gerincety

ДОбро утро Искам да ви Благодаря. От няколко дни се чувстам превъзходно, се едно съм била заспала и сега отварям очи и гледам на света по друг начин, като вулкан който е бил заспал и сега се събужа по жив от всякога.. От няколко дена се забелязвам, че в мен има една любов и спокойствие, които липсваха в моя живот. Не ми се спи, защото в мен има някаква енергия... Знам,че това е само началото, че има още много дпът да извървя. Другото, което искам да споделя.. тази нощ отново се пробудих по никое време и реших да си пусна мелодиите които аидахо ми прати. Сънувах сън.., сън който беше топлкова истински.. Сънувах, че имаме гости, а аз вместо да съм при тях бях на двора. След известно време, от къщата излезе едно момченце, малко симпатичнно дете. Питах го как се казва, той ми каза как но аз не го чух.. Видя ми се,че нещо го притеснява и му казах да дойде при мен. Детето дойде, аз клекнах, за да погледна в очите и го питах какаво му е а то ме погледна и от очите му започнаха да капят сълзи. Прегърнах го и то ми каза " Баща ми хвана един за врата" аз се усмихнах, отново го прегърнах и му казах нещо, нещо което не помня вече и се събудих. Отових очи и си помислих за детето и започнах да плача... сълзите ми сами се стичаха.. .. Благодаря Ви!

Благодаря ти Орлине, ще се опитам да се справя сама, но аз все още държа да се срещнем за един разговор. Май сега идва най- трудното откъде да започна.....

Скоро някъде прочетох, за жена която е изгубила 20 години с това да се справи с ПА сама. Аз не искам да изгубя живота си затворена вкъщи. Не искам вече да се страхувам да изляза сама

Колкото и да опитвах сама,все не успявах.Знам, че всичко зависи само от мен, но ми трябва и малко помощ.И за това реших вместо нещата да се случват сами,да потърся водач, който да ми покаже пътя.

За това се обръщам към Вас за помощ, незнам кой подход е верен и кой не.. знам само, че искам да ЖИВЕЯ. Явно, че се опитвам да ги контролирам страховете си, се оказа грешка, но и нямаше кой да ми каже всъщост какво става.

Здравейте, Казвам се Гергана Рашкова на 26 години, и то 3 години живея в затвора на страха. Съвсем случайно попаднах на блогът на Росица Вакъвчиева,и открих и Вас . Започнах да получавам панически атаки от близо 3 години. Още в началото на паническите атаки потърсих помощ, тогава въобще незнаех за какво става въпрос. Може би както всички други мислех, че сърцето ми ще се пръсне и ще умра. Така се случи тогава, че посетихме д-р Емилова и се подложих на хипноза при д-р Деянов. Казано, честно бях много скептично настроена .. или просто нямах доверие в доктора. Д-р Деянов така и не можа да ми обясни всъщност какво ми е., единственото което каза е че се разболявам. След 2 хипнози и Седатиф в джоба се почуствах много по добре. Получавах панически атаки , но това не ми пречеше да излизам сама . Докато един ден всичко започна от начало. Затворих се, в себе си не казах на никой какво става. Страх ме беше дори да стоя дори сама, започнах да се тъпча, защото забелязах, че ми действа успокояващо. Започнах да си и купувам книги "Подсъзнанието може всичко " , " Силата на твоето подсъзнание" , но точно за този период вместо да ми действат успокояващо ефекта беше точно обратен.(по късно открих и Робин Шарма, който ми по действа толкова успокояващо, но това беше след като разбрах какво ми е) Мислех, че ще се побъркам незнаех какво става с мен. Така живеех без да знам какво ми е без да търся каквато и да помощ, докато един ден не открих какъв точно е проблема. Дали случайно.. незнам аз не мисля , че има случайности в живота, попаднах на сайта на европеа където е описано точно това, което се случва с мен. Единстеният човек , с който споделих е моя приятел. А от мен се искаше да мога да контролирам страха си, когато превземе тялото ми да мога да го спра.. но напротив. И така до днес . Спрях да излизам,и ако излизам ще е с приятеля ми с колата. Все още където и да тръгна в джоба ми има Седатиф. Чувствам се объркана, на моменти незнам дори какво искам? Незнам дали мога да се справя сама, толкова време опитвах.