърдено.Обобщеният извод от всичко това е, че локалните мотиви не са значими глобално; докато напротив - глобалните мотиви са също така и локално значими.
Не може от един неструктуриран проект обаче да се изисква структуриран краен резултат. Изискват се много малко усилия за структуриране и оформяне на крайния резултат и за ползването му.
Рекламни подфоруми
в Форум за обратна връзка
Добавено · Редактирано от Васил
Не много отдавна бях склонен да откупувам рекламни пространства от този сайт. Обмислях начин да поискам оферта за това. Готов бях да платя, за да няма реклами
Наистина. Демонстрираното привилегировано отношение при дискусията от страна на екипа на този сайт обаче ме накара да променя това си решение.
Въпреки всичко, може би идеята заслужава внимание. Някой (няма значение кой) дава известна сума и админа сваля за съответния период рекламата. Примерно - 40 лева за банера вдясно за 1 месец. Така обаче ще трябва да се правят отчети, ще се наложи екипа на този сайт да прояви известно смирение. Което се очертава като основната пречка за реализирането на този вариант.
Друго предложение: в качеството си (все още...) на Модератор на форума "За учението" предлагам по време на работа с този форум на потребителите на сайта да не се показват реклами.
И последно: с настоящото преустановявам участието си (този път окончателно) в този сайт.