Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Жива

Участници
  • Общо Съдържание

    37
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от Жива


  1. Здравейте!

     

    Получих имейл от името на Славка и Любка (дъщерите на Наташа Колесар), с който ме уведомяват, че на 5 ноември тяхната майка е напуснала физическото си тяло. Трудно може да се обхване измерението на загубата за ИДЕАЛ, за братството и за всички нас. Духовен учител, лидер, професионалист, майка и не на последно място Човек.

    Един приятел, българин от Ванкувър, реши да посети за първи път ИДЕАЛ в края на октомври - началото на ноември. Не знам как и защо беше избрал точно това време, но той се оказа един от последните "външни посетители", ако не и последният, който е говорил със сестра Наташа. Днес, като си говорехме за нея и за голямата загуба, той каза: "Тя, разбира се, със сигурност още много ще помага от там, където е сега." Вярвам, че е така! Светлата душа на сестра Наташа ще продължава да е с нас по пътя!

     

     

     

     

     

     


  2. Тази година във Ванкувър ще играем Паневритмия в малък парк близо до Сентръл Парк всяка събота, неделя и на официални празници от 8 часа.  Започваме на 23 март.

    За да не се получи като миналата година, някой да се интересува, а да не се свържем навреме (моя грешка, че не бях отваряла форума няколко месеца, за което много съжалявам и се извинявам), веднага си давам телефона: 604-456-0201.   :sorcerer:


  3. Няма нужда да се извиняваш. Зная, че не е лесно.

    Ще се опитам да отговоря на всички въпроси, макар и може би не точно в реда, в който са зададени. Дано само отговорът не стане прекалено дълъг.

    Не, децата ми не са перфектни. Дори не зная какво точно би означавало това. Интересно, че точно вчера имахме разговор по този въпрос. Опитвах се да ги убедя, че перфекционизмът не е най-доброто мерило и че между бялото и черното има хиляди нюанси... Те като че ли имат вродена склонност към перфекционизъм, но вероятно и това е част от замисъла.

    Децата ми са вегетарианци по убеждение. Никога не биха наранили и мушичка, а когато ми подаряват цветя, винаги са в саксия, за да не се убива цветето.

    Телевизия не гледат, защотот поне от шест години нямаме телевизор и никой в къщи няма такава потребност. Информираме се чрез интернет и всеки си намира филми и видео материали, каквито го интересуват.

    Захар не им разрешавам да ядат, защото съм убедена в нейната деструктивна същност и сила. Вече се говори и за нейния силно пристрастяващ ефект. Ето едно видео (в три части) по въпроса със субтитри на български: 

    http://www.youtube.com/watch?v=uk7HmgTAqeM

    http://www.youtube.com/watch?v=Ja87Hx7KdbI

    http://www.youtube.com/watch?v=M62NwotQ_7o

    Подобно е положението и с компютърните игри. Зомбиращият им ефект, според мен, не е нещо, което може да се остави на преценката на едно дете. През уикенда бяхме на гости на наши приятели с дете на същата възраст. След като се прибрахме, моите деца се оплакаха, че не са могли да си играят с детето, защото то през цялото време си е играло на компютъра и не е пожелало да си играят заедно, дори и на компютърните му игри, а да не говорим за някаква "по-истинска" игра. Бащата на детето сподели, че вече нищо не може да му каже и не може да говори нормално със сина си. А детето е само на 9 години...

    Що се отнася до тренировките, тук е пак тяхната воля :) Аз дори се опитах да "понатисна" да не са всеки ден, но не успях да ги убедя и се предадох без бой :)

    Единственото нещо, за което много настоявах, беше да свирят на пиано, защото ми се струваше, че и те много искат. Не след дълго, обаче, им спрях уроците. Имаше малко сълзи, но не виждам свиренето да им липсва много :)

    И за да не стане постът досадно дълъг, на въпросите за изправителния лагер и това, че децата ми са принудени да търпят моите методи на възпитание, ще кажа само следното: Моите деца все още се смеят с онзи истински смях, който е присъщ за щастливите души. Те се сприятеляват с хора от всички възрасти и когато говорят с тях, ги гледат в очите. Играят на въображаема игра, която продължава вече години, а също така играят и на старомодни неща като Лего, управляват коли с дистанционно, строят фортове и се опитват да ме бият на карти :) Но най-показателно може би е мнението на директорката на тяхното училище. Веднъж спряла мъжа ми и го попитала какво ги правим тези деца, че са толкова щастливи. 

    Не казвам, че всичко е идеално и че моята воля винаги съвпада с тяхната, но ми се ще да вярвам, че като краен резултат се получава Божията воля. Зная, че вероятно мога още много неща да направя за тях и с тях, но в момента упражнението ми е да се науча да казвам колкото може по-често "Да" :)


  4. Здравейте,

    По темата за храненето на детето и свободата му:

    Известно е, че м/у родител и дете съществува известна картмична връзка. И че раждането в определено семейство не става случайно.

    Бидейки родител, човек предопределя много неща за своето дете - в началото на живота му. В това именно се състои неговата отговорност и възможността му да влияе върху тази кармична връзка. Налага се да вземаш решение от името и в името на детето си - но и на една душа, излязла от Бога. Учителят казва, че "майките са гувернантки на Бога". От родителите - посредством възпитанието, насаждането на духовни ценности и идеали - зависи в много голяма степен бъдещето на човечеството. Така те имат възможността да станат съработници в едно грандиозно, прекрасно и благородно дело. Ако го направят, това неминуемо ще се отрази благотворно и върху тях самите.

    Независимо от конкретните убеждения в областта на храненето и в други области, стремежът към добро и свобода и възпитаването в благородни идеали винаги ще дават добри плодове.

     

    Здравейте! :feel happy: 

    Обичам да ровя в стари теми  B) Напълно съм съгласна с Васил. :thumbsup2: 

    Няма нищо случайно - нали така? Детето се ражда в дадено семейство и всички вярвания, ценности, обичаи и практики в семейството са средата, която е определена да осигури най-оптимални условия за развитие на новопристигналата душа. Моите деца са определено по-различни от връстниците си - вегетарианци са (за ужас на бабите), не им е разрешено да ядат захар (е, понякога правим компромиси - няма как), не гледат телевизия, нямат компютърни игри и тренират сериозно всеки ден по няколко часа. Понякога ми е мъчно, че са като бели врани и пътят им от самото начало не е лек, но от друга страна силно вярвам, че точно това е имал предвид Бог, когато ме е избрал за тяхна "гувернантка". Това до голяма степен дава моя отговор на въпроса за свободната воля. Понякога, когато мрънкат за нещо - къде на шега, къде на сериозно им казвам, че те сами са избрали да дойдат в това семейство. И те наистина разбират какво им говоря.

    На тези, които все още се колебаят, пожелавам смелост - наистина е нужна за отглеждането на едно "различно" дете.

    С вяра в бъдещето, което подготвяме днес! :3d_044:


  5. Здравейте!

    Бих искала да се включа в групата! Аз съм начинаеща в астрологията и подкрепям идеята за започване от "а" и "б".

    Светъл ден на всички!


  6. От тази година във Ванкувър, Канада се играе Паневритмия!

    Започнахме на 24 и 25 март и ще играем всяка събота и неделя от 8 часа в Куинс Парк. Избрахме малко по-късен час, защото тук разстоянията са големи и някои от участниците пътуват по повече от 30 км. Групата засега не е голяма, но има интерес и очакваме да се присъединят още доста ентусиасти.


  7. Не знам как да помогна, освен да споделя личен опит. От дете винаги ми прилошаваше в кола или автобус. В часовете по физическо ми ставаше лошо от кълбо напред. Но истинските световъртежи започнаха в 10 клас и бяха ужасни - не смеех да си затворя очите, нито да ги мръдна, а при всяко ставане, което се налагаше няколко пъти на ден, повръщах. Сложиха ми инжекция Марофен, която не мисля, че помогна. Още тогава установих, че единственото временно спасение е да се фокусирам в една точка. Оттогава ми се случва по 2-3 пъти в годината. Световъртежите ми са с различен интензитет и различна продължителност - от 2-3 дни до 1-2 седмици. Пробвала съм (по лекарско предписание) Марофен, Бета Серк и Милгама и установих, че просто не ми действат. Препоръчаха ми нискосолна диета, но аз поначало не ям много сол, така че и това не проработи. Направиха ми всякакви тестове, включително ядрено-магнитен резонанс, но не установиха нищо. Вероятната диагноза, която всички споменаваха беше Мениерова болест, за която лечение няма. Освен това след някои от кризите започнаха и проблеми със слуха. Тогава извиках Неволята. Реших да бъда по-наблюдателна и да се опитам да разбера какво провокира пристъпите ми. Стигнах до извода, че комбинацията от хронично недоспиване+физическа преумора+стрес е вероятния причинител. Сега се опитвам да се наблюдавам и самоконтролирам. Започнах да усещам началните сигнали - съвсем леко замайване при движение на очите, особено сутрин или вечер. Също, малко като усетя, че пак ми се натрупва недоспиване с повече работа, опитвам се да реприоритизирам задачите (с други думи зарязвам всичко, което не е неотложно) и директно в леглото. И вече 5 години не взимам никакви лекарства. Та моят съвет е да се наблегне на профилактиката - повече самонаблюдение и повече да се разчита на себе си. Също много важно и много трудно постижимо (поне за мен) е контрол на мислите, за да се избегнат страха и паниката. Предполагам, че може да се опитат различни форми на релаксация, докато се намери най-подходящата. Но пак повтарям тези съвети са превантивна мярка. А ако изпусна профилактиката и започне пристъп, лежа и гледам в една точка и чакам да ми мине. Дотук съм стигнала със самопомощта.


  8. И на мен много ми допадна идеята за сравнението. От малкото ми опити вече забелязвам различно протичане и различен ефект. Засега съм решила да правя житния режим през месец, но този път ще се постарая да го направя и след януарското, и след февруарското пълнолуние. Успех на всички!


  9. Здравей, miroSlava18!

    Благодаря ти за анализа! Възхитена съм от точността. Винаги съм знаела, че астрологията е точна наука, но този път надмина много очакванията ми.

    Жива - Меркурий на трон в Дева, в тригон с Луна - остър и проницателен ум, възприемчивост, умения за общуване, усет към чувствителността и мисленето на хората, налице са много идеи, които с лекота излагаш пред другите.

    Да, точно такава бях. Казвам бях, защото сега се чувствам безкрайно смачкана и изморена. Все пак се надявам, че всичко това все още дреме някъде в мен.

    След като Меркурий е в Дева, е повече от ясно, че по-някакъв начин ще си свързана с писане, говорене, книги, изд. дейност.

    Абсолютно си права! Моят храм са библиотеките, книжарниците за книги и училищата. Като бях на 6 години исках да ставам поетеса. :3d_146:Писането винаги много ми е вървяло и в по-ново време на няколко пъти се канех да започна да пиша, но като че ли си намирам оправдания да не го направя.

    Технически си добре развита / Плутон в Дева/ и може това писане и говорене да е свързано по някакъв начин с нови технологии, електроника, електротехника, компютри, медицина.

    Преди доста години се бях насочила в тази област, но все повече и повече изоставам от технологиите. Смятам, че писането и говоренето ми трябва да са свързано по-скоро с живи хора, но не знам как точно да го приложа.

    Ще печелиш от неочаквани източници, като нещата ще остават скрити за околните.

    Това много ми хареса, особено ако нещата не остават скрити, както досега, и от мен :3d_146:.

    Има опасност да прекаляваш в своята критичност към останалите, което в по-късна възраст, ще ти донесе едно отрицателно отношение от тяхна страна / Меркурий квадрат със Сатурн/.

    Това е също абсолютно вярно! Особено към по-близките хора, за съжаление. :thumb down:

    В същото това време, този аспект е сериозен показател за това, че може да имаш голям успех в начинанията си, независимо дали са в областта на бизнес или политика, но пак ще бъдат свързани с гореизброените неща. Успех!

    И това е съвсем вярно, а и точно казано. Мога да имам голям успех, ако знам какво искам. В случаите, когато знам, всичко става бързо и лесно.

    Не е лесно сега, когато съм позадълбала в една доста по-различна посока, да обърна колелото. Хубавото е, че поне все още помня какво може да зарадва душата ми и се надявам един ден да й направя този подарък - да се занимавам с нещо, което обичам.

    Благодаря!

    :3d_041:


  10. Здравей, Розалина!

    Благодаря ти за разбирането. Да, определено смятам да започна да чета беседите на Учителя. За мен Учителя е един, затова не добавям име. За песните имам една позната (сестра :dancing yes:), която се надявам да може да ми помогне. Само трябва да го организираме. А Порталът несъмнено е безценен извор на информация. :sorcerer:

    Светлина в душите!


  11. Здравейте! Може ли и аз да помоля за астрологично тълуване на потенциала ми за професионална реализация? Ще бъда много благодарна на който се отзове. Цял живот се терзая, че работя неща, които не обичам и които, сигурна съм, имат голям принос за хроничната ми умора и депресивни състояния. На всичкото отгоре, майка ми до ден днешен ми повтаря, че съм си “объркала” живота професионално. Може пък и да е права. Родена съм в 12.30ч. следобяд на 13.08.1971 в Бургас. Предварително благодаря.


  12. Здравейте!

    Не съм сигурна, че тук е мястото на темата, затова ако модераторите преценят, моля да я преместят.

    Предварително искам да се извиня, ако терминологията ми не е точна.

    В неделя на 31 октомври се състоя сбирка на Братството във Ванкувър. Под Братство тук (в Канада) се разбира Универсалното Бяло Братство на последователите на Михаил Иванов. По принцип повечето от тях са "възпитаници" на Бонфен - центъра, основан от Михаил Иванов във Франция. За първи път се срещнах с тях в ИДЕАЛ, Джефри, Британска Колумбия, това лято. Оказа се, че има и във Ванкувър. За мен, някак си вътрешно, Учителя е Петър Дънов и ми се иска малко повече да се споменава неговото име, а не само на Михаил Иванов. Но тези хора така са научени, така им е предадено всичко на техния (френски) език и предполагам затова се измества малко акцента. Може това изобщо да не е важно, но имах нужда да споделя този нюанс, който малко ме смущаваше и в ИДЕАЛ, и сега. Събрахме се 12 души, включително едно 11-годишно дете. Връзката стана чрез ИДЕАЛ. Сбирката беше в дома на една от сестрите. (Честно да си призная все още се чувствам дискомфортно, когато трябва да нарека някого сестра или брат, та дори и в контекста на Братството. Сигурно защото съм много нова.) Всичко беше добре организирано и подготвено. Единствената ми база за сравнение са 7-8 конференции/лекции, на които присъствах в ИДЕАЛ. Редът беше същия:

    1. молитва (казахме я три пъти)

    2. песни (бяха избрали три), които пуснаха на запис и ние пригласяхме. За сравнение, песните в ИДЕАЛ се пееха само на живо и усещането беше невероятно. Тук ми се иска да отворя една скоба. Не знам по какъв начин най-добре да науча песните, при условие, че никога не съм пяла и много се притеснявам. Моля за съвет!

    3. лекция - видео запис на Миахил Иванов на френски със субтитри на английски (за мое щастие).

    След лекцията се преместихме в трапезарията и водещият беседата прочете 2 пъти мисълта за деня. Мисълта за деня в случая е от книга, написана от Михаил Иванов и съдържа няколко параграфа по дадена тема за всеки ден от годината по дати. В ИДЕАЛ мисълта за деня всеки ден се чете на всички езици, които се говорят там. Например, докато аз бях там, превеждах мисълта за деня всеки ден я четях на български. След това казахме молитвата, която и в ИДЕАЛ се казва винаги по три пъти преди и след хранене. Не разбрах кога и по каква причина са я променили от оригиналната. Сега тя е: "Божията любов разрешава всичките проблеми". Обядвахме в пълно мълчание. После пак казахме три пъти молитвата и поговорихме малко - най-вече кога ще е следващата беседа. Явно във Ванкувър не се организират повече от няколко беседи годишно, защото разстоянията са големи и няма център (сграда, стая или каквото и да е помещение), тъй като наемите са много високи. Обсъдихме възможността да провеждаме беседите всяка неделя онлайн с видеовръзка със специален софтуер. Все пак, поради големия интерес, се реши следващата беседа да е на 12 декември в дома на друго едно от семействата.

    Не знам доколко всичко, което изписах, ще заинтересува някого, но за мен това е уникална възможност да съм в контакт с хора, които от години изповядват идеите на Бялото Братство.

    Мир и светлина! :sorcerer:


  13. Здравейте!

    Нещо се бях объркала с деня на пълнолунието. Вместо да извадя 10 часа, аз съм ги прибавила и се получи четвъртък. Още не мога да се оправям бързо с часовата разлика. Обикновено гледам данните от http://www.astrohoroscope.info/moon.htm. А вие?

    Както и да е, по-важното е, че успешно направих 10-дневен житен режим и чакам ангелската супичка да изстине :) .


  14. Здравей Жива.Погледни ето тук и си избери в кой ден да започнеш.Мисля,че понеделника -27.09 е подходящ за старт на житния режим в септември .Успех.

    Здравей, Клаудия!

    Благодаря за линка. От два дни си го имам отворен на екрана и пак не бях решила. За всички дни пише много хубави неща, но мисля да последвам съвета ти - понеделник.

    Мария - София, радвам се, че ще си имам дружинка. :)


  15. Здравейте отново!

    Позабавих се с впечатленията от ИДЕАЛ, но ми е трудно да определя такова преживяване еднозначно. Наистина е много различно. Може би под влияние на изключителния ентусиазъм на Орлин, очакванията ми бяха малко завишени. Ще се опитам да представя личното си впечатление.

    Във всеки случай, за нашите деца, ако има рай на земята, то той се казва ИДЕАЛ. Не прикачвам снимки, защото не можах да направя по-добри от тези на Дамян. Всичко си е съвсем същото, само дето вече нямат крава. И разбира се, децата от снимките са с 4 години по-големи. :)

    Едно е абсолютно безспорно: Пеенето на тези хора, предимно етнически французи, на български език е феноменално. Първата сутрин, когато ги чух, направо ми настръхна косата. Нямам думи да предам енергията, която се излъчваше. Аз не съм специалист, но според мен това е изключителен професионализъм. Имах щастието да присъствам и на един "вътрешен" концерт (гостите бяхме само две семейства и журналист ат американска телевизия) по произведения на Моцарт и Бородин. Фантастични са!

    След девет дни, прекарани в ИДЕАЛ, си мисля, че за да функционира такава система в рамките на "общата" системата, трябва да има ако не абсолютна, то почти абсолютна независимост или самодостатъчност. Оказва се, че при всичката земя, която ИДЕАЛ притежава (около 1000дка), тя не изхранва напълно седемдесетината постоянно живеещи в нея. Далеч съм от мисълта да критикувам, но има доста какво да се желае в организационно отношение. В разговорите ни със сестра Наташа, тя откровено сподели, че липсва мениджър, който да подпомага и координира проектите им. У младите ентусиазмът прелива, но той не винаги е достатъчен, когато композитор отговаря за 40 кози, например. Това, което най-силно се набива в очи, обаче, е че младите хора са в пъти по-малко от възрастните. Постоянно живеещи в ИДЕАЛ са 4 деца на възраст до 6 години. Има и трима или четирима (не съм сигурна кой е постоянно пребиваващ) тинейджъри около 16-17 годишни. След разговори с някои от младите майки останах с убеждението, че системата не третира еднакво всичките си членове. Не искам да навлизам в детайли, но според моята проста логика, ако няма деца, няма гаранция за бъдеще.

    За мое най-голямо съжаление, в никой от деветте дни, които прекарахме в ИДЕАЛ, не играха Паневритмия. Казаха ми, че по принцип играят само в неделя, а неделята се улучи студена и дъждовна, така че я отмениха. Разбира се, това е чудесен повод пак да отидем догодина. 59.gif

    Това е от мен в няколко реда. Готова съм да отговарям на всякакви конкретни въпроси, ако има такива.

    Мир и любов!


  16. Коригираха се. Потвърдиха датата. Надявам се, че сега всичко е наред. Не мога да не споделя промените в емоционалното си състояние при уреждането на престоя ни в Jaffray. При всеки получен имейл от ИДЕАЛ душата ми направо пееше, а при всяка неуредица, "потъвах". Не ми се случва често така категорично и ясно да чувам "гласа" на душата си. Вярвам, че скоро ще разбера защо.

    Късметче, благодаря за съвета, но е много вероятно да не го последвам. Много, много се чудихме и решихме, че ще ни коства повече два дни път, отколкото един. Да разнасяме багажи и деца за една вечер... предпочетохме да пътуваме повече, но като стигнем, да не мърдаме, докато не стане време за тръгване обратно. Ще тръгнем преди зазоряване и, живот и здраве, за вечеря да сме там.


  17. Орлине,

    Благодаря за съветите! Много се надявам да ги вкарам в употреба, ако/когато отидем. Вече не съм много сигурна, защото днес получих един малко недомислен, според мен, имейл, в който се казва, че най-доброто време да отидем е 17 август - датата, на която получих въпросния имейл (и то пак от различен човек... имам чувството, че нещо им липсва в комуникацията). Както и да е, надявам се да се уточним до края на седмицата, преди да е станало късно.


  18. Здравей, Орлине!

    Непременно ще предам поздравите.

    Пътят определено е голямо препятствие за нас. Не сме решили дали да пътуваме през деня или през нощта (за да не дотежи много на децата). Аз отдавна не шофирам и със сигурност единственият шофьор в семейството накрая ще е преуморен. Иначе въпросът за канадските пътища е дълга и широка тема, но няма да се отплесвам.

    Първоначално им писах, че искаме да отидем за две седмици. После, когато се чухме, се уговорихме за 10 дни, но ако решим да останем още няколко дни, не вярвам да ни откажат. Малко трудно си комуникирам с тях. Не отговарят на имейлите ми - предполагам, че са много заети. Не знам дали сестра Наташа ще е там. Ако е там, може и да си пробвам руския :). Каквото стане, все ще е добре.

    С тези официални дрехи, честно си признавам, сме в паника. Колко официални? Ризи и вратовръзки или...? Освен това официалните ни дрехи са почти само черни, а ми споменаха, разбираемо, че не е подходящ цвят за тях. Помниш ли някои от имената на руските и немски селища? Нямям представа до каква степен ще ни уплътнят програмата и дали ще имаме достатъчно време за самостоятелни обиколки, но се надявам да успеем да разгледаме района.

    Ще направя всичко, което е възможно да изпращам "комюникета" :).

    Сърдечно благодаря за съветите и подкрепата.


  19. Да, Учителя, мисля, препоръчва да е четвъртък, но на мен този ден ми допадна и по лични съображения.

    Това уредче е много симпатично. Трябва и аз да се разтърся тук.

    А някой да е ползвал "миниферма за кълнове" на Людмил Егов? Мъжът ми прочете няколко статии за този интересен новатор и иска точно такава машина60.gif. Ако някой знае от къде може да се поръча или как мога да се свържа с Людмил Егов, моля пишете. Изпращам линк към една от статиите:

    http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-02-11&article=312969


  20. Здравейте всички, пряко или косвено докоснали се до земния рай в Jaffray!

    Не знам защо изведнъж проявих такава настойчивост, вероятно вътрешният ми импулс беше много силен, но успях да наредя пъзела и заминавам с цялото си семейство за Jaffray на 23 август, живот и здраве. Не беше ми останала много платена отпуска и добре, че шефът ми е шеф-мечта, та ми отпусна без проблем и неплатена. В ИДЕАЛ се оказа, че могат да ни подслонят - 4 души с децата. Пуснах на децата снимките и те нямат търпение да тръгваме. Не знам, обаче, дали ще са толкова ентусиазирани след 11-12 часовия престой (с малки почивки) в колата. :3d_146:

    От една страна, направо ми иде да заподскачам. От друга, обаче, малко се притеснявам, че не сме подготвени за това, с което ще се срещнем - особено духовно. Приемам всякакви съвети, във всяко едно отношение. Молбата ми е преди всичко към тези, които са пребивавали в ИДЕАЛ: Каквото и да се сетите, моля напишете ми - напътствие, препоръка, съвет, мнение.

    Предварително благодаря!


  21. Като казах плодово-ядков,имах впредвид,че спирам да ям житото,защото желанието за храна изчезва и оставам само на ядките и плодовете.

    До скоро и аз бях в подобна ситуация като теб,с тази разлика,че някога много често през месец,два, гладувах по Лидия Ковачева.Стигала съм 25 дни.Това ми е личния рекорд.Чувствах се фантастично,с много енергия и добър сън.Та отдавна знам от опит,че имаме нужда от много по-малко храна за да съществуваме,да се чувстваме по-добре и по-здрави...

    Тазгодишния февруарски житен режим,/а и следващите,/освен че искара кармични боклуци за чистене,ми донесе много вдъхновение и лични прозрения за храненето.За това ми помогнаха много темите за житния режим във форума-изчетох всичко,както и веге темите..Не ям месо от години,но някак си съм спряла почти и сиренето,което много обичах.

    До офиса има страхотен веге ресторант,в който пекат и 10-на вида хляб от пълнозърнести био брашна,мляни на каменна мелница и с квас/не мая/.Купувам си хляб от тях.Имат и био магазин,от който си пазарувам.Направих си нещо като веге био меню,комбинирано със суровоядство.С риск да стане дълъг поста,ще изредя какво ям.Хляб,предпочитам ръжен, от лимец или от емер/двузърнест лимец/,правя си кълнове от камут/египетско жито,по-едро е от лимеца и спелтата/,че най-добре покълва.Кълновете си ги слагам в салатите.Голям зор видях да намеря семена за покълване от броколи.Покълвам киноа,броколи,леща,слънчоглед,камут.Варя си картофи,ориз,Също био паста-ръжена,пълнозърнеста и оризова.Поради липса на време ползвам от готовите италиански сосове в бурканчета,любим ми е този с босилека.Сурови ядки,мед и плодове,зехтин,био кафе и чайове аюрведа,хималайска сол.Вода си нося от извор всяка седмица.

    Понякога съгрешавам със шоколад.Тези дни попаднах на невероятен суровоядски сайт с фантастични рецепти ,харесаха ми и идеите им за забъркване на козметика,въпреки,че вече ползвам био такава.

    http://www.zemianazaem.com/

    Повечето идеи почерпих от форумци,много им благодаря за споделянето.

    Хранейки се така ,преминаването в житен режим не ми е много различно от всекидневното меню,единствено след 5-ия ден започва да ми липсва солта.

    Ти можеш да започнеш с по 1 ден всяка седмица-само жито,или само плодове.Всеки път започва с първата крачка,и най-дългия.Поставяй си малки цели.После ще ги направиш 2бр.След пълнолуние започвай житен режим без определен брой дни-всеки ден ,който си издържала е лична победа. Много вода-2л ,не по-малко И много дъвкане.Като ти стане тежко-вариш картофите и ангелската супа.

    Прочети всичко за житните режими във форума,много е полезно.Като имаш пълната информация,започни да опитваш.

    Идеята ми беше да не правиш кампанийно житни режими,а да помислиш за смяна на начина си на хранене в посока суровоядство и чисти храни,доколкото може,разбира се...Още повече,че при теб има повече неща,които ние тук не можем да си набавим.Човек е това,което яде и мисли ,и Нека храната бъде вашето лекарство.Хипократ/ако бъркам,моля за извинение./

    :3d_050: ПП Мюсли си правя от био зърнени ядки,мед,суров слънчоглед,сурови ядки,стафиди,семена...

    Здравей, Мария-София! Благодаря ти за напътствята!

    Всъщност, май изпълнявам повечето от нещата, които ми пишеш: Аз също не ям месо от няколко години, яйцата и млечните са доста намалени, мелим си брашна в къщи и си месим (с машина) хляб от 6 вида зърнени и 3 вида семена, преди 5-6 години "се научих" да пия по много вода (само дето няма извор наблизо :(), а бавното и "безкрайно" дъвкане ми е вродено (заради него имах големи проблеми в детската градина и в къщи)... Само изоставам с покълването. Ти как покълваш семената? Да, определено започнах да се настройвам към суровоядство. Но с всичко напредвам бавно и полека, за да се избегнат стъпки назад. Всъщност, имах една стъпка назад, която още не мога да си върна - преди 4 години в продължение на около 6-7 месеца гладувах в четвъртък - само на вода - а на следващия ден ядях само сурова храна до вечеря. Страхотна идея е да заменя гладния си ден с житен режим! Иначе съм далеч от мисълта да правя житния режим кампаниийно, но е добре, ако започна да го правя по-често и за по-кратко. Винаги много съм обичала жито. Изчетох всички теми за житния режим и съм много благодарна на споделилите опита си. Докато бях на житен режим, учудващо нищо не ми липсваше - дори и захарта, с която се боря все още. Възхищавам се на всички, които споделят, че са я изключили от менюто си! Струва ми се, че самият режим ми действа дисциплиниращо, а аз нямам нищо против това :dancing yes:

    Надявам се, че не съм се отклонила много от темата, но нещата за мен са цялостни и ми е трудно да не ги преплитам.

×