erendil

Истинското щастие? Когато започнеш да се откъсваш от егото, енергията нараства десетократно. Усещам гърба си десет пъти по-зареден. Всякаш има гигантски енергиен кабел вкаран в сърцето ми и от там ме пълни с живот, третото око натежава, усещам го физически, ръцете ми стават като електроди. И от тука започва всичко, идеите идват лесно, служенето идва лесно всичко идва лесно. Имаш идея, лягаш- заспиваш и на другия ден нещата започват да се случват, всичко се разтваря пред теб, хора идват, случайни разговори, синхронности, проявления, интуиции, смелост, сила. Естествено и нивото на осъзнаване е съвсем, съвсем, различно. Защото като се разгневиш, не е достатъчно просто да се наспиш, а ти се изсипва "дъжд от камъни върху главата", като се развикаш срещу някой започваш да го гънеш като алуминиево фолио, което е пагубно. Гнева се канализира най-лесно и източва енергията най-бързо. В началото всичко се трошеше в ръцете ми и целия ходех надран, например ядосам се и почукам по стола, сега има дупка на седалката. Най-интересно е как хората около мен започват да се променят, всички се отварят за служене. Едни да им служа, други да ми служат. Например приятелката ми, стана най-големият войн срещу егото ми, усеща го като ловно куче и винаги е права, започна да проявява изключителна мъдрост, понякога не се виждаме по седмица докато се чистят някакви неща. Детето ми се отвори за служене, интересува се, изисква и много други различни неща... А много хубаво - винаги е на хубаво. Въпроса е че критерия за хубаво ни е изместен към лесни емоции, които са времени и след отеглянето им оставаме на сухо.

Ферарито е хубва кола. Почти изцяло се прави от сложни машини, който се проектират от много висококвалифицирани инженери, самата кола е плод на труда на много инженери. Материалите в нея са висококачествени и за да се добият и пригодят за изработка много хора са вложили най-доброто от себе си, това важи за кожата, гумите, металите, високотехнологичните нано материали. Тази кола преди да дойде при мен, дълго време е била фантазия на много хора, тя е тяхно бебе, те са я кърмили в съзнанието си, участвали са в състезания, защитавали са я с мечтите си, тя е резултат от тяхните пот и усилие. А колко хора са участвали в транспорта при направата на тази кола: човека който транспортира металите или сглобява колата, парите които ще занесе на семейството си; колко хора са правили рекламата на тази кола, за да достигне тя до мене и да стане част от мен и още и още... колко много неща има във нея, тя е ооогромна инвестция. Купувайки си я, аз казвам "ДА" на всички тези хора, плащам за труда им; така тези хора ще могат да продължат да творят, да издържат живота си; така аз ставам част от тази магия и тя започва да работи за мен, и към мене идва и още и още, защото участвам в сътворението; това е служене към толкова много хора, и е огромна положителна карма.

Ферарито е хубва кола. Почти изцяло се прави от сложни машини, който се проектират от много висококвалифицирани инженери, самата кола е плод на труда на много инженери. Материалите в нея са висококачествени и за да се добият и пригодят за изработка много хора са вложили най-доброто от себе си, това важи за кожата, гумите, металите, високотехнологичните нано материали. Тази кола преди да дойде при мен, дълго време е била фантазия на много хора, тя е тяхно бебе, те са я кърмили в съзнанието си, участвали са в състезания, защитавали са я с мечтите си, тя е резултат от тяхните пот и усилие. А колко хора са участвали в транспорта при направата на тази кола: човека който транспортира металите или сглобява колата, парите които ще занесе на семейството си; колко хора са правили рекламата на тази кола, за да достигне тя до мене и да стане част от мен и още и още... колко много неща има във нея, тя е ооогромна инвестция. Купувайки си я, аз казвам "ДА" на всички тези хора, плащам за труда им; така тези хора ще могат да продължат да творят, да издържат живота си; така аз ставам част от тази магия и тя започва да работи за мен, и към мене идва и още и още, защото участвам в сътворението; това е служене към толкова много хора, и е огромна положителна карма.

Истината е че това дето се самоизяжда, само умира. А това което е себедостатъчно, няма нужда от външна намеса. - Моето мнение по пословицата.

Любовта е безкористна, лишена от егоизъм, всеотдайна, блаженна, топла и сигурна, себедостатъчна, невинна, проста, добра, съпричастна, постоянна, растяща, успокояваща, свещенна. Едно от тези да имаш и си оцелил точно в десятката. Така че любовта не може да бъде пропусната. И ако я търсиш навънка няма да я намериш, защото тя е в тези неща, а тези неща са в нас. От влюбеноста ни извират невидимите ни сили: интелект, разум, креативност, истина, красота и любов. Ако позволим на разните представи, които имаме за себе си да се изправят срещу нас, няма да допуснем любовта към себе си. Обичаш ли с мярка, тогава се пестиш. Пестиш ли си, си спестяваш и невидимите сили. Така от водата правиш огън и се самоизяждаш. Като се самоизядеш, ставаш нов и се пречистваш. Като се пречистиш си себедостатъчен.

Можеш ли война да спреш с военни действия? А любовта нуждае ли се от външни утвърждения, за да съществува? Ако чашата е празна, с празнота няма да я напълниш. Ако е пълна, ще искаш ли да наливаш в нея?

Благодаря Вал! Спести ми писане на някакви "умни мисли" - прекрасно е казано...

Аз само си мислех за своя живот - за сдържаността. Зависи как я разбира човек, зависи какво сдържа.
Аз например преди да стана себе си, бях едва ли не горда, че мога да сдържа жаждата си и да не пия вода 24 часа. Само че после получавяах кризи на пикочния мехур. Сдържах се и не показах страданието, което изпитвах - никой не трябваше да знае. и... досещате се, хронифицира. Сдържах се и издържах на глад - по цяло денонощие и повече - смятах, че ако работя вместо да ям, съм "добра" и "благородна". И... ами нервен стомах на косъм от язва и проблеми и с червата...
Сдържах и сълзите си, когато най-близки хора ми обясняваха с нервен тон (меко казано) колко съм некадърна майка и съпруга, наказваха ме, заключваха ми вратата, ако закъснея заради учителския съвет. Сдържах естествения си стремеж към свобода и радост, защото смятах, че те са награда за доброта, за перфектност, каквито аз нямам.... Сдържах се и не купувах за себе си повече от един чифт летни и един зимни обувки - всичко, което изработвах давах с любов за семейството.
Въобще бях много сдържан човек.

Сега не съм сдържана. Пия по 2л. вода на ден и се чувствам отлично. Ако вечер съм уморена, не си сдържам прозявките, а си лягам, дори и ако в мивката има чинии. Когато някой ме критикува или иска от мен нещо, което аз не обичам да правя, не се сдържам и си казвам усмихната и в отлично настроение, че аз си го харесвам така. Ако на него не му харесва, да не го прави и да не идва при мен.

Тази сутрин дори се шегувахме в къщи, че вече не аз ограничавам тялото си, а то ограничава мен. Погледна ли към някоя лъскава опаковка с нещо привлекателно на вид, отвътре чувам "не пипай! нали знаеш какво ще се случи, ако ми пуснеш това...." И очите ми се вразумяват веднага....

"Всичко това, което сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Страданието следва човека, който говори или действа с порочна мисъл така, както колелото следва крака на вола, който тегли колата.

Всичко това, кoeтo сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Щастието следва човека, който говори или действа с чиста мисъл така, както сянката никога не го напуска.

Той ме оскърби, той ме удари, той ме победи, той ме ограби." омразата никога няма да угасне у тези, които таят такива мисли.

"той ме оскърби, той ме удари, той ме победи, той ме ограби." омразата ще угасне у тези, които не таят такива

Мисли.

Защото старо правило е, че омразата никога не се прекратява с омраза. Омразата се прекратява с любов.*

Хората дори не подозират, че тук на всички тях е съдено да умрат. Ала тези, които знаят това, веднага прекратяват разприте.*

Така, както вятърът поваля слабото дърво, така и Мара*, изкусителят, без съмнение ще надвие този, който живее само в търсене на удоволствия, които не контроли­ра своите чувства, който е неумерен в храната си, ленив и мързелив.

Така, както вятърът не може да съкруши скалистата планина, така и Мара*, изкусителят, няма да може да надвие този, който не живее в търсене на удоволствия, който контролира своите чувства, който е умерен в храната си, изпълнен с вяра, и силен.

Глупавият човек, дори ако е наизустил голяма част от закона*, не е съпричастен към духовенството*, ако не прилага този закон. Той е като пастира, който брои крави­те на другите.

Следовникът на закона, дори ако е наизустил само малка част от този закон, е истински съпричастен към духовенството, ако, отхвърлил страстта, омразата и глупостта, притежава истинско знание и спокойствие на ума. Той, който не е прибързан към нищо в този или следващ свят.

Глупците, които вървят подир суетата, са хора на злата мъдрост. Сериозността е най-голямото съкровище на мъдреца.

Не бъди роб на суетата, любовните наслаждения и страстите! Този, който е сериозен и съзерцателен, се къпе в морето на радостта.

Хората, обуздаващи своето съзнание, което скита надалеч, крачи самотно, няма тяло и се крие в камерата на сърцето, ще бъдат свободни от оковите на изкусителя Мара

...Добрите хора следват пътя си, каквото и да се случи. Копнеейки за удоволствие, добрите хора не са приказливи. Даже и докоснати от щастие или скръб, мъдреците никога не показват възторг или страдание...

Трудно е да бъде проумяна птичата пътека в небеса­та. Като нея е пътеката на тези, чиито желания са успокоени, които не са погълнати от удоволствия, които са осъзнали пустотата и необусловеността на нирвана.

Дори и боговете завиждат на този, чиито сетива са укротени подобно на добре обяздени коне, на този, който е освободен от гордост и стремления.

Такъв човек, който изпълнява дълга си, е търпелив като пръстта, като мандалото на Индра. Той е като езеро, в което няма тиня. Нему не са отредени нови прераждания.*

Ако в битка някой победи хиляда пъти по хиляда вра­гове, а друг победи самия себе си, то измежду двамата именно вторият е най-великият завоевател.

Победата над собственото "аз"- е по-добра от побе­дата над всички други хора. Никой, бил той бог, гандхарва*, или Мара с брахма*, не може да превърне в поражение победата на човека, който е превъзмогнал себе си и винаги живее във въздържание

Строителите на канали отвеждат водата натам, накъдето пожелаят. Стрелците опъват своите лъкове. Дърводелците огъват ствола на дървото. Добрите хора усъвършенстват себе си.

"аз"-ът е господарят на "аз"-а. Кой друг би могъл да бъде негов господар? С добре овладян "аз" човек намира такъв господар, какъвто малко хора биха намерили.

Ела, погледни този блестящ цвят, подобен на царска колесница! Глупците са погълнати от него, но той не може да изкуши мъдрите хора.

Лебедите следват пътя на слънцето. Те кръстосват небесната шир благодарение на своята свръхестествена сила. Мъдрите хора напускат този свят, когато победят Мара и войнството му.

За просветлените търпението е висша степен на покаяние, а продължителното страдание - висша нирвана. Защото не е отшелник (праврагита) този, който наранява другите и не е аскет (шрамана) този, който обижда другиТе

И нека живеем щастливо, като не мразим тези, които! Ни мразят! Сред хората, които ни мразят, нека останем свободни от омраза!

И нека живеем щастливо, свободни от алчност сред алчните! Сред хората, които са алчни, нека останем сво­бодни от алчност!

Победата поражда омраза, защото победеният е не­щастен. Щастлив е той, удовлетвореният, щастлив е този, който се е отказал както от победата, така и от поражението


Нека човек преодолее гнева с любов, а злото - с добро! Нека победи алчността с щедрост, а лъжата с истина

...Сега ти приличаш на обрулен лист. Посланиците на смъртта (яма) са близо до теб. Ти стоиш на прага на своето тръгване и не си подготвен за това пътуване....

...Направи от себе си остров, работи упорито, бъди мъдър! Когато твоите пороци са отхвърлени и си свободен от вина, ти ще влезеш в небесния свят на избраните (ариите

Нека мъдрецът отстрани пороците на своя "аз" така, както ковачът отстранява примесите от среброто" -един по един, малко по малко и от време на време

Лесен е животът за човека, който е безсрамен, инт­ригант, оскърбител, нахалник и негодник.

Труден е животът за човека, който е скромен, който винаги търси чистотата, който е безкористен, спокоен, безупречен и разумен.

Вината на другите се забелязва лесно, ала трудно се забелязва собствената вина. Човек отсява грешките на съседите си като слама, ала своите грешки укрива така, както мошеникьт скрива лошата кост по време на играта....

Човек не е знаещ, само защото говори много. Него, който е търпелив, свободен от страх и омраза, него наричат знаещ.

Човек не е поддръжник на закона, само защото говори; много. Дори да е учил малко, ако усеща закона с цялото си тяло, той е негов поддръжник и никога не го пренебрегва.

Човек не е по-стар, само защото косата му е посивя­ла. Той може да бъде в разцвета на силите си, но го наричат "напразно остарял".

Него, в когото има истина, благочестие, любов, сдържаност и умереност, него, който е освободен от недос­татъци и мъдър, него наричат по-стар.

Човек не е избран (ария), защото причинява зло на живи същества. Ария наричат човека, който изпитва със­традание към всичко живо.

Най-добрият от пътищата е осмократният*. Най-добрата от истините - четирите слова*. Най-добрата от добродетелите - липсата на страст. Най-добрият от хората - този, който има очи да вижда.

Преди моят ум скиташе, където пожелаеше и както му харесваше. Ала сега ще го обуздая добре, подобно на водача, който с куката усмирява разбеснелия се слон.

Не бъди безразсъден, наблюдавай своите мисли! Измъкни се от пътя на злото, подобно на слона, затънал в тинята

Този човек, който е достигнал съвършенството, кой­то не трепва, който е без жажда и без грях, този човек е премахнал всички тръни на съществуванието. Това ще бъде неговото последно тяло.

Удоволствията изпепеляват глупците, ако те не търсят отсрещния бряг. Със своята жажда за удоволствия глупецът сам унищожава себе си, като че ли е най-върлият свой враг.

Без знание няма съзерцание. Без съзерцание няма зна­ние. Този, който притежава и знание, и съзерцание, е близо до нирвана"



източник " Дхаммапада"- Словата на Буда.




...често едни и същи думи ,изречени от различни хора ,звучат твърде различно... / а аз все пак ,намирам разнообразието за нещо красиво, независимо от посоките днес.../


и тъй като, явно често влагаме различен смисъл, в понятия като любов , свобода ,щастие...

си позволих да поместя, ето този текст на Гаутама , свързан пряко и с аскетизма.

Не прибавяй огън към огъня и не изливай вода в морето. (Овидий)
Дали това е изкуството да се живее без крайностите на любовта и омразата или е времето да се обърнеш навътре към себе си и духовно да емигрираш …
Да изчезнеш в думите, които се нижат една след друга, ала не споделят нищо, а са само усложнен декор за абсурдна пиеса, в която актьорът води монолог пред празна зала?
Да не слагаш сол в раната, да не говориш за болезнените си спомени, да не припомняш и да не обвиняваш (огън към огъня), да не раздаваш прекалено сърцето си, да не „изливаш” любовта си безцелно …
Не можем да очакваме различни резултати, ако действаме всеки път по един и същи начин, нали? Подобното с подобно се привличат, но всъщност, дали е така наистина? Съмнявам се.
Морето е пълно – какво можем да му дадем? Ако прибавим огън към огъня, ще изгорим. Ако споделим твърде много себе си, рискуваме да се удавим. Ако се гневим премного на някого, сърцето ни ще обгори …

Тази мисъл доста ме затруднява, защото ме отпраща поне в 10 измерения на разсъждения.
Какво мислите вие?

Днес се радвах на красивия есенен пейзаж в красивата ми любима планина, на прекрасните и топли лъчи на есенното слънце, до които сякаш се докоснах в деня на есенното равноденствие. Бях ето тук.

Какво е да си просветлен човек?
Просветления човек, може веднага да го познеш. Когато застанеш до него и започваш да чувстваш как мозъка ти става тих. Започваш да усещаш тишината и ставаш спокоен. Вътрешният ти диалог спира и съзнанието ти се изчиства. Придобиваш яснота. Сърцето ти пее, забравяш грижите. Това е така, защото просветления човек излъчва даршан. Намерите ли такъв човек, стойте до него. Изживеете ли това, знайте че може да научите много от този човек. Този човек може да ти бъде духовен учител. Много от нашите баби и дядовци са просветлени хора.

Какво е да си просветлен човек?
Просветления човек, може веднага да го познеш. Когато застанеш до него и започваш да чувстваш как мозъка ти става тих. Започваш да усещаш тишината и ставаш спокоен. Вътрешният ти диалог спира и съзнанието ти се изчиства. Придобиваш яснота. Сърцето ти пее, забравяш грижите. Това е така, защото просветления човек излъчва даршан. Намерите ли такъв човек, стойте до него. Изживеете ли това, знайте че може да научите много от този човек. Този човек може да ти бъде духовен учител. Много от нашите баби и дядовци са просветлени хора.

Просветления човек, е не по-малко материален. Да отхвърлиш материята и да я замениш с духовност е признак на егото. Действието е отново от егото- превъзходство и сравнение, просто сменяш понятията. Просветления човек уважава дълбоко материята, защото разбира съвършенството й, и начина и на проявление. А тя е проявление на нематериалното. Да я смяташ за нисша е все едно да смяташ слугата за нисш човек.

Учителя не препоръчва аскетизма като метод за духовно развитие. Това е метод, който е бил подходящ за по-старо време и епохи.

За това време са нужни не отшелници и аскети, а учители, музиканти, поети, хора с висок идеал, служители на Новото.

Преди време когато за пръв път видях рисуване с пясък бях запленена,но върху вода...
Звучи нереално.
Една приказка на живо,това е Ебру.



Ебру е едно от древните изкуства за украса, при което картините се създават с нанасяне на бои от пръст и прах върху сгъстена вода. Наименованието идва от "Аб-ру", което на средноазиатски турски диалект означава водна повърхност. Предполага се, че това изкуство е възникнало през 9-и век в Тюркистан. Най-старото запазено Ебру е от 1554 г. .
Изпълнено с любов и настроение, изкуството Ебру отразява света на мистериите върху водата. Ебру се получава, като напръсканите бои върху сгъстена със смоли вода се отпечатват върху хартия. Ебру идва преди столетия от Средна Азия и, преминавайки от Иран в Анадола, достига до Европа под наименованието "Турска хартия" .

В книгата си "Цветето Ефсун" художникът Хикмет Барутчугил проследява историята на Ебру, представя майсторите на това специфично изкуство, дава детайлна информация за материалите, необходими за направата на една творба. В периода на Османската империя Ебру е занаят и вид изкуство. Ебру са се изготвяли в училищата в град Ендерун, откъдето са се разпространявали в Анадола. Работи се с естествени материали, с четки от косми на конска опашка с дръжка от розов храст, водата се сгъстява с растителна смола, за задържане на боите върху водната повърхност се използва жлъчна вода, а за бои служат пигментни и оксидни бои и бои от пръст.

В Османската империя Ебру е използван като лист, на който се пише текст за официална кореспонденция. Целта е да се запазят неповторимите краски на Ебру. Ебру е използван и при украсата на периферията на писма и вътрешната част на кориците на книгите. Стойността на Ебру се увеличава многократно с откриването на това изкуство от европейски пътешественици. Най-стария труд за Ебру на турски език е от 1615 г. - малка книга със заглавие "Тертиб-и Рисале-и Ебри". Известните в наши дни издания за Ебру са се появили най-напред в османска централна Азия.

<object width="425" height="344"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US"><param'>http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US"><param name="allowFullScreen" value="true"><param name="allowscriptaccess" value="always"><embed src="http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></object>

Какво е Бог, Явора? Бога е жизнената енергия. Жизненанта енергия изгражда всичко, вечна е, неразрушима, всичко което е. Друго освен нея няма. Тази жизнена енергия те съставя, тя тече в тебе и те слепва подобно на лепило. Държи клетките ти слепени в организъм, когато умреш тя излиза от теб и се разпадаш за часове. Разумна е, координира цялата вселена и се движи по-бързо от светлината. Винаги е нова. И най-хубавото е, че можеш да я чувстваш всяка секунда в тялото си.
Хората са три плана в едно. Тяло, душа и жизнена енергия (Бог).
Тялото е свързано с материята, то чувства лишения, ограниченост, пространството - живее в граници.
Душата е безгранична, не се нуждае от нищо, може всичко, изживява всичко, пълна свобода.
Жизненанта енергия, е Бог във нас. Бога в действие. Тя е много умна, знае всичко и всички. Чувстваме я като благодат и тя се изразява в нас като интуиция, държи ни изправени.
Душата и тялото ни са във вечна борба, всеки от тези два плана дърпа чергата към себе си. Живота е вечен баланс между душата и тялото в нас. Ако се оставиш само на едното, то ще ти дръпне чергата изпод краката и ще паднеш. Нужно е равновесие, среден път... Как става това? Чрез Бога в нас, той винаги всяка секунда ни казва кое е правилно за нас, чрез интуицията. Естествено крайното решение вземаме ние с разума си. Държи ни като рохки яйца в ръцете си, за да не паднем и да не се ударим. Няма правилно и погрешно, всичко е хубаво и смърта е хубава. Смърта е безразмерна радост, усеща се като пълна свобода. Живота е игра и хубавите неща в него винаги идват като на игра в него. Радоста е игра. Целта на живота е игра. Децата са игра. Секса е игра. Парите са за игра. Връзките ни са игра... Усещаш ли го? Бог, жизнената енергия в теб как тече? Това е игра.

Колкото пъти напиша нещо в този сайт, за пореден път се убеждавам че безусловна любов към всичко и към всеки няма, и не само това…..примерно и толерантност към човек с различно мнение също. Само в предното мнение афишираше ЛЮБОВ, а сега си на вълна ирония и нещо като агресия.
Да засякох и 2-3 души които може би клонят към така наречената безусловна любов поне от това което съм засякла написано от тях, но само клонят……което е нормално, все пак идеални хора няма човек всеки ден осъзнава по нещо до като е жив!

Христо, моето участие в този сайт не ми е животоопределящо, не се страхувам от никой, ……..вече са се провеждали спорове и то два пъти между мен и други хора по въпросите за които питаш…..от трети път няма нужда.

С нищо не се хваля, нещо не си разбрал. Само изказвам мнение. За постигане на личностно развитие и продължаването му защото това е безкраен процес, има и НЕОБХОДИМИ има и ДОСТАТЪЧНИ условия. Незнам дали правиш разлика между двете думи, но разликата е сериозна. Това на което вие тук казвате достатъчно условие, за мен не е…………….това на което аз казвам достатъчно условие за вас не е такова!
Но това е друга тема ............която се разминава малко със заглавието на тази........

Какво е Бог, Явора? Бога е жизнената енергия. Жизненанта енергия изгражда всичко, вечна е, неразрушима, всичко което е. Друго освен нея няма. Тази жизнена енергия те съставя, тя тече в тебе и те слепва подобно на лепило. Държи клетките ти слепени в организъм, когато умреш тя излиза от теб и се разпадаш за часове. Разумна е, координира цялата вселена и се движи по-бързо от светлината. Винаги е нова. И най-хубавото е, че можеш да я чувстваш всяка секунда в тялото си.
Хората са три плана в едно. Тяло, душа и жизнена енергия (Бог).
Тялото е свързано с материята, то чувства лишения, ограниченост, пространството - живее в граници.
Душата е безгранична, не се нуждае от нищо, може всичко, изживява всичко, пълна свобода.
Жизненанта енергия, е Бог във нас. Бога в действие. Тя е много умна, знае всичко и всички. Чувстваме я като благодат и тя се изразява в нас като интуиция, държи ни изправени.
Душата и тялото ни са във вечна борба, всеки от тези два плана дърпа чергата към себе си. Живота е вечен баланс между душата и тялото в нас. Ако се оставиш само на едното, то ще ти дръпне чергата изпод краката и ще паднеш. Нужно е равновесие, среден път... Как става това? Чрез Бога в нас, той винаги всяка секунда ни казва кое е правилно за нас, чрез интуицията. Естествено крайното решение вземаме ние с разума си. Държи ни като рохки яйца в ръцете си, за да не паднем и да не се ударим. Няма правилно и погрешно, всичко е хубаво и смърта е хубава. Смърта е безразмерна радост, усеща се като пълна свобода. Живота е игра и хубавите неща в него винаги идват като на игра в него. Радоста е игра. Целта на живота е игра. Децата са игра. Секса е игра. Парите са за игра. Връзките ни са игра... Усещаш ли го? Бог, жизнената енергия в теб как тече? Това е игра.

Kuki, научи се да обичаш себе си. Това на първо място. Не обичаш ли себе си, никой неможеш да обичаш - Любовта към себе си е най-важното!!! Когато я имаш, смело следвай интуицията си. Ако задълбаваш много в кармата, това също е лоша карма... Понякога духовното ни подлъгва да сме прекалено добри и ставаме такива, но навън и това е за наша сметка. Започваме да мразим себе си, губим връзката си с интуицията, а това е връзката ни с Бога и се подхлъзваме... Бъди добра, но не изгубвай контрола на ситуацията, пази си интуицията. Връзките и взаимоотношенията са много вкопчващи, ограничаващи, изискващи в тях няма нищо божествено. Бога е в теб, той е свобода.

Опитвам се да ви кажа, че Бог не е далеч от нас. Той дори не е и на съседната пряка. Той е в нас. Неговата структура е радост. Когато намериш истинското си себе, започваш да се смееш като идиот на всичко. Тази радост извира от теб и е без причина, самоиницира се. Тя те залива и целият започваш да трептиш на по-висока честота. Това е просветлението, да си щастлив без причина. И то е много лесно достижимо, не е на съседната пряка, а е в нас. Защо да ходиш по трънаците, като можеш да вървиш по царския път? Нужно е да знаеш, че още не си дорасъл за това, но това не ти пречи да подскачаш и да се опитваш да се хванеш за дръжката на вратата. Един ден ще се хванеш, просто бъди радостен и доволен от живота си, благодари за всичко, смей се, обичай. Простичко е. Като изживяваш чувството и вибрационно се настройваш към целта, започват да ти идват по-добри идей - Просветва ти! И един ден хоп- готов си! Вратата се отваря...

Kuki, научи се да обичаш себе си. Това на първо място. Не обичаш ли себе си, никой неможеш да обичаш - Любовта към себе си е най-важното!!! Когато я имаш, смело следвай интуицията си. Ако задълбаваш много в кармата, това също е лоша карма... Понякога духовното ни подлъгва да сме прекалено добри и ставаме такива, но навън и това е за наша сметка. Започваме да мразим себе си, губим връзката си с интуицията, а това е връзката ни с Бога и се подхлъзваме... Бъди добра, но не изгубвай контрола на ситуацията, пази си интуицията. Връзките и взаимоотношенията са много вкопчващи, ограничаващи, изискващи в тях няма нищо божествено. Бога е в теб, той е свобода.

Всичко си сътворяваме ние. Казвате: Изпитанията са уроци. Да но тези капани си ги залагаме ние, не ни ги поставя Бог. Той иска от нас, само да сме доволни и радостни. Няма такова нещо, като късмета ми се обърна -Сам си обърнал късмета си!. Ако знаеш, че пари ще пипаш ли топло? Ако знаеш, че сам си сътворяваш реалноста, ще мислиш ли лошо за себе си и един миг дори? Пробвайте и да живеете и по другия начин в любов, щастие и от интуицията си, и тогава вижте какво е! Ти затова и знаеш. Любов към себе си и т.н.

Не, страданията е като болката в тялото. Като го претовариш - тялото те боли, като си идеално здрав обаче не го усещаш (тялото). Духовно развития човек е щастлив и радостен, непознава страдането. Нали затова се развиваме духовно. Страданието е като колчетата в ски слалома, показват ни правия път и толкова. Ако си казваш, че си болен дори и да си здрав ще се разболееш. Ако казваш, че страданието извисява дори и да си Буда ще пропаднеш. Средният път е липса на страдание.

Страданието, е сигнал че си излезнал от Бога, нещо не вършиш в живота си както трябва и ти се удря камбанката. Преди това е имало предупреждения, сигнали ама не си им обърнал внимание. Тогава чувстваш болка, а понеже неискаш да я чувстваш, започваш да търсиш начин... което води пак до Бога.Честото страдание е символ, че не си на прав път и е нужно да си поправиш главата. Това не е признак на извисяване, а че имаш грешна система на вярвания. Естественото състояние на духовно развития човек е спонтанна радост и желание за живот. Изпитването на тези чувства се самозахранва отвътре и е дар от Бога. Страданието е липса на тази духовна храна.

Kuki, научи се да обичаш себе си. Това на първо място. Не обичаш ли себе си, никой неможеш да обичаш - Любовта към себе си е най-важното!!! Когато я имаш, смело следвай интуицията си. Ако задълбаваш много в кармата, това също е лоша карма... Понякога духовното ни подлъгва да сме прекалено добри и ставаме такива, но навън и това е за наша сметка. Започваме да мразим себе си, губим връзката си с интуицията, а това е връзката ни с Бога и се подхлъзваме... Бъди добра, но не изгубвай контрола на ситуацията, пази си интуицията. Връзките и взаимоотношенията са много вкопчващи, ограничаващи, изискващи в тях няма нищо божествено. Бога е в теб, той е свобода.

Опитвам се да ви кажа, че Бог не е далеч от нас. Той дори не е и на съседната пряка. Той е в нас. Неговата структура е радост. Когато намериш истинското си себе, започваш да се смееш като идиот на всичко. Тази радост извира от теб и е без причина, самоиницира се. Тя те залива и целият започваш да трептиш на по-висока честота. Това е просветлението, да си щастлив без причина. И то е много лесно достижимо, не е на съседната пряка, а е в нас. Защо да ходиш по трънаците, като можеш да вървиш по царския път? Нужно е да знаеш, че още не си дорасъл за това, но това не ти пречи да подскачаш и да се опитваш да се хванеш за дръжката на вратата. Един ден ще се хванеш, просто бъди радостен и доволен от живота си, благодари за всичко, смей се, обичай. Простичко е. Като изживяваш чувството и вибрационно се настройваш към целта, започват да ти идват по-добри идей - Просветва ти! И един ден хоп- готов си! Вратата се отваря...