Just_Me_

Направо ме разби

А понякога имаме нужда просто от една преръдка ............

За ревността аз исках да ти кажа, как изгаря сърцето по малко. Как през мен минава, тъмни мисли донася ми... жалко. Страх отново обзема ме пак, страх от тъмната неизвестност, от това, че пак сама , ще трябва да поема напред. Ревността ми връща се сега, в образа на миналата ти любов. Искам с нашата да я сравня, да не остава в послеслов. Сяда до мене на масата, шепне ми нашите мечти, искал си вие двамата, да ги сбъднете нали ? Поглежда ме скрито ,под вежди, с усмивка прикрива злъчта, убила е моите надежди, да бъдем с теб, тук и сега . Тъжно ми стана от всичко, сякаш съм сянка за теб. Някога моята същност... аз се моля да разбереш. Много мъничко искам сега, една дума към мен да отправиш, с нея аз да продължа и... дано не сгреша.

The Fray - Heartless Ами.. така ми дойде от вътре.. честно казано го написах на един дъх и го постнах , без дори да го чета и редактирам .. защото иначе предполагам , че нямаше да съм доволна и ще се опитвам да го редактирам докато стане идеално. Поста отразява това което мисля и чувствам. Не държа миналото да се остави и да се забрави... напротив- нещата който са ми се случили по един или друг начин са ме променили , оформилиса характера ми и разбиранията за живота. Научили са ме на много неща.. Просто понякога идва момент когато вече нямаш сили да се бориш за това което искаш...когато виждаш , че то се е вкопчило в миналото.. Когато няма желание да погледне в настоящето от страх да не повтори грешката.Колкото и да се опитвам да го разбера.. колкото и да се старая да го подкрепям за важни и не чак толкова важни неща .. толкова повече се убеждавам , че миналото все още е неговото настояще ..

Понякога се питам : “ А ако нещата се бяха развили по друг начин?!” , Истината е , че всички сме преживяли както и много тъжни моменти така и много щастливи... Колкото и да се чудим какво би станало.. неможем да променим миналото...Трябва просто да го оставим там където си е , да живеем в настоящето и да мислим за бъдещето...През живота си съм загубила много важни за мен хора...но съм намерила нови такива...Никога няма да забравя миналото.. защото човек без минало и спомени не е човек., но това не означава , че трябва да живеем в него.. да живеем във страх от настоящето...Със всеки сложен край на нещо се отваря нова страница – ново начало.. Да се борим за това което искаме .. за това от което имаме нужда.. и да не се оставяме страхът от миналото да ни води... Понякога нещата не се случват така както сме искали да стане.. понякога сме се разочаровали от самите нас и от хората покрай нас.. Никой не е безгрешен..Дайте шанс на човека до себе си да ви покаже , че живота не е само болка и сълзи...Дайте шанс на себе си .. Учете се от миналото и бъркайте по малко в настоящето...Боря се със всички сили за това което искренно искам , но понякога това не е достатъчно.. Ако сега се обърна към теб.. Ако сега те помоля за подкрепа..Ти дали ще си готов да оставиш миналото ?! Дали ще можеш да преодолееш страхът от болката и разочарованията в живота ти.. Дали ще можеш да отвориш нова страница в живота си... НЕЗНАЯ .. Но съм тук.. Все още съм тук.. и никъде не мисля да ходя....