@ЮлЯ@

Благодаря на включванията на мъжете в темата! Въпросът вече се усещам много по-приземено. Да, много си прав! Мъжа ми също сподели, че в офиса е бил в добро настроение, разговарял е спокойно и усмихнато с клиент, искал е да му помогне, обаче насреща го е гледал с подозрение, че говори с луд. Аз му казвам - ти представяш ли си откъде този човек идва? -Нощен задух, отворил е прозорец, бабата отгоре за да икономиса ток, решила да прави обедната запръжка. Отстрани съседът също е излязъл на "свеж" въздух, усеща се цигарата му, отдолу пък си е извадил навън матрака стареца и се чува как хърка. На другата сутрин същият вижда тебе, който не е влизал в градския транспорт като него, нито е висял да псува с автомобила в уличното задръстване, а е въртял педалите на колелото до работата, сменил си е дрехите, поизмил се е, усмихнат е, свеж и му се струва, че не е истина...

didi_ts, отново ви моля, може ли да прекратите с нравоученията? Благодаря.

Диана, благодаря за поста. Да, наистина нещо в обкръжението ме дразни и ми тежи. Боря се вече 2-3 години.Много неща пробвах, включая и вашите препоръки, до които достигнах сама и имах надежди и вече съм на изчерпване, в този вид хора няма промяна, губя си енергията и се поболявам. Да изплувам на друго ниво и да започна да си имам работа с хора от друго ниво, но не знам как. В България едва ли някой знае как, все едно да искаш да изплуваш сух от водата в бандитски Судан. Усетът ми даде вътрешен ключ - определени хора трябва да отпаднат от живота ми. А аз се разделям с илюзиите относно духовността трудно.

Простете ми Деяна , но щом "моята" тема ви раздразни толкова непоносимо, кое ви накара да се запишете да я следите?

Александър, постингът ти при прочитането предизвика изместване у мен, само че не в посоката, която препоръчваш, тъй като тази игра на "доброто", което можело да премества планини, съм я играла, играла и ме е довела в задънена улица. Някакъв просвет проблесна у мен, че трябва да приключа с този етап. Че не мога да приключа със старото, непроменимата, посредствената, дрогираща се с кафета намръщена глупост, носеща пластмасовата чаша с два пръста. Която се интересува само да си изприкаже своето, личното. И не се интересува какво й казваш, защото само тя е важна. Мъжа ми казва, че ги зачертава с голям кръст тези хора. Аз не мога така да зачертавам и забравям. Навярно защото искам с любезно отношение да ги променя, за да ми стане комфортно. Понякога и успявам, но е временно. Знам, че от моя страна е пак вид проява на егоизъм. На практика не се получава взаимовръзка. Няма "среща". И никога няма да има. Знам, че е на живот и смърт изборът дали да затворя вратата към някои хора, така както и това, че затваряйки една врата, пред теб се отваря друга . Започва нов етап от живота. И трябва да го приемеш. Аз не успявам да приключа лесно етапите. Намирам си оправдания от сорта да уважаваме "доброто в човека". Мда. Навлязох в друго измерение на тъй наречената духовност. е Странно се получи, че си поръчах по Еконт "Медитация на духовния водач". Издирих я трудно, навсякъде изчерпано количество. Най-накрая я намерих в някаква електронна книжарница с адрес Варна. Седнах да я чета - над 400 страници. Реших, ще бъда търпелива. В един момент на 50-та страница дойде същината с медитацията - нова глава. Страницата и следващата имаха капки кафе. А уж книгата нова, неантикварна, неразгръщана. Пак същите анонимни мърлячи. Отворили да прочетат само там, за да не хабят себе си, както и парите си, да им излезе евтино. Накапали с кафе от пластмасова чашка, държали я навярно пак с кокетния жест - два пръста, останалите небрежно стърчащи. "Много смотано." - мъжа ми се засмя на повторението на случката ми на всеки километър.

Ние сме две снахи на двама братя. Едната, която направи кариера в стъпките на професията, където свекървата направи име и роди повече деца, се смята за добрата, понеже знае как се е мъчила и покрай нея свекървата също се е мъчила да помага. Трябва да си мъченик, за да те удостоят със званието "добър". Аз съм другата, която не е толкова наблизо и не знае почти нищо за трудностите в София и за нейния живот - отстрани й изглежда "принцеса" и "глезана". Не се напъвала да гради кариера и не се е мъчила според нейните мъченическо-героични представи.

Последното, което споделяш е малко страшничко от гледна точка на семейните констелации на Берт Хелингер. В семейната йерархия енергията на любовта, която тече има йерархия. Всеки следващ в рода не бива да се мисли за по-голям или да застава на мястото на родителя. Споделям просто. Аз бих се уплашила, ако дъщеря ми започне да се обръща към мен по име. Сега може да ми вика "мамут" и всякакви трансформации на "мамо", понеже е типичният тийн - гневна, възразяваща, спореща и неудовлетворена. Обаче в спокойно състояние аз пак съм мама. Нейната мама.

Средношколски видения из областта на невежеството и мъките на девойките из учебниците по физика. Подобни парадоксални творения имал сина на една госпожа по немски език. Отначало виждал как съществителните и прилагателните се спрягат в падеж бавно, както началото на въртенето на топките на спортния тотализатор, когато можел да вижда всяка цифра. После спрягането му се завъртало по-бързо и той не виждал цифрите. Накрая така се омешало цветове, цифри и топки че въртенето му приличало на една голяма топка. Само дето накрая не знаел кое е печелившото число на изхода.

Излиза, че ние проиграваме сценарии от някакъв земен театър, за да бъдат записани в Акаша, за да може да ги ползва Нероден Петко?

От къде ги взехте тези данни? Не важат за България. Много ми е чудно до какво водят теориите.

Донке, прочетох техниката на С.Лазарев и да си призная - много ми е страшен този човек. На клипови нее в ютуб съм гледала някои неща как говори пред аудитория - страшен е. Не завиждам на тези, които са принудени да използват техниките му и да четат книгите му за кармата, явно е доста наложително, щом се е стигнало до там. Има един руски певец със същите имена - песента му е точно по темата. "Представь себе" Предлагам да погледнем малко по-весело на нещата. http://www.youtube.com/watch?v=UsnCOAVgeco

Предполагам, че този цитат може да ти помогне, както и на мен също, затова го поствам. Както се вижда любовта - в божествения й смисъл - е състояние на живот. Как се постига това състояние - като се осъзнаят и другите нейни състояния и се разграничат. "Любовта не е взаимоотношение. Любовта е състояние на живот; тя няма нищо общо с когото и да било другиго. Влюбеният не е в любовта, той е любов. И разбира се, когато някой е любов, той е в любовта - но това е резултат, страничен продукт, не е това източникът. Източникът е, че човек е любов. А кой може да бъде любов? Ако не осъзнаваш себе си, определено не можеш да бъдеш любов. Ще бъдеш страх. Страхът е точно противоположен на любовта. Помнете, омразата не е противоположното на любовта, както мислят хората. Омразата е любов, застанала надолу с главата, а не противоположното на любовта. Истинската противоположност на любовта е страхът. В любовта човек се разширява, а в страха се свива. В страха човек се затваря, а в любовта се отваря. В страха човек се съмнява, а в любовта се уповава. В страха човек остава сам. В любовта човек изчезва, поради което изобщо не може да става въпрос за самота. Когато изчезнеш, как можеш да бъдеш сам? Тогава и дърветата, и птиците, и облаците, и слънцето, и звездите са всички вътре в теб. Любовта е тогава, когато си познал своето вътрешно небе." Ошо ПП. "вътрешното небе" има се предвид същото това "царство Небесно" от християнската Библия. Царството Небесно е вътре в нас. "Свободата е невъзможна, докато мислим за Г, външния свят и неговите елементи, като за източник или основа на нашата реалност. Само когато разберем, че основата на нашата реалност лежи вътре в нас, само тогава се оказваме на пътя към индивидуалната свобода и съзнание, без повече да приемаме ролята на жертва на обстоятелствата. Отколко време слушаме за "Царството вътре в нас", без в действителност да разбираме какво означава това? Свободната воля не е нещо "дадено". Тя трябва да се спечели и цената за съзнанието и свободната воля е смъртта и новото раждане на настоящето его." Едуин Стайнбрекър "Медитация за вътрешния водач".

didi_ts, благодаря за благопожеланията и за съчувствието. Нямам нужда от излишно психологизиране на моята роля в ситуацията. Тази ситуация се повтаря обективно и сезонно, само че Вие едва ли ще се съгласите с мен. Февруари месец като се стопи снега и лъснат в София боклуците хората тръгват недоволни и сърдити. Сега разбрах, че следващият сезон на градски депресии е - августовската жега, всичко растително изсъхва и някак си хората, останали в града с малки доходи и без възможност да пътуват ваканционно - са обезверени в чакане отново на предстоящия напрегнат септември. Само няколко примера за градската анонимна омраза - от днес - Успение Богородично. Какъв празник би трябвало да е нали? Ами почистих пред входа на живището си бъркалки от кафета, чашки, фасове, смачкани шишета минерална вода. За една секундас ми трябваше да отида до кофите за боклук - минал е някой зад гърба ми и е хвърлил сгъната надве висока чаша за кафе, още дирята от стъпките ми неизстинала - търкаля се точно на същото място, където преди секунда бях!!! Това не е ли омраза. Омраза е. Спирам с примерите, че има още 3 негативни още само от сутринта днес. Разбира се има и хубави случки, с хубавите и добри хора, които търся и слава богу ги намирам. Добре че ги има, иначе светът наистина щеше да ми се види черен. А той е хубав.

Благодаря на всички, които чистосърдечно си признаха какво се случва в техния квартал, без да ме обвиняват в липса на позитивизъм. Уникално беше влизането на психолог, който също ми обясни колко съм зле и как съм изгубила вътрешния си център. Благодаря все пак за психологическите езикови въртележки. Това понякога помага да не изкараш от кожата си така и така изнервен клиент в жегата на кварталния магазин. Сутринта днес хората бяха много любезни, защото на две места влязох и плащам. Ако няма сметка никой не го интересува съседа, освен ако не е да го одума с някой друг или критично да се сравни мислено. С двама старци се поздравявам, единият днес ми липсваше. Едно куче му викам "Писанче, къде си?" - нямаше го също в колибата. Надявам се няма да ме обвините, че съм си изгубила пак вътрешния център. Това са малкото живи същества, които ми се радват всяка сутрин, без да искат нищо в замяна. В момента е сезонът на отпуските - всички си пекат дупетата на морето, а те се тътрят по джапанки из квартала или трябва да ходят на работа?Ето ви я обективната реалност. И не ме упреквайте за нея.

Малко е тъжно, че разчитаме само на котки и кучета като eдинствен извор на положителна енергия. Сутрин ми е доста чувствително и уязвимо. Имам нужда наистина някой искрено да ми се зарадва и също да му пожелая хубав ден...

Да, аз също някога преди имах куче. След това забременях и кучето ми го откраднаха. И се прехвърлих на следващата занимавка. Така е, в градовете повечето самотни хора си вземат куче или отглеждат дете, за да бъдат приети в някое улично съобщество. Като че ли компанията на кучкарите е по-нетолерирана от компанията на майките, която се смята за по-престижна. За да си вземеш обаче каквото и да е живо същество като разменна монета за нечия компания си изсква лична отговорност, много време и посвещаване на идеята. Не за това ми беше въпроса. Интересувам се когато вървите сами по улицата - как отразявате недоброжелателните настроения? В началото те не са насочени лично към вас, но създадете ли дори очен контакт, негативната енергия ви се залепва. Българското любопитство, недоволство и критицизъм са прилепчиви като дъвка. Много неща можем да говорим за липсата на елементарна улична етика. Аз затова извръщам глава, за да нямам очен контакт. Какво правите вие?

Отварям тази тема в подфорум "Общуване". Доскоро имах нужда от уличното общуване. Да се поздравя с човек, който поне два пъти сме се засякли сутрин. Да му пожелая лек да му е денят. Да не се държа като затворен сандък, както правят повечето софийски анонимници. Тази сутрин е 13-ти, фаталното число. Нито един усмихнат човек не срещнах. От вратата се засякох с един невчесан, сърдит и неумит по къси гащи и джапанки. Държеше пластмасова чаша кафе. Не го познавам. Но друг, явно съсед, си джапаше също унило от кварталния магазин със пакет захар в ръка. После пак някаква жена ме гледаше сърдито и критично без да ме поздрави. Взех да извръщам глава. Много ми станаха неумивайниците за една сутрин, макар и с фатална цифра. Сетих се за градския виц, как българин на летището Хийтроу бил сърдит, че в тази ужасна страна му няма пластмасовата чашка с кафето. А в Англия кафе да искаш... всякакви видове, на всеки международен вкус и на всеки ъгъл... Как успявате да си запазите духа свеж и позитивен сред сърдитите мърлячи? Лесно ли ви е, общувате ли въобще или успяват да ви съсипят началото на деня? А може би си извръщате като мен мълчаливо главата в другата посока, за да останете поне неутрален?

Пуснах си клипа без звук и се зачетох в превода. Явно наистина звукът действа много патетично. Така все повече прониквам във смисъла.

Всъщност положителното мислене е процес на пречистване на негативни прегради или завишени очаквания. Открих следния откъс, който надявам се, че ще ви бъде от полза: "Процесът на пречистване Сега, след като ви потиснах с всички тези прегради пред креативността, бих желал да опиша онова, което наричам процес на пречистване или просто процеса. Тъй като повечето от нас са натрупали стотици ограничаващи вярвания и са потиснали много слоеве на емоционална травма, тези „неща“ обикновено са първото нещо, на което попадаме, когато започнем да разширяваме съзнанието си или пожелаем да се освободим от ограниченията си. Много от нас се запалват по идеята да бъдат господари на живота си, да сътворят желанието на сърцето си и да бъдат щастливи, неограничени и свободни. Тогава ние поемаме по един изпълнен с очаквания път. „Всичко, което трябва да правя, е да мисля позитивно, да правя утвърждения и да изглеждам и да се чувствам като избраната роля.“ Грешка. Ако вече бяхме чисти вътрешно, това вероятно би проработило. Но утвържденията, позитивното мислене и молбите за свобода и изобилие отначало неизбежно ще изкарат на повърхността всичко, което стои на пътя им. Преди много години, когато започнах да правя утвърждения за щастие и любов, започнах да изживявам точно обратното, при това все по-интензивно с всяко следващо утвърждение. Въпреки че по онова време не го разбирах, техниката работеше, тъй като всички мои „неща“ излизаха на повърхността, за да бъдат изцелени. Опасността тук е, че понякога на този етап се обезкуражаваме и си мислим, че процесът не работи. Онези „неща“ могат да ни се сторят толкова неприятни, че да решим да не ги поглеждаме и вместо това да прекратим работата. Ако мечтите ни не се сбъднат моментално (а те рядко се сбъдват моментално, когато имаме толкова много „неща“, които да ги възпрепятстват), можем да станем цинични и да започнем да вярваме, че завинаги ще си останем заседнали в негативността. Щом веднъж загубим вяра в техниките, те престават да работят поради силата на това вярване. Очевидно трябва да намерим баланс между цинизма и слепия оптимизъм; между това да се обезкуражаваме и това да изпадаме в нереалистичен оптимизъм; между това да вярваме, че ще са ни нужни векове, за да се излекуваме, и това сляпо да очакваме всичко да ни падне в скута, без да трябва да си помръдваме дори пръста. Първият полюс е мястото, където се навърта мъченикът; вторият е сферата на отнесения, който живее във въображаем свят. Здравословният процес на пречистване се осъществява на циклични етапи. Аз наричам циклите „завъртания по една възходяща спирала“. Всяко завъртане по спиралата се състои от следното: (1) Усвояване (2) Разширяване (3) Затвърждаване (4) Интеграция (1) Усвояване. По време на фазата на усвояване в съзнанието навлизат нова информация и преживявания; те могат да приемат формата на откровения, видения и приливи на нова енергия. Този изблик на нов растеж води до разширяване на съзнанието. (2) Разширяване. Това е периодът, когато новите преживявания стават реални за нас. Ние разполагаме с ново знание, с по-голямо разбиране и с по-голяма власт над живота си. Стъпка 2 е връхната точка на цикъла. Тук може да се почувстваме на върха на света, в екстаз от новото си състояние на съществуване. (3) Затвърждаване. Това е периодът, когато нашите „неща“ изплуват на повърхността. Етап 3 представлява отдръпване; етап, през който енергията ни сякаш намалява, всичките ни стари вярвания и навици сякаш се завръщат по-силни от всякога и ние започваме да се съмняваме във валидността на новото си преживяване. Ако заседнем в затвърждаването, може да се обезверим и да започнем да вярваме, че всичко е било „твърде хубаво, за да е истина“. Онова, което държи хората заседнали в Стъпка 3, е самоосъждането и критиката – с други думи, неспособността им да проумеят, че тази стъпка е част от един цикъл. (4) Интеграция. За да постигнем интеграция, трябва да позволим на новите енергии на усвояването (Стъпка 1) и на последващото разширение и израстване (Стъпка 2) да проникнат изцяло до самите дълбини на съществото ни. Всичко, което не е в хармония с тези нови реалности, се изтласква на повърхността, за да бъде изцелено по време на Стъпка 3. Интеграцията настъпва, когато приемем своите „неща“, позволим им да се изразят и постигнем разбиране за тях. Тогава виждаме цялостната картина на това защо се чувстваме така, както се чувстваме, и получаваме прозрения, които да ни помогнат да направим следващата крачка." Из книгата „Живот на предела“ Издателство Възнесение

Мисля, че отдавна прекали с обсъждането и претенциите какви трябва да са /естествено другите/.

Това, което си писала е просто несериозно. Винаги получавам все негативни постинги от теб, че нещо не може, че нещо пречи. Сега тук успя да извикаш и админите и пак ми пишеш без никакво извинение, а прочете черно на бяло, че съм засегната. Оставам с впечатление, че някои хора ги мързи да практикуват духовни практики, но обичат да критикуват и нараняват, като смятат това за проява на нещо по-висше духовно.

Нямам представа за Башар и дейността му. Не знам какво значи "просветен" и с какво е по-висш или низш. Вторият клип е Елена Ким, която твърди, че не е просветена, нито е в божествено присъствие, но е "пробудена". Тя разказва за симптомите и за новите си възприятия спрямо същия този свят, същите обстоятелства. Тя е вече в състояние на пробуденост, в което обстоятелствата наистина нямат значение. Примерно ако беше на мое място нямаше да хлъцне дали не е направила лошо, като е пуснала клип на Башар, някой след това направил сърдита забележка и накрая влязъл и админа на форума. Казва, че страхът го няма вече у нея. Кой е добър и кой лош също не съществува в мислите й. Просто седи и наблюдава своя собствен или неговият поток мисли, защото е в състояние "тук и сега". Същите неща от клипа на Башар. Искам и аз да постигна това състояние, в което обстоятелствата да нямат значение. Само че не знам как. След медитация може би си мисля, че вече имам това състояние, но уви, то не се задържа дълго.

Здравейте. Башар е говорил за пробуждането! Най-сетне пробуден отговаря на многото въпроси, които възникнаха в тази тема. http://www.youtube.com/watch?v=Lzvd9CFkuNc

Справедливост, милосърдие Доста мъдро. Нищо не можеш да направиш, освен да приемеш обстоятелствата. Смирение. По възможност обективно наблюдение отстрани и правене на конструктивни изводи в ценностната система на справедливост и милосърдието. Въпреки, че животът е несправедлив. Последното го казвам на щерката, в която чувството за справедливост за настоящия момент все се бунтува. Ама да й обещавам също, както баща ми - че пилците се брояли наесен?! - и това е трудна работа.

Според теб отговорността не носи страдание? Осъзнаването не носи болка?