Biserr

Здравейте пак! Именно заради струящите позитивизъм и любов тук аз си споделих проблема и зададох въпросите в този форум. Оценявам по достойнство персоналното отношение и вникване в случая ми от всеки един пост в темата. Благодаря на всички ...

Здравейте! Най-напред искам искрено да благодаря за обстойното обяснение, за взетото отношение и за на практика поставената диагноза. Благодаря и за основната насока дадена ми в публикацията Ви: Споменатия от мен успех постигнах именно с твърдението, че смъртта не е край, а просто продължение. При това аргументирайки се именно с нелогичността едно толкова красиво, сложно и развивано с години произведение (Човекът), да бъде унищожено, захвърлено, изоставено. Моята прагматичност не ми пречи да развивам мисленето си, разбиранията си и обясненията на всичко, на пръв поглед необяснимо. Така че не ме съдете - не съм безбожник, аз съм просто човек, вървящ по пътя си и ще стигна там, където е нормално да стигна. След това ще продължа натам, накъдето е нормално да продължа. В момента съм защитник именно на гореспоменатата теза и може би това е част от моето осъзнаване. Един последен въпрос - имайки пред вид, че към момента съм в този форум без знанието на половинката (но пък съм й споменал, че споделям проблема ни с някого), редно ли е да я запозная с цялото съдържание на темата сега или да изчакам? Благодаря още веднъж на всички, взели отношение и вдъхнали ми увереност.

Не се радва на малките неща по принцип. Демонстрира съпричастие и усмивка, но при удобен момент погледа ѝ започва да отбягва очите на събеседниците. Твърди, че сънува само хубави неща и именно времето, прекарано в сън, е най-хубавата и спокойна част от денонощието. Лошото било като се събуди през нощта - тогава я обземали натрапчивите мисли за смъртта и трудно заспива отново. За де не ме безпокои не ме закача. Ако я усетя и се събудя започва споделяне (но не винаги го желае) и сравнително бързо се успокоява. Апетит - по-скоро добър. Килограмите - по-скоро са си същите - 4-5 отгоре сравнено с преди година (от 56-57 сега е 60-61). Възрастта ь е 38. Секса - когато го правим си е всеотдайна и искрено се наслаждава на момента. Различното от преди обаче е, че отхвърля някои възможности за разнообразие, които преди е декларирала, че желае. Не знам в случая детайлите дали ще внесат яснота, но ако са необходими - ще трябва да направим разговора по-личен. Децата - силно се безпокои за тях, за реализацията им и съответно е строга към тях. Голямата дъщеря е на 16 и странното е, че редуваме силно каране и назидание и само минути по-късно я прегръща и глези. Това по-скоро ми изглежда нормално майчинско. Вчера имахме пореден кратък разговор на тема нейните страхове и усещането ми е, че като че ли излязохме от разговора доста напреднали... Т.е. страхът намаля и си имаше обяснение за живота като цяло.

Здравейте, Първо да поясня - проблемът е не с мен, а с моята съпруга. Което автоматично означава, че е и мой проблем. Смптомите са често изпадане в депресия, невъзможност да се зарадва на дребните неща, страх от смъртта като цяло - че все някога ТОВА ще се случи. Допълнителни обстоятелства - починала любима баба миналото лято, както и ухапване (доста зловещо) на малката ни дъщеря от доберман на метър от нас (слава Богу вече почти без последствия). Държа да напиша, че съм с добро ниво на аналитичност, старая се преди да задам въпрос да се образовам (на ниско ниво разбира се, ако не ми е в специалността). До момента позачетох това онова из блогове и форуми, самият аз поразсъждавах върху темата. Изводи: - страхът от смъртта е нещо естествено. Именно той е част от двигателя на чувството за самосъхранение. - смъртта е обяснимо и лесно за приемане събитие, когато вникнеш и приемеш, че в края на краищата това е кръговрата на живота. - въпреки горното, при опит за приемане на собствената смърт съзнанието ти отказва да приеме, че Ти ще изчезнеш. Неразбираеми за мен процеси могат да доведат този отказ до сериозен депресивен проблем. - най-лекото контриране на последното чувство, е да приемеш, че със смъртта не всичко свършва (има нещо нататък, има друг живот). Трябва да вметна, че към момента аз не приемам подобно обяснение (физик съм по образование, прагматик по начин на мислене и стихът на Вапцаров "разстрел и след разстрела червеи - това е толкоз просто и логично" изчерпва темата). Не ме съдете в атеизъм - с времето започвам да мисля по друг начин и последното ми развитие е, че Природата (при мен това е аналогът на Бог) не би инвестирала толкова дълго в мен и накрая просто да ме унищожи. - възможно е сами да се справим със съпругата (разговори, приятни мигове заедно и поотделно), но със сигурност помощ от специалист ще ускори процеса и подобри качеството на справяне. - в момента във форума търся изначална подкрепа и първо мнение за следващи реакции (смея да твърдя, че проявявам достатъчно търпение и успявам да прокарам нотките на разума до мисленето на съпругата - зная как да убеждавам - т.е. вече имам някакви успехи). - трябва ни препоръка за конкретен специалист. В очакване на отговор оставам.