Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Жива

Участници
  • Общо Съдържание

    37
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Жива

  1. Хайде, идвайте!!! Да се съберем и да се запознаем Какво по-подходящо място от ИДЕАЛ?!
  2. Мария София, Тъкмо навреме идва постът ти.Тази година за първи път направих пълния житен режим през февруари. Миналата година, като първа година, изкарах само 7 дни и изобщо не успях да изляза от "кризата". Накрая чувствах такава слабост, краката и ръцете ми трепереха, че реших да не проявявам излишен героизъм и просто да го спра. Сега си мисля, че тялото, а вероятно и душата ми, са били доста задръстени с всякакви утайки. Освен всичко си сменях работата и бях под голям стрес. Тази година "кризата" беше "само" 5 дни. Пак усещах стария дискомфорт от миналата година, но също така усещах и че ще успея. След 5-я ден все едно че пелена се смъкна от очите ми. Трудно ми е да опиша усещанията. Цветовете ми изглеждаха по-ярки, физическите ми сили бяха почти на макс, обонянието ми се изостри... Чувствах се толкова добре, че не исках да спирам след 10-я ден. Единствено захранването ме плашеше, защото съм от лакомите (добре, че не ми личи ) и затова реших да не рискувам. Мисля си, че би било добре да правя житния режим по-често, но не знам как да определя интервалите. Всеки месец може би ще ми е множко. Интересувам се и от алтернативни варианти, като например 10 дни сурова храна (пробвах миналия месец, но ефектът беше по-слаб в сравнение с житния режим, може би и защото не си сложих ограничения за количествата, а това за мен май трябва да бъде приоритет) или пък 10 дни само на плодове (още не съм опитвала). Може ли да обясниш малко по-подробно какво имаш предвид под: "И всеки път режима ми прераства в плодово-ядков." Имаш ли някаква ориентировъчна схема? Всеки съвет е добре дошъл за начинаещия. Благодаря.
  3. Здравейте! Работата ми е много далеч от това, за което съм си мечтала, но не мога да си изкривя душата и да не споделя хубавите неща, свързани с нея. Работя в малка семейна фирма (около 60 човека). Това, което най-много ценя, е толерантността, спокойствието и отзивчивостта на всички нива. Няма интриги. Подмазването е съвсем ненатрапчиво. Всички са учтиви и усмихнати, дори и да е по навик. Убедила съм се, че в напрегнатото ежедневие, не ми липсва нечия "откровеност", която да ми отрови деня. Няма стрес, няма отрицателни вибрации. Шефовете не отказват малки капризи, като непредвидена отпуска или малка промяна в работното време. Празнуваме в офиса, когато някой се пенсионира, родило се е дете или някой се жени. Дотук с положителното. Това, което е неудовлетворително за мен, е вътре в мен. Теоретично погледнато, работата ми е свързана с това, което съм учила и предвид по-горе написаното, би трябвало да съм супер щастлива. Да, ама не! Дали защото човек така е устроен - все да иска нещо, което няма... Понякога ми се струва, че направо ще ми се пукне душата в този офис без прозорци. Защото, ако мога да избирам, изобщо не бих работила в офис за каквато и да е фирма. На някои това може да прозвучи като плач на капризно дете, особено сега, когато много хора остават без работа. Сега не е много време и за промени. Не знам дали е въпрос на смелост да зарежа всичко (правила съм го неведнъж на по-ранни етапи), но със семейство и отговорности не мога просто да махна с ръка. От друга страна, дълбоката ми неудовлетвореност ме приближава до депресивно състояние. Още се надявам, че ще получа някакъв знак и ще намеря себе си в професионално отношение... някой ден. Все пак два пъти в живота си съм ходила с удоволствие на работа и това е било, когато съм следвала дългогодишната си детска и ученическа мечта, за която всъщност нямам квалификация и нямам шансове освен ако не започна учене от нулата. Непрекъснато повтарям на децата си, че трябва да си изберат професия, която ще ги прави щастливи. Парите не са толкова важни. Най-вече се надявам да запомнят мечтите си. Май се поувлякох малко, извинете ме, но това наистина ми тежи на душичката. Пожелавам на всички да имат шанса да се докоснат до детската си мечта.
  4. Здравей nina7705, Ти си майка-героиня! Звучи банално, но наистина се възхищавам на всичко, което си направила за твоята дъщеря! Рано си открила проблема, не си се оставила да те подведат с изчакването и най-вече си намерила сили да се справиш със ситуацията сама! Аз, за съжаление, се провалих през първите няколко години главно поради два фактора: 1. Нямах никаква представа за явлението дислексия; и 2. Синът ми се бореше с два чужди езика едновременно, като основен в училище му беше този, който знаех най-малко. Българският език по принцип е маааалко по-благосклонен към дислектиците, защото има по-добро съответствие между звуците и буквите, с които те се представят. Английският е един от най-кошмарните. Сега (от 4-ти клас), когато синът ми премина и на английски, положението стана наистина тежко. Затова пък сега знам какво е дислексия и изучаването на това състояние доста ми помага. Не съм имала никаква уплаха по време на бременността, а и синът ми не знам да е преживял каквато и да е уплаха или страх. Той е дете, което винаги сме гледали с четири очи, както се казва. Така че, изключвам това да е причина за дислексията му. Още повече, че това не обяснява наследствения характер на дислексията. Учените вече са намерили гена за дислексия и този ген, за добро или зло, е доминантен. (Източник "Overcoming Dyslexia" - Sally Shaywitz).
  5. Благодаря ти, Мария-София! От всичко, което пишеш, ми е ясно едно: Има още мнооого да чета , но все пак се надявам и аз да се понауча
  6. Тъкмо се зарадвах на безценната информация и се оказа, че това селище е на 11 часа път с кола от Ванкувър. Това е по-скоро за живеещите в провинция Албърта - от Едмънтън до Jaffray е 7 часа, а от Калгари "само" 4.
  7. Благодаря за отговора, Александър! Много съм далеч от мисълта за умствено изоставане. Синът ми изглежда съвсем "нормално" и е спокоен и ведър по природа. Все пак може да му се отрази положително едно "забавяне" на мисловния процес. Според една от теориите (метода Дейвис) хората с дислексия мислят не с думи, а с картинки/образи, което обяснява многократно по-бързия им мисловен процес. Според медиците-класици, това е недостатъчна синхронизация между полукълбата, може да се установи недвусмислено с ядрено-магнитен резонанс и е наследствена. Според метода Дейвис, това е дарба, която имат образно мислещите хора. Може ли да посочиш някои от разнообразните причини за дислексия? Слънчеви поздрави!
  8. Здравей, късметче! Първо, извинявай за забавянето. Благодаря за интересното упражнение. Напълно съм склонна да повярвам, че би могло да помогне при дислексия, защото класическата теория за дислексия разглежда връзката между полукълбата. Какви уточнения имаш предвид? Лично, за съжаление, няма да можем да се видим, защото не живея в България, но може да се чуем Слънчеви поздрави!
  9. Добре заварила! :)

  10. Здравей, Александър! Посъветваха ме да потърся мнението ти във връзка с дислексията на моя син. Отначало ми прозвуча еретично, но после си казах: "Защо пък не?" И ето ме с конкретнен въпрос: Може ли с хомеопатия да се повлияе дислексия? Благодаря предварително.
  11. velinavasileva, благодаря за информацията. Доколкото разбирам, това не е Българска Асоцоация по дислексия, а фирмата на единствения в България терапевт по метода Дейвис. Всъщност, аз вече съм попрочела някои неща за този метод, включително и първата книга на Рон Дейвис "The Gift of Dyslexia", в която доста подробно се описва самия метод. Много ми се иска да чуя мнение от някой, който вече е пробвал метода. Това ме притеснява: Ако е толкова чудотворен този метод, защо не е гръмнал света досега?!
  12. Извинявам се за забавянето, но ми отне доста време да си намеря темата и да видя дали има отзовали се. Не ми се смейте, уча се. Мария-София, благодаря за мнението и съвета. Честно казано, идеята за старите души направо ме шокира. Има ли къде да прочета повече за връзката между превъплащаването на старите души и хората с дислексия? Още когато се роди синът ми, знаех, че в него има по-специален духовен заряд. Не знам откъде знаех. Предполагах, че е по-стара от мен душа, но тогава не бях и чувала за дислексия. Колкото до хомеопатия при дислексия, това е още една революционна за мен идея. Не че съм много запозната с хомеопатията в детайли, но имам представа от принципите и по-малко от приложението й. Мисля, че ще се възползвам от съвета да потърся мнение от хомеопат.
  13. Здравейте! Имам син на 9 години и половина. Той има трудности при четене, по-точно в осъзнаването/разбирането на прочетеното, и при писане. Също има трудности при ориентирането във времето (познаване на часовника, кой ден сме, кой месец и т.н.) и пространството (разграничаване на дясно и ляво). Насочих се към метода Дейвис. Моля, ако някой има информация за ефикасността на този метод, да сподели. Предварително благодаря.
×
×
  • Добави...