@ЮлЯ@

JUSTICE, При мен се получи това със бавното шофиране в София. Имайте предвид, че имам нелуксозен и неманеврен автомобил, което пораждаше омраза към мен от бързаците. Нещата се получиха когато започнах да отделям време да тичам по 4-5 километра на ден. Качих си вибрацията. Влязох в много добра физическа и емоционална форма. Умът ми също стана по-пъргав и съобразителен. Приемам всичко - и доброто и лошото без да го натоварвам с излишна емоция. Бавните хора по опашките не ме дразнят. Гневните бързаци също. Скоро не съм имала от съсипващите случки да ме изхвърлят предумишлено от лентата ми. Ако обаче през деня снервнича или вътрешно усетя гняв, веднага ми се лепят като мухи. Явно подобното привлича подобно.

Здравейте отново. Прочетох поста ви. При мен го имаше същото с появата на трета, с която си избиваха комплексите върху мен и уж всичко беше само шега. Ако беше мъжа ми тук, щеше да каже, че това е то женското приятелство - събират се две, за да осмучат като пирани трета. Хапят се една друга и после пак - дружки! Това е неговият натуралистичен хумор. В интерес на истината той ме издърпа от ситуацията. Бях като хазартен маниак - трябваше да ме дърпат за ръцете за краката да не залагам нищо, да не "играя" повече с нея, колкото повече ме уговаряше толкова се съпротивлявах. Нищо чудно след като самата среда беше имиджова, а аз поредната аматьорка, хванала се на въдицата. . хората... "Хората влизат в живота ти и излизат от него. Някои си струва да задържиш и даже да се бориш за тях, но други трябва да пуснеш да си тръгнат. Това е много важен урок, приятелю. Трябва да намериш начин да разбереш кой е до теб, за да даде стойност на живота ти, и кой е до теб, за да я отнеме. Ако някой ти я отнема, откажи се от него. Дошло е времето да си тръгне. Ако има емоции, които те ограбват- откажи се от тях."- Джон Елис Пълноценна почивка и хармония ви желая!

"Нито голямата чувствителност на сърцето, нито преживяването на духовен екстаз ще направят човека просветлен. Можеш да преживяваш екстаз, да имаш видения, да си феномен и в същото време да не бъдеш духовен. Можеш да притежаваш религиозни възгледи, да живееш набожен живот, да имаш възвишени идеали и в същото време да не бъдеш духовно просветлен. За да стане тялото такова, каквото е призвано да бъде, а умът да запази настройката на нужната висота, е необходимо равновесие. " Хазрат Инаят Хан ":Мистични медитации" Да, определено и аз виждам духовната интелигентност не като нещо абстрактно, а като нещо ежедневно съществуващо или липсващо. Какво е перфектната логика без нея - затъване във формули, дребни факти,странни корелации, които често ни извеждат до погрешни и абсурдни твърдения. Емоционална интелигентност при недостиг на духовна - само маска и двуличие. Социална без духовна - добро лавиране в обществото. За мен духовната интелигентност е спойката и истинската същност на горните три, а те са нейните инструменти за проявление.

Здравейте отново. Вече има две години, дори и повече време от оттеглянето ми от тези отношения, разбира се с добре измислено обяснение. Също като вас имах угризенията, абсолютно по същия начин - угризваше ме неудовлетворението, че не се справям подобаващо в ситуациите. Че все не мога да си науча житейския урок се угризвах. Че все не мога да си изработя подобаващо поведение. Че съм неудачна. Сега ми е смешно на самобичуващите тенденции, но... факт, имаше ги. Това, че имах нужда... или надежда, очаквания от тази жена ме правеше слаба! Ужасно слаба! Поддавах! Не можех да се противопоставям успешно на пристъпите й за доминиране. Отровата беше естествено придружена и с хубави мигове, което е най-размазващо. Нито да се отдръпнеш, нито пък да продължиш да търпиш негативите. Едно такова нищо никакво, което те разстройва. Това продължи 6 месеца и наистина ме изтощи. Загнезди ми се като травма, която след като прекратих контакта, още година и половина не можех да забравя и все ги предъвквах мислено нещата. Ето сега чак последните месеци спрях да ги мисля какво станало, защо и как. Когато се поутвърдих в собствените си очи че мога! Че умея! Вече "ходя" сама! Окончателно се успокоих, което ме кара да мисля, че "урокът" е приключил успешно и повече няма какво да ме гризе.

Това, което прочетох тук ми прилича по-скоро на зависимост. Приятелката ти не се държи равнопоставено. Имах подобна случка преди две години с една жена, която играеше ролята на приятел, но ходех на платени уроци при нея. В началото нещата бяха равнопоставени, тъй като бяхме на една и съща възраст . После тя влезе в ситуацията на учител, наставник, но откъм неприятната за мен посока. Започна да подхвърля някакви неприятни за външността ми забележки, нахокваше ме и проявяваше зле прикрита завист. На това отгоре аз й плащах. Интересна ситуация с доминиране, нали? Включваше и трагични моменти, в които ми се жалваше на тежкия си живот, като че ли да свали летвата на усилията си за учителско доминиране , но то вече беше факт. Съпругът ми се опита да ми помогне, но ми каза, че съм изтървала положението още в началото, когато е трябвало да бъда рязка и конкретна и да я поставя на място. После вече трудно ставало, защото пристискването ми става навик, както и нейното поведение. По съвет на мъжа ми опитах се да бъда по-рязка в моментите, когато тя се опитваше да се налага и ставаше причина за моя дискомфорт. Тогава се занимавах и с рейки и направих сеанс върху ситуацията, за най-доброто на всички участници. Резултатът се оказа бърз - случи се случка между нас, която преля чашата на огорчението ми. Така че развръзката е била "развод". Аз не можах да си наложа правото в тази ситуация и напуснах. След това започнах да се уча сама върху уроците, които тя ми преподаваше и се оказа, че е много по-добре човек да се пробва сам, стига да има базата, разбира се, преодолях страха да остана сама и намерих своята автентичност. Разбира се, че беше трудно, защото бях свикнала с проходилката, която тя се явяваше за мен и собствените ми крачки се оказаха плашещи и ужасни и досега си ги спомням. При спомена за рейки-сеанса си, стигнах до извода, че съм вкарала енергията си за най-доброто за всички ни - тъй като разривът с моята доминираща патерица или по-скоро гьостерица е бил най-правилния изход, както и за нея по всяка вероятност поведението й е било израз на безсилието й като учител. Сега наблюдавам й други нейни ученички, наистина губят себе си под нейно влияние, приличат на марионетки, но няма кой да им го каже,и по най-инфантилния начин я смятат за страхотен човек, защото разчитат само на нея. Това е според мен вече установена зависимост. Дано да съм била полезна с моята история, намерих връзка между нея и вашата.

Всичките точки биха попаднали в списъка Как да станете добър търговец, тъй като съветите на една приятелка-продавачка бяха съвсем същите! Така може да се продаде продукт, стока, и по някакъв косвен начин да рекламираш себе си. Присъединявам се към мнението на БожидарЗим, че статията е някаква американска измишльотина.

Специално този католически празник у нас винаги се е мерил с двоен аршин, понеже на същата дата е Трифон Зарезан. Къде ти чистата любов, заради която този светец е жертвал живота ти, къде ти напиването по кръчмите и любовта за продан.

Прочетох следното "откровение" във фейсбук, което ми звучи като виц: Свети Валентин: Цветя-18лв Такси-5лв Кино-8лв Вечеря-70лв Подарък-128лв Хотелска стая-90лв Изражението когато ти каже , че е в Цикъл-БЕЗЦЕННО!!! Друг пък ще подарява на момичето, с което прави секс, но не познава добре - зарчета за любовчии. Мисля, че подобно няма отношение към този празник, а по-скоро към празника на Трифон Зарезан. Или може би трябва да си пожелаваме вече честити Трифон-Валентин ?

"Религията е мъртва черупка, в която влизат само тия хора, които нямат какво да правят. Те вярват във формите на нещата. Казвате: защо хората бягат от черквите? Преди всичко, черквата не е създадена за душата. Тя не може да служи на душата. Ако наистина черквата е необходимост за душата, питам: коя беше първата черква, в която се молеше Адам? Можете ли да кажете дали тя беше православна, евангелска, католическа, теософска или друга някаква? Имаше ли черква по това време? Де се молеше Адам? Имаше ли икони и кандила? Адам признаваше само Един жив Образ, на който се кланяше. Всяка сутрин Бог посещаваше Адама и го извикваше: "Адаме, тук ли си?" Той излизаше пред Бога и Му се покланяше. Обаче когато Адам сгреши, Бог го извика за последен път, но той се скри от лицето Му, не смееше да се покаже. Следователно, когато някой каже, че е религиозен човек, питам го: ти чуваш ли всяка сутрин гласа на Бога в твоята райска градина? Ако имаш райска градина, в която да чуваш гласа на Бога, ти имаш и религия; нямаш ли такава райска градина, нямаш и религия. Когато хората изгубиха рая, те си направиха черква да се забавляват – под думата "църква" се разбира общение на душата с Бога." П.Дънов

Вие представяте една дълга история, в която никой не може да се оправи. Как така се се оплели да носите отговорност за семейния проблем на двама пълнолетни братя със собствената им майка? Вие искате да имате дете от един човек, който не успява да ви изолира от трудна ситуация, която не е ваша работа. Не е кавалерско от негова страна. Ако психолог трябва да направи нещо, то той ще може да направи САМО за ВАС. В темата сте Вие. Какво може един психолог да каже за тази група хора, която ви е завъртяла в заплетено кълбо и ви дърпа конците във всички посоки? Ето вече сте на път и да пострадате здравословно... Всичко, което мога да ви посъветвам - стигнали сте ръба, осъзнавате го, време е да се отстраните от тях. И да се заемете със себе си, със своето щастие. Говорете с родителите си, все пак това са най-близките ви хора! Споделете им своето състояние, че не сте добре и да ви окажат подкрепа във времето, докато възстановите нервната си система и финансите си, за да реорганизирате съдбата си по по-независим и спокоен начин! ПП Ако те са ви насъскали с някакви несъстояли се техни амбиции, което е причина за вашата депресия и неудовлетвореност, обяснете им че никой освен Господ не може да знае как ще се стекат нещата в един човешки живот, така че да оставят всякакви планове относно вас на мира и нека ви влязат в положение, че изнемогвате. Нали все пак сте тяхно дете, би трябвало да ви утешат без да ви укоряват.

Това е много опасно заблуждение, че негативният пpиятел пpопадал, а ти видиш ли се възнасяш. Тези от Рая започват да съдят тези от Ада, както винаги е ставало 2000 години досега. Раят не е нито тук, нито там, а единствено в нашите собствени главички.

Така е! Пpоблeмът на pодителския коопеpатив е когато искат да си напpавят частна гpадина с назначен учител и да им излезе по-евтино от таксата за истинска частна гpадина с диpектоp пеpсонал и матеpиална база. Те искат самите да са диpектоpи, а не да пpеподават и извъpшват някакви пpактични занимания заедно с децата си, каквато е всъщност пъpвоначалната идея на такъв коопеpатив. В същото вpеме пpетенциите към този нещастник, на който плащат да им възпитава децата са огpомни. Не знам как моята пpиятелка се нави да pаботи за pодителски коопеpатив - беше pаботила в детски центъp пpи дpуга пpиятелка без тя да й плаща, в частна фиpма на компютъp пак не й платиха за месеца и половина, после се отчая че в магазин за художествени матеpиали - което й е по специалността няма да вземат нея а 20 години по-млада някоя, нищо че тя знае английски. Накpая pеши че там ще pаботи, но не й хаpесва защото няма свободата тя да пpеценява какво тpябва може и не може. Може би с вpемето нещата са се пpоменили, знам ли, надявам се че тази Коледа ще се събеpем да се видим след една година потъване в пpоблеми.

Мога да ти кажа нещо, което няма да е пълно като информация, но е от достоверен източник - моя добра приятелка , която няма педагогическо, но художествено образование и владее много добре английски език, заради което я взеха за учител в родителски кооператив да води занимания 8 деца в един апартамент да ги извежда, приспива преоблича, така че освен занимания като възпитател й се наложи и да върши дейността на лелката. Първия месец като й се обадих се чу трещене по джиесема, все едно нещо се срутва. Децата вилнееха и тя нямаше право да им се кара, защото така бяха поръчали родителите. После родителите накупиха всякакви учебници от всякакви издателства по всякакви предмети и й ги дадоха. Тя трябваше да ги води всичките тези предмети плюс английски език. Това не се бяха договаряли преди 6 месеца, тъй като тя само играеше с тях и ги извеждаше. Неприятното беше, че родителите се редуваха в присъствието си и всеки беше със собствено мнение как тя преподава. Тя стана много стресирана, тъй като едни учебници й харесваха, а други не, но родителите държаха на някакви свои неща. В един момент една амбициозна майка реши, че моята приятелка трябва да се отчита за провеждането на всеки урок с писмено описание на началото, съдържанието и края! Това щеше да я довърши. Тя до 12 не можеше да подготви уроците, а излиза, че до 2 посред нощ трябва да им пише писмен отчет!!! Това не бяха родителски изисквания за детска градина, а Университет Йейл, както констатира мъжа й. Да, плащаха й 700 лв на месец, но й изискваха от нея такива неща, че й късаха нервите. Тъкмо една майка се укроти, идва ред на друга с бесни идеи, които приятелката ми трябва да изпълнява. В същото време си правеха снимки с децата за спомен, на повечето снимки тя изглеждаше толкова напрегната, че ми беше жал да ги гледам техните рекламни фотоси във фейсбука. Престанах да се интересувам от тази инквизиция,тъй като историята взе да ме натоварва. С приятелката ми кажи-речи година не сме си ходили на гости, защото е във онази въртележка на роботите, в която знаете лягаш-ставаш-ходиш на работа и това се повтаря монотонно всеки ден. За нея радостта идва от децата, което компенсира според нея всичко, защото самите родители да ги слушаш всеки ден какви амбиции имат, които тя трябва да осъществява - не си е работа! При което това им излиза много евтино - около 100 лв на родител си поделят разходите за нейнта заплата и разходите за апартамента 50 лв на човек. На нея й коства много, нищо че е до 14 часа на работа, тя е изчерпана да води цялата тази "всичкология". Само с готвенето и с яденето им не се занимава. Уж й помагат родителите но... оставят някои неща тя да ги върши и тя няма как защото й плащат. В една истинска частна градина заплатата й щеше да е някъде към 380-500 лв и тя щеше да знае точно какви са й задълженията и отговорностите, а родителите щяха да плащат такса от 380-600 лв и нагоре за дете но нямаше да ги виждат и контролират цял ден,.

Благодаря за изчерпателната исторческа информация. Излиза, че Христо Ботев е обучаван от родителя си Даскал Ботьо и това е предпоставка за един свободолюбив дух. След това за Одеса ли имаше очерк Х.Б. за закостенелостта на руската държавна система на образование? Както се вижда всяко нещо във възпитанието оказва следа. Отговарям на въпроса ти по-долу. Държавният чиновник няма интерес от частно образование, малки родителски фирмички, основали домашно частно училище. В България се прави всичко възможно, малкия частен сектор да не оцелее, защото дразни държавния служител. Може би трябва да се следва примера на родители по американкската система на домашно обучение, но в този случай родителите, които са учители, трябва да преподават на английски език, идват преподаватели от Америка, които издават американски дипломи, които са валидни в.... тук вече се затруднявам. Но това е шансът за начално и средно образование вкъщи според мен.

Това е много интересно. За България не ми е известно след Освобождението как е стоял въпроса с образованието. Може ли малко повече подробности? Доколкото знам Хитлер въвежда системата на държавното образование в статут, в който не могат да просъществува бизнеса на частните учители и те принудително да се влеят към редиците на германската предвоенна икономика. Дотогава образованието е било предимно частно начинание. Частните училища са били дело на отделни родители или родителски колективи.

Потърсих материали за тази книга, оказа се авторкатае Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. "Любов" -Елиф Шафак, изд.Егмонт [urlhttp://egmontbulgaria.com/articles/egmont-balgarija-izdava-nay-prodavanata-kniga-v-turtsija-ljubov-na-elif-shafak-100/]Eгмонт България зава на-проаваната нига в Турция "Любов" на Елиф Шафак" Още една книга от същатаавторка на бълг.език"Черно мляко"Елиф Шафак

Здравейте, темата е доста наболяла напоследък. Ще се включа въпреки, че детето ми е израсло извън тази възраст. Аз съжалявам, че около 2000-2002 година, когато ни беше времето със щерката, за такива неща в България още никой не беше чувал. Да, бях прочела от кора до кора книгата на Д-р Спок, и там на една от страничите имаше странни абзац че могат 4-5 родителя да се кооперират в отглеждането на деца. Тогава ми се струваше, че това е възможно само в Америка, тъй като в софийския комплекс, в който живеех, майките не ми се струваха подходящи или вдъхновени да се обединяват. Затова живо ме вълнува развитието на такива малки общности от отговорни родители, които вземат нещата в свои ръце и тръгват със собствени усилия да намерят алтернатива на рамките на една гнила социална система, която налага безпрекословни закостенели норми във възпитанието на собствените ни деца! Завиждам на тези родители, които са успели да се намерят трудните и трънливи, но благородни пътечки да останат свързани с възпитанието на своите деца! Наблюдавам такива малки общности и съжалявам, че не съм имала такова детство близо до собствните си родители, които да ми обръщат внимание и да съм заедно с тях! Недоумявам как е възможно да у нас да няма никакви родителски протести по новия закон!!! Ами в Народното събрание посягат на най-свидното - децата, които трябва да се превърнат от 4 годишни в послушни роботи на бъдещата европейска икономика, на следващия - "изъм" - бил той отпред с представка "социо-", "кому-", или както сега "евро". ПП А вие бихте ли пратили 4-годишното си дете в училище?

По този повод има един интеpeсен pазказ: "Две бебета си говорят в корема на бременна жена. Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането? Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота. Н: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това? В: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си. Н: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот - пъпната връв - и без друго е твърде къса. В: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само. Н: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака. В: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас. Н: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя? В: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея, без Нея не можем да съществуваме. Н: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува. В: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?" от Stefan Kiryakov - Karakondjul Adventures Group - Приключения за караконджули

Напротив, даже си прекалено борбена като виждам в темата Не съм казала, че трябва да се бориш, а цитираната мисъл беше съвем друга - достатъчно е добрите хора да не правят нищо. По принцип два са подходите към злото: с добро и с лошо. Това са два подхода - мек и твърд, които наричаме добро и лошо. С добро - включва търпимост, разбиране и сърдечна доброта/. И с лошо - под "лошо" смятай първоначално - от правенето на безобидна забележка, която също може да бъде повод за насрещна атака/ - до предпримане на конкретно манипулативно действие/също бива два вида - борбено-грубо и другия ненараняващ начин с "латексови ръкавици" тъй като строгостта включва и принудително за нас безчуствие/. Казвам "манипулативно действие" - тъй като манипулацията не включва истинско разбиране на другата страна, но я довежда до строго принудително осъзнаване по силата на обстоятелствата и рационалните закони. Разбира се това е мястто на истинските играчи. Не борци или революционери, а играчи. На мен ми е много трудно да съм добър играч, да си преценя силите, възможностите - своите и на противника и т.н. стратегии. Защото тук вече става дума не за търпимост, а търпение, търпение и търпение в играта.

О, ами злото отдавна се възползва от доброто и неговата слабост, да прави далавери, да строи къщи с басейни и да кара джипове. Така че с едното длето, който си е духовно извисен и "добър", ще има да си дя-я-я-лка за едното потупване по рамото. "Единственото, от което има нужда злото, за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо" (Едмънд Бърк)

Много интересна тема! Ще се включа с размишления, които от дълго време не ми дават покой, защото май с тези мои медитации съм станала една пасивна овчица или божа кравичка и не мога да се трая на моменти. Значи така. 1. Злото е с много ниски вибрации. Ако искаш да поддържаш високи вибрации не бива а му се противопоставяш, защото влизаш на неговото ниво и честота.Това го знам от литературата и моят опит отчасти го подкрепя. 2. Чета в езотеричната литературата, че високите честоти не били за всеки, били вредни за организма, ако не вибрираш на тази вълна, а си с други вибрации. Високите честоти можели да увреждат също. Само че в матералния свят проблем не са високите честоти, ами ниските - ежедневната агресия, омраза, гняв, нетърпимост и т.н. Какво правим в случая? Примиряваме се че светът е такъв. Радваме се че не сме такива и това е повод мислено да понавирим нос. Правим се, че не забелзваме агресивния запалянко с бира в ръка, който троши шишета на пътеката, по която минават хора, скинхеца с бръсната глава в метрото също дано ни отмине,защото в едната си ръка стискаме неврозно ръчичката надетето си, или този с джипа, който краде от държавните пари и оставя спортните ни съоръжения да се рушат неизползвани. Ами той вреди на отглеждането на децата ни. Той ограбва спортните бази, той е реален съперник, с който не знаем как да се справим, улисани в ежеднвните си грижи. Моят розов свят от медитативната сладкарничка трябва да остане непоклатим и незамъсен. Друг да се оправя с типовете, с които неизбежно се разминаваме . Все някога ще умрат. Или Вселената все ще им намери колая?! ПП 15-годишно дете казва на Дянков истината

Не бих се наела да твърдя толкова категорично истини за хора, които не познавам лично. Точно тези обобщения водят нови пациенти на д-р Първанов и психотерапевтите. По принцип твърдението за лустрото наречено "позитивно мислене" е вярно! Само да си малко по-критична и вече ме обвинили. Раздразват се от нещо, не си владеят нервите и хоп - аз съм им била "негативна", на кръст са ме разпънали и са ме изпекли на клада от свежа мръфка. И какво излиза? Трябва да съм политкоректна и да употребявам на всяка втора дума ангелчета, целувки, и всякакви розово-сополиви лигави думички. Мога да се направя на кифла ама нали въпросът не е да се правим на някакви герои от японско аниме. А тези раздразнителните с огромното Его - все от "положителни" мисли какво ще ги правим?!

По-любопитно става като някой скучаещ в нета духовно извисен вземе да ти размахва пръст и да се прави на по-мъж от съпруга ти, когото не познава. Задочен дуел за честта на короната на петела. Хихихи. Духовници. От Духов. Оркестър.

Хайде сега пък ни искара типични жени. Какви са тези изводи? Ако семейният ти живот е скучен, не прехвърляй изводите си върху другите. Нещата, за които говори сиджей при мен бяха постигнати с много вътрешна работа. Може да се каже, че съм имала лоша семейна карма за отработване. И съм си била главата достатъчно по тези въпроси. Не за да дойде след това някой духовно извисен във форум, три пъти женен и да ме обвинява, че съм скучна, типична, затворена и с преднамерени убеждения. Вече е прекалено. Губя си времето явно с писане по форуми, поради което прекъсвам за известно време. участието си.

Мъжа ми работи също с много хора клиенти, мъже, жени и хич не му е работа да се размотава по кафета. Както казах, човек или живее с някого или си угажда сам на себе си и си урежда срещи, сваля цени на стоки, приказва по лични въпроси. Знаеш ли какво е това? Това работа ли е? Ами не е.