erendil

Хубав въпрос. За много хора пътят към духовното се превръща в Голгота. Тръгват по пътя на Бога и очакват защита, а получават лабилна психика. Търсят материална сигурност, а получават загуба на работа. Раздават се, а се ограбват. Търсят истина, а живеят сред илюзии. Защо се получава така? Защото като търсачи, ние търсим навън. Когато станем майстори, разбираме че няма нищо извън нас. Т.е. съществувам само аз - друго няма. Ние сме като обърнат пръст на ръкавица. Търсим, гледаме навън, очакваме, искаме, молим се, бутаме навън. А то не е навън, то си е все вътре в нас. И това не е случайно- нашата вселена сме самите ние. Реалноста се създава отвътре, тя извира от сърцето ни. И като се случи нещо, човек си казва: "Окаян съм! - Съдбата ме наказва". Мисли се за жертва, че обстоятелствата и хората около него са му виновни. А не вижда в себе си, че постоянно се чувства виновен: има страх за бъдещето си, мрази парите, завижда на тези които имат в повече и като отиде до магазина брои всяка стотинка по десет пъти. После казва: "Живота ми не върви, ето аз направих за онзи, това и това, а получих един гол!". Невижда, че сам себеси е пренебрегнал и омаловажил. Защото да правиш нещо на някого с надеждата, че ще получиш е все едно да кажеш: "Аз нямам сила, да си го направя сам". А Бог е буквален, винаги дава това каето заявиш с действията си. Която най-последна мисъл стои зад действията ти... това се случва. И тук на помощ идва духовноста, или осъзнаването. Осъзнаването е да виждаш, да имаш яснота. Да виждаш, най-важната мисъл. Винаги да знаеш, каква е иситнската причина да правиш нещо. Тогава разбираш, че на първо място е не да обичаш другите, а да обичаш себе си. Защото сърцето ти е извор на любовта, и ако то е пресъхнало - мразиш себе си, нямаш любов за другите. После се научаваш да се уважаваш и разбираш, че небива да се критикуваш, защото това е все едно да кажеш, аз съм несъвършен и незаслужавам. А Бог никога неможе да се прояви в теб, ако се мислисш за несъвършен, защото ако си несъвършен, никога неможе да бъдеш творец. Пълен си с мисли и неможеш да чуеш това което извира от сърцето. Художниците му казват творческа криза. След туй разбираш, че не трябва да се чувстваш виновен. Защото каквото и да си сторил, всичко е по две. Било е урок за теб, но е било урок и за другия. Божиите планове винаги са съвършени... И т.н.
... Ето това е духовното! безполезно ли ти се струва? Аз пък намирам всичко за съвършенно и прекрасно и съм благодарен на живота си! Затова ти казвам, всяка лоша и нездрава мисъл в теб те ограбва. Всяко колебание и потапяне в него те отслабва и отклонява от щастието. Винаги се обичай, винаги се боготвори, че си светлина, че си зора и така ще може да грееш за много други хора. И не мрази нищо и никого, защото всичко е съвършенно и парите идват овсякъде и от всеки. Толкоз много, че нито ще можеш да ги изхарчиш, нито ще ги търсиш. И няма да ти се налага да търсиш работа, тя сама ще дойде при тебе и ти ще и казваш- цел на живота Усмивки
Обърнете внимание на положителното мислене, то е алфата и омегата. Има един велик майстор в тази област -Луиз Хей. Бъди жива и здрава Луиз, донесе светлина на толкова много хора!

Хубав въпрос. За много хора пътят към духовното се превръща в Голгота. Тръгват по пътя на Бога и очакват защита, а получават лабилна психика. Търсят материална сигурност, а получават загуба на работа. Раздават се, а се ограбват. Търсят истина, а живеят сред илюзии. Защо се получава така? Защото като търсачи, ние търсим навън. Когато станем майстори, разбираме че няма нищо извън нас. Т.е. съществувам само аз - друго няма. Ние сме като обърнат пръст на ръкавица. Търсим, гледаме навън, очакваме, искаме, молим се, бутаме навън. А то не е навън, то си е все вътре в нас. И това не е случайно- нашата вселена сме самите ние. Реалноста се създава отвътре, тя извира от сърцето ни. И като се случи нещо, човек си казва: "Окаян съм! - Съдбата ме наказва". Мисли се за жертва, че обстоятелствата и хората около него са му виновни. А не вижда в себе си, че постоянно се чувства виновен: има страх за бъдещето си, мрази парите, завижда на тези които имат в повече и като отиде до магазина брои всяка стотинка по десет пъти. После казва: "Живота ми не върви, ето аз направих за онзи, това и това, а получих един гол!". Невижда, че сам себеси е пренебрегнал и омаловажил. Защото да правиш нещо на някого с надеждата, че ще получиш е все едно да кажеш: "Аз нямам сила, да си го направя сам". А Бог е буквален, винаги дава това каето заявиш с действията си. Която най-последна мисъл стои зад действията ти... това се случва. И тук на помощ идва духовноста, или осъзнаването. Осъзнаването е да виждаш, да имаш яснота. Да виждаш, най-важната мисъл. Винаги да знаеш, каква е иситнската причина да правиш нещо. Тогава разбираш, че на първо място е не да обичаш другите, а да обичаш себе си. Защото сърцето ти е извор на любовта, и ако то е пресъхнало - мразиш себе си, нямаш любов за другите. После се научаваш да се уважаваш и разбираш, че небива да се критикуваш, защото това е все едно да кажеш, аз съм несъвършен и незаслужавам. А Бог никога неможе да се прояви в теб, ако се мислисш за несъвършен, защото ако си несъвършен, никога неможе да бъдеш творец. Пълен си с мисли и неможеш да чуеш това което извира от сърцето. Художниците му казват творческа криза. След туй разбираш, че не трябва да се чувстваш виновен. Защото каквото и да си сторил, всичко е по две. Било е урок за теб, но е било урок и за другия. Божиите планове винаги са съвършени... И т.н.
... Ето това е духовното! безполезно ли ти се струва? Аз пък намирам всичко за съвършенно и прекрасно и съм благодарен на живота си! Затова ти казвам, всяка лоша и нездрава мисъл в теб те ограбва. Всяко колебание и потапяне в него те отслабва и отклонява от щастието. Винаги се обичай, винаги се боготвори, че си светлина, че си зора и така ще може да грееш за много други хора. И не мрази нищо и никого, защото всичко е съвършенно и парите идват овсякъде и от всеки. Толкоз много, че нито ще можеш да ги изхарчиш, нито ще ги търсиш. И няма да ти се налага да търсиш работа, тя сама ще дойде при тебе и ти ще и казваш- цел на живота Усмивки
Обърнете внимание на положителното мислене, то е алфата и омегата. Има един велик майстор в тази област -Луиз Хей. Бъди жива и здрава Луиз, донесе светлина на толкова много хора!

Хубав въпрос. За много хора пътят към духовното се превръща в Голгота. Тръгват по пътя на Бога и очакват защита, а получават лабилна психика. Търсят материална сигурност, а получават загуба на работа. Раздават се, а се ограбват. Търсят истина, а живеят сред илюзии. Защо се получава така? Защото като търсачи, ние търсим навън. Когато станем майстори, разбираме че няма нищо извън нас. Т.е. съществувам само аз - друго няма. Ние сме като обърнат пръст на ръкавица. Търсим, гледаме навън, очакваме, искаме, молим се, бутаме навън. А то не е навън, то си е все вътре в нас. И това не е случайно- нашата вселена сме самите ние. Реалноста се създава отвътре, тя извира от сърцето ни. И като се случи нещо, човек си казва: "Окаян съм! - Съдбата ме наказва". Мисли се за жертва, че обстоятелствата и хората около него са му виновни. А не вижда в себе си, че постоянно се чувства виновен: има страх за бъдещето си, мрази парите, завижда на тези които имат в повече и като отиде до магазина брои всяка стотинка по десет пъти. После казва: "Живота ми не върви, ето аз направих за онзи, това и това, а получих един гол!". Невижда, че сам себеси е пренебрегнал и омаловажил. Защото да правиш нещо на някого с надеждата, че ще получиш е все едно да кажеш: "Аз нямам сила, да си го направя сам". А Бог е буквален, винаги дава това каето заявиш с действията си. Която най-последна мисъл стои зад действията ти... това се случва. И тук на помощ идва духовноста, или осъзнаването. Осъзнаването е да виждаш, да имаш яснота. Да виждаш, най-важната мисъл. Винаги да знаеш, каква е иситнската причина да правиш нещо. Тогава разбираш, че на първо място е не да обичаш другите, а да обичаш себе си. Защото сърцето ти е извор на любовта, и ако то е пресъхнало - мразиш себе си, нямаш любов за другите. После се научаваш да се уважаваш и разбираш, че небива да се критикуваш, защото това е все едно да кажеш, аз съм несъвършен и незаслужавам. А Бог никога неможе да се прояви в теб, ако се мислисш за несъвършен, защото ако си несъвършен, никога неможе да бъдеш творец. Пълен си с мисли и неможеш да чуеш това което извира от сърцето. Художниците му казват творческа криза. След туй разбираш, че не трябва да се чувстваш виновен. Защото каквото и да си сторил, всичко е по две. Било е урок за теб, но е било урок и за другия. Божиите планове винаги са съвършени... И т.н.
... Ето това е духовното! безполезно ли ти се струва? Аз пък намирам всичко за съвършенно и прекрасно и съм благодарен на живота си! Затова ти казвам, всяка лоша и нездрава мисъл в теб те ограбва. Всяко колебание и потапяне в него те отслабва и отклонява от щастието. Винаги се обичай, винаги се боготвори, че си светлина, че си зора и така ще може да грееш за много други хора. И не мрази нищо и никого, защото всичко е съвършенно и парите идват овсякъде и от всеки. Толкоз много, че нито ще можеш да ги изхарчиш, нито ще ги търсиш. И няма да ти се налага да търсиш работа, тя сама ще дойде при тебе и ти ще и казваш- цел на живота Усмивки
Обърнете внимание на положителното мислене, то е алфата и омегата. Има един велик майстор в тази област -Луиз Хей. Бъди жива и здрава Луиз, донесе светлина на толкова много хора!

Хубав въпрос. За много хора пътят към духовното се превръща в Голгота. Тръгват по пътя на Бога и очакват защита, а получават лабилна психика. Търсят материална сигурност, а получават загуба на работа. Раздават се, а се ограбват. Търсят истина, а живеят сред илюзии. Защо се получава така? Защото като търсачи, ние търсим навън. Когато станем майстори, разбираме че няма нищо извън нас. Т.е. съществувам само аз - друго няма. Ние сме като обърнат пръст на ръкавица. Търсим, гледаме навън, очакваме, искаме, молим се, бутаме навън. А то не е навън, то си е все вътре в нас. И това не е случайно- нашата вселена сме самите ние. Реалноста се създава отвътре, тя извира от сърцето ни. И като се случи нещо, човек си казва: "Окаян съм! - Съдбата ме наказва". Мисли се за жертва, че обстоятелствата и хората около него са му виновни. А не вижда в себе си, че постоянно се чувства виновен: има страх за бъдещето си, мрази парите, завижда на тези които имат в повече и като отиде до магазина брои всяка стотинка по десет пъти. После казва: "Живота ми не върви, ето аз направих за онзи, това и това, а получих един гол!". Невижда, че сам себеси е пренебрегнал и омаловажил. Защото да правиш нещо на някого с надеждата, че ще получиш е все едно да кажеш: "Аз нямам сила, да си го направя сам". А Бог е буквален, винаги дава това каето заявиш с действията си. Която най-последна мисъл стои зад действията ти... това се случва. И тук на помощ идва духовноста, или осъзнаването. Осъзнаването е да виждаш, да имаш яснота. Да виждаш, най-важната мисъл. Винаги да знаеш, каква е иситнската причина да правиш нещо. Тогава разбираш, че на първо място е не да обичаш другите, а да обичаш себе си. Защото сърцето ти е извор на любовта, и ако то е пресъхнало - мразиш себе си, нямаш любов за другите. После се научаваш да се уважаваш и разбираш, че небива да се критикуваш, защото това е все едно да кажеш, аз съм несъвършен и незаслужавам. А Бог никога неможе да се прояви в теб, ако се мислисш за несъвършен, защото ако си несъвършен, никога неможе да бъдеш творец. Пълен си с мисли и неможеш да чуеш това което извира от сърцето. Художниците му казват творческа криза. След туй разбираш, че не трябва да се чувстваш виновен. Защото каквото и да си сторил, всичко е по две. Било е урок за теб, но е било урок и за другия. Божиите планове винаги са съвършени... И т.н.
... Ето това е духовното! безполезно ли ти се струва? Аз пък намирам всичко за съвършенно и прекрасно и съм благодарен на живота си! Затова ти казвам, всяка лоша и нездрава мисъл в теб те ограбва. Всяко колебание и потапяне в него те отслабва и отклонява от щастието. Винаги се обичай, винаги се боготвори, че си светлина, че си зора и така ще може да грееш за много други хора. И не мрази нищо и никого, защото всичко е съвършенно и парите идват овсякъде и от всеки. Толкоз много, че нито ще можеш да ги изхарчиш, нито ще ги търсиш. И няма да ти се налага да търсиш работа, тя сама ще дойде при тебе и ти ще и казваш- цел на живота Усмивки
Обърнете внимание на положителното мислене, то е алфата и омегата. Има един велик майстор в тази област -Луиз Хей. Бъди жива и здрава Луиз, донесе светлина на толкова много хора!

Хубав въпрос. За много хора пътят към духовното се превръща в Голгота. Тръгват по пътя на Бога и очакват защита, а получават лабилна психика. Търсят материална сигурност, а получават загуба на работа. Раздават се, а се ограбват. Търсят истина, а живеят сред илюзии. Защо се получава така? Защото като търсачи, ние търсим навън. Когато станем майстори, разбираме че няма нищо извън нас. Т.е. съществувам само аз - друго няма. Ние сме като обърнат пръст на ръкавица. Търсим, гледаме навън, очакваме, искаме, молим се, бутаме навън. А то не е навън, то си е все вътре в нас. И това не е случайно- нашата вселена сме самите ние. Реалноста се създава отвътре, тя извира от сърцето ни. И като се случи нещо, човек си казва: "Окаян съм! - Съдбата ме наказва". Мисли се за жертва, че обстоятелствата и хората около него са му виновни. А не вижда в себе си, че постоянно се чувства виновен: има страх за бъдещето си, мрази парите, завижда на тези които имат в повече и като отиде до магазина брои всяка стотинка по десет пъти. После казва: "Живота ми не върви, ето аз направих за онзи, това и това, а получих един гол!". Невижда, че сам себеси е пренебрегнал и омаловажил. Защото да правиш нещо на някого с надеждата, че ще получиш е все едно да кажеш: "Аз нямам сила, да си го направя сам". А Бог е буквален, винаги дава това каето заявиш с действията си. Която най-последна мисъл стои зад действията ти... това се случва. И тук на помощ идва духовноста, или осъзнаването. Осъзнаването е да виждаш, да имаш яснота. Да виждаш, най-важната мисъл. Винаги да знаеш, каква е иситнската причина да правиш нещо. Тогава разбираш, че на първо място е не да обичаш другите, а да обичаш себе си. Защото сърцето ти е извор на любовта, и ако то е пресъхнало - мразиш себе си, нямаш любов за другите. После се научаваш да се уважаваш и разбираш, че небива да се критикуваш, защото това е все едно да кажеш, аз съм несъвършен и незаслужавам. А Бог никога неможе да се прояви в теб, ако се мислисш за несъвършен, защото ако си несъвършен, никога неможе да бъдеш творец. Пълен си с мисли и неможеш да чуеш това което извира от сърцето. Художниците му казват творческа криза. След туй разбираш, че не трябва да се чувстваш виновен. Защото каквото и да си сторил, всичко е по две. Било е урок за теб, но е било урок и за другия. Божиите планове винаги са съвършени... И т.н.
... Ето това е духовното! безполезно ли ти се струва? Аз пък намирам всичко за съвършенно и прекрасно и съм благодарен на живота си! Затова ти казвам, всяка лоша и нездрава мисъл в теб те ограбва. Всяко колебание и потапяне в него те отслабва и отклонява от щастието. Винаги се обичай, винаги се боготвори, че си светлина, че си зора и така ще може да грееш за много други хора. И не мрази нищо и никого, защото всичко е съвършенно и парите идват овсякъде и от всеки. Толкоз много, че нито ще можеш да ги изхарчиш, нито ще ги търсиш. И няма да ти се налага да търсиш работа, тя сама ще дойде при тебе и ти ще и казваш- цел на живота Усмивки
Обърнете внимание на положителното мислене, то е алфата и омегата. Има един велик майстор в тази област -Луиз Хей. Бъди жива и здрава Луиз, донесе светлина на толкова много хора!

Хубав въпрос. За много хора пътят към духовното се превръща в Голгота. Тръгват по пътя на Бога и очакват защита, а получават лабилна психика. Търсят материална сигурност, а получават загуба на работа. Раздават се, а се ограбват. Търсят истина, а живеят сред илюзии. Защо се получава така? Защото като търсачи, ние търсим навън. Когато станем майстори, разбираме че няма нищо извън нас. Т.е. съществувам само аз - друго няма. Ние сме като обърнат пръст на ръкавица. Търсим, гледаме навън, очакваме, искаме, молим се, бутаме навън. А то не е навън, то си е все вътре в нас. И това не е случайно- нашата вселена сме самите ние. Реалноста се създава отвътре, тя извира от сърцето ни. И като се случи нещо, човек си казва: "Окаян съм! - Съдбата ме наказва". Мисли се за жертва, че обстоятелствата и хората около него са му виновни. А не вижда в себе си, че постоянно се чувства виновен: има страх за бъдещето си, мрази парите, завижда на тези които имат в повече и като отиде до магазина брои всяка стотинка по десет пъти. После казва: "Живота ми не върви, ето аз направих за онзи, това и това, а получих един гол!". Невижда, че сам себеси е пренебрегнал и омаловажил. Защото да правиш нещо на някого с надеждата, че ще получиш е все едно да кажеш: "Аз нямам сила, да си го направя сам". А Бог е буквален, винаги дава това каето заявиш с действията си. Която най-последна мисъл стои зад действията ти... това се случва. И тук на помощ идва духовноста, или осъзнаването. Осъзнаването е да виждаш, да имаш яснота. Да виждаш, най-важната мисъл. Винаги да знаеш, каква е иситнската причина да правиш нещо. Тогава разбираш, че на първо място е не да обичаш другите, а да обичаш себе си. Защото сърцето ти е извор на любовта, и ако то е пресъхнало - мразиш себе си, нямаш любов за другите. После се научаваш да се уважаваш и разбираш, че небива да се критикуваш, защото това е все едно да кажеш, аз съм несъвършен и незаслужавам. А Бог никога неможе да се прояви в теб, ако се мислисш за несъвършен, защото ако си несъвършен, никога неможе да бъдеш творец. Пълен си с мисли и неможеш да чуеш това което извира от сърцето. Художниците му казват творческа криза. След туй разбираш, че не трябва да се чувстваш виновен. Защото каквото и да си сторил, всичко е по две. Било е урок за теб, но е било урок и за другия. Божиите планове винаги са съвършени... И т.н.
... Ето това е духовното! безполезно ли ти се струва? Аз пък намирам всичко за съвършенно и прекрасно и съм благодарен на живота си! Затова ти казвам, всяка лоша и нездрава мисъл в теб те ограбва. Всяко колебание и потапяне в него те отслабва и отклонява от щастието. Винаги се обичай, винаги се боготвори, че си светлина, че си зора и така ще може да грееш за много други хора. И не мрази нищо и никого, защото всичко е съвършенно и парите идват овсякъде и от всеки. Толкоз много, че нито ще можеш да ги изхарчиш, нито ще ги търсиш. И няма да ти се налага да търсиш работа, тя сама ще дойде при тебе и ти ще и казваш- цел на живота Усмивки
Обърнете внимание на положителното мислене, то е алфата и омегата. Има един велик майстор в тази област -Луиз Хей. Бъди жива и здрава Луиз, донесе светлина на толкова много хора!

А, това ли било - да сега разбирам, благодаря!
Според мен проблемът се крие в наичните, по които се търси духовното. Духовното, ако е откъснато от реалността, то за мен не е духовно, а псевдодуховно. Една позната тържественоми каза при запознаването ни, че тя изцяло е отдала живота си на духовното и на Бог и затова няма намерение да създава връзка с мъж, нито семейство, нито да има деца. Това щяло да я отклони от Пътя. . Замълчах си, защото аз вече бях минала през всичко, от което тя се беше отказала, и продължавам да минавам - и за мен точно тази реалност, всекидневна, всекичасна, са моят духовен Път. И какво пречи добрите дела да хранят и обличат децата и семейството? Та те могат да създадат и бизнес, могат да дадат работа и препитание на други хора и.
Духовното израстване за мен е всичко, което този свят ни предлага като материални отношения и опит, да съумеем да го приемем като училище. Но при това приемане, не да се подчиним на някакви норми на обществото, не да "правим като другите", а да научим уроците на материалния свят и живот. Тогава щастието идва не от постигната цел или някакви успехи, а от усещането, че днес запазих любовта в себе си, въпреки изпитанията, намерих начин да приложа добродетел в нещо съвсем дребно, незабележимо на вид, успях да разбера, да се усмихна и да погледна с искрена любов човека, който ме смъмри и се опита да ми наложи волята си... И все такива дребни невидими неща вътре в самата мен.
Духовното е единственото, което ми е помагало да оцелея.
Когато почти останах без работа преди години, се обърнах вътре към себе си и си зададох въпроса: "Защо съм тук на земята? - За да обичам децата. - Добре, тогава намери начин да ги обичаш, има толкова много. " Намерих. Той означаваше да вложа много труд и време. Много. Вложих ги и сега всеки ден благодаря за съвета.
Когато почти останах без дом и семейство преди години, отново се обърнах към същия съветник и "Защо се давя - нали давах всичко от себе си? - "давиш се не защото си давала, а защото не искаш да вдигнеш главата си над водата и да погледнеш към слънцето, защото не искаш да си свободна и не знаеш как Чети, мисли......." Четох, мислих... и успях да разбера какво означава това, и го направих...

Светлина и топлина!

В момента точно това послание се носи навсякъде. Отворените хора го чувстват с всяка своя клетка и то не е нещо което се мисли. Просто го знаеш, че е така. Не е нужно да бъде вербализирано и обусловено. Стремежът е за отваряне на съцето. Трансформацията която се задава го изисква, това е пътят.

В момента точно това послание се носи навсякъде. Отворените хора го чувстват с всяка своя клетка и то не е нещо което се мисли. Просто го знаеш, че е така. Не е нужно да бъде вербализирано и обусловено. Стремежът е за отваряне на съцето. Трансформацията която се задава го изисква, това е пътят.

Наричат го Мевляна – божествен учител. Непоносим пияница, възпяващ отново и отново божественото, което преживява и вижда навсякъде. Чувство, което те кара да се въртиш в кръг, разтопявайки се в тази божественост. Сърцето ти пулсира, бие лудо, целия се превръщаш сам в сърце и се разтваряш, думите изчезват... Пиянство, което вече е ежедневният ти хляб... Срещата с душата... и желанието да я споделиш.

Сега го наричат Мевляна – божествен учител. Мевляна Руми споделя със света повече от 70 хиляди стиха. Толкова богат спектър на преживявания дотогава светът не познава. Мистиците от всички религии го обичат и припознават. Това е гласът и на тяхното сърце. Това е гласът и на твоето сърце...

Философията на Мевляна Джелаладдин Руми
Умът е неспособен да изрази Любовта. Само самата Любов може да разкрие истината на Любовта и какво означава да бъдеш любещ. Пътят на нашите пророци е пътят на Истината. Ако искаш да живееш, тогава умри в Любов; умри в Любов, ако искаш да останеш жив. За да сме свободни трябва да осъзнаем настоящето, сегашният момент, а не да вървим там, където ни влече мисълта – в миналото или в бъдещето. Ако осъзнаем това въвличане и свързаност с мисълта ни, постепенно ще можем да се откъснем от мисълта и да бъдем свободни от ума, тук и сега.
Силата е в самото Осъзнаване. Въвличането ни в мисълта е съпроводено с различни прояви на страх. Страхът идва от ума, той се страхува от настоящето. Защото в настоящето ще видим неговата илюзорност и това е смърт за ума и свързаната с него его-идентификация.
За да сме свободни, трябва да излезем от кръга на мислите, на концепциите, на ума и пълноценно да живеем в настоящият момент, където е истинският Живот.

Суфиите смятат, че идеята ще може да проникне в обусловения (по­крития с воала на мрака) ум само ако бъде изразена така, че успее да се промъкне през завесата на обусловеността. Любовта е най-важ­ният фактор и най-постоянният от тях, тя е онова, което предстои да води човека и цялото човечество към съвършенство: „Човечеството чувства своята незавършеност и се стреми към съвършенство с всички средства, но един­ствено любовта ще му помогне да постигне своята цел."

Много от нас са чували за Руми, но малко са го чели. А съм убедена, че много хора имат небходимост от това слово, от говоренето за него. Фактът, че искаме да си обясним света чрез любовта и да намерим пътя до нея, то подобни учители като Руми, могат да ни бъдат добри водачи Освен това, поезията му е и философия за живота пар екселанс. Живеенето като осъзнаване и емпатия към другите - да бъдеш хляб в ръцете на друг - е само по себе си, повод за дълбок анализ и размисъл над смисъла на живота.

Какво мислите вие?

П.С. Използвала съм цитати от списание Усури и от този сайт

Тук може да споделяте истории на хора, които въпреки житейските трудности не са загубили силата на духа си и дори са успели да творят. Пример в това отношение е Хелън Келър (27 юни 1880 - 1 юни 1968 г.), която е американска писателка, активистка и преподавателка. Оглушава и ослепява малко след раждането си, но по - късно се научава да чете и пише, завършва колеж. След това пише статии и книги, изнася лекции.
Ето една статия за нея : Хелън Келър - една смела жена
http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=461383

".....Мисълта и чувствата на човека са свързани с дишането. Като мисли право, същевременно човек диша правилно. Като чувства правилно, той пак диша правилно. Мисълта има отношение към белия дроб, а чувствата - към черния дроб.. Затова именно казваме, че човек диша едновременно и с белия и с черния дроб. Ако белият дроб се подпуши, човек се задушава и престава да мисли, ако черният дроб се подпуши, в човека се зараждат много отрицателни чувства., които тровят кръвта. Каквото е отношението на човека към белия дроб, такова е отношението на жлъчката към черния дроб. Сърцето е поставено между двете крила на белия дроб, като водоразделна линия на енергиите, които текат в човешкия организъм.
Какво представлява белият дроб в човека? Той е представител на един висш свят и служи за трансформиране на енергиите, които идват от центъра на земята. Правилното действие на белия дроб определя мисълта на човека. Белият дроб пречиства кръвта, а сърцето я отправя по всички части на тялото. Службата на сърцето не се заключава само в изпращане на кръвта по цялото тяло, но то представлява още и възел на електрическата енергия, която се предава на всички клетки, като им дава възможност да участват в целокупния органически живот. Белият и черният дроб представляват два трансформатора на енергии : белият дроб е трансформатор на умствените енергии на човека, затова отправя енергиите на мисълта към мозъка. Черният дроб е трансформатор на чувствените енергии, като ги отправя към симпатичната нервна система. Чувствата не могат да се проявят без черен дроб. Колкото по-правилно функционира черният дроб, толкова по-възвишени и благородни чувства има човек.
Без сърце няма живот, но и без жлъчка не може да се живее. Когато жлъчката се излива на време и на място, тя помага при храносмилането. Обаче, когато тя не действа правилно, човек заболява от опасни болести.. Когато човек се гневи, дразни, възбужда, жлъчката не действа добре и в резултат на това се явяват различни разстройства в организма. За да трансформира чувствата си и да асимилира правилно сока на жлъчката, човек трябва да яде такава храна, която му е приятна - главно плодове. Като знаете значението на сърцето, на белия и черния дроб за организма, пазете в изправност тези органи. Отправяйте към мозъка си нови и чисти мисли, към сърцето си - благородни и възвишени чувства и от нищо не се страхувайте. Който мисли право, той всякога печели, който не мисли право, всякога губи. Мозъкът се храни с чисти и нови мисли, а сърцето - с възвишени чувства. Не допускайте в ума си изопачени и обезсърчителни мисли и в сърцето си отрицателни чувства. Защо човек да не си представя красиви картини, които събуждат светли мисли и благородни чувства? За предпочитане е той да храни ума си със светли мисли и желания, макар и да са непостижими, отколкото да се трови от изопачени и обезсърчителни мисли и желания.
Дръжте в ума си по една свещена идея и в сърцето си - по едно свещено чувство, които постоянно да ви повдигат..........
За да не изпадате в мрачни състояния, трябва да подобрите дихателната си система и черния дроб. Щом подобрите дишането и чувствата си, подобрява се състоянието на нервната и симпатична система. Това се постига чрез систематично изпотяване. Ето защо, през летния сезон, направете 20 потни бани, в продължение на 20 дни. След всяка баня пийте по две чаши гореща вода, облейте се с топла вода и се преоблечете. Чрез изпотяването се отварят порите на кожата и организмът започва да диша правилно. Повечето хора страдат от подпушване на чувствата, което се отразява на черния дроб, а от там и на мозъчната нервна с -ма. Не задържайте кисели чувства в сърцето си, за да не разстройвате черния си дроб. Ако мразите някого, дайте си отчет, защо именно го мразите. Като анализирате искрено чувствата си към този човек, виждате, че няма причина да го мразите. Щом се освободите от омразата, вие отпушвате чувствата си и психическото ви състояние се подобрява.....
Ще дам един метод, чрез който да си въздействате при разстройство на черния дроб. Турете дясната си ръка отпред,на корема, с длан към корема, а лявата - на кръста, пак с длан към тялото и мислено прекарайте енергиите на слънцето към центъра на земята. След 10 - 15 мин. състоянието ви ще се подобри и ще станете весели. Ако този метод не помогне, обърнете се мислено към онзи, който носи хармонията в себе си. Щом се свържете с Него, състоянието ви ще се подобри, дишането ви ще стане правилно.. За да разберете какво е състоянието на черния ви дроб, гледайте какъв е цветът на лицето ви, светлината на очите и тяхната жизненост...... "

От беседата "Закони на красотата" държана на 29 . 06 . 1928 г. пред Младежкия окултен клас.

Поздрави.
http://www.youtube.c...feature=related

" Като свиеш ръката си на юмрук, трябва да знаеш, че си слязъл във физическия свят и да се справиш с обстановката, в която живееш. Как трябва да се поставя палеца ? Не отстрани, а от горе, но никога не стискайте, не е в многото стискане. Когато си събирате пръстите, многото стискане не принася никаква полза. Просто, съберете пръстите си, турете палеца отгоре, без всякакво стискане, защото всяко стискане е дно нервно състояние. Възбудени сте и ако искате да се укротите, вземете следното положение : лявата ръка на кръста, а дясната - изправена нагоре, под остър ъгъл, пръстите свити и палецът отгоре над тях. Няма да стиккате ръката си. Някой ще каже : " стиска юмрук". Юмрукът е на физическото поле. Това ще бъде само когато искаш да воюваш. Просто ще държиш ръката си леко и ще съсредоточиш мисълта си. Тази хармонична мисъл ще произведе в тебе много по-голямо действие /след това, бавно сваляне ръката надолу/. Тези упражнения ще ги правите за вас и когато имате резултат, тогава ще започнете да ги изучавате. Най-първо ще правите опити и после ще видите философията на пръстите. Аз ще говоря за отношението на пръстите, защо са създадени те. Това е една проста форма, която ще употребите. Добре, да допуснем сега, че вие сте възбудени, разгневил ви е някой, изгубили сте равновесие. Вдигнете ръцете си нагоре и направете следното : бавно издигане двете ръце над главата и леко докосване с тях по цялото тяло отпред надолу покрай главата си и после изтърсване /магнетично обливане/. Това упражнение се прави не повече от три пъти на ден. тези правила ще ги пазите свещени, няма да се подигравате с тях. Ако рече някой да се подиграе, няма да има никакъв резултат.
Ще отправите вашата мисъл нагоре към Бога, ще отправите любовта си към Него и считайте, че тия ръце са Божии, изявявате волята си и Бог се изявява във вас. Божията воля действа. И като прекарате един път така ръцете си, Господ е, който прави това и ще видите, че туй добре ще ви подейства.

"Възпитание на човешката воля" беседа държана на 19 . 08 . 1921г. 7 ч. сутринта на събора в Търново.

"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя 1921" . Фототипно издание стр. 19 - 21.

Поздрав :



http://www.youtube.c...feature=related

" През тази година ще имате три вида мъчнотии : от материален, умствен, и духовен характер. Как ще ги решите? Направете следния апит. Хванете с дясната ръка левия палец, Концентриайте мислите си тъй, като че нищо не ви ставау като че нямате никаква мъчнотия и се запитайте, защо си държите палеца? Дръжте си главата право! После, хванете с лявата ръка десния палец. Вижте как ще се почувствате след това упражнение.
Второ упражнение. Подпрете лактите на коленете си. Поставете дланите на ръцете си една срещу друга, допрени с върховете на пръстите. Представете си, че средният ви пръст е дълъг, достига до Слънцето. Вижте, какво ще почувствате? Мислете си, защо пръста ви е станал дълъг? Ние проточваме средния пръст до Слънцето, за да можем да гледаме на нещата от високо, безпристрастно. Човек гледа на нещата безпристрастно, само когато е далеч от тях.
Във връзка с мъчнотиите, които ще имате, ще ви дам едно правило, което ще приложите 10 пъти през годината, значи всеки месец по един път. Допуснете, че имате някоя мъчнотия, някое голямо неразположение. Какво ще правите? - Ще намерите някой малък извор, ще го изчистите добре и ще следите, дали ще се премахне вашето състояние. Ако се премахне, значи вие можете да лекувате недъзите4 си чрез водата. Ако вашето състояние не се премахне, след като изчистите извора, тогава ще отидете в гората, ще намерите някое дърво, ще поразровите почвата около него и ще го полеете. Ако състоянието ви се измени, значи вие имате нужда от жизнените сокове на тези растения. Те ви лекуват. Ако и туй не може да ви помогне, ще намерите някое малко животно, ще го нахраните и напоите. ако този опит измени вашето състояние, значи вие се нуждаете от едно малко разнообразие в живота. Ако не се измени, ще намерите някой беден, нуждаещ се човек и ще му направите една малка услуга. Ако вашето състояние се измени, значи вие трябва да правите добрини на хората. Ще започнете да трансформирате състоянията си чрез изворите, чрез растенията, чрез животните и най после чрез хората. Всеки от вас, който иска да бъде ученик, ще направи тия десет опита. Ако се усъмните, ако се подвоумите, стойте от вън, като оглашен, не се занимавайте с тия опити и методи. Ние ще помогнеме на всеки, който изпълнява тези опити. Ние нямаме никаква връзка с ония, които не изпълняват опитите.
И тъй, през годината ще изчистите най-малко 10 извора, ще полеете най-малко 10 дървета, ще нахраните най-малко 10 животни. и ще помогнете най-малко на 10 души бедни хора. Колко станаха? - Всичко 40 . Вие ще ме запитате : дали ще имаме време? дали ще имате време, аз не се интересувам от това. Ще направите научни изследвания. Ако някой ден сте много неразположени, готови да направите някой скандал, идете в гората да изчистите някой извор. Там направете скандала! Ще кажеш на извора : "слушай, ти защо си толкова мътен?" Взимаш мотиката, лопатата и го изчистваш. Когато нещата са трудни, в това седи тяхната красота. Не мислете, че при тия опити ще изгубите нещо. Не, ще придобиете една приятна опитност. Онези от вас, които направят опита по добра воля, ще имат едно благословение. Това благословение не можете да придобиете по някой друг начин, акоще би да пребродите и цял свят. Човек, който изпълнява Волята Божия, нито вълци го ядат, нито разбойници го крадат. Ако състоянието ви от лошо на добро се измени още при извора, значи ще ходите само при изворите."

"Дето и да едиш" беседа държана на 29 . 08 . 1925 г. 7 часа сутринта на събора в Търново.

"Две свещени положения" съборни беседи 1925 г. Фототипно издание стр. 215 - 218


Поздравче :

Това дето ни го дава Бога е Любовта. Любовта е магия, манна небесна, силно чувство. Всеки е усещал чувството да е бил влюбен - дар от Бога. Това е движение от центъра на вселената към периферията, усещането е като да пиеш от извора на живота. Бог е добър и винаги дава, защото той е ставането, и винаги иска да има живот.
След това идва обичането. Това е нашата част и нашата работа. Обичането е това което ние правим с Божията Любов. Какво сме изградили със нея, как сме подкрепили живота. Това дето сме почерпили от извора на живота, какво сме направили с него.
Така че, Любовта и Обичането са различни. Любовта е от Бога, тя е чудото. А Обичта е от нас, тя е изграждането. Любовта е от центъра към периферията, а обичта е от периферията към центъра. Така става кръговрата на Живота. Това е нашата божественост, като човешки същества.
Когато моля Бога, го моля за вдъхновение, със неговата Любов да можем да изградим. Така да обичаме и да можем да подкрепим Живота.

Здравей Армагедон! Сигурно ще ти прозвуча като лунатик, но това което описваш не е случайно. Случва се на тези, чиято цел е да открият Бога. Ти си на прав път. Трудно е, но тази група от хора имат заложени много силни ресурси. Тяхната цел е да служат - кръстоносци, ако това е твоят случай ще разбереш какво ти казвам. За да се ориентираш за какво ти говоря виж едно клипче в youtube -Awake! Awake! Awake! . Писмо написано то Сатя Сай Баба, до всички деца. Успех, да донесеш светлина на много хора!

Израстване няма, има само потъване. Растенето ни обвързва с учене, а то е по-скоро припомняне. Търсача не учи - Той си припомня пътя към Душата - единна цялостна. Тя е Всеобширна и Всеобхватна, тя е Това, всичко около нас.Пътищата към Душата са хиляди, милион и те са избора, който правим за това "кой си ти наистина". Търсача избира, като какъв иска да се изживее наистина: като обичане, като радост, като споделяне, като отдаване и т.н. И "търсенето" спира, започва изживяването. Идва спокойствие и радост- започваме да сътворяваме своя избор. Заменяме лутането с изграждане, а това е обичане. Нужно е само да се самоопределим: Аз съм обичане - Аз обичам да обичам! Аз съм велик учител на щастието и изкуството да живеем красиво! Мир и Любов.

Доверието е Бога в нас. Доверието е същноста на Бога. То е любовта която имаме към себе си, или иначе казано колко обичаме себе си. Човек влюбен в своята Същност е цял, уверен, обичащ, споделящ, пълноценен, божествен. Бидейки такива ние разбираме, че сме съвършенни и нямаме нужда от нищо. Пресътворявайки по този начин живота си, ние го разбираме в пълнотата му и осъзнаваме, че за да съществуваме нямаме нужда от нищо. Тогава живеейки живота си ние не искаме нищо от хората около нас. Така им имаме пълно доверие и дори повече, можем да ги обичаме точно такива кавито са, със всичките им несъвършенства. Това е Любов и Обичане. Доверието е скалата по която мерим нашата обичност, тя е нашият творчески потенциал. Или иначе казано нашата способност да захранваме живота. Защото той не изисква нищо друго от нас, освен да му имаме доверие - Да го възприемаме такъв какъвто е, без да се борим с него. Така че, доверието е Любов, липсата на доверие е борба. Доверието е благодата на живота. Нека бъде със всички ни!

Доверието е Бога в нас. Доверието е същноста на Бога. То е любовта която имаме към себе си, или иначе казано колко обичаме себе си. Човек влюбен в своята Същност е цял, уверен, обичащ, споделящ, пълноценен, божествен. Бидейки такива ние разбираме, че сме съвършенни и нямаме нужда от нищо. Пресътворявайки по този начин живота си, ние го разбираме в пълнотата му и осъзнаваме, че за да съществуваме нямаме нужда от нищо. Тогава живеейки живота си ние не искаме нищо от хората около нас. Така им имаме пълно доверие и дори повече, можем да ги обичаме точно такива кавито са, със всичките им несъвършенства. Това е Любов и Обичане. Доверието е скалата по която мерим нашата обичност, тя е нашият творчески потенциал. Или иначе казано нашата способност да захранваме живота. Защото той не изисква нищо друго от нас, освен да му имаме доверие - Да го възприемаме такъв какъвто е, без да се борим с него. Така че, доверието е Любов, липсата на доверие е борба. Доверието е благодата на живота. Нека бъде със всички ни!

Хармоничен е само този човек, който е завършил земната си еволюция и е стигнал до пето ниво на съзнание, наречено "съвършен".

Такъв човек е дал възможност на Божественото в себе си - да се прояви, след като е научил вътрешно - урока на смирението и търпението (а не само да го е чел на книга и да е чувал, че има и такова нещо)...

Учителят посочва като основен, най-важен метод за духовно израстване - търпението...

Обаче - човек, който не е стигнал още до идеята да се смири - не може и да търпи... Затова идват страданията, които смекчават - волю-неволю - човека и той става търпелив... Има непосредствена и пряка връзка между страданието, смирението и търпението - като водещ метод, за решаване на всички духовни въпроси на развитието... Защото - Божествените неща - сами идват при човека... Така казва Учителят...

Неопитният търсач на Истината прави една кардинална грешка - да върши нещата сам, от позицията на низшия си ум, на егото си... Това е полезно, дотолкова, доколкото от личен опит, самостоятелно - човек се убеждава колко е безпомощен, спрямо "духовните сили на нечестието, в небесни места" /библ.цитат/... Чак сега разбира с кого си има работа и че неговата "борба - не е срещу плът и кръв" /библ.цитат/, затова - сам е абсолютно безпомощен...

Така човекът е удивен да разбере, че има само Едно, Едничко Същество, Което е Силно да се противопостави - и това е Висшият му Аз, или - Христос в нас...

Чак сега човекът се замисля за Христос в себе си - като алтернатива на мизерното си съществуване ... И му дава Път, забелязва Го и Го прави "глава на ъгъла", която дотогава е отхвърлял... Божественият кълн - Христос в нас - става стожер, център на вниманието на човека и само по този начин - Божественото започва да расте, вътрешно и този вътрешен растеж - се проявява и външно... Човек омеква и става по-внимателен с другите. Разбира, че самият той е колективно същество и започва да се съобразява с новите си знания...


Този процес взема много време - падане, ставане... Грешки, поправяне... Трупане на знания; чистене от знания...


Всичко това не е работа за егото, за низшия ум... Тук Учителят, както и принципно, в Словото си - се обръща не към временния, низшия ум - его, а към Висшия Аз у човека, наречен още Христос в нас...



Показателен пример: Касапинът - това е образ на егото, което не може да свърши полезна работа, що се отнася до духовните неща...Егото е експерт само на физическия план, а ние се опитваме да разрешим и духовните въпроси, чрез него... Казват , че така "дяволът тълкувал евангелието"...

Фурнаджията - представя Висшият Аз, Христос в нас, Който Единствен, при едно контролирано и замлъкнало его, успява да извърши вътрешна трансформация, у нас... Егото (вътрешният ни касапин) - просто трябва да се смири и да търпи; да се отдръпне, докато фурнаджията (Висшият Аз) - свърши цялата работа...



Ето отново - класически пример за двата типа разбиране у човека, в зависимост от това - кой ум е водещ у него... Ако низшият ум, егото , представен от "касапина" е доминиращ - човек схваща нещата по един начин... Ако обаче Висшият Аз, т.е. - Христос в нас, представен от "хлебаря" - е водещият Ум, Който е поставил егото под контрол - резултатите са коренно различни; разбиранията са диаметрално противоположни...



Ето - така изглежда един въплътен човек, у когото Висшият Аз, Христос в нас, е взел връх и е подчинил, завладял е егото... Висшият Аз държи егото - под контрол, за благото на самия човек, който така се е освободил от стария гнет, от това иго на егото...


Това е призив - Христос в нас, Висшият ни Аз - чака да го направим център на съществуванието си, за да може Той - да трансформира това наше вегетиране, чрез егото, чрез низшия ни ум - в истински живот, чрез Висшия ни Аз; чрез Христос в нас...
Това е то - преминаването от смърт - в живот... Става, след като почувстваме Висшият си Аз, който чака и днес - да му обърнем внимание...

Учителят , на много места в Словото си - ни е завещал пътя, по който става тази "смяна на кабинета" у нас ... Т.е. - вътрешно преминаване от его-съществувание в Христов живот...

Вътрешна обхода

Екхарт Толе

Екхарт Толе

Екхарт Толе

Екхарт Толе

Екхарт Толе