Васил

Защо?

Защо сме груби, нетактични,
завиждаме дори на глас
и само себе си обичаме
но не и другите край нас?

Защо ли болка причиняваме
щом знаем колко ни боли,
когато бъдем изоставени,
обидени и без мечти?

Защо живеем неразумно?
Отравяме се с никотин,
със алкохола се погубваме
и нервите си не щадим.

“Животът е такъв” – ще кажем
или “Светът се промени”.
С девиз си служим кратък даже
“Настъпят ли те – настъпи!”

Кроежи правим все на тъмно.
Съвети даваме през час
и сме загубили напълно
доверието между нас.

Един до друг сме, но далече,
а кой така ни раздели?
Животът ни минава вче
в ламтеж за къщи и пари.

Все спорим глупаво и смешно.
Залъгваме се със лъжи
и правим свойте странни грешки
дори с отворени очи.

“Животът е такъв” – ще кажем.
Кой може да ни вразуми
със хубаво да се докажем –
да бъдем честни и добри?


* * *


Да знаеш да говориш е изкуство.
Навреме спреш ли – мъдрост е това,
но другия щом можеш да изслушаш
е вече верен знак на любовта.


* * *


Какво са мъжът и жената,
когато се търсят в нощта?
Два облака нежно проплакват –
дъжд руква, а после дъга
изгрява над тях съвършена –
щастлив мимолетен покров.
Те – тайнствена малка вселена
родена от атом любов.


* * *


Ундини

Бързат капчиците на водата,
носят сили в своите ръце.
Бликат от недрата на земята,
стигат до човешкото сърце.

Мили същества във тях живеят.
Те работят с мъдрост и любов.
Чистят ни, разхлаждат ни и пеят
своя кратък весел римослов:

“Пийте вие еликсира жизнен,
който може да ви подмлади.
В него ний сме малки и подвижни,
неуморно работим сами.

И като деца на чистотата
носим свежест, много светлина,
затова обичайте водата
и познайте нейната цена.”


* * *


Не късай цветето, и то говори.
И него като тебе го боли
във вазата, когато го затвориш
или го стъпчеш както си цъфти.

На багрите му радвай се, когато
е живо върху крехкото стебло,
щом залюлее го ухаен вятър
и те упойва с мириса си то,

докато слънцето го оживява
и дъжд небесен го развесели
или когато птичка пепелява
над него пее още във зори.

Не късай цветето, дори когато
на някой от любов ще го дариш.
Изгубва мириса си, красотата
и мъртво е. А мъртвото мълчи.


* * *


Без вяра, надежда, любов

Без вяра си като врата без ключ,
която не може да се отвори.
Без надежда си като свещ,
която няма с какво да се запали,
а без любов ти си това,
което никога не трябва да бъдеш.


* * *


Житно зрънце

Мъничко житено зрънце,
символ си на любовта,
криеш под своята ризка
много красиви неща.

Ти си храната най-чиста,
даваш ни сили и здраве.
Носиш търпение, искаш
мъдри и щедри да станем.

Ти си христовото слово,
хлябът любим и свещен,
който със трепет отново
вкусваме ний всеки ден.

Твоята жертва велика
труден урок е за нас.
Твойте страдания, мъки
учиме ний всеки час.

Мъничко житено зрънце
ти си доброто в света.
Ти си емблема от слънце,
жива за всяка душа.


* * *


Повдигам се на пръсти,
разтварям свойте длани
и миговете пъстри
пулсират в мен събрани.
Щом мога да обичам
и всичко да прощавам,
на есен ще приличам,
която плод раздава.


* * *


Откривам те навсякъде край мене
в звездите въздуха и песента,
откривам те във хляба ни потребен,
в човека багрите, във вечността.
Начален си, но си и без начало.
Безкраен си, но също и си с край.
Живот си, съвършенство, помъдрялост.
Ти си любов, ти си самият рай.
Ти учиш, постоянно коригираш.
Ти сам създаваш нови светове.
Любов във нашите души изливаш
и всеки ден тя повече расте.
Обичам те, защото твърдо зная –
частица съм от Твоето сърце,
а любовта Ти щом сама позная,
променям се във Твоите ръце.


* * *


Вярвам в любовта

Аз вярвам в любовта, която
света от болка ще спаси.
Ще духне като топъл вятър,
душите ни ще възкреси.
Тъй както дъжд ще се излее,
ще ни пречисти от греха,
със слънчев лъч ще ни огрее
и ще ни върне радостта.
Любов, която Святи Боже
ни прави честни и добри,
любов, която лесно може
смъртта дори да победи.

***
“Призвание към народа ми” е записано от Учителя Беинса Дуно на 8 октомври 1898 г. и същия месец той го прочита пред Варненското благотворително дружество “Майка”4. На 14 ноември 1898 г. го изпраща по пощата на д-р Георги Миркович (1826-1905) в Сливен с указания за печатарски набор и публикуване, но на 2 декември пише на Пеню Киров (1868-1918) в Бургас да отложи отпечатването и да разхвърли набора. Пълният текст на “Призвание към народа ми” достига до нас от препис на Минчо Сотиров, направен през 1915 г. в Бургас. За първи път е публикуван в “Призвание към народа ми”, София, 1994.
***
Български синове на семейството славянско, послушайте думите на Небето:
Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:
Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свет; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае с слава и величие на Своя Живот и ще отбележи имената ви в Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи Живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този Живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ Живот, който встъпва в тая многострадална Земя.
Аз ида отгоре по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествам Истината на Живота, която слиза от небесното жилище на вечната Виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.
Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне в всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свет вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето место, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките Ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.
Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас верност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на Живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната Виделина на Живота, да разберете вечния път на Бога, който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието.
Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, който ви оживява. Пред Него домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат от този същ Вечен Дух, който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на Виделината, в която обитава Мир и Любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в Живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено.
Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен; път, пълен с всяка благост на Живота; по него са възлезли всичките синове и Ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя на Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – извора на Живота.
Тая непреодолима Любов на Този, който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.
Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все, що е свято, посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всички потребните самопожертвания да възтържествува Истината. Сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе царско, народ, на който Господ на Силите е вожд.
Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятствуващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от върховния промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето денят на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде отгоре, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антеми, хвалебни песни от Ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден.
Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в Новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползва, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, Любовта и Добродетелта взаимно, Силата и Разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.
Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по Земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди. Вие сте под Мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в Словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде догде ви изведа в безопасно место. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но Моят дух не отстъпи своето намерение. Моята Любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под Моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият Дух не притежаваше никаква красота, която да Ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни наглед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля.
Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свет, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на Земята. Затова желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха светите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бдя за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свет. В това Аз, вашият Върховен покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредена.
Затова благоволих да извикам отдалеч, от край Небесата двамата братя1, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на Живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царстващ господар2 и му известих волята на Небето да приеме пратениците Ми на Новия завет и той ми послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу. Така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силите, който съизволи в Своята неизмерима Мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свет.
Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник, Вожда на Спасението, който скоро ще се яви помежду ви в пълната Своя слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на Земята. “И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам; и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша. Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неоспоримо.”
Господ ви е ръководител. Той ви е жених, който изпраща даровете Си, който ви се радва като младоженец за Любовта, която сте приели с вярност от Него, който е Цар над царете и Господар над господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и да ви не отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния съдия над вази. Но в тогавашното ваше падение Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на Духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед. Но вашите раздори, вашият ново-развратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот Съм ви ръководил безопасно до тая минута и Съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро.
Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад като израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си като тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е света Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни Волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан, като Мелхиседек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава тя вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на Земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на Любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жетва. В скоро време ще заверя верността на Моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето в знак на своето благоволение ви е дало един свят залог на велика милост и Любов, който се пази помежду ви. И от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление.
И ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято; и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение; и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми. В тоя Залог, който Съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушай Ме, доме славянски, да сте Ми свидетели, че Съм ви говорил.
Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители, и към вас, книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който Съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е за вази да поразмислите, водете народа Ми в пътя на Истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете, догде е време; иде час и сега е, когато ще бъде късно да Ме търсите. Мислите, неверието, което ви е обхванало самоволно, не ще ви принесе никое добро. Ето втори път ида, откак сте станали Мой народ, за да ви видя с собственото си око какви сте наглед, как живеете, и Духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвах всичко придобито: живот, слава и чест. Вие сте злоупотребили с Моята доброта и Моята Любов. Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете Мир всякой с ближния си. Този ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на Радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему.
Аз съм Елохил3, Ангел на завета Господен.
8 октомври 1898 г., Варна
______
1 Двамата братя – става дума за Кирил и Методий.
2 Тогавашния ви царстващ господар – става дума за цар Борис Първи.
3 Елохил – в някои преписи на “Призвание към народа ми” е Елохим. Според християнската традиция Елохимите (Власти) са една от деветте йерархии свръхсетивни същества, които в сравнение с човечеството стоят на по-висока степен на развитие на съзнанието: Ангели, Архангели, Начала, Елохими, Сили, Господства, Престоли, Херувими и Серафими. В текстовете на Учителя Беинса Дуно с термина Ангели в повечето случаи се означава съвкупността от всички девет йерархии. Според някои интерпретации Елохил е име на Архангела, под чието духовно ръководство е българският народ. В писмо до д-р Георги Миркович от 14 ноември 1898 г. Учителя Беинса Дуно го нарича Елохиль.
4 Според достъпната историческа информация, по време на изнасяне на Призванието, дружеството се именова 'Майка"; по-късно то се променя в "Милосърдие".

Пак сняг ...

Пак сняг и пак в спокойно съвършенство
дърветата приемат белота.
В откраднат миг от мигове броени
се ровя из сумрака на душата си.

Защо така е притъмняло в нея,
когато цялото небе побира,
снежинки се въртят и вихри веят,
но старата си същност не намирам.

Къде сгреших и как накриво стъпих,
та се изгубих в зимната пустиня,
успях да си запазя нещо скъпо,
но част от мен завинаги загина.

Не жаля за пожертваната есен
и се усещам някак възвисена,
и даже ми се струва, че по-лесно
се доближавам до небето в мене.



* * *



Света София

Пронизана от тънките стрели на минарета,
отвън изглежда като наранена плът.
И с мириса на въздуха солен откъм морето,
проникваш в нея като в скъпоценен съд.

А вътре в синкавата и мистична необятност
изгубваш се за миг и търсиш ясен знак.
И може някъде да шества екзотично лято,
но тук в ъглите се прокрадва строго мрак.

Под купол величав, от вечното небе увиснал,
пъстреят мраморни колони и мозайки,
в златист отблясък, в скута младенец притиснала,
седи високо Божията майка.

В сърцевината на това изстрадани пространство,
реликви и останки съхранило,
се чувстваш като някакъв отдавна чакан странник,
поклонник, огласен от висша сила.

И в тебе се събужда нещо неизказано,
просветват в малките прозорчета лъчи.
А колосалната базилика не те премазва,
издига те към висините и мълчи.



* * *



Бе по вечерня ...



Бе по вечерня и течеше службата
под строгите и безучастни куполи.
Пристъпих в храма, водена от нуждата
безумните си грешки да изкупя.

Като съзвездия блестяха горе
големите черковни полилеи
и с гласовете ангелски на хора
поисках всичко скрито да изпея.

Подобно блуден син, загубил вяра,
стоях, незнаейки какво да правя.
А Той бе там, отдясно на олтара,
и с вдигната ръка ме благославяше.



* * *



Събуди ме ...

Събуди ме един внезапен устрем,
промъкнал се случайно през вратата,
едно лъчисто ветровито чувство
ме завладя със сила непозната.

Усетих дъх на окосено място
и жертвения мирис на тревите
бе глас на скъпи същества, които
с невидимото вече са наясно

Защо ли ми се стори, че ме викат,
за да побродим заедно из рая,
дори ми се прииска да надникна,
да разбера това, което знаят.

Да се погледнем и да се прегърнем
или да помълчим край някой ручей.
Ала в ключалката като монах прегърбен
стърчеше черен и ръждясал ключът.



* * *



Спряла е лодката ...

Спряла е лодката, тиха и гладка – водата,
никакъв полъх дори от случайна въздишка,
аз неподвижно стоя, не поглеждам греблата,
не забелязвам ни празната мрежа, ни нищо.

Няма уверено вече ръце да протегна,
нито да чувствам как плавно вълните ме носят,
няма къде да се скрия от страшната жега,
няма блестящите риби с любов да докосвам.

няма неверни мъже в полунощ да обичам
и да им раждам деца, премаляла от болка,
няма в поройния дъжд гологлава да тичам
и да съм мокра до кости, но жива и волна.

Никой по тия проклети места не остана
и между пръстите златният пясък изтече,
чу се настроен залутан акорд от пиано,
ала и той в маранята изгуби се вече.

Спряла е лодката, тиха и гладка – водата,
никакъв полъх дори от случайна въздишка,
аз неподвижно стоя, не поглеждам греблата,
нищо не чакам от себе си, нито пък свише.



* * *



Да лежиш ...

Да лежиш под огромен и бяло ослепителен облак,
на места изтънял и прокъсан ефирно нагоре,
да съзираш един постоянно променящ се образ,
който с музика сякаш изпълва полека простора.

И сред ясния ден, натежал от лъчи и омара,
да следиш как лети с неподвижни криле и се рее
из прозрачния въздух спокойно и царствено гларус,
докато неусетно висока вълна те залее.

И навлезеш ли после в морето прохладно навътре,
да потънеш без памет в дълбоката синкава купел
и да станеш самата вода, тя да вземе дъха ти,
миг преди да проблесне самотно небесният купол .


* * *


Понякога поглеждам ...

Понякога поглеждам към небето
и ме пронизва болка, че живея,
забравям всичко и ми става светло,
и съм готова с него да се слея.

Дъхът ми спира. Само светлината
прониква ме с безкрайната си щедрост.
Не се издигам, долу, на земята,
стоя си и се чувствам много ведра.

обнадеждена като при молитва,
но без да моля, без дори да искам.
Душата ми съвсем сама полита
и я докосва необятна истина.

И всеки път небето е различно,
ала не иска нищичко от мене,
макар че съм готова на колене
да падна, да зова и да обичам.

Съвременни астрономически сведения за Сириус
 Сириус е най-ярката звезда на нашето нощно небе след Слънцето и най-бляскавата (алфа) в съзвездието Голямо куче. Днес е известно, че Сириус е звездна система, съставена от по-масивната звезда Сириус А и бялото джудже Сириус В. Двете звезди - Сириус А и Сириус В се движат една около друга, постоянно обменяйки частици. Поради по-голямата си плътност и магнитно поле, Сириус В отнема газове и материали от по-големия Сириус А. На всеки 50 години двете звезди от системата - Сириус А и Сириус В, се приближават максимално една до друга. В резултат, двете звезди започват да се въртят по-бързо, тъй като приливните сили стават по-големи и най-накрая те си разменят ролите. Огромни количества електромагнитна енергия - видима светлина, ултравиолетова светлина, рентгенови лъчи и гама лъчи се изхвърлят в космоса. Допълнителните газ и материал, осигурявани от Сириус А дават възможност отново да се възпламенят термоядрените реакции в Сириус В.
Изучавайки собственото движение на Сириус, Фридрих Бесел предполага, че тази звезда има невидим спътник. Това предположение е потвърдено от Алвин Кларк на 31.01.1862, когато с помощта на нов голям модерен за времето си телескоп е открит Сириус В [1]. Звездната система Сириус се движи към нашата Слънчева система със скорост от няколко хиляди километра в час.
 
Сириус B обикаля в елиптична орбита около Сириус A и техният общ център на гравитацията е директно обърнат към Земята. Сириус B се върти около оста си 23 пъти в минута и създава огромно магнитно поле. Невидим с невъоръжено око, поради яркостта на Сириус А и разстоянието 8.7 светлинни години от нас, Сириус В има видима звездна величина 8.49, както и ефективна температура около 32,000К. Плътността на Сириус В отговаря на около 305т/см3 или около 50,000 пъти тази на водата. Визуално е около 10,000 пъти по-слаб от Сириус А, но всъщност е по-горещият от двамата. Той е бяло-син на цвят. Повърхността на Сириус В е 300 пъти по-твърда от диамантите. Сириус А и Сириус В са на средно разстояние една от друга 20 астрономически единици.
В древни времена цвета на Сириус е определян като червен, червеникав или розов. Смята се, че цветовата смяна (към бяло-синкавият цвят, който се наблюдава в момента) вероятно се дължи на еволюцията на звездата, която първоначално е била червен гигант, и след това е станала бяло джудже. Това е типичен завършек на живота на една звезда, но е твърде малко вероятно процесът да се развие за толкова кратко време (няколко хиляди години). До момента тази промяна в цвета на звездата си остава загадка [2].
 
 
Мястото на Сириус в живота на древните култури и цивилизации
В Древен Египет всяка година хелиакалният изгрев на Сириус съвпада с началото на разлива на Нил. То определя началото както на Соптическата, така и на Лунната година. Въпреки известността си в древен Египет, Сириус е била най-популярна в Месопотамия, при това за дълъг период от време. Нейното древноакадско име е "Мул-лик-уд", което означава "звездата куче на Слънцето". Във Вавилон, Сириус е известна като "Какаб-лик-ку", което означава "Кучешката звезда". В Асирия тя е била известна под името "Кал-бу-са-мас", което значи "Кучето на Слънцето". В Халдея наричали Сириус "Как-шиша" или "Водещата звезда", както и "Ду-шиша", "Ръководителя". По-късно персите наричат звездата "Тир", "Стрелата". Семитското име на Сириус е "Хасил". Евреите използват и "Сихор", египетско име, научено вероятно по време на престоя им в Египет. Сириус е бил и "Звездата на царица Изида" в древен Египет.
Тя е асоциирана с майката-богиня Изида и нейния по-стар архетип Хатор. Храмът на Дендера, посветен на богинята, е построен така, че всяка Нова година светлината на Сириус прониква през специален отвор към вътрешността на капелата. Обстоятелството, че в Египет и Вавилон са свързвали началото на новата година с хелиакалния изгрев на Сириус, говори за важната роля на тази звезда в културата на древните. Малко по-късно Сириус има добра репутация сред гърците и римляните [2].
Звездата Сириус се среща също така и в сурите на Корана под името "Шира" [3].
Западно-африканското племе Догони смайва учените с големите си познания за тази звездна система, наследени в местните предания от древни времена. Особено интересно е това, че познанията им за Сириус съдържат елементи, известни на астрономите едва от скоро. Съвременните изследователи на нашата далечна история изтъкват забележимото присъствие на Сириус в културата на древните българи [4].
Сириус в Словото на Беинса Дуно
Според Учителя, Сириус е жилище на светли същества със висока култура:
„В Сириус има една култура два пъти по-възвишена отколкото на Слънцето.” [5]
„Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус например е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца.” [6]
Учителя посочва звездата като следваща стъпка на земното човечество по пътя на неговото космическо израстване:
„Като минете през Юпитер, през Марс, през Венера, през Сатурн и през всичките крайни планети, най-после ще дойдете в слънцето, през неговия университет, дето ще прекарате сто години. Това са сто слънчеви години. Там ще прекарате двa милионa години като дете, 25 милионa години като възрастен и още толкова като стар. След това ще напуснете слънцето и ще отидете да живеете на Сириус. Там ще прекарате 500 милиони години като стар, още толкова като възрастен и толкова като млад.” [7]
Не е случаен по всяка вероятност и факта, че началото на Божествената нова година (19 август) в България се случва няколко дена след хелиакалния изгрев на Сириус, когато звездата става добре видима над хоризонта.
Медитация за свързване с вибрациите на Сириус
Според Учителя има три велики момента: изгревът на Венера, изгревът на Слънцето и изгревът на Сириус. Будността и съзерцанието по време на тези моменти, както и мисленото свързване с небесните тела, които ги предизвикват, внасят животворни сили в душата на човека.
„Аз бях ви препоръчал сутринта да ставате, когато изгрява Сириус или когато изгрява Зорницата... Стани 40–50 пъти за това и ще видиш какъв преврат ще имаш в душата си.” [8]

Статията на Ангел Томов е написана по покана на редакцията на сп. „Философски преглед” от 1929г. Излиза през 1930г. в книга първа на същото списание. Съчетавайки добре емоционалното вдъхновение с ясната логическа мисъл, авторът представя чисто философските аспекти на словото на Учителя Петър Дънов. Статията е опит да се очертаят по-важните философски понятия и идеи от една страна, а от друга – тя представлява, наред с книгата „Учителят говори”, един от първите опити за систематизация на тези идеи. Независимо от факта, че е писана назад във времето и, може би, езикът й не звучи особено актуално днес, все пак тя е важен исторически документ. Може добре да послужи като своеобразно въведение към философията на Учителя Петър Дънов. Така, наред и с други важни изследвания от онова време, статията на А.Томов е едно полезно и приятно четиво както за хората на „пределните понятия”, така и за всеки, който се опитва да размисля върху важните въпроси от Живота.

М.Бачев


Религиозно-философския мироглед на Петър Дънов

След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна – множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени от един общ дух, от един общ доминиращ стремеж – да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация. Тук можем да споменем движението „Оомото” в Япония, бахаизмът в Персия, христовият комунизъм в Чехия, новото розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр. В тази голяма духовна вълна има своето място и тъй нареченият „дъновизъм” в България.

Ония, които се надяват да намерят у П. Дънов стройно формирана и изложена религиозно-философска „система”, ще останат разочаровани. Както всички големи духовни учители, П. Дънов е човек на дълбокото вътрешно прозрение. Той чувства, вижда и осветлява проникновено простата, жива и конкретна истина. Но той не е човек на сложните логически построения и умувания.

Независимо от тази характерна особеност, П. Дънов е съвършено чужд на илюзията на всички ония философи, които се стремят да кажат „последната” дума на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и съвършена форма. Той знае, че „последно”, абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на растене, едно движение и приближаване към истината; че завършените форми, окостенелите догми стават винаги спънка на прогреса, и че важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към истината. Той знае освен това, че до големите духовни истини човек не може да се доближи без едно морално издигане и пречистване, без пробуждане на спящите в него духовни сили и способности; той знае, че тия истини се разкриват постепенно като прозрение, жив опит, несъмнена и очевидна действителност само на „пробудилата се” чиста душа, способна да живее в хармония с тях.

Учението на П. Дънов, подобно на модерната теософия и сродните ней учения, може да се окачестви с няколко думи като модерен пантеизъм1, но същевременно то е и един възвишен монотеизъм2. По отношение на битието, Бог е трансцендентен и иманентен3, Той е неизменен Абсолют, централна монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос4. Като Абсолют, Той е първопричина на всички неща, дава живот на всичко, съдържа единството на всички души; Той е Глава на човешкия дух. В своето проявление Той е единното и вечно битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или „съзнанието на цялото”.

П. Дънов споделя с йогите, с теософията и модерните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията, като висше и основно проявление на абсолютното, като основен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот. В своето учение той прокарва също тъй и основните идеи за кармата и за превъплътяването на душите, и то не поради това, че в противен случай действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша любов и висша правда в живота, а защото тия идеи – за кармата и превъплътяването, са опитани и несъмнени за него истини на живота.

Както теософите и всички окултисти, П. Дънов учи, че битието далеч не се изчерпва с тъй наречения „материален свят” на триизмерното пространство и че това битие се проявява едновременно и в по-висши полета или светове – астрален, ментален, причинен и др. (у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле, като по-тънки и по-духовни, проникват по-нисшето поле и всички тия взаимно проникващи се полета съставят едно единно битие, единен живот на всемирния дух. В по-висшите светове се проявяват по-висши строителни сили; те са обитаеми и от същества от по висши степени на еволюция от тази на човечеството и съществува една голяма йерархия на такива по-висши същества.

Чувствата и мислите са в по-висшите светове тъй реални, както материалните предмети в материалния свят. Те са живи сили, които рушат и градят. Най-висшите строителни сили, това са висшето космическо или божествено съзнание, божествената мисъл, божествената любов. Тия висши строителни сили толкова по-пълно се проектират във всяко духовно същество и по-пълно се проявяват чрез него, колкото то е от една по-висша духовна еволюция и колкото по-голямо индивидуално съвършенство е достигнало.

Природата – това е самата, проявена външно, висша реалност, проявената висша разумност; природата обаче е скрила своята духовна и божествена физиономия за нисшето съзнание. То вижда само сянката на нещата, променливата видимост, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази видимост. Науката досега е изучавала само външната форма и едва тепърва започва да се интересува за истинските строителни сили. Всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, имат обаче и един дълбок вътрешен смисъл. Истинската наука трябва да отиде по-далече от изучаване съдържанието и вътрешните строителни сили; тя трябва да дири и дълбокия смисъл на нещата.

Човекът е проявление на единното битие: в него това битие разкрива своето естество. Той обаче далеч не е най-висшето проявление на това битие. Както окултистите от всички времена са учили, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина „подобие Божие”, „син Божий”, „микрокосмос”, който крие в себе си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото битие. Със своята физическа природа човек е едно с „материалния свят”; със своето астрално и ментално тела, той е свързан с по-висшите светове; но той има и един още по-висш духовен живот, който го свързва с първичното божествено Начало. В своята дълбока същност като дух, той е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме първопричина, основно начало, Бог. Чрез него, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това основно начало все по-пълно и по-съвършено.

„Човешкото в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността на човешкото естество”. В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята истинска същност, той тепърва има да се проявява.

Основният и най-важен факт на всемирния живот – това е неговата разумност. Бог се изявява в него като Дух на всемирната разумност. Тая разумност се манифестира в общия строеж на мирозданието, в общия план на всемирното развитие, в съществуването на разумните души и творчески сили, в природните закони, които регулират всички промени, а така също и в най-малкото движение и най-малката проява. И най-незначителното движение предполага разумност. Колкото по-дълбоко човешкият ум прониква всемирното битие, толкова по-дълбоко бива той потресен от великата разумност, която го управлява.

Друга основна и от най-голяма важност за човека истина, която се разкрива за по-висшето познание, е тая, че чрез божествения живот, божественото творчество, божествената разумност, се проявява една върховна любов: „Бог е любов”5. Висшата божествена любов е създала света, тя го поддържа, издига го към съвършенство и красота. Бог твори и създава, за да изяви Своята любов. Тая любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по напреднали са те. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи божествения живот, светлина, радост, мир, хармония и красота и, както споменахме, е най-висшата космична творческа сила наред с божествената мисъл.

Човешкият живот, колективен и индивидуален, е в едно неразделно единство с тоя на цялото битие; той също се насочва и управлява от великата божествена разумност и великата божествена любов. Тази висша разумност и висша любов се изразяват както в самото естество на човека, тъй и в истината, че за последния са открити възможностите на едно неограничено развитие и усъвършенстване и достигането на истинско щастие.

Смисълът на човешкия живот на земята през множество превъплътявания е реализирането на една все по-висша разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-висш живот и освобождаването от ограниченията на нисшите форми на съществуване. Човек трябва постепенно да се освободи от животинското и то не като го умъртвява, а като го подчини на по-висшия живот и го използува за него; той трябва да изгради своите по-висши тела, да се разкрие за висшия божествен живот – за висшето божествено съзнание и висшата любов и да бъде един все по-съвършен орган в божествения организъм. Постепенно той трябва да се отърси от своя дребен егоизъм и своето ограничено съзнание и да започне да живее все по-пълно с живота на божественото цяло. Колкото по-пълно се изявява чрез него живота на това цяло и в по-пълна хармония е той с разумната природа, с Бога, толкова по-пълно е осъществил разумния живот и по-високо съвършенство е достигнал; толкова повече той се е доближил и до идеалното здраве, телесно и духовно, до истинския мир, истинския безсмъртен живот на непрекъснатото съзнание, и истинското щастие.

Истинското съвършенство в знание се постига чрез доближаване до висшата истина и хармонизиране с нея. Висшата истина – това е самият дух на всемирния живот, на съвършеното знание и върховната мъдрост, който дух е истинската реалност на битието. Да постигнем висшата истина, то значи да поставим нашата душа в съгласие с тая реалност, да я „нагласим” да трепти в пълна хармония с нея, да дадем възможност на самата тая реалност да се прояви по-пълно в нас.

Висшата истина може да бъде достояние само на ония, които са дорасли до истинския духовен живот. Тя се постига главно чрез интуицията, вътрешното прозрение, свързването с висшето божествено съзнание. На духовно пробудилия се тя се разкрива не като лишена от живот абстракция, не като мъртво „вярване”, а като жива, несъмнена, преживяна и „опитана” действителност. Тя носи живот и самата е живот – това е и нейният истински критерий.

Да се поставим в хармония с висшето битие, да го проявим, това значи преди всичко да оставим да се прояви божествената любов в нас и чрез нас. Защото Бог е любов. Ето защо и пътят към висшето битие, към истината е пътят на любовта. Тази любов е истинският живот, който носи истинската светлина. „Разумната природа” разкрива своето лице само на ония души, които са дорасли да проявят висшата божествена любов. На тях тя разкрива своите най-дълбоки тайни и своите истински красоти; за тях тя има едно любещо божествено лице; на тях тя предоставя всичките си дарове.

Когато отделният човек дорасне да се пробуди за истинския разумен живот, тогава той напуща „широкия път” на полусъзнателния живот и полусъзнателното развитие, живота на общата еволюция, за да се приготви и тръгне по „тесния път”, за който Христос говори: „Тесен е пътят, който води към живота и малцина са, които го намират”6. Това е по-право „стръмният път” на разумните свръхусилия, това е преминаването към един по-разумен живот, към едно по-висше съзнание.

Тоя по-разумен живот и това по-висше съзнание е един процес на развитие, което П. Дънов обозначава с думата „ученичество”, като изразяваща най-характерните му особености. „Ученик” е онзи, който не само е разбрал, че е дошъл на земята да научи най-великото изкуство на разумния живот, да расте в знания, в постигане висшата истина, в проявление на божествената любов и достигне да бъде истински служител и съработник на висшите разумни сили и на Бога, но е и в състояние да даде всички жертви, да направи всички усилия, за да придобие и усъвършенства постепенно това изкуство.

Той знае, че животът се управлява и ръководи от една върховна мъдрост, безгранична любов, съвършена правда. Основната негова идея е, че всичко е устроено разумно; че във всички човешки души работи и се стреми да се прояви, като ги издигне към себе ти, великият всемирен дух, „живият Бог”, за Когото Христос говори: „Отец ми работи и аз работя”7.

Ученикът знае, че над него има само един истински Учител, именно тоя жив Бог, космичният Христос, който живее и твори в цялата природа; Който се проявява във всичко възвишено и прекрасно у всички души и Чийто глас той трябва да се научи да чува и разбира чрез развиване главно на своето вътрешно чуване. Всички други учители са само помощници на тоя единствен върховен Учител, тяхната роля е да напътят ученика към Първия и да му помогнат да го намери.

Той знае, че като изразител на божествената мъдрост, божествената любов и божествената правда стои най-близко над него и цялото човечество тъй нареченото „Б я л о б р а т с т в о” – завършили своята земна еволюция души, които са се посветили да служат на въздигането на човечеството. Идеалът на ученика е да бъде истински ученик на това „Бяло братство”, да се свърже духовно с него и да стане истински съработник в неговото велико дело.

Ученикът е човек на пълното и съвършено здраве, което изключва всякакви недъзи. Той развива в себе си в най-висша степен способността да противостои на всякакви болести и разрушителни влияния, да развива максимум активност, и то в най-висшите й форми. За тая цел той изгражда своето тяло с най-чистите строителни материали, своето физическо тяло – с растителни храни и плодове, своето астрално тяло – с възвишени чувства, а своето ментално тяло – с положителни творчески мисли.

Идеалният ученик, който трябва да дорасне като такъв в процеса на едно дълго развитие, е човекът на най-възвишената творческа любов, на най-живоносната светлина, на най-хармоничния мир, на най-чистата радост, която от нищо не може да се помрачи; той е човек на съвършеното здраве, на висшия духовен живот, на знанието и личната опитност; той е достойният съработник на разумните сили и на Бога в изграждане новото и великото в живота.

Като развива своето учение, П. Дънов изхожда от духа и основните начала на истинското християнство, той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Иисус и първите черковни деятели, а освен това допълня го с онова ново, което Иисус "би казал сега” – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота.

Ако Бог е говорил в миналото на хората, казва П. Дънов, Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важно е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са "последните писма” на вашия небесен Баща! Учението на Иисус бе едно окултно учение; неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на първото християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в тъй наречените Христови, малки и големи, мистерии. Тия висши истини са се възприемали чрез една дълга подготовка: морално издигане; те са ставали предмет на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са се възприемали като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни на първите времена имаха моралната сила да следват препоръчвания от Иисус „тесен път”; ето защо те основаваха братски общежития, които просъществуваха около три столетия; ето защо те умираха с песни и молитви по аренариите, разкъсвани от диви зверове.
Но когато християнството стана държавна религия – религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а от друга, на робовладелците, феодалите, властодръжците, на всички, които живееха в упражняване на експлоатацията, насилието, неправдата, тогава то беше подложено на изопачаване, тесният път беше изоставен, тайното учение – забравено.

Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вярва в постигане царството Божие не на земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане истинското съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението на чисто външни формалности и обреди. Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията. Тъй се замени „тесният път” с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но по тоя път официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена.

Петър Дънов проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и нисшия живот и възприемане „тесния път” на усъвършенстването, на новото раждане, на единението с Бога чрез пълно изпълнение на Неговата воля, той проповядва и онова ново и велико, което Христос носи днес в живота.

Дъновизмът, подобно на всички почти модерни мистични движения, е твърде отчужден от арената на острите социални борби. Той е твърде чужд на психиката на недоволната маса, широко обезверена и склонна да се вслушва в ония именно носители на крайния идеализъм, които й обещават добруване и щастие не чрез трудно разбираемо за нея индивидуално усъвършенстване и превъзпитаване на личността в духа на истинската любов, а чрез външни промени, чрез насилническите методи и насилническата власт.
Едновремешните богомили играеха на времето си в социалните борби и ролята на днешните социалдемократи, комунисти, анархисти. Дъновистите обаче са далеч зад боевата линия на ожесточените днес социални борби, далеч зад всички тия революционни сили, които привличат около своите знамена недоволната народна маса. Те доброволно са се отказали от грубия и неприятен труд на орачите и копачите на социалната нива и са си резервирали приятната работа на сеяча. Но затова тяхната роля, за много дълго време поне, ще бъде твърде ограничена и няма да засяга, освен не особено широк кръг от интелигенцията. Учението на Петър Дънов е учение не толкова на непосредственото настояще, колкото учение на по-близкото или по-далечно бъдеще.

>> Изтеглете цялата статия от тук >>

***
“Призвание към народа ми” е записано от Учителя Беинса Дуно на 8 октомври 1898 г. и същия месец той го прочита пред Варненското благотворително дружество “Майка”4. На 14 ноември 1898 г. го изпраща по пощата на д-р Георги Миркович (1826-1905) в Сливен с указания за печатарски набор и публикуване, но на 2 декември пише на Пеню Киров (1868-1918) в Бургас да отложи отпечатването и да разхвърли набора. Пълният текст на “Призвание към народа ми” достига до нас от препис на Минчо Сотиров, направен през 1915 г. в Бургас. За първи път е публикуван в “Призвание към народа ми”, София, 1994.
***
Български синове на семейството славянско, послушайте думите на Небето:
Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:
Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свет; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае с слава и величие на Своя Живот и ще отбележи имената ви в Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи Живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този Живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ Живот, който встъпва в тая многострадална Земя.
Аз ида отгоре по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествам Истината на Живота, която слиза от небесното жилище на вечната Виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.
Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне в всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свет вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето место, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките Ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.
Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас верност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на Живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната Виделина на Живота, да разберете вечния път на Бога, който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието.
Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, който ви оживява. Пред Него домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат от този същ Вечен Дух, който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на Виделината, в която обитава Мир и Любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в Живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено.
Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен; път, пълен с всяка благост на Живота; по него са възлезли всичките синове и Ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя на Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – извора на Живота.
Тая непреодолима Любов на Този, който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.
Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все, що е свято, посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всички потребните самопожертвания да възтържествува Истината. Сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе царско, народ, на който Господ на Силите е вожд.
Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятствуващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от върховния промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето денят на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде отгоре, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антеми, хвалебни песни от Ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден.
Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в Новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползва, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, Любовта и Добродетелта взаимно, Силата и Разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.
Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по Земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди. Вие сте под Мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в Словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде догде ви изведа в безопасно место. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но Моят дух не отстъпи своето намерение. Моята Любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под Моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият Дух не притежаваше никаква красота, която да Ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни наглед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля.
Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свет, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на Земята. Затова желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха светите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бдя за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свет. В това Аз, вашият Върховен покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредена.
Затова благоволих да извикам отдалеч, от край Небесата двамата братя1, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на Живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царстващ господар2 и му известих волята на Небето да приеме пратениците Ми на Новия завет и той ми послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу. Така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силите, който съизволи в Своята неизмерима Мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свет.
Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник, Вожда на Спасението, който скоро ще се яви помежду ви в пълната Своя слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на Земята. “И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам; и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша. Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неоспоримо.”
Господ ви е ръководител. Той ви е жених, който изпраща даровете Си, който ви се радва като младоженец за Любовта, която сте приели с вярност от Него, който е Цар над царете и Господар над господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и да ви не отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния съдия над вази. Но в тогавашното ваше падение Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на Духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед. Но вашите раздори, вашият ново-развратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот Съм ви ръководил безопасно до тая минута и Съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро.
Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад като израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си като тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е света Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни Волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан, като Мелхиседек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава тя вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на Земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на Любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жетва. В скоро време ще заверя верността на Моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето в знак на своето благоволение ви е дало един свят залог на велика милост и Любов, който се пази помежду ви. И от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление.
И ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято; и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение; и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми. В тоя Залог, който Съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушай Ме, доме славянски, да сте Ми свидетели, че Съм ви говорил.
Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители, и към вас, книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който Съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е за вази да поразмислите, водете народа Ми в пътя на Истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете, догде е време; иде час и сега е, когато ще бъде късно да Ме търсите. Мислите, неверието, което ви е обхванало самоволно, не ще ви принесе никое добро. Ето втори път ида, откак сте станали Мой народ, за да ви видя с собственото си око какви сте наглед, как живеете, и Духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвах всичко придобито: живот, слава и чест. Вие сте злоупотребили с Моята доброта и Моята Любов. Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете Мир всякой с ближния си. Този ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на Радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему.
Аз съм Елохил3, Ангел на завета Господен.
8 октомври 1898 г., Варна
______
1 Двамата братя – става дума за Кирил и Методий.
2 Тогавашния ви царстващ господар – става дума за цар Борис Първи.
3 Елохил – в някои преписи на “Призвание към народа ми” е Елохим. Според християнската традиция Елохимите (Власти) са една от деветте йерархии свръхсетивни същества, които в сравнение с човечеството стоят на по-висока степен на развитие на съзнанието: Ангели, Архангели, Начала, Елохими, Сили, Господства, Престоли, Херувими и Серафими. В текстовете на Учителя Беинса Дуно с термина Ангели в повечето случаи се означава съвкупността от всички девет йерархии. Според някои интерпретации Елохил е име на Архангела, под чието духовно ръководство е българският народ. В писмо до д-р Георги Миркович от 14 ноември 1898 г. Учителя Беинса Дуно го нарича Елохиль.
4 Според достъпната историческа информация, по време на изнасяне на Призванието, дружеството се именова 'Майка"; по-късно то се променя в "Милосърдие".