Жива

Тази година във Ванкувър ще играем Паневритмия в малък парк близо до Сентръл Парк всяка събота, неделя и на официални празници от 8 часа.  Започваме на 23 март.
За да не се получи като миналата година, някой да се интересува, а да не се свържем навреме (моя грешка, че не бях отваряла форума няколко месеца, за което много съжалявам и се извинявам), веднага си давам телефона: 604-456-0201.  

Коригираха се. Потвърдиха датата. Надявам се, че сега всичко е наред. Не мога да не споделя промените в емоционалното си състояние при уреждането на престоя ни в Jaffray. При всеки получен имейл от ИДЕАЛ душата ми направо пееше, а при всяка неуредица, "потъвах". Не ми се случва често така категорично и ясно да чувам "гласа" на душата си. Вярвам, че скоро ще разбера защо.
Късметче, благодаря за съвета, но е много вероятно да не го последвам. Много, много се чудихме и решихме, че ще ни коства повече два дни път, отколкото един. Да разнасяме багажи и деца за една вечер... предпочетохме да пътуваме повече, но като стигнем, да не мърдаме, докато не стане време за тръгване обратно. Ще тръгнем преди зазоряване и, живот и здраве, за вечеря да сме там.

Здравейте отново!

Позабавих се с впечатленията от ИДЕАЛ, но ми е трудно да определя такова преживяване еднозначно. Наистина е много различно. Може би под влияние на изключителния ентусиазъм на Орлин, очакванията ми бяха малко завишени. Ще се опитам да представя личното си впечатление.
Във всеки случай, за нашите деца, ако има рай на земята, то той се казва ИДЕАЛ. Не прикачвам снимки, защото не можах да направя по-добри от тези на Дамян. Всичко си е съвсем същото, само дето вече нямат крава. И разбира се, децата от снимките са с 4 години по-големи.

Едно е абсолютно безспорно: Пеенето на тези хора, предимно етнически французи, на български език е феноменално. Първата сутрин, когато ги чух, направо ми настръхна косата. Нямам думи да предам енергията, която се излъчваше. Аз не съм специалист, но според мен това е изключителен професионализъм. Имах щастието да присъствам и на един "вътрешен" концерт (гостите бяхме само две семейства и журналист ат американска телевизия) по произведения на Моцарт и Бородин. Фантастични са!
След девет дни, прекарани в ИДЕАЛ, си мисля, че за да функционира такава система в рамките на "общата" системата, трябва да има ако не абсолютна, то почти абсолютна независимост или самодостатъчност. Оказва се, че при всичката земя, която ИДЕАЛ притежава (около 1000дка), тя не изхранва напълно седемдесетината постоянно живеещи в нея. Далеч съм от мисълта да критикувам, но има доста какво да се желае в организационно отношение. В разговорите ни със сестра Наташа, тя откровено сподели, че липсва мениджър, който да подпомага и координира проектите им. У младите ентусиазмът прелива, но той не винаги е достатъчен, когато композитор отговаря за 40 кози, например. Това, което най-силно се набива в очи, обаче, е че младите хора са в пъти по-малко от възрастните. Постоянно живеещи в ИДЕАЛ са 4 деца на възраст до 6 години. Има и трима или четирима (не съм сигурна кой е постоянно пребиваващ) тинейджъри около 16-17 годишни. След разговори с някои от младите майки останах с убеждението, че системата не третира еднакво всичките си членове. Не искам да навлизам в детайли, но според моята проста логика, ако няма деца, няма гаранция за бъдеще.
За мое най-голямо съжаление, в никой от деветте дни, които прекарахме в ИДЕАЛ, не играха Паневритмия. Казаха ми, че по принцип играят само в неделя, а неделята се улучи студена и дъждовна, така че я отмениха. Разбира се, това е чудесен повод пак да отидем догодина.

Това е от мен в няколко реда. Готова съм да отговарям на всякакви конкретни въпроси, ако има такива.

Мир и любов!

От тази година във Ванкувър, Канада се играе Паневритмия!
Започнахме на 24 и 25 март и ще играем всяка събота и неделя от 8 часа в Куинс Парк. Избрахме малко по-късен час, защото тук разстоянията са големи и някои от участниците пътуват по повече от 30 км. Групата засега не е голяма, но има интерес и очакваме да се присъединят още доста ентусиасти.

От тази година във Ванкувър, Канада се играе Паневритмия!
Започнахме на 24 и 25 март и ще играем всяка събота и неделя от 8 часа в Куинс Парк. Избрахме малко по-късен час, защото тук разстоянията са големи и някои от участниците пътуват по повече от 30 км. Групата засега не е голяма, но има интерес и очакваме да се присъединят още доста ентусиасти.

От тази година във Ванкувър, Канада се играе Паневритмия!
Започнахме на 24 и 25 март и ще играем всяка събота и неделя от 8 часа в Куинс Парк. Избрахме малко по-късен час, защото тук разстоянията са големи и някои от участниците пътуват по повече от 30 км. Групата засега не е голяма, но има интерес и очакваме да се присъединят още доста ентусиасти.

И на мен много ми допадна идеята за сравнението. От малкото ми опити вече забелязвам различно протичане и различен ефект. Засега съм решила да правя житния режим през месец, но този път ще се постарая да го направя и след януарското, и след февруарското пълнолуние. Успех на всички!

И на мен много ми допадна идеята за сравнението. От малкото ми опити вече забелязвам различно протичане и различен ефект. Засега съм решила да правя житния режим през месец, но този път ще се постарая да го направя и след януарското, и след февруарското пълнолуние. Успех на всички!

И на мен много ми допадна идеята за сравнението. От малкото ми опити вече забелязвам различно протичане и различен ефект. Засега съм решила да правя житния режим през месец, но този път ще се постарая да го направя и след януарското, и след февруарското пълнолуние. Успех на всички!

Здравейте!
Не съм сигурна, че тук е мястото на темата, затова ако модераторите преценят, моля да я преместят.
Предварително искам да се извиня, ако терминологията ми не е точна.
В неделя на 31 октомври се състоя сбирка на Братството във Ванкувър. Под Братство тук (в Канада) се разбира Универсалното Бяло Братство на последователите на Михаил Иванов. По принцип повечето от тях са "възпитаници" на Бонфен - центъра, основан от Михаил Иванов във Франция. За първи път се срещнах с тях в ИДЕАЛ, Джефри, Британска Колумбия, това лято. Оказа се, че има и във Ванкувър. За мен, някак си вътрешно, Учителя е Петър Дънов и ми се иска малко повече да се споменава неговото име, а не само на Михаил Иванов. Но тези хора така са научени, така им е предадено всичко на техния (френски) език и предполагам затова се измества малко акцента. Може това изобщо да не е важно, но имах нужда да споделя този нюанс, който малко ме смущаваше и в ИДЕАЛ, и сега. Събрахме се 12 души, включително едно 11-годишно дете. Връзката стана чрез ИДЕАЛ. Сбирката беше в дома на една от сестрите. (Честно да си призная все още се чувствам дискомфортно, когато трябва да нарека някого сестра или брат, та дори и в контекста на Братството. Сигурно защото съм много нова.) Всичко беше добре организирано и подготвено. Единствената ми база за сравнение са 7-8 конференции/лекции, на които присъствах в ИДЕАЛ. Редът беше същия:
1. молитва (казахме я три пъти)
2. песни (бяха избрали три), които пуснаха на запис и ние пригласяхме. За сравнение, песните в ИДЕАЛ се пееха само на живо и усещането беше невероятно. Тук ми се иска да отворя една скоба. Не знам по какъв начин най-добре да науча песните, при условие, че никога не съм пяла и много се притеснявам. Моля за съвет!
3. лекция - видео запис на Миахил Иванов на френски със субтитри на английски (за мое щастие).
След лекцията се преместихме в трапезарията и водещият беседата прочете 2 пъти мисълта за деня. Мисълта за деня в случая е от книга, написана от Михаил Иванов и съдържа няколко параграфа по дадена тема за всеки ден от годината по дати. В ИДЕАЛ мисълта за деня всеки ден се чете на всички езици, които се говорят там. Например, докато аз бях там, превеждах мисълта за деня всеки ден я четях на български. След това казахме молитвата, която и в ИДЕАЛ се казва винаги по три пъти преди и след хранене. Не разбрах кога и по каква причина са я променили от оригиналната. Сега тя е: "Божията любов разрешава всичките проблеми". Обядвахме в пълно мълчание. После пак казахме три пъти молитвата и поговорихме малко - най-вече кога ще е следващата беседа. Явно във Ванкувър не се организират повече от няколко беседи годишно, защото разстоянията са големи и няма център (сграда, стая или каквото и да е помещение), тъй като наемите са много високи. Обсъдихме възможността да провеждаме беседите всяка неделя онлайн с видеовръзка със специален софтуер. Все пак, поради големия интерес, се реши следващата беседа да е на 12 декември в дома на друго едно от семействата.
Не знам доколко всичко, което изписах, ще заинтересува някого, но за мен това е уникална възможност да съм в контакт с хора, които от години изповядват идеите на Бялото Братство.
Мир и светлина!

Здравей, Розалина!
Благодаря ти за разбирането. Да, определено смятам да започна да чета беседите на Учителя. За мен Учителя е един, затова не добавям име. За песните имам една позната (сестра ), която се надявам да може да ми помогне. Само трябва да го организираме. А Порталът несъмнено е безценен извор на информация.

Светлина в душите!

Здравейте!
Не съм сигурна, че тук е мястото на темата, затова ако модераторите преценят, моля да я преместят.
Предварително искам да се извиня, ако терминологията ми не е точна.
В неделя на 31 октомври се състоя сбирка на Братството във Ванкувър. Под Братство тук (в Канада) се разбира Универсалното Бяло Братство на последователите на Михаил Иванов. По принцип повечето от тях са "възпитаници" на Бонфен - центъра, основан от Михаил Иванов във Франция. За първи път се срещнах с тях в ИДЕАЛ, Джефри, Британска Колумбия, това лято. Оказа се, че има и във Ванкувър. За мен, някак си вътрешно, Учителя е Петър Дънов и ми се иска малко повече да се споменава неговото име, а не само на Михаил Иванов. Но тези хора така са научени, така им е предадено всичко на техния (френски) език и предполагам затова се измества малко акцента. Може това изобщо да не е важно, но имах нужда да споделя този нюанс, който малко ме смущаваше и в ИДЕАЛ, и сега. Събрахме се 12 души, включително едно 11-годишно дете. Връзката стана чрез ИДЕАЛ. Сбирката беше в дома на една от сестрите. (Честно да си призная все още се чувствам дискомфортно, когато трябва да нарека някого сестра или брат, та дори и в контекста на Братството. Сигурно защото съм много нова.) Всичко беше добре организирано и подготвено. Единствената ми база за сравнение са 7-8 конференции/лекции, на които присъствах в ИДЕАЛ. Редът беше същия:
1. молитва (казахме я три пъти)
2. песни (бяха избрали три), които пуснаха на запис и ние пригласяхме. За сравнение, песните в ИДЕАЛ се пееха само на живо и усещането беше невероятно. Тук ми се иска да отворя една скоба. Не знам по какъв начин най-добре да науча песните, при условие, че никога не съм пяла и много се притеснявам. Моля за съвет!
3. лекция - видео запис на Миахил Иванов на френски със субтитри на английски (за мое щастие).
След лекцията се преместихме в трапезарията и водещият беседата прочете 2 пъти мисълта за деня. Мисълта за деня в случая е от книга, написана от Михаил Иванов и съдържа няколко параграфа по дадена тема за всеки ден от годината по дати. В ИДЕАЛ мисълта за деня всеки ден се чете на всички езици, които се говорят там. Например, докато аз бях там, превеждах мисълта за деня всеки ден я четях на български. След това казахме молитвата, която и в ИДЕАЛ се казва винаги по три пъти преди и след хранене. Не разбрах кога и по каква причина са я променили от оригиналната. Сега тя е: "Божията любов разрешава всичките проблеми". Обядвахме в пълно мълчание. После пак казахме три пъти молитвата и поговорихме малко - най-вече кога ще е следващата беседа. Явно във Ванкувър не се организират повече от няколко беседи годишно, защото разстоянията са големи и няма център (сграда, стая или каквото и да е помещение), тъй като наемите са много високи. Обсъдихме възможността да провеждаме беседите всяка неделя онлайн с видеовръзка със специален софтуер. Все пак, поради големия интерес, се реши следващата беседа да е на 12 декември в дома на друго едно от семействата.
Не знам доколко всичко, което изписах, ще заинтересува някого, но за мен това е уникална възможност да съм в контакт с хора, които от години изповядват идеите на Бялото Братство.
Мир и светлина!

Здравей, Розалина!
Благодаря ти за разбирането. Да, определено смятам да започна да чета беседите на Учителя. За мен Учителя е един, затова не добавям име. За песните имам една позната (сестра ), която се надявам да може да ми помогне. Само трябва да го организираме. А Порталът несъмнено е безценен извор на информация.

Светлина в душите!

Здравейте!
Не съм сигурна, че тук е мястото на темата, затова ако модераторите преценят, моля да я преместят.
Предварително искам да се извиня, ако терминологията ми не е точна.
В неделя на 31 октомври се състоя сбирка на Братството във Ванкувър. Под Братство тук (в Канада) се разбира Универсалното Бяло Братство на последователите на Михаил Иванов. По принцип повечето от тях са "възпитаници" на Бонфен - центъра, основан от Михаил Иванов във Франция. За първи път се срещнах с тях в ИДЕАЛ, Джефри, Британска Колумбия, това лято. Оказа се, че има и във Ванкувър. За мен, някак си вътрешно, Учителя е Петър Дънов и ми се иска малко повече да се споменава неговото име, а не само на Михаил Иванов. Но тези хора така са научени, така им е предадено всичко на техния (френски) език и предполагам затова се измества малко акцента. Може това изобщо да не е важно, но имах нужда да споделя този нюанс, който малко ме смущаваше и в ИДЕАЛ, и сега. Събрахме се 12 души, включително едно 11-годишно дете. Връзката стана чрез ИДЕАЛ. Сбирката беше в дома на една от сестрите. (Честно да си призная все още се чувствам дискомфортно, когато трябва да нарека някого сестра или брат, та дори и в контекста на Братството. Сигурно защото съм много нова.) Всичко беше добре организирано и подготвено. Единствената ми база за сравнение са 7-8 конференции/лекции, на които присъствах в ИДЕАЛ. Редът беше същия:
1. молитва (казахме я три пъти)
2. песни (бяха избрали три), които пуснаха на запис и ние пригласяхме. За сравнение, песните в ИДЕАЛ се пееха само на живо и усещането беше невероятно. Тук ми се иска да отворя една скоба. Не знам по какъв начин най-добре да науча песните, при условие, че никога не съм пяла и много се притеснявам. Моля за съвет!
3. лекция - видео запис на Миахил Иванов на френски със субтитри на английски (за мое щастие).
След лекцията се преместихме в трапезарията и водещият беседата прочете 2 пъти мисълта за деня. Мисълта за деня в случая е от книга, написана от Михаил Иванов и съдържа няколко параграфа по дадена тема за всеки ден от годината по дати. В ИДЕАЛ мисълта за деня всеки ден се чете на всички езици, които се говорят там. Например, докато аз бях там, превеждах мисълта за деня всеки ден я четях на български. След това казахме молитвата, която и в ИДЕАЛ се казва винаги по три пъти преди и след хранене. Не разбрах кога и по каква причина са я променили от оригиналната. Сега тя е: "Божията любов разрешава всичките проблеми". Обядвахме в пълно мълчание. После пак казахме три пъти молитвата и поговорихме малко - най-вече кога ще е следващата беседа. Явно във Ванкувър не се организират повече от няколко беседи годишно, защото разстоянията са големи и няма център (сграда, стая или каквото и да е помещение), тъй като наемите са много високи. Обсъдихме възможността да провеждаме беседите всяка неделя онлайн с видеовръзка със специален софтуер. Все пак, поради големия интерес, се реши следващата беседа да е на 12 декември в дома на друго едно от семействата.
Не знам доколко всичко, което изписах, ще заинтересува някого, но за мен това е уникална възможност да съм в контакт с хора, които от години изповядват идеите на Бялото Братство.
Мир и светлина!

Здравейте!
Нещо се бях объркала с деня на пълнолунието. Вместо да извадя 10 часа, аз съм ги прибавила и се получи четвъртък. Още не мога да се оправям бързо с часовата разлика. Обикновено гледам данните от http://www.astrohoroscope.info/moon.htm. А вие?
Както и да е, по-важното е, че успешно направих 10-дневен житен режим и чакам ангелската супичка да изстине .

Здравейте!
Нещо се бях объркала с деня на пълнолунието. Вместо да извадя 10 часа, аз съм ги прибавила и се получи четвъртък. Още не мога да се оправям бързо с часовата разлика. Обикновено гледам данните от http://www.astrohoroscope.info/moon.htm. А вие?
Както и да е, по-важното е, че успешно направих 10-дневен житен режим и чакам ангелската супичка да изстине .

Здравейте отново!

Позабавих се с впечатленията от ИДЕАЛ, но ми е трудно да определя такова преживяване еднозначно. Наистина е много различно. Може би под влияние на изключителния ентусиазъм на Орлин, очакванията ми бяха малко завишени. Ще се опитам да представя личното си впечатление.
Във всеки случай, за нашите деца, ако има рай на земята, то той се казва ИДЕАЛ. Не прикачвам снимки, защото не можах да направя по-добри от тези на Дамян. Всичко си е съвсем същото, само дето вече нямат крава. И разбира се, децата от снимките са с 4 години по-големи.

Едно е абсолютно безспорно: Пеенето на тези хора, предимно етнически французи, на български език е феноменално. Първата сутрин, когато ги чух, направо ми настръхна косата. Нямам думи да предам енергията, която се излъчваше. Аз не съм специалист, но според мен това е изключителен професионализъм. Имах щастието да присъствам и на един "вътрешен" концерт (гостите бяхме само две семейства и журналист ат американска телевизия) по произведения на Моцарт и Бородин. Фантастични са!
След девет дни, прекарани в ИДЕАЛ, си мисля, че за да функционира такава система в рамките на "общата" системата, трябва да има ако не абсолютна, то почти абсолютна независимост или самодостатъчност. Оказва се, че при всичката земя, която ИДЕАЛ притежава (около 1000дка), тя не изхранва напълно седемдесетината постоянно живеещи в нея. Далеч съм от мисълта да критикувам, но има доста какво да се желае в организационно отношение. В разговорите ни със сестра Наташа, тя откровено сподели, че липсва мениджър, който да подпомага и координира проектите им. У младите ентусиазмът прелива, но той не винаги е достатъчен, когато композитор отговаря за 40 кози, например. Това, което най-силно се набива в очи, обаче, е че младите хора са в пъти по-малко от възрастните. Постоянно живеещи в ИДЕАЛ са 4 деца на възраст до 6 години. Има и трима или четирима (не съм сигурна кой е постоянно пребиваващ) тинейджъри около 16-17 годишни. След разговори с някои от младите майки останах с убеждението, че системата не третира еднакво всичките си членове. Не искам да навлизам в детайли, но според моята проста логика, ако няма деца, няма гаранция за бъдеще.
За мое най-голямо съжаление, в никой от деветте дни, които прекарахме в ИДЕАЛ, не играха Паневритмия. Казаха ми, че по принцип играят само в неделя, а неделята се улучи студена и дъждовна, така че я отмениха. Разбира се, това е чудесен повод пак да отидем догодина.

Това е от мен в няколко реда. Готова съм да отговарям на всякакви конкретни въпроси, ако има такива.

Мир и любов!

Здравейте отново!

Позабавих се с впечатленията от ИДЕАЛ, но ми е трудно да определя такова преживяване еднозначно. Наистина е много различно. Може би под влияние на изключителния ентусиазъм на Орлин, очакванията ми бяха малко завишени. Ще се опитам да представя личното си впечатление.
Във всеки случай, за нашите деца, ако има рай на земята, то той се казва ИДЕАЛ. Не прикачвам снимки, защото не можах да направя по-добри от тези на Дамян. Всичко си е съвсем същото, само дето вече нямат крава. И разбира се, децата от снимките са с 4 години по-големи.

Едно е абсолютно безспорно: Пеенето на тези хора, предимно етнически французи, на български език е феноменално. Първата сутрин, когато ги чух, направо ми настръхна косата. Нямам думи да предам енергията, която се излъчваше. Аз не съм специалист, но според мен това е изключителен професионализъм. Имах щастието да присъствам и на един "вътрешен" концерт (гостите бяхме само две семейства и журналист ат американска телевизия) по произведения на Моцарт и Бородин. Фантастични са!
След девет дни, прекарани в ИДЕАЛ, си мисля, че за да функционира такава система в рамките на "общата" системата, трябва да има ако не абсолютна, то почти абсолютна независимост или самодостатъчност. Оказва се, че при всичката земя, която ИДЕАЛ притежава (около 1000дка), тя не изхранва напълно седемдесетината постоянно живеещи в нея. Далеч съм от мисълта да критикувам, но има доста какво да се желае в организационно отношение. В разговорите ни със сестра Наташа, тя откровено сподели, че липсва мениджър, който да подпомага и координира проектите им. У младите ентусиазмът прелива, но той не винаги е достатъчен, когато композитор отговаря за 40 кози, например. Това, което най-силно се набива в очи, обаче, е че младите хора са в пъти по-малко от възрастните. Постоянно живеещи в ИДЕАЛ са 4 деца на възраст до 6 години. Има и трима или четирима (не съм сигурна кой е постоянно пребиваващ) тинейджъри около 16-17 годишни. След разговори с някои от младите майки останах с убеждението, че системата не третира еднакво всичките си членове. Не искам да навлизам в детайли, но според моята проста логика, ако няма деца, няма гаранция за бъдеще.
За мое най-голямо съжаление, в никой от деветте дни, които прекарахме в ИДЕАЛ, не играха Паневритмия. Казаха ми, че по принцип играят само в неделя, а неделята се улучи студена и дъждовна, така че я отмениха. Разбира се, това е чудесен повод пак да отидем догодина.

Това е от мен в няколко реда. Готова съм да отговарям на всякакви конкретни въпроси, ако има такива.

Мир и любов!

Коригираха се. Потвърдиха датата. Надявам се, че сега всичко е наред. Не мога да не споделя промените в емоционалното си състояние при уреждането на престоя ни в Jaffray. При всеки получен имейл от ИДЕАЛ душата ми направо пееше, а при всяка неуредица, "потъвах". Не ми се случва често така категорично и ясно да чувам "гласа" на душата си. Вярвам, че скоро ще разбера защо.
Късметче, благодаря за съвета, но е много вероятно да не го последвам. Много, много се чудихме и решихме, че ще ни коства повече два дни път, отколкото един. Да разнасяме багажи и деца за една вечер... предпочетохме да пътуваме повече, но като стигнем, да не мърдаме, докато не стане време за тръгване обратно. Ще тръгнем преди зазоряване и, живот и здраве, за вечеря да сме там.

Орлине,
Благодаря за съветите! Много се надявам да ги вкарам в употреба, ако/когато отидем. Вече не съм много сигурна, защото днес получих един малко недомислен, според мен, имейл, в който се казва, че най-доброто време да отидем е 17 август - датата, на която получих въпросния имейл (и то пак от различен човек... имам чувството, че нещо им липсва в комуникацията). Както и да е, надявам се да се уточним до края на седмицата, преди да е станало късно.

Здравей, Орлине!
Непременно ще предам поздравите.
Пътят определено е голямо препятствие за нас. Не сме решили дали да пътуваме през деня или през нощта (за да не дотежи много на децата). Аз отдавна не шофирам и със сигурност единственият шофьор в семейството накрая ще е преуморен. Иначе въпросът за канадските пътища е дълга и широка тема, но няма да се отплесвам.
Първоначално им писах, че искаме да отидем за две седмици. После, когато се чухме, се уговорихме за 10 дни, но ако решим да останем още няколко дни, не вярвам да ни откажат. Малко трудно си комуникирам с тях. Не отговарят на имейлите ми - предполагам, че са много заети. Не знам дали сестра Наташа ще е там. Ако е там, може и да си пробвам руския . Каквото стане, все ще е добре.
С тези официални дрехи, честно си признавам, сме в паника. Колко официални? Ризи и вратовръзки или...? Освен това официалните ни дрехи са почти само черни, а ми споменаха, разбираемо, че не е подходящ цвят за тях. Помниш ли някои от имената на руските и немски селища? Нямям представа до каква степен ще ни уплътнят програмата и дали ще имаме достатъчно време за самостоятелни обиколки, но се надявам да успеем да разгледаме района.
Ще направя всичко, което е възможно да изпращам "комюникета" .
Сърдечно благодаря за съветите и подкрепата.

Здравейте всички, пряко или косвено докоснали се до земния рай в Jaffray!

Не знам защо изведнъж проявих такава настойчивост, вероятно вътрешният ми импулс беше много силен, но успях да наредя пъзела и заминавам с цялото си семейство за Jaffray на 23 август, живот и здраве. Не беше ми останала много платена отпуска и добре, че шефът ми е шеф-мечта, та ми отпусна без проблем и неплатена. В ИДЕАЛ се оказа, че могат да ни подслонят - 4 души с децата. Пуснах на децата снимките и те нямат търпение да тръгваме. Не знам, обаче, дали ще са толкова ентусиазирани след 11-12 часовия престой (с малки почивки) в колата.
От една страна, направо ми иде да заподскачам. От друга, обаче, малко се притеснявам, че не сме подготвени за това, с което ще се срещнем - особено духовно. Приемам всякакви съвети, във всяко едно отношение. Молбата ми е преди всичко към тези, които са пребивавали в ИДЕАЛ: Каквото и да се сетите, моля напишете ми - напътствие, препоръка, съвет, мнение.
Предварително благодаря!

Здравейте!
Работата ми е много далеч от това, за което съм си мечтала, но не мога да си изкривя душата и да не споделя хубавите неща, свързани с нея. Работя в малка семейна фирма (около 60 човека). Това, което най-много ценя, е толерантността, спокойствието и отзивчивостта на всички нива. Няма интриги. Подмазването е съвсем ненатрапчиво. Всички са учтиви и усмихнати, дори и да е по навик. Убедила съм се, че в напрегнатото ежедневие, не ми липсва нечия "откровеност", която да ми отрови деня. Няма стрес, няма отрицателни вибрации. Шефовете не отказват малки капризи, като непредвидена отпуска или малка промяна в работното време. Празнуваме в офиса, когато някой се пенсионира, родило се е дете или някой се жени. Дотук с положителното.
Това, което е неудовлетворително за мен, е вътре в мен. Теоретично погледнато, работата ми е свързана с това, което съм учила и предвид по-горе написаното, би трябвало да съм супер щастлива. Да, ама не! Дали защото човек така е устроен - все да иска нещо, което няма... Понякога ми се струва, че направо ще ми се пукне душата в този офис без прозорци. Защото, ако мога да избирам, изобщо не бих работила в офис за каквато и да е фирма. На някои това може да прозвучи като плач на капризно дете, особено сега, когато много хора остават без работа. Сега не е много време и за промени. Не знам дали е въпрос на смелост да зарежа всичко (правила съм го неведнъж на по-ранни етапи), но със семейство и отговорности не мога просто да махна с ръка. От друга страна, дълбоката ми неудовлетвореност ме приближава до депресивно състояние. Още се надявам, че ще получа някакъв знак и ще намеря себе си в професионално отношение... някой ден.
Все пак два пъти в живота си съм ходила с удоволствие на работа и това е било, когато съм следвала дългогодишната си детска и ученическа мечта, за която всъщност нямам квалификация и нямам шансове освен ако не започна учене от нулата. Непрекъснато повтарям на децата си, че трябва да си изберат професия, която ще ги прави щастливи. Парите не са толкова важни. Най-вече се надявам да запомнят мечтите си.
Май се поувлякох малко, извинете ме, но това наистина ми тежи на душичката.
Пожелавам на всички да имат шанса да се докоснат до детската си мечта.