erendil

Какво е Бог, Явора? Бога е жизнената енергия. Жизненанта енергия изгражда всичко, вечна е, неразрушима, всичко което е. Друго освен нея няма. Тази жизнена енергия те съставя, тя тече в тебе и те слепва подобно на лепило. Държи клетките ти слепени в организъм, когато умреш тя излиза от теб и се разпадаш за часове. Разумна е, координира цялата вселена и се движи по-бързо от светлината. Винаги е нова. И най-хубавото е, че можеш да я чувстваш всяка секунда в тялото си. Хората са три плана в едно. Тяло, душа и жизнена енергия (Бог). Тялото е свързано с материята, то чувства лишения, ограниченост, пространството - живее в граници. Душата е безгранична, не се нуждае от нищо, може всичко, изживява всичко, пълна свобода. Жизненанта енергия, е Бог във нас. Бога в действие. Тя е много умна, знае всичко и всички. Чувстваме я като благодат и тя се изразява в нас като интуиция, държи ни изправени. Душата и тялото ни са във вечна борба, всеки от тези два плана дърпа чергата към себе си. Живота е вечен баланс между душата и тялото в нас. Ако се оставиш само на едното, то ще ти дръпне чергата изпод краката и ще паднеш. Нужно е равновесие, среден път... Как става това? Чрез Бога в нас, той винаги всяка секунда ни казва кое е правилно за нас, чрез интуицията. Естествено крайното решение вземаме ние с разума си. Държи ни като рохки яйца в ръцете си, за да не паднем и да не се ударим. Няма правилно и погрешно, всичко е хубаво и смърта е хубава. Смърта е безразмерна радост, усеща се като пълна свобода. Живота е игра и хубавите неща в него винаги идват като на игра в него. Радоста е игра. Целта на живота е игра. Децата са игра. Секса е игра. Парите са за игра. Връзките ни са игра... Усещаш ли го? Бог, жизнената енергия в теб как тече? Това е игра.

Kuki, научи се да обичаш себе си. Това на първо място. Не обичаш ли себе си, никой неможеш да обичаш - Любовта към себе си е най-важното!!! Когато я имаш, смело следвай интуицията си. Ако задълбаваш много в кармата, това също е лоша карма... Понякога духовното ни подлъгва да сме прекалено добри и ставаме такива, но навън и това е за наша сметка. Започваме да мразим себе си, губим връзката си с интуицията, а това е връзката ни с Бога и се подхлъзваме... Бъди добра, но не изгубвай контрола на ситуацията, пази си интуицията. Връзките и взаимоотношенията са много вкопчващи, ограничаващи, изискващи в тях няма нищо божествено. Бога е в теб, той е свобода.

Опитвам се да ви кажа, че Бог не е далеч от нас. Той дори не е и на съседната пряка. Той е в нас. Неговата структура е радост. Когато намериш истинското си себе, започваш да се смееш като идиот на всичко. Тази радост извира от теб и е без причина, самоиницира се. Тя те залива и целият започваш да трептиш на по-висока честота. Това е просветлението, да си щастлив без причина. И то е много лесно достижимо, не е на съседната пряка, а е в нас. Защо да ходиш по трънаците, като можеш да вървиш по царския път? Нужно е да знаеш, че още не си дорасъл за това, но това не ти пречи да подскачаш и да се опитваш да се хванеш за дръжката на вратата. Един ден ще се хванеш, просто бъди радостен и доволен от живота си, благодари за всичко, смей се, обичай. Простичко е. Като изживяваш чувството и вибрационно се настройваш към целта, започват да ти идват по-добри идей - Просветва ти! И един ден хоп- готов си! Вратата се отваря...

Всичко си сътворяваме ние. Казвате: Изпитанията са уроци. Да но тези капани си ги залагаме ние, не ни ги поставя Бог. Той иска от нас, само да сме доволни и радостни. Няма такова нещо, като късмета ми се обърна -Сам си обърнал късмета си!. Ако знаеш, че пари ще пипаш ли топло? Ако знаеш, че сам си сътворяваш реалноста, ще мислиш ли лошо за себе си и един миг дори? Пробвайте и да живеете и по другия начин в любов, щастие и от интуицията си, и тогава вижте какво е! Ти затова и знаеш. Любов към себе си и т.н.

Не, страданията е като болката в тялото. Като го претовариш - тялото те боли, като си идеално здрав обаче не го усещаш (тялото). Духовно развития човек е щастлив и радостен, непознава страдането. Нали затова се развиваме духовно. Страданието е като колчетата в ски слалома, показват ни правия път и толкова. Ако си казваш, че си болен дори и да си здрав ще се разболееш. Ако казваш, че страданието извисява дори и да си Буда ще пропаднеш. Средният път е липса на страдание.

Понеже ние създаваме живота си с мислите си, когато дълго време мислим за нещо насищаме във вселената енергията с определен тип вибрация съответстваща на желанието ни. Когато тази вибрация стане достатъчно силна да се прояви се появяват първите признаци на сътвореното ни, което ние разпознаваме като съвпадения и случайности. Енергията привлича подобна енергия. Събития със сходна енергия се привличат и си помагат да се реализират. Когато търсиш точно определено нещо, а някой предлага подобно нещо, излъчването ви е вибрационно еднакво и енергията ви събира. Подобно на привличането на полюсите на магнит. Поличбите са проява на интуицията в нас, те са въображение в действие. Сътворяването е въображение в действие. Така че поличбите са също наше сътворение. Доколкото обаче не осъзнаваме процеса на сътворяване ни се струва, че те идват отвън. Всъщност идват от нас. Когато искаме нещо ние започваме да го сътворяваме. Ако е силна вярата ни в сътворението може и да поискаме да поставим междинни знаци, които да ни покажат че сме на прав път. Въпрос на избор е. Просто е нужно да си кажем вътрешно, че искаме междинни знаци и поличбите се появяват. Т.е. за да има поличби е нужно да ги искаш и търсиш, иначе няма поличби.

Страданието, е сигнал че си излезнал от Бога, нещо не вършиш в живота си както трябва и ти се удря камбанката. Преди това е имало предупреждения, сигнали ама не си им обърнал внимание. Тогава чувстваш болка, а понеже неискаш да я чувстваш, започваш да търсиш начин... което води пак до Бога.Честото страдание е символ, че не си на прав път и е нужно да си поправиш главата. Това не е признак на извисяване, а че имаш грешна система на вярвания. Естественото състояние на духовно развития човек е спонтанна радост и желание за живот. Изпитването на тези чувства се самозахранва отвътре и е дар от Бога. Страданието е липса на тази духовна храна.

Много хубави мнения сте дали, Благодаря! Темата е затова, да поставим значенията на думите: "Любов към себе си" и "егоизъм" на мястото им. Също така се оформя и втори фронт, "смирение" и "самосъжаление". Това са интересни гранични състояния. Докъде във делата си е нужно да сме ние и откъде нататък е нужно да оставим нещата в ръцете на Бога? Нужно е да се знаят тези граници, всеки за себе си, за да имаме добро божествено израстване... Смятам че егото е един много полезен инструмент и си го обичам много. Той е като метър, който ми показва колко близо съм до реализацията си. Без него не мога, защо бих го мразил? Докато меря с него в себе си, всичко е наред! Проблем става, когато с метъра на егото си започна да меря навън - по другите хора. Защото всеки има собствен метър да се мери с него, а не да го налага по другите. Това е божествен закон, правото на личен избор. За мен проявено в нас е его и то е добро, проявено навън от нас е егоизъм. И то е добро, но не толкова. Смирението за мен е знанието, че имаш възможност да го направиш и силата да отстъпиш, защото си божествено закрилян. Защото не винаги е нужно да се проявяваме, особено ако излизаме от позицията на егото си. Самосъжалението обаче какво е? То не е смирение, защото не е сила, а е слабост... Това желая да разбера, какво е самосъжаление, самоподценяването, липсата на доверие в себе си, че не сме божествени? И как то ни пречи да обичаме себе си и Бог?

Духовната работа е най-простото нещо. Не е нужно нищо извън нас, и всичко което ни е нужно за просветление е вече дадено. Защо така? Поради божията милост. Бог постоянно се излива върху нас. Енергията която се изсипва върху нас е огромна, силна и безкрайна. Тя е тази която ни държи изправени, осъществява нашето творчеството, реализира свободният ни избор...Стига да си позволим да я приемем. Божествената благодат или енергията е тази която върши 99 % от духовната работа. От нас се изизсква само 1 % духовна работа за просветление. Или иначе казано, от нас се иска само намерението да се отворим за енергията. От нас се иска работа 1% ... 99% работа от Бога. Преведено на наш език става - "Аз съм ... съвършен". Единият процент е нашето същинско желание да опознаем Бога, т.е. това което сме, нашето битие - Аз съм. А 99 - те% са от Бога -съсвършенството и прекрасността на процеса. Така че за начало на нашето духовно отваряне е нужна мантрата " Аз съм, съвършен". Тя е базата - Алфата на просветлението. Тази мантра закрепя любовта ни към себе си. Кара ни да се заобичаме и отваря нашият извор на живота. Любовта към себе си прави нашето сърце да разцъфва и ставаме израз на Съвършенното. След като имаме тази готовност, вече можем да започнем да приемаме свободно божията любов. Защото, докато се чувстваме несъвършенни, ние никога няма да приемем Бог, тъй като си мислим, че не го заслужаваме. Аз съм - съвършен! Има и друг форми на това утвърждение, като: Обичма себе си! Обичам и одобрявам себе си! Обичам самия себе си и съм прекрасен! Какво е мнението ви за: Любовта към себе си? Помага ли ви да реализирате Бог? Как успявате да я изградите и съхраните, използвате ли утвърждения? Моля, споделете вашето мнение...

Книгата е хубава и има много истини, които да се научат от нея. Прочетох я цялата. Вътре пише как да се откажат цигарите, как да се научим бързо и правилно да медитираме, как да се храним енергийно, как да развием интуицията си, включително и как  да си оправим зъбите и венците. Написано е кратко и ясно.Тези клипчета не са по темата.

Точно във центъра на сърцето ти, Бог посява искра. Там тя тлее мъничка, мъждука колкото да не угасне. Тя е още бебенце. И ти започваш да се грижиш за нея с много внимание. Тя е малка и се нуждае от много любов - без любов не може да живее въобще... Казваш и: " Ще те обичам винаги! Каквото и да се случва, аз винаги ще съм до теб и ще те подкрепям и закрилям." Обгрижваш я, гушкаш я, милваш я - безусловно! Грижиш се да е чиста, не я тровиш с химикали и отрови, спестяваш и тревоги и кофликти. Казвате си красиви думи като: "Прекрасна си и те обичам точно такава каквато си! Благодарна съм че те има! Чувствам се съвършенно с теб!". И искричката ще расте красива и доволна, ще се радва ще бъде здрава и силна. Като всяко палаво дете, ще си играе, ще бъде своеволна. Всеки ден ще прави нещо ново или поне различно. Нужно е да и дадеш пространство, да може да почне да се изразява творчески.Ще става буен пламък и винаги ще е нова и интересна. Подкрепи този пламък, точно във центъра на сърцето! Той ще иска да си играете, да пеете, рисувате, да се смеете, да танцувате, да готвите, да пишете - всичко което ви носи удоволствие. Този пламък ще става все по-силен. Следвай го! Ще го обичаш, и той ще те заобича. Ще обичате заедно! Способностите ви ще са нужни и на тези около вас и те ще ви оценяват по достойнство. Така връзката с източника на творческата ти сила, ще става все по-голяма и силна, и пламъка ще се разгори още повече. Високо, високо - буен пламък до звездите! Точно от центъра на твоето сърце. Сърцето ми е центъра на моята сила. Аз следвам сърцето си!

Хубав въпрос. За много хора пътят към духовното се превръща в Голгота. Тръгват по пътя на Бога и очакват защита, а получават лабилна психика. Търсят материална сигурност, а получават загуба на работа. Раздават се, а се ограбват. Търсят истина, а живеят сред илюзии. Защо се получава така? Защото като търсачи, ние търсим навън. Когато станем майстори, разбираме че няма нищо извън нас. Т.е. съществувам само аз - друго няма. Ние сме като обърнат пръст на ръкавица. Търсим, гледаме навън, очакваме, искаме, молим се, бутаме навън. А то не е навън, то си е все вътре в нас. И това не е случайно- нашата вселена сме самите ние. Реалноста се създава отвътре, тя извира от сърцето ни. И като се случи нещо, човек си казва: "Окаян съм! - Съдбата ме наказва". Мисли се за жертва, че обстоятелствата и хората около него са му виновни. А не вижда в себе си, че постоянно се чувства виновен: има страх за бъдещето си, мрази парите, завижда на тези които имат в повече и като отиде до магазина брои всяка стотинка по десет пъти. После казва: "Живота ми не върви, ето аз направих за онзи, това и това, а получих един гол!". Невижда, че сам себеси е пренебрегнал и омаловажил. Защото да правиш нещо на някого с надеждата, че ще получиш е все едно да кажеш: "Аз нямам сила, да си го направя сам". А Бог е буквален, винаги дава това каето заявиш с действията си. Която най-последна мисъл стои зад действията ти... това се случва. И тук на помощ идва духовноста, или осъзнаването. Осъзнаването е да виждаш, да имаш яснота. Да виждаш, най-важната мисъл. Винаги да знаеш, каква е иситнската причина да правиш нещо. Тогава разбираш, че на първо място е не да обичаш другите, а да обичаш себе си. Защото сърцето ти е извор на любовта, и ако то е пресъхнало - мразиш себе си, нямаш любов за другите. После се научаваш да се уважаваш и разбираш, че небива да се критикуваш, защото това е все едно да кажеш, аз съм несъвършен и незаслужавам. А Бог никога неможе да се прояви в теб, ако се мислисш за несъвършен, защото ако си несъвършен, никога неможе да бъдеш творец. Пълен си с мисли и неможеш да чуеш това което извира от сърцето. Художниците му казват творческа криза. След туй разбираш, че не трябва да се чувстваш виновен. Защото каквото и да си сторил, всичко е по две. Било е урок за теб, но е било урок и за другия. Божиите планове винаги са съвършени... И т.н. ... Ето това е духовното! безполезно ли ти се струва? Аз пък намирам всичко за съвършенно и прекрасно и съм благодарен на живота си! Затова ти казвам, всяка лоша и нездрава мисъл в теб те ограбва. Всяко колебание и потапяне в него те отслабва и отклонява от щастието. Винаги се обичай, винаги се боготвори, че си светлина, че си зора и така ще може да грееш за много други хора. И не мрази нищо и никого, защото всичко е съвършенно и парите идват овсякъде и от всеки. Толкоз много, че нито ще можеш да ги изхарчиш, нито ще ги търсиш. И няма да ти се налага да търсиш работа, тя сама ще дойде при тебе и ти ще и казваш- цел на живота Усмивки Обърнете внимание на положителното мислене, то е алфата и омегата. Има един велик майстор в тази област -Луиз Хей. Бъди жива и здрава Луиз, донесе светлина на толкова много хора!

Ако сега някой ме попита, дали да бъде вегетарианец, трудно бих го подкрепил. При всичките тези торове и етикети- "круши от Аржентина", незнам дали месото е по-вредно. По-ли е добре да се тъпчеме с отрова за мишки и съставки на барута мислейки, че се храним здравословно, или да не му мислим много?

Животът е твърде прост- Каквото даваме, това се връща. Ако днешният ни избор е да дарим Любов, ще имаме Любов. Нищо не е загубено, но е истина, че всичко се печели и е нужно добро намерение и труд. Важно е осъзнаването- какво ни върши работа и какво е полезно за нас, за децата ни. Промените започват вътре във нас. Там е големият скок. Промените стават вътре в нас. Индивидуално, всеки работи върху себе си и въобще не се тревожи за другия до него. Без грачене по съседа колко е несъвършен, защото критиката означава, че не сме готови и незаслужаваме. Без чувство на вина, защото това стопява силите ни и ставаме мрънкачи. Като станеме обичащи, се променя и нашата реалност. Това променя реалноста на нашите деца и роднини, а това променя реалноста на всички хора, които са около тях. Така процеса се самоакумулира. Ако до всяко едно същество застане поне още едно, ще настане такъв живот...

В момента точно това послание се носи навсякъде. Отворените хора го чувстват с всяка своя клетка и то не е нещо което се мисли. Просто го знаеш, че е така. Не е нужно да бъде вербализирано и обусловено. Стремежът е за отваряне на съцето. Трансформацията която се задава го изисква, това е пътят.

Израстване няма, има само потъване. Растенето ни обвързва с учене, а то е по-скоро припомняне. Търсача не учи - Той си припомня пътя към Душата - единна цялостна. Тя е Всеобширна и Всеобхватна, тя е Това, всичко около нас.Пътищата към Душата са хиляди, милион и те са избора, който правим за това "кой си ти наистина". Търсача избира, като какъв иска да се изживее наистина: като обичане, като радост, като споделяне, като отдаване и т.н. И "търсенето" спира, започва изживяването. Идва спокойствие и радост- започваме да сътворяваме своя избор. Заменяме лутането с изграждане, а това е обичане. Нужно е само да се самоопределим: Аз съм обичане - Аз обичам да обичам! Аз съм велик учител на щастието и изкуството да живеем красиво! Мир и Любов.

Доверието е Бога в нас. Доверието е същноста на Бога. То е любовта която имаме към себе си, или иначе казано колко обичаме себе си. Човек влюбен в своята Същност е цял, уверен, обичащ, споделящ, пълноценен, божествен. Бидейки такива ние разбираме, че сме съвършенни и нямаме нужда от нищо. Пресътворявайки по този начин живота си, ние го разбираме в пълнотата му и осъзнаваме, че за да съществуваме нямаме нужда от нищо. Тогава живеейки живота си ние не искаме нищо от хората около нас. Така им имаме пълно доверие и дори повече, можем да ги обичаме точно такива кавито са, със всичките им несъвършенства. Това е Любов и Обичане. Доверието е скалата по която мерим нашата обичност, тя е нашият творчески потенциал. Или иначе казано нашата способност да захранваме живота. Защото той не изисква нищо друго от нас, освен да му имаме доверие - Да го възприемаме такъв какъвто е, без да се борим с него. Така че, доверието е Любов, липсата на доверие е борба. Доверието е благодата на живота. Нека бъде със всички ни!

Егото не е нещо, което ще си отиде само, "ако не го мислим"... Тъкмо напротив - трябва да го мислим и да го развием до гениалност, това его... То нито е нещо лошо, нито е нещо случайно, а е строго необходим етап в развитието ни...Въпросът е - егоизмът и егото у нас - да бъдат осъзнати... Само така те ще могат да бъдат поставени под контрол, което е и целта, в практичен аспект... Така е, ама не е така. Защото кажеш ли на човек, опознай егото си и той се потапя в него. А ако си в една тъмна стая, пълен мрак, какво ще направиш? Ще започнеш да разучаваш в тъмното ли нещата- "опип-ум" или ще пуснеш светлината да влезе? Та по този начин, докато опипваш ума си, това така- онова така, нищо няма да се получи, човек се вкопава и затъва повече, това е смърт. Нужно е да се пусне светлината, дори и свещ да е. Да освети всичко, колкото и слаба да е. Да чете книга човек, да се моли, да обича, тъмнината сама ще си иде.

Егото, та егото. Кво го мислите толкова. Егото е това- мисъл. То е нищо, което сме превърнали в нещо и колкото повече го мислим, толкова по-голямо го правим. Затова спрете да мислите за егото- то не съществува. То е инструмент в главите ни. Отправна точка, репер. Помага ни да се ориентираме. Нашето минало. Когато искаме да отидеме някъде, имаме цел, посока или търсиме нещо, егото е точката зад нас, то е миналото. Пред нас е целта, тя е нашето бъдеще. Ако свържем двете точки, егото и целта, се получава пътя който трябва да извървим. Ако се свържем само с егото (мислим за миналото) се въртим във кръг, циклим. Така става когато човек се движи от мисълта си. Иска се много усилие и вяра да свържеш правилно точките. Много малко хора успяват. И колкото по-големи цели си поставяте, по-голямо ще е егото, за да може да ни отведе до целта. Затова се водете от чувствата си, това е един добър път. Чувствата са думите на душата, чрез тях тя ни говори. Никога не ни лъжат, те са пряко следствие от нашето битие. Чувстваме се нещастни, значи битието ни е мизерно. Чувстваме се тъжни, значи сме забравили за любовта. Чувстваме се мизерни, значи сме забравили да даваме. Ето така чувствата ни показват, как сме ограничили нашата душа. Момент след момент. Знайте че чувствата немогат да се променят, но може да промением битието си. Тъжни сме, засмейте се. Мизерни сте, давайте. Нещастни сте, радвайте се на живота, Благодарете че има толкова много. И забравете за егото, то е минало, не се вкопчвайте в него, пуснете го да си иде . Усмивки на всички. :)

Зависи от гледната точка. Пределната точка е (в) сърцето. Ако гледаш извън него си сам, никой не може да ти помогне, има разединение. Ако гледаш навътре в него ти и Бог сте едно. Всичко е едно. П.П. Бога не можеш да го манипулираш, той не е копче за щастие. Каквото си мислиш за него, никога няма да стане. Каквото почувстваш за него, веднага става.

Това дето ни го дава Бога е Любовта. Любовта е магия, манна небесна, силно чувство. Всеки е усещал чувството да е бил влюбен - дар от Бога. Това е движение от центъра на вселената към периферията, усещането е като да пиеш от извора на живота. Бог е добър и винаги дава, защото той е ставането, и винаги иска да има живот. След това идва обичането. Това е нашата част и нашата работа. Обичането е това което ние правим с Божията Любов. Какво сме изградили със нея, как сме подкрепили живота. Това дето сме почерпили от извора на живота, какво сме направили с него. Така че, Любовта и Обичането са различни. Любовта е от Бога, тя е чудото. А Обичта е от нас, тя е изграждането. Любовта е от центъра към периферията, а обичта е от периферията към центъра. Така става кръговрата на Живота. Това е нашата божественост, като човешки същества. Когато моля Бога, го моля за вдъхновение, със неговата Любов да можем да изградим. Така да обичаме и да можем да подкрепим Живота.

Здравей Армагедон! Сигурно ще ти прозвуча като лунатик, но това което описваш не е случайно. Случва се на тези, чиято цел е да открият Бога. Ти си на прав път. Трудно е, но тази група от хора имат заложени много силни ресурси. Тяхната цел е да служат - кръстоносци, ако това е твоят случай ще разбереш какво ти казвам. За да се ориентираш за какво ти говоря виж едно клипче в youtube -Awake! Awake! Awake! . Писмо написано то Сатя Сай Баба, до всички деца. Успех, да донесеш светлина на много хора!

Отговора е Любовта - обичането. Това е една практика която е нужно трайно да се останови в нас, да се изреже с златни букви в съзнанието ни. Така фанатично да я правим, както сме се научили и да необичаме. Можем да обичаме всичко: времето, обувките си, дърветата по улицата, хората, града, колите. Нужно е да разпалим и подържаме пламъка на обичането в сърцето си - момент след момент. Да го подържаме жив, като крехко цвете. Чрез двойна концентрация на съзнанието, да подържаме този пламък в сърцето си - постоянно. Никога да не забравяме че е жив и е в нас. Защото когато този пламък е жив в леките моменти от живота ни, така ще бъде жив и в тежките моменти от живота ни. Реално погледнато, концентрирането на съзнанието ни в сърцето, изтегля жизнената ни енергия от корема в чакрата на сърцето, където се захранва Любовта. Извънтелесното усещане е на безпроблемност, безусилие и спонтанна радост, докосване до душата. Нужно е винаги да помним, че ние сме 3 в 1. Физическо тяло, ментално тяло и душа. И целта е да постигнем триединство. Нужно е да се грижим с обичане и за трите: и за физическото си тяло; и за разума и емоциите; и за душата си. Смирение, гордост, добруване- постоянно се лутаме в този триъгълник. Няма лошо и няма добро, има само възможности. Всяка възможност е златна. Когато се изправим пред конфликтна точка в живота си, ни се дава избор. Казва ни се:- Избери сега! - какво искаш? - какво е за теб? И ние избираме- размишляваме от позицията на тялото. Размишляваме от позицията на емоциите си. Размишляваме от позицията на душата. Взимаме решение и действаме или със смирени или с гордост. Резултатите винаги са добри за нас, само дето, ако сме горделиви заобикаляме повече. Тялото си иска своето, да е задоволено, да е сигурно и в комфорт. Разума иска емоции и власт, пада си драматург. Душата не иска нищо, тя винаги дава, позволява всичко и винаги отстъпва, тя е безуслован Любов. Когато вземаме решение, ние обвиваме проблема с енергия и започваме да я завихряме. Ако завихрим енергията в първата и втората или третата чакра, се осланяме на сигурноста, емоциите и силата на егото. Ако издигнем енергията до сърцето се докосваме до Любовта. Взависимост от това на кое еволюционно ниво сме, реагираме по различен начин. Така че въпроса е как да достигнем до Любовта: има много начини: чрез отдаденост на благородна кауза (много женска практика), чрез грижа, чрез постоянна концентрация в сърцето (много мъжка практика), чрез молитва, чрез мантри... съзерцаване, отдаване, отваряне и т.н. И благодарността, постоянно да благодарим, че сме живи, че има за всички, че има изобилие, че всичко е Любов. Дори и агресията е обърната Любов. Аз съм си закачил едно благодарствено камъче на шията. Благодаря!