Ally

Веднъж Сократ се разхождал извън Атина .Срещнал го един критинянин,  познал го и го попитал ,,О премъдри Сократе , аз за първи път отивам в Атина, кажи ми какви хора са атиняните .,,
,,Ще ти кажа,  но първо ти ми кажи какви за критиняните ‘’казал Сократ
,,О , критиняните са много лоши хора .Те са лъжци , крадци и клюкари , всеки гледа лошо да ти направи,,отговорил  критинянина .
,,Ами когато отидеш в Атина ще видиш че и атиняните са същите .Те са лъжци , крадци и клюкари , всеки гледа лошо да ти направи, ,отговорил му Сократ и продължил пътя си
Насреща му се задал един родосчанин. познал го и го попитал ,,О премъдри Сократе , аз за първи път отивам в Атина кажи ми какви хора са атиняните .,,
,,Ще ти кажа но първо ти ми кажи какви за родосчаните  ‘’казал Сократ
-О , родосчаните са много добри хора , те си помагат и са много задружни – отговорил родосчанина
Ще видиш че и атиняните са същите.  Те са добри хора , помагат си  и са много задружни – отговорил Сократ и продължил напред .
Всичко е в нашите глави, хората са такива каквито ние си представяме, че са.
Но прочети и следващият откъс от книга.
                                          можем да отнемем всичко от един човек с изключение на едно: последната от човешките свободи – да избере отношението си в дадена ситуация, да избере реакцията  си” (“Човешкото търсене на смисъл: Въведение в логотерапията”, 1963г.
 
"Беше през май 1945 година, в края на войната, когато бях изпратен в състава на малка група лекари в току-що освободен нацистки концентрационен лагер, който се намираше вече на територията на самата Германия, недалеч от Вупертал, за оказване на спешна медицинска помощ на намиращите се там затворници. Хиляди хора от различни страни на Европа, мнозина от които евреи по народност, бяха на границата на гладната смърт. На мнозина вече с нищо не можеше да се помогне. Така че въпреки лекарските усилия и подобреното хранене, ежедневно умираха десетки хора. За мен видяното в лагера се оказа по-лошо и от най-страшните преживявания на фронта. Тогава се запознах със Странния Бил Коди!
 
Това не беше истинското му име. Така бяха го нарекли за по-лесно американските войници. По произход беше полски евреин. От самото начало обаче повече от всичко ме порази необяснимият факт, че в сравнение с всички останали затворници от лагера, повечето от които едва можеха да ходят, Бил Коди изглеждаше съвсем различно. Той ходеше изправен, очите му бяха светли и ясни, енергията му неизчерпаема. А тъй като владеше пет чужди езика и беше нещо като неофициален преводач в лагера, помощта му при подреждането на архивните дела и установяването самоличността на живите и умрелите, беше незаменима. Удивлението ми се засили още повече, когато се запознах отблизо с Бил Коди в процеса на самата работа. Макар Странният Бил да работеше по 15 или 16 часа дневно, при него не се забелязваха никакви признаци на умора, докато ние залитахме от изтощение. От него сияеше състрадание към затворените другари и неведнъж това сияние ми вдъхваше нови сили, когато куражът ми се изчерпваше.
 
Накрая не можех да намеря никакво друго обяснение за необикновените физически и душевни сили у Бил Коди, освен предположението, че той, за разлика от всички други затворници, е в лагера съвсем отскоро. Какво беше изумлението ми, когато от документите на Бил Коди, съхранявани в лагерния архив, узнах, че той се намира в лагера вече цели шест години. Шест дълги години той бе живял на същата гладна диета като всички останали, спал бе в същата зле проветрявана и пълна с всякакви болести барака, и въпреки всичко, това не бе породило в него никакви признаци на физически и душевни заболявания. Но още по-учудващо беше, че всяка група в лагера го смяташе за свой приятел. Точно към него се обръщаха лагерниците за решаване на всички спорове помежду им. Едва след като прекарах там няколко седмици, разбрах каква голяма ценност е това, че такъв човек се е намерил на едно място, където затворници от различни националности се мразеха почти толкова силно помежду си, колкото мразеха и немците. И винаги, във всички най-остри конфликтни ситуации, които отново и отново възниквали в лагера и извън него, можело да се види и чуе как Странният Бил, обръщайки се към разума, разговарял с хора от различни групи и ги съветвал да си прощават един на друг.
 
Доста дълго загадката на този необикновен човек оставаше неразрешима за мен, докато веднъж, най-после той ми повери собствената си история. Това стана след като казах веднъж, че на хората, преминали през всички ужаси на лагера, е така трудно да прощават, защото мнозина са загубили членове от семейството си в лагера. Този кратък разказ на Бил Коди наистина принадлежи към най-удивителните човешки свидетелства за възможностите на силите на прошката:
 
- Ние живеехме в еврейската част на Варшава – започна бавно Бил. – Съпругата ми, нашите две дъщери и още три момченца. Когато немците завзеха нашата улица, те ни изправиха пред къщата и откриха огън с картечница… Аз ги умолявах да ми разрешат да умра заедно с моето семейство, те чуха, че говоря немски, и ме причислиха към една работна група. – Той замълча, може би отново виждаше пред себе си своята съпруга и петте си деца. После продължи: – Тогава аз трябваше да взема решението; трябва ли да отвърна с омраза на войниците, които сториха това, или не. Решението взех наистина лесно. Аз бях адвокат и в моята практика често виждах какво може да стори омразата с човешкия разум и тяло. Току що омразата беше убила шест човешки същества, които бяха за мен най-скъпото на този свят… Ето защо взех решението: през целия си живот – независимо дали това ще са няколко дни или много години, аз ще обичам всеки човек, когото срещна.
 
Обичта към всеки човек. Това беше силата, която беше опазила този човек всред всички лишения. И постепенно разбирах: Бог винаги иска да се открие, а човекът или съзнава това, или не."

Някой са точно така . Когато искате нещо от някого са много внимателни и мили . А когато виждат че не могат да го получат са груби и обиждащи . И това не е заради теб , а заради собствена духовна нищета . Твоят п роблемът е , че оценяваш тези хора повече от самата себе си . Първо търси хора, които те харесват и ценят  вътрешните ти качества . И второ да работиш върху самооценката си. Всеки човек е велика душа и е достатъчно да попадне в подходящи условия, за да стане герой (например) . Интересното е че си локализирала това което те спъва . Има хора, които не могат да се сетят и използват.
Грешка е да обърщаш вниманието на такива хора , дори когато им злорадстваш .В тяхно обкръжение душата ти страда недооценена ,И няма как да получиш това което те нямат --правилно , по достоинство , оценка . Те ще те дърпат в посока , неприятни изживявания .

Здравейте,
посттравматичното стресово разстройство води до множество промени в начина на функциониране на нервната система (мозъка и тялото). Буквално физиологията на човека се променя след травматичното събитие.
Някои от тях са:
- промени в "алармената система" на мозъка - амигдалата и прилежащите и структури, които задействат страховия отговор;
- намалена или липсваща активация на мозъчните области свързани с усещането за Аз - медиална префронтална кора, предна цингуларна кора, теменен дял, островен дял;
- намалена/липсаща активация на дорсолатералната префронтална кора
- нефункциониращ/ненормално функциониращ таламус
и други, които не се сещам в момента.
Имайте предвид, че не е задължително всички да са налични или могат да са налични в една или друга степен - това зависи от индивидуалния случай.
Голяма част от тези променени в мозъчните области се отнасят до обработка и интерпретация преживяванията ни и е очевидно защо хората след това стават/се държат по съвсем различен начин.
Общо взето, за да се възстанови човекът е необходимо да се възстановят нормалните модели на мозъчна активация. Има различни начини да се направи това като донякъде зависи от конкретния случай - какво доколкото нефункционира при човекът както трябва.
За повече по темата може да погледнете книгата Тялото помни на Бесел Ван Дер Колк.

Здравей, Весна! Мисля, че доста добре разбирам как се чувстваш, защото и аз имах и още имам на моменти социална тревожност (която е с по-слаба интензивност, но със същите характеристики като фобията), преживявала съм и моментите на изключване, неадекватност и не-чувстване на себе си в социални ситуации. Не разбрах обаче - имаш близки хора, с които общуваш свободно и автентично и проблемът е само с не добре познати или ти липсват изобщо хора, с които да имаш емоционална връзка? Имаш ли хора, с които чувстваш взаимност, споделеност, с които общуването е удоволствие, с които можеш да споделяш за себе си?Ти знаеш, че когато ти е липсвала или не е била достатъчно добра емоционалната ти връзка с първите хора, които са се грижили за теб - родители, или баба, дядо, някой обгрижващ или близък в първите години от живота ти, тогава детето, тийнейджъра и впоследствие възрастният човек по-трудно правят тази емоционална връзка по-нататък в живота. Човек трябва и да познава себе си, своите емоции, вярвания, реакции, защити, травматични ситуации от миналото, каращи го да реагира по определени начини и в настоящите ситуации, за което ти помага сега твоята терапевтка. (С нея вероятно си изградила емоционална връзка?) В трудните ти социални ситуации явно правиш някакъв блокаж поради пренасянето на нещо травматично от миналото - начинът на отношение на баща ти, майка ти, ранната комуникация с връстниците ти. Сигурно сте се опитвали с терапевтката ти да хванете модела, който стои зад твоите реакции - като влезеш в социалната ситуация какви са емоциите, какви са мислите, които ти идват, телесните усещания и в какъв ред - кое към кое води, за да причини в крайна сметка това отцепване, за което говориш. Ако се научиш да си хващаш сегментчетата от този цикъл и да внасяш промяна на всеки от тях, ще успееш да предотвратяваш крайния резултат. Разбира се трябва да поработиш и с тези толкова тежки емоции, стоящи зад всичко това, да си позволиш да ги изживееш, когато си готова, за да отслабнат. Освен това трябва да разбереш, че имаш право да бъдеш - такава каквато си - с другите хора включително! Дори не всичко в теб да се харесва на всеки. Струва ми се, че така си се затворила, така си свикнала само да отговаряш на външните условия и изисквания на другите, само за да не получиш някакво отхвърляне, принизяване, грубост и т.н., че не ти й хрумва, а и не знаеш как, да извадиш себе си на яве, да бъдеш свободно, да се споделяш с другите и това да е удоволствие. Та ми изниква и въпросът - знаеш ли си нещата, които обичаш да правиш, които са ти приятни, хобита, интереси, това са също неща, чрез които можеш да се свържеш с другите, но са важни първо за теб самата. Бих ти препоръчала да си направиш един дневник на удоволствията или просто на приятните хубави неща, които са ти се случили през деня, които да си записваш вечер и да си затвърждаваш така хубавата емоция, а и да можеш да я връщаш в други моменти, когато имаш нужда... Разбира се подкрепям напълно идеята за групова терапия, мисля, че би била от голяма полза. В самия живот често става така, че срещаш естествено някой човек, който изиграва ролята на 'терапевт' за теб или попадаш в добра група/ колектив, където се научаваш да общуваш с толкова различни типове хора, да бъдеш и себе си с тях, ако условията са дотам благоприятни и ти се стремиш към това. Когато страхът е по-силен това може да стане в защитена среда, каквато е тази на груповата терапия за хора с подобни трудности. И не забравяй, че очакваните от теб критика, присмех, отхвърляне са в твоята глава и по-често не биха се случили наистина в ситуацията! А и ти самата вероятно си склонна да придаваш значение на отхвърляне на неща, които не са такова, както беше споменал някой по-горе.
 

Благодаря на всички за отговорите ви!
Донка, не знам колко пъти прочетох твоя отговор... не че не ги знам тези неща с ума си, но когато си дълбоко в преживяването е трудно да включиш ума... усещам, че някаква част от мен все още се съпротивлява и не е съгласна с част от нещата, и си зачитам тази част!... Аз по принцип се чувствам добре сама със себе си, но когато се влюбя толкова и когато човекът толкова ми харесва, не успявам да се удържа да не се хързулна към привързването, към пълното отдаване на това чувство и мисъл!... Знам, че това се дължи на преноси на минали неща, но не мога да ги спра поне за сега... Орлине, благодаря ти!... Александър, Розалина, много пъти съм чела и съм писала, този път не четох, нямах нужда, и писах по-малко, но ми се струва, че беше най-съзнателното ми преминаване през такова преживяване, минута по минута.... Кети, не успявам все още да установя този баланс - между това да сме свързани и в същото време да сме отделни, не успявам да остана отделна... Viva Caselli, да, в по-голямата част от времето не се борех с болката, а я преживявах напълно, без да й се съпротивлявам, и без това последното е безполезно... Веселин, да... и аз имам въпроси относно разграничението между любов и това да ти харесва начина, по който някой те отразява... Marusya, вероятно хомеопатията може да помогне, но не знам дали няма да накърни осъзнаването... Както и да е, благодаря ви на всички още веднъж и извинявайте, че толкова дълго време не отговорих...

Благодаря на всички за отговорите ви!
Донка, не знам колко пъти прочетох твоя отговор... не че не ги знам тези неща с ума си, но когато си дълбоко в преживяването е трудно да включиш ума... усещам, че някаква част от мен все още се съпротивлява и не е съгласна с част от нещата, и си зачитам тази част!... Аз по принцип се чувствам добре сама със себе си, но когато се влюбя толкова и когато човекът толкова ми харесва, не успявам да се удържа да не се хързулна към привързването, към пълното отдаване на това чувство и мисъл!... Знам, че това се дължи на преноси на минали неща, но не мога да ги спра поне за сега... Орлине, благодаря ти!... Александър, Розалина, много пъти съм чела и съм писала, този път не четох, нямах нужда, и писах по-малко, но ми се струва, че беше най-съзнателното ми преминаване през такова преживяване, минута по минута.... Кети, не успявам все още да установя този баланс - между това да сме свързани и в същото време да сме отделни, не успявам да остана отделна... Viva Caselli, да, в по-голямата част от времето не се борех с болката, а я преживявах напълно, без да й се съпротивлявам, и без това последното е безполезно... Веселин, да... и аз имам въпроси относно разграничението между любов и това да ти харесва начина, по който някой те отразява... Marusya, вероятно хомеопатията може да помогне, но не знам дали няма да накърни осъзнаването... Както и да е, благодаря ви на всички още веднъж и извинявайте, че толкова дълго време не отговорих...

Благодаря на всички за отговорите ви!
Донка, не знам колко пъти прочетох твоя отговор... не че не ги знам тези неща с ума си, но когато си дълбоко в преживяването е трудно да включиш ума... усещам, че някаква част от мен все още се съпротивлява и не е съгласна с част от нещата, и си зачитам тази част!... Аз по принцип се чувствам добре сама със себе си, но когато се влюбя толкова и когато човекът толкова ми харесва, не успявам да се удържа да не се хързулна към привързването, към пълното отдаване на това чувство и мисъл!... Знам, че това се дължи на преноси на минали неща, но не мога да ги спра поне за сега... Орлине, благодаря ти!... Александър, Розалина, много пъти съм чела и съм писала, този път не четох, нямах нужда, и писах по-малко, но ми се струва, че беше най-съзнателното ми преминаване през такова преживяване, минута по минута.... Кети, не успявам все още да установя този баланс - между това да сме свързани и в същото време да сме отделни, не успявам да остана отделна... Viva Caselli, да, в по-голямата част от времето не се борех с болката, а я преживявах напълно, без да й се съпротивлявам, и без това последното е безполезно... Веселин, да... и аз имам въпроси относно разграничението между любов и това да ти харесва начина, по който някой те отразява... Marusya, вероятно хомеопатията може да помогне, но не знам дали няма да накърни осъзнаването... Както и да е, благодаря ви на всички още веднъж и извинявайте, че толкова дълго време не отговорих...

Здравейте! Искам да ви питам - какво правите с болката? От (в някакъв смисъл) раздялата с някого, към когото много сте се привързали и когото много обичате, който е станал неизменна част от ежедневието ви в последните месеци, почти година, и който ви кара да се чувствате "у дома" - разбирате ли, онова специално чувство, на близост, което не изпитваш с много хора!... Толкова ме боли точно в момента!... А ми се иска някак да се зарадвам, да ми стане леко, да приема нещата с радост, лекота и благодарност!... и с любов! Да трансформирам болката в радост и любов...!

Здравейте! Искам да ви питам - какво правите с болката? От (в някакъв смисъл) раздялата с някого, към когото много сте се привързали и когото много обичате, който е станал неизменна част от ежедневието ви в последните месеци, почти година, и който ви кара да се чувствате "у дома" - разбирате ли, онова специално чувство, на близост, което не изпитваш с много хора!... Толкова ме боли точно в момента!... А ми се иска някак да се зарадвам, да ми стане леко, да приема нещата с радост, лекота и благодарност!... и с любов! Да трансформирам болката в радост и любов...!

Направо физически боли....