[Паневритмия в Jaffray, B.C., Canada. ИДЕАЛ]

Хайде, идвайте!!! Да се съберем и да се запознаем Какво по-подходящо място от ИДЕАЛ?!

[Ефект от Житния Режим. Какъв резултат имате?]

Мария София,

Тъкмо навреме идва постът ти.Тази година за първи път направих пълния житен режим през февруари. Миналата година, като първа година, изкарах само 7 дни и изобщо не успях да изляза от "кризата". Накрая чувствах такава слабост, краката и ръцете ми трепереха, че реших да не проявявам излишен героизъм и просто да го спра. Сега си мисля, че тялото, а вероятно и душата ми, са били доста задръстени с всякакви утайки. Освен всичко си сменях работата и бях под голям стрес. Тази година "кризата" беше "само" 5 дни. Пак усещах стария дискомфорт от миналата година, но също така усещах и че ще успея. След 5-я ден все едно че пелена се смъкна от очите ми. Трудно ми е да опиша усещанията. Цветовете ми изглеждаха по-ярки, физическите ми сили бяха почти на макс, обонянието ми се изостри... Чувствах се толкова добре, че не исках да спирам след 10-я ден. Единствено захранването ме плашеше, защото съм от лакомите (добре, че не ми личи ) и затова реших да не рискувам. Мисля си, че би било добре да правя житния режим по-често, но не знам как да определя интервалите. Всеки месец може би ще ми е множко. Интересувам се и от алтернативни варианти, като например 10 дни сурова храна (пробвах миналия месец, но ефектът беше по-слаб в сравнение с житния режим, може би и защото не си сложих ограничения за количествата, а това за мен май трябва да бъде приоритет) или пък 10 дни само на плодове (още не съм опитвала). Може ли да обясниш малко по-подробно какво имаш предвид под:

"И всеки път режима ми прераства в плодово-ядков." Имаш ли някаква ориентировъчна схема?

Всеки съвет е добре дошъл за начинаещия. Благодаря.

[Искам да работя във фирма,организация,учереждение ,в което ......]

Здравейте!

Работата ми е много далеч от това, за което съм си мечтала, но не мога да си изкривя душата и да не споделя хубавите неща, свързани с нея. Работя в малка семейна фирма (около 60 човека). Това, което най-много ценя, е толерантността, спокойствието и отзивчивостта на всички нива. Няма интриги. Подмазването е съвсем ненатрапчиво. Всички са учтиви и усмихнати, дори и да е по навик. Убедила съм се, че в напрегнатото ежедневие, не ми липсва нечия "откровеност", която да ми отрови деня. Няма стрес, няма отрицателни вибрации. Шефовете не отказват малки капризи, като непредвидена отпуска или малка промяна в работното време. Празнуваме в офиса, когато някой се пенсионира, родило се е дете или някой се жени. Дотук с положителното.

Това, което е неудовлетворително за мен, е вътре в мен. Теоретично погледнато, работата ми е свързана с това, което съм учила и предвид по-горе написаното, би трябвало да съм супер щастлива. Да, ама не! Дали защото човек така е устроен - все да иска нещо, което няма... Понякога ми се струва, че направо ще ми се пукне душата в този офис без прозорци. Защото, ако мога да избирам, изобщо не бих работила в офис за каквато и да е фирма. На някои това може да прозвучи като плач на капризно дете, особено сега, когато много хора остават без работа. Сега не е много време и за промени. Не знам дали е въпрос на смелост да зарежа всичко (правила съм го неведнъж на по-ранни етапи), но със семейство и отговорности не мога просто да махна с ръка. От друга страна, дълбоката ми неудовлетвореност ме приближава до депресивно състояние. Още се надявам, че ще получа някакъв знак и ще намеря себе си в професионално отношение... някой ден.

Все пак два пъти в живота си съм ходила с удоволствие на работа и това е било, когато съм следвала дългогодишната си детска и ученическа мечта, за която всъщност нямам квалификация и нямам шансове освен ако не започна учене от нулата. Непрекъснато повтарям на децата си, че трябва да си изберат професия, която ще ги прави щастливи. Парите не са толкова важни. Най-вече се надявам да запомнят мечтите си.

Май се поувлякох малко, извинете ме, но това наистина ми тежи на душичката.

Пожелавам на всички да имат шанса да се докоснат до детската си мечта.

Здравейте приятели.Днес се поразходих из нашия форум на богатството и видях много интересни теми и идеи,които са били обсъдени тук.Очевидно после сме се пренасочили и сега интересите ни са в други области .Няма лошо.Но от друга страна погледнато,пишещите и влизащите тук сме шарен свят.Има студенти,ученици и представители на почти всяка една професионална сфера.Т.е всеки от нас някъде се труди.Трудът има своето материално изражение-заплата,печалба,дивиденти.Ох,щях да забравя -стипендии...Достатъчно ли ни е това,за да сме удовлетворени.

Ако вашата месторабота е всичко,за което сте мечтали и напълно ви удовлетворява,бихте ли споделили с нас,кои са най-важните и добри страни.

Ако сте в ситуация,да не сте докрай удовлетворени,то бихте ли споделили,какво още е нужно за да се превърне работното ви място от тежък товар,в място,където отивате с удоволствие.

Ако заплащането е напълно удовлетворително ,то какво още е нужно,за да бъде привлекателна една месторабота.

Или хайде да помечтаем заедно и да продължим изречението,като определим основните критерии за една добра работа.

[Хомеопатия при дислексия]

Здравей nina7705,

Ти си майка-героиня! Звучи банално, но наистина се възхищавам на всичко, което си направила за твоята дъщеря! Рано си открила проблема, не си се оставила да те подведат с изчакването и най-вече си намерила сили да се справиш със ситуацията сама! Аз, за съжаление, се провалих през първите няколко години главно поради два фактора: 1. Нямах никаква представа за явлението дислексия; и 2. Синът ми се бореше с два чужди езика едновременно, като основен в училище му беше този, който знаех най-малко.

Българският език по принцип е маааалко по-благосклонен към дислектиците, защото има по-добро съответствие между звуците и буквите, с които те се представят. Английският е един от най-кошмарните. Сега (от 4-ти клас), когато синът ми премина и на английски, положението стана наистина тежко. Затова пък сега знам какво е дислексия и изучаването на това състояние доста ми помага.

Не съм имала никаква уплаха по време на бременността, а и синът ми не знам да е преживял каквато и да е уплаха или страх. Той е дете, което винаги сме гледали с четири очи, както се казва. Така че, изключвам това да е причина за дислексията му. Още повече, че това не обяснява наследствения характер на дислексията. Учените вече са намерили гена за дислексия и този ген, за добро или зло, е доминантен. (Източник "Overcoming Dyslexia" - Sally Shaywitz).

Здравейте,извинявам се ,че пиша в тема с въпрос към хомеопат.

Споделям тук моето мнение,като майка на дете което имаше дислексия.

Дъщера ми пишеше думите отзад напред и огледално, по този повод не можеше и да разпознава числата(дисграфия).

Беше на 5г. тогава.Кагото споделих проблема със специалисти,те ми отговориха че по принцип дислексията се диагностицирала в учебна възраст и още е рано да се правят заключения.Аз естествено нямах нужда от това да чакам две години за да ми каже някой ,че детето ми има проблем и се захванах сама .

Отначало ми беше много трудно ,защото нямах търпение ,ядосвах се ,че детето не проумява,не можех да разбера как нещо толкова лесно за нея представлява трудност. После се взех в ръце и с много постоянство и най-вече като на игра започнахме да правим много упражнения.Пишех двусрични думи -(ма ма ) примерно и я карах да ги казва разделени,а след това да се опитва да ги слива.Много тренировки и някак си нещата се случваха неусетно.След това дойдоха и по-сложните думи и така.

Най-трудно ми беше с някои букви като и ,в,р,я и др.,но с натрупването на опит предполагам ги е автоматизирала.

Понякога и сега бърка някоя буква,най-често Е със З ,но това не ме притеснява ,защото големият проблем е зад гърба и .Започна училище със самочувствие на дете което чете гладко и не е имала проблеми с усвояването на материала.

По мои наблюдения на децата от класа и при които откриха в хода на учебния процес този проблем, им е доста трудно.Първо ,че някои родители не искат да осъзнаят ,че детето има подобен проблем,други не обръщат внимание или пък не намират добра квалифицирана помощ.Във всичките изброени случаи децата страдат.

Аз лично действах интуитивно. Нека всеки родител който усети че при детето му има подобен род проблеми, потърси незабавно помощ от специалист .Учебният материал залива като лавина децата , а те се опитват да преодолеят всеки урок.

Не знам дали има смисъл да търсим къде е причината това да се случи -може би да,ако това би помогнало на проблема да се разреши,аз не съм специалист Александър е прав ,че една от възможните причини е бременността или уплаха ,стрес в ранната детска възраст. Този факт поне при мен е на лице.

Факторите може да са много и най-вероятно невидими за нас,но в нас е силата да преодоляваме препятствията.

Жива,желая на теб и на сина ти този проблем скоро да бъде зад гърба ви!

П.п. Определено смятам,че хомеопатията има място в решаването на този проблем и при всички случаи би улеснила процеса на израстването му,ако мога така да се изразя.

[Хомеопатия при дислексия]

Благодаря ти, Мария-София!

От всичко, което пишеш, ми е ясно едно:

Има още мнооого да чета , но все пак се надявам и аз да се понауча

Мисленето в образи се нарича ИМАГИНАЦИЯ:

Имагинативно/образно/познание при Р.Щайнер.

Те се появява при напреднали души по Пътя към Светлината.Другите две познания са Интуиция и Инспирация:3d_132:/вдъхновение/.

Цитат:Другата страна засяга връзките на човешкото същество с духовния свят и практически съдържа в себе си достатъчно надеждни средства, за да възпре подобна намеса в душевния живот. Всеки човек е в състояние да проникне в духовния свят, ако в едно или друго от своите прераждания осъществи новите степени на свръхсетивното познание - Имагинация, Инспирация, Интуиция. Духовната същност, която е залегнала в основата на представите, "може да бъде изживяна единствено с помощта на ясновиждащото познание". Тази духовна същност се разкрива в Имагинациите. Духовната същност, която е залегнала в основата на чувствата, може да бъде изживяна с помощта на това, което Щайнер нарича "Инспирации". А волята? - За "ясновиждащото съзнание" тя нахлува от духовния свят благодарение на това, което Щайнер нарича "Интуиции".

Карл Унгер

[Паневритмия в Jaffray, B.C., Canada. ИДЕАЛ]

Тъкмо се зарадвах на безценната информация и се оказа, че това селище е на 11 часа път с кола от Ванкувър.

Това е по-скоро за живеещите в провинция Албърта - от Едмънтън до Jaffray е 7 часа, а от Калгари "само" 4.

[Хомеопатия при дислексия]

Ако причината не е органично увреждане на мозъка причинено от инсулт, тумор и др.под. дислексията може да се дължи на разнообразни причини и изобщо не е признак за умствено изоставане.

Спомням си един излекуван случай, при който причината беше прекалената възбудимост на детето. Очевидно мислите му се движеха многократно по-бързо от обикновено и езикът му не смогваше да ги произнесе. И така, чрез подходящото за този индивидуален случай хомеопатично лекарство тази "задъхана" припряност беше туширана и детето постепенно започна да чете правилно.

Благодаря за отговора, Александър!

Много съм далеч от мисълта за умствено изоставане. Синът ми изглежда съвсем "нормално" и е спокоен и ведър по природа. Все пак може да му се отрази положително едно "забавяне" на мисловния процес. Според една от теориите (метода Дейвис) хората с дислексия мислят не с думи, а с картинки/образи, което обяснява многократно по-бързия им мисловен процес. Според медиците-класици, това е недостатъчна синхронизация между полукълбата, може да се установи недвусмислено с ядрено-магнитен резонанс и е наследствена. Според метода Дейвис, това е дарба, която имат образно мислещите хора.

Може ли да посочиш някои от разнообразните причини за дислексия?

Слънчеви поздрави!

[Дислексия]

тренировка за развитие на мозъка

Жива, има някои уточнения при изпълняване на упражнението, които трябва да се направят лично. Има и други техники за засилване ефективността на мозъчната дейност и особено за връзката между двете полукълба. Тази, макар че изглежда елементарна, е действаща, особено ако се прави редовно. Лично изпитана.

Здравей, късметче!

Първо, извинявай за забавянето. Благодаря за интересното упражнение. Напълно съм склонна да повярвам, че би могло да помогне при дислексия, защото класическата теория за дислексия разглежда връзката между полукълбата. Какви уточнения имаш предвид? Лично, за съжаление, няма да можем да се видим, защото не живея в България, но може да се чуем

Слънчеви поздрави!

[Хомеопатия при дислексия]

Здравей, Александър!

Посъветваха ме да потърся мнението ти във връзка с дислексията на моя син. Отначало ми прозвуча еретично, но после си казах: "Защо пък не?" И ето ме с конкретнен въпрос:

Може ли с хомеопатия да се повлияе дислексия?

Благодаря предварително.

[Дислексия]

Предполагам знаеш, че има Българска Асоциация по дислексия , която е отворена към помощ и работи с такива деца... Дислексията не е болест, независимо че все още фигурира в справочника на болестите, а е дарба... Така че - тя се коригира и такива деца са особено креативни личности... Напр. Айнщайн е бил дислексик... Тук ще намериш нещо и за метода Дейвис...

velinavasileva, благодаря за информацията. Доколкото разбирам, това не е Българска Асоцоация по дислексия, а фирмата на единствения в България терапевт по метода Дейвис. Всъщност, аз вече съм попрочела някои неща за този метод, включително и първата книга на Рон Дейвис "The Gift of Dyslexia", в която доста подробно се описва самия метод. Много ми се иска да чуя мнение от някой, който вече е пробвал метода. Това ме притеснява: Ако е толкова чудотворен този метод, защо не е гръмнал света досега?!

[Дислексия]

Много стари души се въплащават на земята за да подпомогнат преминаването в ерата на Водолея.Те изпитват огромни трудности в гъстата материя тук.Сина ти е една от тях.За съжаление не знам нищо за метода Дейвис,но моя съвет е да опиташ да му помогнеш с хомеопатия.Тук във форума имаме мнного добър хомеопат - Alexander,можеш да се обърнеш към него,ако решиш.

Извинявам се за забавянето, но ми отне доста време да си намеря темата и да видя дали има отзовали се. Не ми се смейте, уча се.

Мария-София, благодаря за мнението и съвета.

Честно казано, идеята за старите души направо ме шокира. Има ли къде да прочета повече за връзката между превъплащаването на старите души и хората с дислексия? Още когато се роди синът ми, знаех, че в него има по-специален духовен заряд. Не знам откъде знаех. Предполагах, че е по-стара от мен душа, но тогава не бях и чувала за дислексия.

Колкото до хомеопатия при дислексия, това е още една революционна за мен идея. Не че съм много запозната с хомеопатията в детайли, но имам представа от принципите и по-малко от приложението й. Мисля, че ще се възползвам от съвета да потърся мнение от хомеопат.

[Дислексия]

Здравейте!

Имам син на 9 години и половина. Той има трудности при четене, по-точно в осъзнаването/разбирането на прочетеното, и при писане. Също има трудности при ориентирането във времето (познаване на часовника, кой ден сме, кой месец и т.н.) и пространството (разграничаване на дясно и ляво). Насочих се към метода Дейвис. Моля, ако някой има информация за ефикасността на този метод, да сподели.

Предварително благодаря.