потребител

Не си виновен . Не си чак толкова могъщ, че да прокълнеш някой това да го убие. Към д-р Първанов: Може ли да обясните, дали това чувство за вина има общо с обсесивното р-во? И аз когато видех, че някой познат е в тежка ситуация съм се чувствала виновна за това (защото съм му пратила лоша енергия примерно). Благодаря Ви.

. В момента си под много голям стрес и затова натрапливостите ти са се засилили. Случва се с всички , толкова рано след раждането. От хормоните е. Просто твоята тревожност избива под формата на натрапливост. Разбери, че всичко, което изпитваш е нормално – повишена е тревожността, защото се сблъскваш с нещо ново и много важно, притесняваш се дали ще си добра в новата си роля на майка, вече носиш отговорност не само за себе си и т.н. Аз например получих пристъп на паника преди да ме изпишат от болницата с бебето, не знаех , че е това в последствие научих. Всичко е притеснение от голямата промяна в живота ти. Това, което можеш да опиташ преди да започнеш терапия е да филтрираш натрапливостите – да не позволиш състоянието ти да използва любовта към детето ти срещу теб. Кажи си – натрапливости може да има за всичко друго, но не и свързани с детето ми – то ми е дар от Бога и Той не би позволил да се роди при мен, ако щях по някакъв начин да застраша живота му. Сега аз нося отговорност за него и трябва да се грижа добре за този дар, а като мисля простотии няма да съм много полезна. Тревожността ти ще се покачи за кратко, после ще спадне. Трябва да се опиташ да си втълпиш, че колкото и да ти се натрапват тези мисли за насилие над бебето – ТИ НИКОГА НЯМА ДА ГО НАПРАВИШ (това от което те е страх). Мислите ти се появяват именно защото толкова много обичаш детенцето си , че започваш да воюваш със всяка опасност, която го застрашава, пък била тя и само мисъл. Това е една мисъл и тя няма да доведе до действие. Просто я игнорирай или отложи за по-късно. Консултирай се с лекаря си дали може да пиеш рибено масло докато кърмиш и колко. Ако няма проблем си купи- помага за намаляване на тревожността заради омега 3 мастните киселини. Гледай да си почиваш повече. Казвай на таткото да ти помага с бебето – или на някой близък около теб. Използвай всяка свободна минута за почивка, защото когато си уморена натрапливостите ще се засилват. Същото се отнася и за всеки друг вид появил се физически доскомфорт. Излизай много на въздух- много разходки навън, за 2-3- часа, полезно е за теб и за бебето. Ако имаш възможност когато стане малко по-голямо бебчето започни да бягаш, запиши се на гимнастика или шейпинг, нещо, което ще изгаря адреналина. Гледай да се мориш интензивно поне 40 мин. Ще се почувстваш по-добре. Правят го всички след раждане – дори и тези, които нямат натрапливостиJ През деня гледай да се грижиш за бебчето, да следваш задълженията си без много да се отвличаш в ненужни мисли – чети книжки за бебета, списания и т.н, НЕ гледай новини и прочие генериращи стрес предавания(вкл. сутрешните блокове – пълни с политика и глупости, тъпи филми за престъпления, просто забрави за малко за тях). Ако се чувстваш свежа чисти, готви (помага много при депресия) и си гледай живота. Тези прости стъпки по-горе са доста добро оръжие между другото, не ги подценявай само защото не ти звучат сложно и научно – бабите ни как мислиш са борели депресия след раждане?. И пак повтарям докато не започнеш терапия – чист въздух, хубава силна храна всеки ден (гледай да не ядеш много неща с консерванти – но не се и вманиачавай в здравословното хранене), разходки, спорт. Кажи си „Сега имам натрапливост, свързана с детето ми (ако искаш на глас си го кажи всеки път като ти дойде такава мисъл в главата), ще я отложа за малко по-късно, когато съм си изпълнила вече РЕАЛНИТЕ задължения, подсигуряващи това то да е добре (имам да го храня, мия, разхождам, пера, сменям памперси и т.н.), пък после след няколко часа ако остане време ще мисля за евентуални илюзорни заплахи. Докато дойде това после, вече ще си забравила натрапливостта. И това не е начин з лечение, а само ще помогне да се чувстваш добре докато не започнеш терапия. Мнението мие крайно непрофесионално.

Това пък с енергиите си мисля, че е същото като с манията за чистота. Само, че сега при мен няма мания за физичeска чистота, а за духовна или както там щете я наречете. Постоянно се опитвам да се очистя от негативни енергии и енергиите на хората. Бях стигнала до там, че ме беше срах да си изчистя къщата, защото в това състояние ( нечисто енергийно...депресирано примерно) ще объркам енергиите в дома си по неподходящ начин, което ще доведе до лош развой на събитията, болест и др Също смятах, че всяко мое просто действие е пряко свързано с определено развите на събитията в бъдеще, например начинът по който седя, филийката хляб, която си избирам от панера, броят глътки, които отпивам от шишето с вода, всички тези нормални ежедневни действия имат някакъв смисъл и се извършват под срог самоконтрол, защото всяко едно нещо един вид определя различни пътища за развитие на бъдещето. Ако сте гледлаи "Ефектът на пеперудата".. той е базиран на идеята, за това, което говоря. ( че всяка малка промяна на нещо сега, се отразява на бъдещето) Дори и начинът, по който дишам, ходя, говоря, гледам, дрехите които обличам, колко пъти ги обличам, всичко това има пряка връзка с начина, по който ще се развият събитията. В края на краищата разбрах, че се опитвам да спра времето (тук има фанфари) Мислех си, че ако нещата не станат по начина, по който аз искам, то съм взела неправилната филийка, пийнала съм повече вода, вдишала съм неправилно и т.н. Освен това чрез тези енергии съм се мъчела да контролирам хората и събитията. Искала съм да контролирам всичко, тотален контрол (като някой нацист). Ако си изчистя и подредя дома, когато аз съм "неизчистена" от лоши енергии, идва чувството на вина, че ще има лош развой на събитията. Дори съм се опитвала да се концентрирам силно върху миналото и да си представя, че нещата са точно такива, каквото преди 2 дни(месеца, години) например и съм изпълнявала някакви специфични ритулачета, за да станат отново такива, каквито са били в някакъв момент назад във времето,,..След това си въобразавах, че освен, че аз не помня нищо от това което се е случило в този период от 2 дни(месеца, години), за другите хора то също не се е случило. Когато решавах, че съм направила лошо впечатление на някого, правех тези глупави ритуали за връщане на времето в момента преди това събитие и съм си мислела, че както в мойта глава, така и в главата на всички замесени "лошото" не се случило...В енергийно отношение всичко е както преди...... Понякога имам напрапчива мисъл, че енергията на някой друг се вмъква/ влиза в мен и след това аз ще започна да мисля/се държа като този човек или ще имам неговата съдба, а той моята, тъй като моите "енергии" са преминали в него (vice versa). И той ще стане много успешен да речем, а аз ще стана като него или обратното, но почти винаги аз съм в позицията на губещия.. хахахах. Пoсле започва и компулсията по изкарване на енергията на другия от мен.(това може би говори за някакво отвращение от другите хора или не знам) Дори съм имала случаи, в които съм се старала да не докосвам хората, които обичам, за да не премине негативната енергия насъбрана в мен към тях и да ги разболее или там каквато фобия е била на дневен ред. Много е мъчително да не можеш да прегърнеш детето си, защото те е страх, че ще му предадеш нещо лошо. Сега като чета тези глупости... чудя се колко ли смешно изглеждат отстрани... богато въображение има момичето. След толкова четене изводът до който стигнах за себе си е следният: Не знам защо точно са се появили натрапливостите. Опитвала съм се да вкарам неивестното, необятния живот в някаква логична схема с измислени принципи, за да ми е познато и уютно. Не съм расла в пуританско семейство, затова не знам какъв е този стремеж за ред. (държа да отбележа, че редът не е физически, може да се каже, че съм дори мърлява по причините описани по-горе.) Също така съм се опитвала да създам общовалиден принцип за решаване на всички непредвидени обстоятелства, проблеми с взаимоотношенията и т.н. Вечно отлагам всяко начинание, дори собсвеното си развитие, защото се страхувам, че ще постъпя по неправилен начин. А животът няма чернова ( това ме е плашило най-много). Ако нещо не е перфектно според мен, то аз съм искала да го поправя, да го изтрия с гумата на молива. Не съм можела да понеса отговорността, а в последствие и вината за това, че нещо не се е случило по начина, по който съм си мислела, че трябва (или по -най-добрия начин). В крайна сметка колко време е необходимо да се отърве човек от тази паяжина, която сам си е създал и в която сам се е оплел?

Благодаря ви много! Ще чакам отговорите. Лека вечер!

Здравейте, Докато няма отговор , ще изпозлвам момента да попиша още. ( не си въобразявам, че някой провежда онлайн терапия с мен просто един въпрос ме гложди, на който ще съм много благодарна да получа отговор) Както вече много пъти написах- един от основните ми страхове е да не полудея или това, което изпитвам да не е начална фаза на някоя по-лоша псих болест. Още в началото на темата бях попитала дали има хора с ОКР, които си въобразяват, че имат някакви по-специлни способности. Аз от малка си мисля, че мога да управлявам енергии и да влияя нахората по някакъв невидим начин. Най-вероятно не мога, но когато човек силно вярва в нещо постоянно се случват неща в подкрепа на неговите вярвания и той се самонадъхва... и игнорира всички признаци, доказващи обратното. Интересното е, че в началото аз повече управлявах енергии, а в последствие те започнаха да упразляват мен хахах ( това, като хората дето много се стараят да мислят позитивно и когато не получат това, което визуализират си казват, че явно не са го искали достатъчно силно). Не знам дали това ми вярване се е появило след натрапливостите или преди тях и натрапливостите са в следствие от това вярване. Според мен съм била много уплашена и тревожна и съм си измилила тези свои способности за да се чувствам по-силна. Това, което ме притеснява е - може ли да съм болна от шизофрения? Това, че вярвам (вече все по-малко) в тези неща, означава ли, че имам налудности? Не мога да се откажа токова лесно от тази илюзия, защото всеки път когато реша да го направя се появяват нови натрапливости, казващи ми, че без тези свои способности съм едно нищо, една беззащитна душа, оставена на прищевките на съдбата и едва ли не ще ми се случат един милион ужасни неща. Дали мозъкът ми е създал това с енергиите, за да се спася от тревожността ( принципа на ОКР) или наистина имам налудности? Имам много силно развита интуиция, воден знак съм (за тези, които вярват в астрология). Освен това преди често сънувах пророчески сънища. Хората ми казват, че съм много магнетична личност, много умна и тем подобни. Лека вечер.

имам още един въпрос: ...терапията е била изцяло поведенческа-само задачи, никакви анализи и други излишни неща... след като човек се излекува (начина по който регира на нещата), без анализ на причините няма ли след време мозъка пак да се върне към стария модел и да започне да създава натрапливости?

Когато за пръв път започнах да чета за това състояние бях изумена как може някой толкова подробно да го е описал. Като тинейджър си мсилех, че само аз имам такива мисли. Често го сравнявах с зависимост от нещо (емоционална дрога, защото усещането, което получаваш след изпълнение на ритуалите понякога е леко еуфорично) или някаква лична религия (последното по-късно го срещнах като определение от специалисти). За пръв път разбрах, че има и други такива чешити, след като гледах филма Авиаторът. Прочетох обяснението за ОКР на David Veale. Доста успокояващо ми подейства този mатериал! Пише, че с лекарствата реално не се лекува състоянието, а засилената тревожност, която го предизвиква или депресията, породена от него! Също така изрично е наблегнато , че The rituals may seem mad, but the person performing them is not. " )) Въпросите, които задавам тук за лечението и постоянните ми съмнения май са абсолютно характерни за ОКР)))...demand certainty or a guarantee that a bad event will not happen". There is no evidence that psychodynamic or analytical therapy or hypnotherapy is of any benefit in OCD." - мисля, че сама си отговорих за хипнозата. Може ли дами разкриете малко за това как се лекува състоянието? Не искам рецепта а само да знам през какво етапи преминава Четох във ваши постове, че ПР (което е ужасно) се лекува средно за 4 месеца. За ОКР пишете, че отнема по-дълго време. Защо е токова упорито? В живота си съм имала периоди, в които съм се оттегляла за по няколко месеца. През това време основно спях и ритуалствах тайно. Това беше преди доста години. Това характерно ли е за ОКР? Ова ли е често съпровождащата състоянието депресия? Работите ли и във Варна? Благодаря за отговорите. Поздрави,

изпращам отново тази част,защото тотално се е оплескала: .. Да се опиташ да излезеш сам от проблема, не означава да не искаш да се оправиш. Псохотерапията е популярна в България от сравнително кратко време (поне в моя съзнателен живот, четох някъде, че се е практикувала преди соца) Хората нямат изградено мнение, затова нямат и доверие ( да не говорим, че и да имат мнение пак нямат доверие, защото сме си такива - недоверчиви). За майка ми например психотерапията няма смисъл. Асоциацията и с психотерапията беше от гледаното по телевизията, както и при повечето, с които съм го обсъждала, а именно - "неспособни хорица да се справят с проблемите си, хленчещи, ходят да дърдорят глупости и да си плащат някой да ги изслуша и да им обърне внимание"...с две думи слаби хора. Искам да уточня, че моето мнение за психотерапията е коренно различно. Не искам по никакъв начин да бидя професионалистите, занимаващи се това. На 99 % съм решила да започна психотерапия. Просто нямам сили да екпериметнирам вече, не искам да дам един кош пари без резултат. Имам отговорности и всяка стотинка ми е ценна. Имам мотивацията да следвам всичко предписано, за да изляза от този цикъл, но трябва да знам, че ако го направя и резултатът ще е налице. .

Здравейте, Благодаря за отговора. "Достатъчно е само да продължи да се анализира, да чете по темата в нета, в никакъв случай да не спортува или релаксира и да разчита изцяло на хапчетата." Никога не съм разчитала на хапчетата, затова не ги и пия. Пих ксанакс 3 седмицици, въпреки силното си нежелание, но тогава бях наистина много зле (постоянно ми ставаше лошо, задъхвах се и дори гласът ми трепереше) и изпитвах много силна безпомощност. Докато го пиех страшно ме дразнеше изкуствената светлина, а това само по себе си засилваше тревожността. С това се свършва опита с лекартсвата. Не исках да започвам да ги пия, защото постоянно четях за хора, пиещи хапчета по няколко години без успех. Това ме плашеше много. Имено и затова попитах наистина ли необходимо да се пият и то толкова дълго време, както е описано в статията. "Това, което му казал доктора, буквално му обърнало представите за ОКР с главата на долу. Доктора му казал това, което и аз винаги съм писал - ти си съвършено здрав, всичко в мозъка ти е наред и по тази и причина няма как лекарствата да ти помогнат.Те биха ти помогнали ако наистина нещо в мозъка не е наред." На доста места прочетох, че при ОКР имало изменения в мозъка и т.н. Имах нужда от успокоение, че всичко е наред и това си е един поведенчески проблем, породен от силна тревожност. Това е. Мога да се правя с натрапливостите, освен с онези, които ми "казват" , че ще полудея. На първо време ми беше необходимо някой да ми каже: не, не е болест с изменения в мозъка; да, лекува се; не, няма да полудееш; Ако е така, това би ми дало много успокоение и вътрешна увереност. "Преди две години в тази рубрика едно момиче зададе въпрос. Въпроса не беше свързан с ОКР.Моят отговор не я удовлетвори и ние се видяхме.Оказа се, че това което не беше споменала във форума е ,че както теб е с ритуали и натрапливости - хипохондрични от ранно детство. За разлика от теб не беше ходила никога на психиатър.Беше ходила на психотерапевт, без съществен ефект.С нея работихме 14 месеца.Срещите ни бяха средно на 30 дни.Беше много трудна работа, но момичето беше необичайно мотивирано и тази пролет ние свършихме терапията.Не само я свършихме, тя се съгласи и с личният си пример помогна на друг мой клиент, който за разлика от нея беше с натрапливости само от три години. Все пак друго е някой, който е бил 15 години с натрапливости, да ти каже-щом аз можах да го направя значи и ти можеш. Така че статията е ……за тези, които не искат да се справят, нека им служи за оправдание." Не съм от тези, които не искат да се справят. Напротив... Да се опиташ да излезеш сам от проблема, не означава да не искаш да се оправиш. Псохотерапията е популярна в България от сравнително кратко време (поне в моя съзнателен живот, четох някъде, че се е практикувала премайка ми например психотерапията ди соца) Хората нямат изградено мнение, затова нямат и доверие ( да не говорим, че и да имат мнение пак нямат доверие, защото сме си такива - недоверчиви). За няма смисъл. Асоциацията и с психотерапията беше от гледаното по телевизията, както и при повечето, с които съм го обсъждала, а именно - "неспособни хорица да се справят с проблемите си, хленчещи, ходят да дърдорят глупости и да си плащат някой да ги изслуша и да им обърне внимание"...с две думи слаби хора. Искам да уточня, че моето мнение за психотерапията е коренно различно. Не искам по никакъв начин да бидя професионалистите, занимаващи се това. На 99 % съм решила да започна психотерапия. Просто нямам сили да екпериметнирам вече, не искам да дам един кош пари без резултат. Имам отговорности и всяка стотинка ми е ценна. Имам мотивацията да следвам всичко предписано, за да изляза от този цикъл, но трябва да знам, че ако го направя и резултатът ще е налице. . Хората нямат доверие на нищо и затова преди да се подложат на някакво лечение търсят, четат и се информират. Опитах да спортувам, но на втората тренировка сърцето ми се разтуптя много силно и си въобразих, че имам проблем с него Затова и спрях. Сега обаче след като пикът в тревожността премина се движа много повече от преди. Не пия кафе вече година, както и кока кола и всякакви други кофеиносъдържащи боклуци. Пия алкохол най-много един път в месеца, по една чаша с приятели. Внимавам какво ям, гледам да е с по-малко изкуственои добавки, полуфабрикати и прахообразни подправки от сорта на бульони. Не гледам редовно новини, информирам се избирателно от сайтове(пропускам бруталии, свързани с унийства и т.н). "ПП2-Не искам да ме разбирате неправилно, при силни, ангажиращи изцяло вниманието обесии, без използването на лекарства не може да се мине.Но, приема им трябва да бъде съпроводен и от психотерапия, както веднага след овладяване на кризата и намаляване на натрапливостите те бъдат спрени и се продължи само с психотерапия." Това, че проблемът се лекува за няколко месеца ми подейства невероятно добре! Имам надежда за себе си! Имам само един последен въпрос - може ли тревожността да се излекува без хипноза?(имам някои резерви за това) Благодаря Ви много за отговорите! Лек и успешен ден!

Здравейте, Около година след написването на този пост започнах да се чувсватм ужасно. Няколко месеца на силна умора и колкот и да спях не можех да се почувствам добре. Получих една паник атака от нищото. Известно време след това още една. Изпитах всички тези усещания с потъването , изтръппваха ми ръцете, краката, главата. Следващите няколко месеца се задъхвах постоянно, трудно си поемах въздух. Ходих на редица лекари, изследвах хормони, сърце и т.н. редовните неща в тези случаи. Отидох на психиатър с направление. Не си говорих много с него. Веднага ми предписа ксанакс. Аз си го пих около 2-3 седмици. Когато тоидох на контролен преглед имах силно желание да споделям и говоря, но уви нямаше време за това явно. Той водя, че съм тревожна още и ми препоръча да си извадя някакви документи, за да започна да пия скъп АД по здравна каса. Мисля , че струваше около 70 - 80 лева. Това беше и краят на посещенията ми. Реших, че съм достатъчно зле и без това, че да си пържа мозъка с медикаменти, били те и без странични ефекти, невероятни и т.н. През последната година почти постоянно чета материали за ПР, депресия, ОКР и всякакви други и начините за спрявяне с тях. Анализирах себе си, значимите фигури в семейството ми, нещата , които са ми се случили и т.н. Отпусках се, отидох на масаж. Споделих пробелема в семейството си и т.н и т.н Почти през цялото време поддържах кръвно 140/90. През 2-3 дни ми ставаше лошо. Обяснявах си го с рязко падане на кръвно и рязкото му вдигане, породено от страха, че ми е лошо. Понякога стигаше до 165/100. Започнах незъзнателно да следя всяка промяна в тялото си, в усещанията си. Всеки път при лека умора, лека болка или дори усещане за ходене по голяма нужда отново започваше да ми прималява. Сякаш станах свръхсетивна, търпимостта ми към всякакви дразнители беше крайно занижена. С две думи развих един букет от психически разстройства. Оказа се, че имам и клаустрофобия. В отчаянието ми се появяваха и суицидни мисли. Не съм спирала работата си заради това. Дори ме повишиха. Опитвам се и да уча разни неща, но там изоставам доста. Последно време обаче не излизам с приятели, защото целият следващ ден прекарвам в анализ дали не съм се изложила нещо, придружен с отчаяние и рев. Често си тръгвам изненадващо от събития, защото ми става лошо. Ритуалчетата понякога ги правя и пред хора, като сякаш изпадам в транс и си мисля, че никой не ме вижда в този момент. Чак когато получа успокоение виждам, че някой ме е погледнал неодобрително и тогава идва чувство на срам. Това, от което най-много се срахувам е, че може да съм болна от някоя по-лоша психичека болест. Имам нужда от успкоение, че няма да вляза в лудница и че не страдам от шизофрения например. Имам усещането, че някаква черна мъгла, по скоро плътен мрак ме дебне постоянно и ако се отпусна и за миг ще ме погълне. Често когато се стъмва имам такова усещане. Когато времето е мрачно и ще вали също. Слънчевата светлина ме успокоява. Анализирах и каква може да е допълнителната полза за мен от това състояние. Стигнах до извода, че съм започнала с ритуалите защото съм си мислела, че управлявам някакви енергии, че имам способности, които може да ме пазят от разни страхове ( а страховете най-често бяха свързани с неодобрение, отхвърляне или провал). Когато започнах да ги правя се чувствах много по-силна, самоуверена, имах оръжие, което ме пазеше от злополуки... Реших , че ще е добре да посетя психотерапевт, защото взе много да ми писва от това състояние, за което нямам диагноза. ОКР-то си го самопоставих. Всъщност толкова ми е писнало, че чак го мразя (състоянието си). Не ми се рови повече, не ми се дълбае, просто искам да живея нормален живот. Днес обаче прочетох тази статия и много се депресирах- www.gatchev.info/blog/?p=939. Вярно ли е това, което се твърди там - задължително медикаменти повече от 10 години? Та това си е един цял живот. МОля споелете вашето мнение. Малко повече инфо и за мен - Нямам 30 години, омъжена съм с дете. Имам престижна работа. Не мога да си простя, че прeз последните 3 години не му отделям нужното внимание. То расте токова бързо и аз съм му толкова нужна в момента силна, спокойна и за пример....Искам да съм този човек, да не го превърна в плах, невротичен и слаб, да расте самоуверен и щастлив, Прочетох във форума, че тежките тревожни състояния се лекували без лекартсва за 4 месеца. Това е чудесно. Притенява ме само , че ако отида на психотерапевт ще излекувам симптомите си , но това , което ме мъчи ще си остане, след което ще избие в някакво още по-ужасно състояние. Сякаш съм прокълната...След тези четири месеца друг човек ли ще стана? Няма ли да се опитам пак да приложа същите ( или по-нови и коварни) методи за справяне с тревожността си? Мисълта ми е , че често се примиряваме с познатото (по-малко) зло. Лека вечер.

Пак съм аз, не знам дали ще мога толкова много , но ще опитам, щом е в името на здравето следвайки вашата логика възможно ли е състоянието да се засилва когато дълго време съм била обзедвижена?(не съм спортулавала, от работа в къщи и тн). Благодаря много за отговорите дотук.

Благодаря на всички за отговоритеВъпрос към Орлин Баев : Познавате ли добър терапевт във Варна, който е наясно и се занимава с поведенческа терапия?Не искам да изпробвам хиляди варианти докато улуча свестен лекар.Нямам време за това(и ресурси също).

Здравейте! Като написах ОКР в youtube ми излязаха хиляди клипчета и останах малко с впечатлението че тва заболяване е няква мода сред младежта.Хората са готови на всичко за да не ги вземат за посредствени.Но внимавай какво си пожелаваш.Уви аз май страдам от него за жалост. Имам този проблем от 12 годишна.От известно време се ровя в нет-а и съм почти убедена че страдам от ОКР.В определени периоди от живота си съм минала през всичките симптоми- като дете миех ръце по 100 пъти , броях, кляках , ставах.... и тн.После и мислите и компулсиите станаха се доразвиха и тн. Знам че заболяването е хронично.Всеки път когато се почувствам по-добре си мисля че повече никога няма да правя тези глупости(моите компулсии),но ето че най-изненадващо пак попадам в дупката. В момента съм във фазата в която компулсиите заемат доста време от ежедневието ми.Качеството ми на работа спадна ужасно много. Не мога да се концентрирам.Не мога и да водя нормален диалог с хората. Мисля че толкова зле до сега не съм била.Не мога да се справя но имам желание(огромно).Колкото повече се опитвам да контролирам компулсиите толкова по- зле става. Ако реша да и устоя мозъкът ми блокира и мисля само за това.Ужасно е!Имах разгорещен спор наскоро с един приятел и не можех да се контролирам, след всяко смислено изречение следваха по 3 идиотски компулсии, начинът по който ме погледна той беше ужасен.Не знам дали още сме приятели...Страшно ме е срам. След като анализарах живота и заболяването си установих, че поради дългите паузи(по 6 мес) в които съм се изолирала у дома за да се справя със обсесиите и компулсиите съм пропуснала милиони шансове, изгубих много приятели.Те едва ли знаят че е заради това, контролирала съм се винаги доста умело, само най-забелязващите са долавяли че нещо не е наред но сега положението е зле.Правя глупости пред хората.Разхождам се по 5 пъти напред назад и тн.Имам богато въображение- ритуалите са всякаквиЗа човек, кйто не знае какво е това сигруно изглеждам като психопат. Надявам се на отговор от специалист.Моля ако има хора в това положение или такива избавили се от него да ми пишат.Имам нужда да знам че има надежда да се оправя.Не мога да продължавам така.Срамът е ужасен. Лека вечер.