krissi

Когато се храня предимно със сурови плодове и зеленчуци се чувствам по-добре, отколкото ако в храната ми преобладават готвените ястия. Да откажа напълно и своеволно всичко, освен суровите плодове и зеленчуци, за мен би било обаче равнозначно на някаквоа душевно отклонение, ако не и психическа болест. Самата постанонка за прекалено строго спазване на някакъв режим вече не е божа работа, защото има твърде много ограничение и самонасилие в такова поведение. Ако на някой човек по естествен път се случи да промени хранителните си навици към суровоядство, и при това става по-здрав от преди, това е съвсем друго - мисля че е добро.

Отлично казано! Ммммммм, и аз обожавам черешите! И естествено вече хапвам!

Не съм играла Паневритмия, но ми беше много интересно и приятно да прочета всичко, каквото споделяте по въпроса. Това, което си мисля е, че кучетата, както и птичките и другите животни долавят нещо от особеното настроение и състояние на участниците в Паневритмията, по някакъв техен си начин осъзнават, че става нещо специално, а може би и виждат нещо, което на повечето от хората е недостъпно, и тогава те според характера и природата си се включват или наблюдават.

Кой човек, стремящ се към духовно усъвършенстване може да каже, че някой друг човек няма право ако иска да се включи в Паневритмията? И все пак със сигурност хората са много различни. Кучетата, нали са част от нашите малки братя? Кой може да каже, че минаващото куче няма право да изяви себе си минавайки. Е, не става дума че трябва да прави опити и то да играе Паневритмия ; Друг въпрос е, че то може силно да смущава участниците, но не забравяйте, че то не е така съзнателно като хората. Ако взима някакво участие, то е нещо като привлечено от техните мисли. И сега. В кръга обаче има хора с най-различно отношение спрямо кучетата. Възниква някакъв разнобой и ето, че някои хора се разсейват. Като чета тази прекрасна темичка и реших да ви кажа, че отстрани погледнато разсейването според мен възниква от смесването на различните и често противоречиви човешки мисли и чувства на участващите в Паневритмията. Кучето е някакъв повод само. Но явно много полезен за размисъл. Нищо, че човек се разсейва или ядосва, то е нормално и неизбежно понякога, е може да провали важнио неща и не е хубаво разбира се, но важното е поводът да води до някакви размисли, изводи и поуки.

Специално благодарности на Клаудия за думите на Учителя за кучетата. Много весело ми стана, като прочетох че и той казва, че кучето е нещо умно. Аз преди все се дразнех когато майка ми казваше на нашето "умното", а на мен ми се струшаше, че то е малко нещо не от особено умните кучета. Като й правех забележка, че ме дразни и да не говтаря непрекъснато тя казваше:"аз го повтарям за да стане по-умно" и знаете ли, сега мисля, че нашето куче наистина много поумня. Сега и аз му казвам "умното", просто защото си е такова, промени се много.

Хубав ден и успешна Паневритмия!

Не съм играла Паневритмия, но ми беше много интересно и приятно да прочета всичко, каквото споделяте по въпроса. Това, което си мисля е, че кучетата, както и птичките и другите животни долавят нещо от особеното настроение и състояние на участниците в Паневритмията, по някакъв техен си начин осъзнават, че става нещо специално, а може би и виждат нещо, което на повечето от хората е недостъпно, и тогава те според характера и природата си се включват или наблюдават.

Кой човек, стремящ се към духовно усъвършенстване може да каже, че някой друг човек няма право ако иска да се включи в Паневритмията? И все пак със сигурност хората са много различни. Кучетата, нали са част от нашите малки братя? Кой може да каже, че минаващото куче няма право да изяви себе си минавайки. Е, не става дума че трябва да прави опити и то да играе Паневритмия ; Друг въпрос е, че то може силно да смущава участниците, но не забравяйте, че то не е така съзнателно като хората. Ако взима някакво участие, то е нещо като привлечено от техните мисли. И сега. В кръга обаче има хора с най-различно отношение спрямо кучетата. Възниква някакъв разнобой и ето, че някои хора се разсейват. Като чета тази прекрасна темичка и реших да ви кажа, че отстрани погледнато разсейването според мен възниква от смесването на различните и често противоречиви човешки мисли и чувства на участващите в Паневритмията. Кучето е някакъв повод само. Но явно много полезен за размисъл. Нищо, че човек се разсейва или ядосва, то е нормално и неизбежно понякога, е може да провали важнио неща и не е хубаво разбира се, но важното е поводът да води до някакви размисли, изводи и поуки.

Специално благодарности на Клаудия за думите на Учителя за кучетата. Много весело ми стана, като прочетох че и той казва, че кучето е нещо умно. Аз преди все се дразнех когато майка ми казваше на нашето "умното", а на мен ми се струшаше, че то е малко нещо не от особено умните кучета. Като й правех забележка, че ме дразни и да не говтаря непрекъснато тя казваше:"аз го повтарям за да стане по-умно" и знаете ли, сега мисля, че нашето куче наистина много поумня. Сега и аз му казвам "умното", просто защото си е такова, промени се много.

Хубав ден и успешна Паневритмия!

Да си се хранил с месна храна и да преминеш към вегетарианство е постепенен процес. Естествено е, че не можеш веднага да си балансираш храненето, важното е че си наясно със себе си. Давай и успех!

Да си се хранил с месна храна и да преминеш към вегетарианство е постепенен процес. Естествено е, че не можеш веднага да си балансираш храненето, важното е че си наясно със себе си. Давай и успех!

Когато се храня предимно със сурови плодове и зеленчуци се чувствам по-добре, отколкото ако в храната ми преобладават готвените ястия. Да откажа напълно и своеволно всичко, освен суровите плодове и зеленчуци, за мен би било обаче равнозначно на някаквоа душевно отклонение, ако не и психическа болест. Самата постанонка за прекалено строго спазване на някакъв режим вече не е божа работа, защото има твърде много ограничение и самонасилие в такова поведение. Ако на някой човек по естествен път се случи да промени хранителните си навици към суровоядство, и при това става по-здрав от преди, това е съвсем друго - мисля че е добро.

О, домашната церемония, да! Аз пия кафе заради удоволствието да споделя тази церемония с близките си, които обичат кафе. Всъщност много неща ям и пия поради тази причина и смятам, че само печеля от такива моменти. Много хора се боят от захар и сметана, но колко вкусно може да бъде едно кафе подправено с тях и изпито сред сладки приказки? Иначе аз обикновено го пия в много малко количество и неподсладено, а като го подсладим става празнично кафе - нещо като обикновена и тържествена церемония.

Това е дълга битка да наложиш свой начин на хранене и за мен като дете беше изгубена битка. За едно дете това е все едно като да наложи на родителите си своя начин на живот (нещо противоестествено). За възрастен човек, ако се отнася, смятам, че по-важно е да размишлява върху ситуацията, ако не е възможно направо да откаже месото поради околните,, отколкото да се опитва да се налага чрез стълкновения с тях. Ако живее с близките си и те се тревожат за здравето му когато отказва да се храни с месо, по-достойно е да уважи тревогата им и понякога да хапва, да не е твърде категоричен пред тях, повече пред себе си. Разочароващо, нали? Преживяла съм това грамадно разочарование да не мога да се храня според разбиранията си. Когаото си търпелив, убеден в избора си и истински имаш нужда да станеш вегетарианец сред месоядци (ама че смешно звучи!), след време успяваш. Това става постепенно. Такъв вид вегетарианство е изстрадано вегетарианство и е нещо уважително, защото си се борил (тихо и кротко) за него. Не смятам, че такъв човек е по-малко достоен, отколкото ако се беше родил дете на вегетарианци и не беше вкусвал никога месо - т.е. не е по-нечист от тях. Моята мисъл за успокоение е: Чистотата е предимно в мислите и намеренията.

Да малките деца не обичат лютото. Те имат съвсем различен вкус, защото и изискванията и способността им да смилат храната е различна. Те обичат красивите и благозвучни неща. Чесънът не е такъв, той не е "красив и благозвучен", но това не значи , че не е добър. Чесънът е мощна сила, която придава устойчивост не само на организма, но и на съзнанието на човека . Човек, който се плаши от чесън и от миризмата му, за мен е като детенце. Нищо лошо - просто днес много възрастни сме твърде много деца.

Благодаря за тази тема въпроси-отговори, много е полезна. Аз сега чета ли чета как сте спазвали житен режим през годините и правя планове кога да се включа.

Молитвата преди хранене е нещо ценно, но според мен добре е да я казваме по вътрешен подтик, а не само защото е хубаво по принцип, защото ако я казваме без вътрешен подтик убиваме сами част от силата, който бихме могли да възприемем, т.е самоограничаваме се. При мен нещата са на периоди: казвала съм "Отче наш" , казвала съм молитва със свои думи, също формулата "Божията Любов носи изобилния и пълен живот". Наблюденията ми са , че ако другите членове на семейството не споделят мнението ти, по-добре да кажеш не много дълга молитва и то на ум, защото иначе се разсейваш. "Божията Любов..." за мен е с лечебна сила, помогна ми да заобичам повече храната и да гледам на нея поне малко по-съзнателно. Та тя ми е любимата.

Много ми харесва това, което казва Учителя, че трябва да се храним с Любов.

Молитвата обикновено си я казвам вечер, когато сме заедно семейството или поне част, на масата - това е един от любимите ми моменти в живота. Вярвам че споделената храна е по-вкусна и по-духовно хранеща.

Молитвата ми помага да се съсредоточа върху храната и да й отдам уважението си, тя ме причастява, свързва, със света, чрез който съществувам.

След хранене съм казвала преди, но така и не ми се затвърди като навик. Вместо това повече ми се получава да благодаря докато ям. Това ме изпълва с радост.