Май е уместно да насоча внимание към онази притча,в която Исус казва, че един човек купил нива, а в нея имало заровено злато, но той вместо да започне да търси това злато, цял живот се занимавал с култивиране на самата нива- орал, сял, жънал...Може и да е придобил блага, но...умрял- златото останало скрито в нивата...След това друг купил тази нива, но научил, че в нея има заровено съкровище...и вместо да се занимава с култивиране на нивата, започнал да търси съкровището и като го намерил, продал всичко друго...
Бих насочил вниманието върху няколко неща, които се съдържат в притчата, но няма да навлизам в обяснения- "нива, в която има скрито злато","обработване на нивата и придобиване с труд и пот, и ако природата се окаже милостива и не съсипе реколтата...." "друг купил нивата", "щом намерил....продал всичко друго що имал"...
...Въпреки, че нещо в мен знае що е то Висш Аз, що е то Вътрешен Човек, що е то- Сеячът, който посява семена, а пък по тъмно друг посява плевели...въпреки че съзнанието ми остава някак си далече от процеса на това, което някак си по необясним за мене начин знам- въпреки всичките сетивни"инсценировки" и опити да се привлече съзнанието ми като ВИП-зрител за когото е предназначено 1:1 прочувствен монолог за Любовта...който сякаш Сам Христос изпълнява...някак си въпреки това, в мен остава едно необяснимо безпокойство...Дори и при опита да се опитам да чуя, да видя..да осезая- то е все едно да се опитам да преведа съдържанието на буря и гръмотевици...Но, като че ли, по този начин, съзнанието ми някак си е било заобикаляно...защото все пак, нещо, което явно е в мен, но по никакъв начин не е свързано с който и да е аз...това нещо бива докосвано при всяко "безпокойство", което за съзнанието ми и всичко що е етикирано прилежно със стикерчета "аз", "аз", "Аз", "пак Аз"е нещо подобно на буря, гръмотевици, нещо, което предизвиква страх...всичко това нанася удар върху всичко що е маркирано като територия на моя троен аз, но нещо друго в същия момент се пробужда, започва да пулсира, започва да напира, усеща далечен зов, който му въздейства като...като закон за растеж, и то расте- малко по малко, и ако трябва да бъда честен- съпротивата на всичко това, което съм аз, е невероятна....Разбирам по трудния начин думите " не съм дошъл да донеса мир в света, а война, меч..."
Не съм способен да изложа що е това Любов....Но, имам твърде богат асортиментот това, което не е Любовта, а е любов и обич на парче, на ишлеме, които любов и обич старозаветното предприятие "Аз, аз и....аз, който седи в килера" произвежда, за да търгува...и естествено, обичта и любовта които старозаветния производител може да произведе е толкова истинкка и оригинална, колкото оригинални са чифт маратонки "Adibas" купени на битака за 20 кинта...
Мога да твърдя, че вярвам в Оригинала, и се уча да намалявам съпротивата, замествайки я с надежда, че щом писанието свидетелства, че чрез Този, Който разпространява Оригиналът, е обещал, че е оторизиран да ми даде онова, което очите ми не са видели и ръцете ми не са докосвали, мога да получа Оригиналът- даром...Без да се пъна с дела да си осигуря предимство, или да трупам активи- НЕ! Вярвам, че в нивата ми има заровено злато, и няма да имам мира, докато не го намеря...колкото и трудно и безнадеждно да изглежда понякога...И аз преди време подобно на мнозина, се опитвах да трупам знание и сила, да придобивам мощ, за да се изкача на върха, та чак до дъгата да достигна....но разбрах, че не знанието и силата отвеждат човек на върха, та чак до дъгата...а немощта, нищетата и празнотата, отвъд предела на всякаква съпротива , на прага на енергийния минимум- тогава човек може да получи даром Любовта- Оригиналът...Защото Любовта наистина е най-нищожно слабата енергия в това наше битие- и именно тази слабост според диалектическите критерии я правят непроменима, неразрушима, неподлежаща на промяна, натъманяване, и най-вече...Тя е навсякъде, но в това битие всички търсят сила, и също така най-слабото нещо е и най-презираното от всички...поради което все повече и повече губим способност да откликваме на Любовта- най-нищожно слабото нещо, което в това битие може да се долови...стига човек да я привлече- а подобното привлича подобно...Извода: В това битие, Бог е най-нищожно слабата сила, която по подразбиране всички презират, но кой знае защо, блъскайки в езотеричния фитнес, трупат сила за да им стигнела да се изксачат по пътя до най-високото, където считат, че Бог ще ги чака...Е, да- на най-високо има много Богове...или по-точно- най-високото е едно огледало, и всеки достигнал до там, се оглежда, и..оппа- ето ти среща с Бог...а всъщност срещата е със Висшия Аз- Себето, което изнася такова представление, каквото и Дейвид Копърфийл в компанията на Крис Ейндъж не биха могли и да сънуват дори...А какво по-голямо представление от това, което е описано като "преправя се на светъл ангел", което е пожънало успех пред публиката?!
Не съм оторизиран да "обяснявам" подобна материя, а и желанието ми за обяснения някак си намаля...почти пропорционално на неразбирането, което срещам непрекъснато...Аи собяснения от думи не може да се направи кой знае колко- думите са като графит, с който трябва да убедиш друг, че всъщност и графита и диаманта са все въглерод...Колкото и думи да издраскам с графит, не бих могъл да обясня що е то диамант...Има свидетелство: диаманта е заровен в нивата, и с думи едва ли някой би могъл да го намери...Трябва копане, при това- копане до краен предел....Свидетелството, че има диамант само загатва за това, какво ли представлява той...но друго е, на дъното на шахтата, насред пълен мрак, на предела на силите, да съзреш този диамант и светлината му...Най-прекрасното Цвете, от което се излъчва Светлината на Живота, не расте по ръвховете на планините, нито там дето се прожектират дъгите, а дълбоко в недрата на земята, в най-непрогледната тъмница...Та, който реши да загуби живота си прокопавайки шахта дълбоко в земните недра- ще намери живот...а който счита че е намерил Живота, покорлявайки най-високия в ръх на най-високта планина..не под една, а под цели три появили се навреме "харизматични" дъги- ами, ще загуби живота си...
Ще си позволя един извод: Посоката, в която човек може да се отправи да търси Любовта е съвсем обратна на посоката, в която търгувайки с обичта и лбовта- собствено производство- "Adibas" човек стига до Висшия си Аз...
Дали е така- вече ми дотегна да питам себе си и другите точно това...Не съм се "записал" в някаква школа или както там се нарича, не съм общувал и познавам на живо ни един човек, който "членува" в братство или школа, та чрез него да получа насока...От толкова разочарования по пътя на опит-грешка, опит-грешка, достигнах до нечувано и невиждано отчаяние, безпределна самота и дори онзи дълбоко заложен древен страх от смъртта, не бе в състояние да произведе "ефект" по-голям от този да повдигна безпомощно рамене, да сведа глава и ....да скоча в дълбокото- давайки си сметка, че няма връщанве назад...Много пъти преди съм се гмуркал в доста дълбоки води, да събирам природни скъпоценности- перли разни...но, след като изплувам, това което съм "извадил" бе дело на ръцете ми и нищо повече от разменна монета...Не знам точно кога и точно как стана така, че всичко което разбрах от езотеричните гмуркания било в кабалистични дълбини, било в други природни съкровищници, в които съм намирал много природни богатства, лъскави и стрващи доста се побра в добре познатите на всички думи на Христос: "Дайте кесаревото Кесарю, а Божието- Богу"...В това, с което се занимавах, винаги резултатите стигаха до това, че всичко що имах, все беше кесарево...Нищо не намерих достойно, да отдам Богу, а Бог- най-голямото ми безумство бе да си изградя представа, че Кесаря е Бог...или Негов наместник на земята - та нали всички религии, всички окултни кръжоци къде явно, къде с намеци, утвърждават тази представа...
Та, това, което изразяваш в мненията си Багира, както и Венци и Вальо резонира в мен и въпреки че "официално" не съм свързан с вас по начина, по който сте свързани вие, не се намира нищо в мен, което да намери противоречие или пък да съзре опит за "зомбиране", "зарибяване" и т.н. по едно или друго учение, школа, братство и т.н. Прочее, преди доста години, Венци ми беше написал л.с. в един ред долу-горе, което не бих могъл да забравя...Въпреки че имам спомен какво му отвърнах аз, то споменът постепхенно избледнява, но дори и да изчезне съвсем, за мен това няма никакво значение- моя отговор едва ли би имал някакво значение за Венци...Важното е, че Венци бе задал въпроса в себе си, а съобщението му към мен дори не бих определил като въпросително- но, щом някой зададе въпрос в себе си и го отправи към "нищото"- отговорът го постига по един или друг начин...
П.П. Венци, надявам се, да нямаш против това, че докато се напъвах да "снеса" " мъдроТо яйце" , те забърках докато се опитвах да мътя и се опитах да свия гнездо с въпросния пример, за който може и да си забравил..е, опитах се да бъда конфиденциален според колкото ми е възможно .
А дали ще се излюпи мъдрост с крилца- пардон, крилата мъдрост, или това "мъдро яйце" ще свърши в тигана "на очи"- не знам...Както и да е, моя висш аз изпитва любов, или по-точно обича яйцата бъркани, а после- да нахлузи чифт "Adibas" и да оди да гори калории...че, таз година смята да се качи на върх Джендем тепе, а догодина- на Олимп - и ако извади късмет, да се попързяла по дъгата с намаление
"Не може да не уважаваш някой, който може да напише Вторник, дори и да е с правописни грешки. Но правописът не е всичко. Има дни, когато да напишеш Вторник — просто не е нужно."
....един обикновен урок за работодателя....повтарящи се случки и повтарящи се типажи. Аз бих се замислила за човека, защо проси пари? Следващия шофьор ако няма какво да яде и той ще проси и ще подкопава фирмата. Казвам го от позицията на човек, които сяда на кафе и говори шофьора. Тези хора са поставени в такова унизително положение , че е грях да се коментира. Когато сядаме шофьора да пием кафе или да хапнем нещо аз плащам винаги сметката и наблюдавам как човека свит от неудобство не иска нищо ... Говаря за шофьори наемани за ден или два , ако ще ги назнамавам ще трябва да мога да им осигуря нормален живот.....това изиска Вселената за да ни върви в живота.
Илонка got a reaction from Слънчева in Висшият Аз
