Jump to content
Порталът към съзнателен живот

erendil

Участници
  • Общо Съдържание

    166
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    3

Репутация Активност

  1. Like
    erendil reacted to Велина Василева in Лекции от Екхарт Толе   

    Екхарт Толе


    Администраторска бележка: Форумът е главно за споделяне на мнения и виждания, а не за публикуване на цели статии / лекции, освен с изрично позволение от администратор. По изключение тези публикувани вече статии ще останат. Моля всички, които се интересуват от Екхарт Толе, да изтеглят книгата, към която е даден линк под всяка лекция.
  2. Like
    erendil reacted to Велина Василева in Егоизмът   

    Егото не е нещо, което ще си отиде само, "ако не го мислим"... Тъкмо напротив - трябва да го мислим и да го развием до гениалност, това его... То нито е нещо лошо, нито е нещо случайно, а е строго необходим етап в развитието ни...Въпросът е - егоизмът и егото у нас - да бъдат осъзнати... Само така те ще могат да бъдат поставени под контрол, което е и целта, в практичен аспект...

    Всички, до един, ще минем през егоизма ( респ. - и през неговия най-висш стадий - гениалността), преди да влезем в Света на Любовта...Въпросът е не толкова къде сме - в егоизма си, или в милосърдието си , разгледани като етапи в Пътя , (а не като преходни явления - днес съм така, а утре - обратно) , а по-скоро - даваме ли си ясна сметка, съзнаваме ли - на какъв етап от Пътя сме и дали не се заблуждаваме, вземайки желаното за реално... Егото е експерт по самозаблуди, а ние лесно му се доверяваме...

    Защото, там, в Божието Царство, няма да ни пуснат, ако сме глупави...Там едно самоотречено гениално его е "входен билет"... Там ще търсят да видят мъдростта ни и според нея - ще ни приемат...
  3. Like
    erendil reacted to Ани in "Човек трябва да бъде по-нисък от тревата"   
    Мисля, че това е контекста - думите на Слава Севрюкова - взети от книгата „Бъдете в този свят, но не от този свят (Свръхфеноменът Слава Севрюкова)” на Христо Нанев





  4. Like
    erendil reacted to Велина Василева in Съветите на Учителя   
    Искате ли да имате правилни отношения към хората, спазвайте следните правила:


    Давайте на човека това, без което той не може да живее! Взимайте от човека това, без което ти не можеш да живееш!


    Видиш ли, че някой се дави, влез във водата и го извади навън. В дадения момент той се нуждае от въздух. Извади го на въздуха и не философствай повече. В случая ти си в състояние да му дадеш това, без което той не може. После пък ти ще вземеш от него това, без което не можеш. Защо трябва човек да отива при Бога? За да получи от Него това, без което не може. Не отиде ли при Бога да вземе това, което му е нужно, той е загубен. Като отиде при Бога, Бог простира ръката си към него и го благославя.Следователно простри ръката си към давещия, да му дадеш това, от което той се нуждае, за да простре и Бог ръката си към тебе, да вземеш от Него това, от което се нуждаеш.


    Каквито са отношенията на човека към ближния му, такива ще бъдат отношенията на Бога към човека.


    Простреш ли ръката си към давещия, ще видиш простряната десница на Бога към тебе. Благослови ближния си, за да бъдеш и ти благословен. Не простреш ли ръката си към ближния си, и Божията ръка няма да се простре към тебе. Това е Божият закон, в който няма никакво лицеприятие. Христос е изказал този закон с думите: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“. Този закон е еднакъв и за земята, и за небето. Искате ли да подобрите земния си живот, приложете този закон в отношенията си към хората. Никой не може да бъде обичан, ако той не обича Бога.


    Ако подозирате хората, вие нямате отношения към Бога.


    Ако хората ви подозират, те нямат отношения към Бога. И в единия, и в другия случай човек трябва да възстанови отношенията си към Бога. Изправете отношенията си към Първата Причина, за да видите красотата и величието на света, да видите красотата и доброто, което е скрито във вашия ближен.

    Като говорим за правилни отношения към Първата Причина, аз имам желание да вървите напред, да не се колебаете и съмнявате.

    Всички хора се намират на границата на един преходен свят. За да минат тази граница и да видят простряна Божията ръка върху себе си, те трябва да оставят настрана раниците си, пълни със стари и криви разбирания за живота, за природата, за Бога, и да тръгнат напред, без товар, като малки, разумни деца.

    Ще кажете, че Бог не гледа към вас благосклонно. От вас зависи да гледа благосклонно. Ако сте смели и решителни и прострете ръката си към вашия ближен, и Бог ще простре ръката си към вас.


    Ако оттеглите ръката си от вашия ближен, и Бог ще оттегли ръката си от вас. Ако умът, сърцето и волята ви са в единство, и Божият Дух ще бъде в единство с вас.

    Аз виждам желанието на всички хора да минат границата, но виждам и спънките, които ги спират. Щом се намерят пред някаква спънка, те спират движението си и се готвят да се върнат назад. Не, никакво връщане назад. Бъдете смели да вървите напред.

    Ако сгрешите, ще се изправите и пак ще продължите напред. Ще грешите, ще се изправяте, докато дойдете до идеално разрешение на въпросите. Така постъпват и възвишените същества.


    Не се смущавайте, ако видите, че някои неща не са направени, както трябва. Един ден те ще се изправят, ще бъдат приятни за гледане. Какво лошо има в целувката на някой човек, който в миналото ви е мушкал с нож? За предпочитане е целувката му, макар и да не е още чиста и безкористна, отколкото ножа му, с който може да отнеме живота ви. Ще дойде ден, когато целувката му ще се превърне в благородно и велико дело. Той ще дойде при вас в такъв момент, когато никой не може да ви помогне. Ако сте търговец, който се намира пред фалит, той ще извади от кесията си една голяма сума и ще ви подкрепи. Тогава вие ще забравите и ножа, и целувката му и ще благодарите, че е спасил честта и живота ви.

    Бубата не остава всякога буба. От буба тя се превръща в пашкул, от който след време изхвръква навън, като пеперуда, и каца от цвят на цвят, да събира сладкия нектар на цветята. Не губете вяра в новото, което е вече пред нозете ви. Приемете го с отворени умове, сърца и души, защото само то е в състояние да ви повдигне, да минете свободно границата на преходния свят.

    Из "Четирите полета"

  5. Like
    erendil reacted to Станимир in Его заблуди и методи за отклоняване   
    Минавал веднъж падишахът покрай градината и видял зад оградата старец, който садял праскова.
    – Ей, старче – обърнал се падишахът към градинаря, – животът ти клони към заник, ти няма да дочакаш плодовете на това дърво. Какъв е смисълът от усилията ти? ... Да, знам, знам, какво ще кажеш: „Нашите предци са се трудили за нас, а ние трябва да се трудим за потомците си.“ Но отговори, има ли смисъл да се мисли за миналото ,което си е отишло в тъмнина, и за бъдещето, което още не е излязло от тъмнината? Та нали само настоящето ни принадлежи.
    – Ти ли, властелине, ще разбереш градинаря? – отговорил старецът. – Ти не искаш да си спомниш миналото. Значи при теб то е такова, че е по-добре изобщо да го е нямало. Не искаш да мислиш за бъдещето. Значи се боиш от него. Така че не завиждам аз на твоето настояще!

    Всичко, което правим, го правим заради бъдещето. Причината е в бъдещето. Бъдещето е безкрайно и е пред нас; настоящето е ограничено. Бъдещето е изпълнено с възможности. Настоящето е просто една изходна точка. Миналото е опитът ни, натрупаните познания и духовни качества. Настоящето е една точка между две безкрайности. В същност даже, това, което считаме за настояще е една илюзия. Например можем да наблюдаваме една звезда. Но предполагам, че всички знаят от астрономията, че това, което наблюдаваме е звездата от преди множество години. По-същия начин голяма част от случващото се на физически план е следствие от нещо отдавна заложено и съществуващо във висшите светове. То е съществувало отдавна, но ние го възприемаме една сега, след като се е проявило физически. Пример е и ясновидството. Една част от това, което ще се прояви в бъдеще, вече съществува и е в определена степен неизбежно, т.е. ще се прояви в съответните условия и срокове. При създаването на причината, проявлението на следствието в бъдещето е вече неизбежно. Какво е в състояние да сътвори човекът, без мисъл за бъдещето? Без нужната отговорност и проницателност?
  6. Like
    erendil reacted to Станимир in Прекрояване на личността   
    Духовното развитие е комплексно. Любовта не може да бъде развивана отделно от мисълта и волята. За да обичаш трябва да разбираш света (битието) и хората, да ги познаваш, да проникнеш в тяхната същност. Това не може да стане без ума. От своя страна за да развиваш ума си е необходимо да възпиташ в себе си духовните чувства, да извършиш една вътрешна трансформация, а това изисква огромна воля, сила и постоянство. Нещата са взаимосвързани. Любовта се разкрива постепенно и ненасилствено. Ние просто създаваме подходящите условия в себе си, за да може любовта, която е в самата ни същност, да се прояви правилно в нас. Действията ни са вторични. Посоката им зависи от любовта, която вече е в нас. Непричиняването на зло е следствие от любовта. То е едно действие свидетелстващо за любовта в нас.
  7. Like
    erendil got a reaction from Розалина in Прекрояване на личността   
    Отговора е Любовта - обичането. Това е една практика която е нужно трайно да се останови в нас, да се изреже с златни букви в съзнанието ни. Така фанатично да я правим, както сме се научили и да необичаме. Можем да обичаме всичко: времето, обувките си, дърветата по улицата, хората, града, колите. Нужно е да разпалим и подържаме пламъка на обичането в сърцето си - момент след момент. Да го подържаме жив, като крехко цвете. Чрез двойна концентрация на съзнанието, да подържаме този пламък в сърцето си - постоянно. Никога да не забравяме че е жив и е в нас. Защото когато този пламък е жив в леките моменти от живота ни, така ще бъде жив и в тежките моменти от живота ни. 
        Реално погледнато, концентрирането на съзнанието ни в сърцето, изтегля жизнената ни енергия от корема в чакрата на сърцето, където се захранва Любовта. Извънтелесното усещане е на безпроблемност, безусилие и спонтанна радост, докосване до душата. 
        Нужно е винаги да помним, че ние сме 3 в 1. Физическо тяло, ментално тяло и душа. И целта е да постигнем триединство. Нужно е да се грижим с обичане и за трите: и за физическото си тяло; и за разума и емоциите; и за душата си. Смирение, гордост, добруване- постоянно се лутаме в този триъгълник. Няма лошо и няма добро, има само възможности. Всяка възможност е златна. Когато се изправим пред конфликтна точка в живота си, ни се дава избор. Казва ни се:- Избери сега! - какво искаш? - какво е за теб? И ние избираме- размишляваме от позицията на тялото. Размишляваме от позицията на емоциите си. Размишляваме от позицията на душата. Взимаме решение и действаме или със смирени или с гордост. Резултатите винаги са добри за нас, само дето, ако сме горделиви заобикаляме повече. 
       Тялото си иска своето, да е задоволено, да е сигурно и в комфорт. Разума иска емоции и власт, пада си драматург. Душата не иска нищо, тя винаги дава, позволява всичко и винаги отстъпва, тя е безуслован Любов. Когато вземаме решение, ние обвиваме проблема с енергия и започваме да я завихряме. Ако завихрим енергията в първата и втората или третата чакра, се осланяме на сигурноста, емоциите и силата на егото. Ако издигнем енергията до сърцето се докосваме до Любовта. Взависимост от това на кое еволюционно ниво сме, реагираме по различен начин. Така че въпроса е как да достигнем до Любовта: има много начини: чрез отдаденост на благородна кауза (много женска практика), чрез грижа, чрез постоянна концентрация в сърцето (много мъжка практика), чрез молитва, чрез мантри... съзерцаване, отдаване, отваряне и т.н. 


      И благодарността, постоянно да благодарим, че сме живи, че има за всички, че има изобилие, че всичко е Любов. Дори и агресията е обърната Любов. Аз съм си закачил едно благодарствено камъче на шията. Благодаря!
  8. Like
    erendil got a reaction from Лъчезарна in Интуиция и ясновидство   
    Ясновидството е разчитане на енергия, която достига до теб. Енергията съхранява паметта, тя носи информация. То е като просветване, просто става. Вдишваш енергията, разчиташ я и вече знаеш. Тази енергия идва отвън. Нужно е да имаш вътрешна чистота за да се свържеш с нея и да я разчетеш. Много често тази енергия ти се дава, за да узнаеш нещо конкретно. 

    Интуицията е връзка с индивидуализацията на душата на човека. Да се допиташ до собственото си знание, мъдрост и тези на духовния ти учител.


  9. Like
    erendil got a reaction from Розалина in Прекрояване на личността   
    Отговора е Любовта - обичането. Това е една практика която е нужно трайно да се останови в нас, да се изреже с златни букви в съзнанието ни. Така фанатично да я правим, както сме се научили и да необичаме. Можем да обичаме всичко: времето, обувките си, дърветата по улицата, хората, града, колите. Нужно е да разпалим и подържаме пламъка на обичането в сърцето си - момент след момент. Да го подържаме жив, като крехко цвете. Чрез двойна концентрация на съзнанието, да подържаме този пламък в сърцето си - постоянно. Никога да не забравяме че е жив и е в нас. Защото когато този пламък е жив в леките моменти от живота ни, така ще бъде жив и в тежките моменти от живота ни. 
        Реално погледнато, концентрирането на съзнанието ни в сърцето, изтегля жизнената ни енергия от корема в чакрата на сърцето, където се захранва Любовта. Извънтелесното усещане е на безпроблемност, безусилие и спонтанна радост, докосване до душата. 
        Нужно е винаги да помним, че ние сме 3 в 1. Физическо тяло, ментално тяло и душа. И целта е да постигнем триединство. Нужно е да се грижим с обичане и за трите: и за физическото си тяло; и за разума и емоциите; и за душата си. Смирение, гордост, добруване- постоянно се лутаме в този триъгълник. Няма лошо и няма добро, има само възможности. Всяка възможност е златна. Когато се изправим пред конфликтна точка в живота си, ни се дава избор. Казва ни се:- Избери сега! - какво искаш? - какво е за теб? И ние избираме- размишляваме от позицията на тялото. Размишляваме от позицията на емоциите си. Размишляваме от позицията на душата. Взимаме решение и действаме или със смирени или с гордост. Резултатите винаги са добри за нас, само дето, ако сме горделиви заобикаляме повече. 
       Тялото си иска своето, да е задоволено, да е сигурно и в комфорт. Разума иска емоции и власт, пада си драматург. Душата не иска нищо, тя винаги дава, позволява всичко и винаги отстъпва, тя е безуслован Любов. Когато вземаме решение, ние обвиваме проблема с енергия и започваме да я завихряме. Ако завихрим енергията в първата и втората или третата чакра, се осланяме на сигурноста, емоциите и силата на егото. Ако издигнем енергията до сърцето се докосваме до Любовта. Взависимост от това на кое еволюционно ниво сме, реагираме по различен начин. Така че въпроса е как да достигнем до Любовта: има много начини: чрез отдаденост на благородна кауза (много женска практика), чрез грижа, чрез постоянна концентрация в сърцето (много мъжка практика), чрез молитва, чрез мантри... съзерцаване, отдаване, отваряне и т.н. 


      И благодарността, постоянно да благодарим, че сме живи, че има за всички, че има изобилие, че всичко е Любов. Дори и агресията е обърната Любов. Аз съм си закачил едно благодарствено камъче на шията. Благодаря!
  10. Like
    erendil got a reaction from Розалина in Прекрояване на личността   
    Отговора е Любовта - обичането. Това е една практика която е нужно трайно да се останови в нас, да се изреже с златни букви в съзнанието ни. Така фанатично да я правим, както сме се научили и да необичаме. Можем да обичаме всичко: времето, обувките си, дърветата по улицата, хората, града, колите. Нужно е да разпалим и подържаме пламъка на обичането в сърцето си - момент след момент. Да го подържаме жив, като крехко цвете. Чрез двойна концентрация на съзнанието, да подържаме този пламък в сърцето си - постоянно. Никога да не забравяме че е жив и е в нас. Защото когато този пламък е жив в леките моменти от живота ни, така ще бъде жив и в тежките моменти от живота ни. 
        Реално погледнато, концентрирането на съзнанието ни в сърцето, изтегля жизнената ни енергия от корема в чакрата на сърцето, където се захранва Любовта. Извънтелесното усещане е на безпроблемност, безусилие и спонтанна радост, докосване до душата. 
        Нужно е винаги да помним, че ние сме 3 в 1. Физическо тяло, ментално тяло и душа. И целта е да постигнем триединство. Нужно е да се грижим с обичане и за трите: и за физическото си тяло; и за разума и емоциите; и за душата си. Смирение, гордост, добруване- постоянно се лутаме в този триъгълник. Няма лошо и няма добро, има само възможности. Всяка възможност е златна. Когато се изправим пред конфликтна точка в живота си, ни се дава избор. Казва ни се:- Избери сега! - какво искаш? - какво е за теб? И ние избираме- размишляваме от позицията на тялото. Размишляваме от позицията на емоциите си. Размишляваме от позицията на душата. Взимаме решение и действаме или със смирени или с гордост. Резултатите винаги са добри за нас, само дето, ако сме горделиви заобикаляме повече. 
       Тялото си иска своето, да е задоволено, да е сигурно и в комфорт. Разума иска емоции и власт, пада си драматург. Душата не иска нищо, тя винаги дава, позволява всичко и винаги отстъпва, тя е безуслован Любов. Когато вземаме решение, ние обвиваме проблема с енергия и започваме да я завихряме. Ако завихрим енергията в първата и втората или третата чакра, се осланяме на сигурноста, емоциите и силата на егото. Ако издигнем енергията до сърцето се докосваме до Любовта. Взависимост от това на кое еволюционно ниво сме, реагираме по различен начин. Така че въпроса е как да достигнем до Любовта: има много начини: чрез отдаденост на благородна кауза (много женска практика), чрез грижа, чрез постоянна концентрация в сърцето (много мъжка практика), чрез молитва, чрез мантри... съзерцаване, отдаване, отваряне и т.н. 


      И благодарността, постоянно да благодарим, че сме живи, че има за всички, че има изобилие, че всичко е Любов. Дори и агресията е обърната Любов. Аз съм си закачил едно благодарствено камъче на шията. Благодаря!
  11. Like
    erendil got a reaction from Розалина in Прекрояване на личността   
    Отговора е Любовта - обичането. Това е една практика която е нужно трайно да се останови в нас, да се изреже с златни букви в съзнанието ни. Така фанатично да я правим, както сме се научили и да необичаме. Можем да обичаме всичко: времето, обувките си, дърветата по улицата, хората, града, колите. Нужно е да разпалим и подържаме пламъка на обичането в сърцето си - момент след момент. Да го подържаме жив, като крехко цвете. Чрез двойна концентрация на съзнанието, да подържаме този пламък в сърцето си - постоянно. Никога да не забравяме че е жив и е в нас. Защото когато този пламък е жив в леките моменти от живота ни, така ще бъде жив и в тежките моменти от живота ни. 
        Реално погледнато, концентрирането на съзнанието ни в сърцето, изтегля жизнената ни енергия от корема в чакрата на сърцето, където се захранва Любовта. Извънтелесното усещане е на безпроблемност, безусилие и спонтанна радост, докосване до душата. 
        Нужно е винаги да помним, че ние сме 3 в 1. Физическо тяло, ментално тяло и душа. И целта е да постигнем триединство. Нужно е да се грижим с обичане и за трите: и за физическото си тяло; и за разума и емоциите; и за душата си. Смирение, гордост, добруване- постоянно се лутаме в този триъгълник. Няма лошо и няма добро, има само възможности. Всяка възможност е златна. Когато се изправим пред конфликтна точка в живота си, ни се дава избор. Казва ни се:- Избери сега! - какво искаш? - какво е за теб? И ние избираме- размишляваме от позицията на тялото. Размишляваме от позицията на емоциите си. Размишляваме от позицията на душата. Взимаме решение и действаме или със смирени или с гордост. Резултатите винаги са добри за нас, само дето, ако сме горделиви заобикаляме повече. 
       Тялото си иска своето, да е задоволено, да е сигурно и в комфорт. Разума иска емоции и власт, пада си драматург. Душата не иска нищо, тя винаги дава, позволява всичко и винаги отстъпва, тя е безуслован Любов. Когато вземаме решение, ние обвиваме проблема с енергия и започваме да я завихряме. Ако завихрим енергията в първата и втората или третата чакра, се осланяме на сигурноста, емоциите и силата на егото. Ако издигнем енергията до сърцето се докосваме до Любовта. Взависимост от това на кое еволюционно ниво сме, реагираме по различен начин. Така че въпроса е как да достигнем до Любовта: има много начини: чрез отдаденост на благородна кауза (много женска практика), чрез грижа, чрез постоянна концентрация в сърцето (много мъжка практика), чрез молитва, чрез мантри... съзерцаване, отдаване, отваряне и т.н. 


      И благодарността, постоянно да благодарим, че сме живи, че има за всички, че има изобилие, че всичко е Любов. Дори и агресията е обърната Любов. Аз съм си закачил едно благодарствено камъче на шията. Благодаря!
  12. Like
    erendil reacted to borislavil in Интуиция и ясновидство   
    Христос го е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” Това е (за мен) истинското ясновидство – да имаш необходимата светлина, виделина и яснина, за да виждаш Божествената същност навсякъде и във всичко. Другите неща са дрънкулки, залъгалки, с които (ако сме зрели в духовно отношение) не би трябвало да се задоволяваме. И няма никакви техники, методологии, чрез които по насилствен начин да можеш да развиеш ясновидска дарба! Техниките и методологиите, желанието да станеш ясновидец, са плод на егото, на личността, която е сянка на Божествената същност – индивидуалността, т.е. проявление на личното усилие, подхранвано от човешката гордост или мания за значимост, за величие. А ясновидството е Божа дарба, която се дава не поради ревностната практика и амбиция за себедоказване на даден човек, а по благодат. Но благодатта Божия оживява само в съкрушеното, смирено и пречистено в пламъка на Божествената любов сърце, което по този начин се е освободило от себелюбие, себичност, користолюбие. Тогава нещо се случва, но не защото си го търсил и желал! И то се случва не като някакво изключително, свръхестествено събитие, каращо те да се надуеш вътрешно и да се пукнеш от гордост, подобно на жабата от баснята, която искала да стане вол, а като естествена последица, като спонтанно просветление на чистотата – на сърцето, което откликва на чуждите нужди, без да иска или да задържа нещо за себе си, защото всичко е Божие, но и без да допуска някой да го обсеби, защото то принадлежи единствено на Бога, Който нашепва на човека: „Сине Мой, дай ми сърцето си!”


  13. Like
    erendil got a reaction from Розалина in Прекрояване на личността   
    Отговора е Любовта - обичането. Това е една практика която е нужно трайно да се останови в нас, да се изреже с златни букви в съзнанието ни. Така фанатично да я правим, както сме се научили и да необичаме. Можем да обичаме всичко: времето, обувките си, дърветата по улицата, хората, града, колите. Нужно е да разпалим и подържаме пламъка на обичането в сърцето си - момент след момент. Да го подържаме жив, като крехко цвете. Чрез двойна концентрация на съзнанието, да подържаме този пламък в сърцето си - постоянно. Никога да не забравяме че е жив и е в нас. Защото когато този пламък е жив в леките моменти от живота ни, така ще бъде жив и в тежките моменти от живота ни. 
        Реално погледнато, концентрирането на съзнанието ни в сърцето, изтегля жизнената ни енергия от корема в чакрата на сърцето, където се захранва Любовта. Извънтелесното усещане е на безпроблемност, безусилие и спонтанна радост, докосване до душата. 
        Нужно е винаги да помним, че ние сме 3 в 1. Физическо тяло, ментално тяло и душа. И целта е да постигнем триединство. Нужно е да се грижим с обичане и за трите: и за физическото си тяло; и за разума и емоциите; и за душата си. Смирение, гордост, добруване- постоянно се лутаме в този триъгълник. Няма лошо и няма добро, има само възможности. Всяка възможност е златна. Когато се изправим пред конфликтна точка в живота си, ни се дава избор. Казва ни се:- Избери сега! - какво искаш? - какво е за теб? И ние избираме- размишляваме от позицията на тялото. Размишляваме от позицията на емоциите си. Размишляваме от позицията на душата. Взимаме решение и действаме или със смирени или с гордост. Резултатите винаги са добри за нас, само дето, ако сме горделиви заобикаляме повече. 
       Тялото си иска своето, да е задоволено, да е сигурно и в комфорт. Разума иска емоции и власт, пада си драматург. Душата не иска нищо, тя винаги дава, позволява всичко и винаги отстъпва, тя е безуслован Любов. Когато вземаме решение, ние обвиваме проблема с енергия и започваме да я завихряме. Ако завихрим енергията в първата и втората или третата чакра, се осланяме на сигурноста, емоциите и силата на егото. Ако издигнем енергията до сърцето се докосваме до Любовта. Взависимост от това на кое еволюционно ниво сме, реагираме по различен начин. Така че въпроса е как да достигнем до Любовта: има много начини: чрез отдаденост на благородна кауза (много женска практика), чрез грижа, чрез постоянна концентрация в сърцето (много мъжка практика), чрез молитва, чрез мантри... съзерцаване, отдаване, отваряне и т.н. 


      И благодарността, постоянно да благодарим, че сме живи, че има за всички, че има изобилие, че всичко е Любов. Дори и агресията е обърната Любов. Аз съм си закачил едно благодарствено камъче на шията. Благодаря!
  14. Like
    erendil reacted to amenti in Що е смирение?   
    Учудвам се, че не знаете какво е смирение.
    Само Венцислав е дал цитата : Не моята воля, Госпиди, а Твоята!
    Но след това говори за други неща, което не е смирението.
    Какво значи този цитат? - много просто: ОТДАВАШ СВОЯТА ВОЛЯ - ТОВА Е СМИРЕНИЕ
    Смирение е да се отречеш от себе си!

    Учедва ме, че не знаете, а тук има авторитети, които уж разбират от духовни работи, от Дънов и християнство...


    Сега ми се иска да ви дам нещо копирано от друг форум, което се отнася за смирението, себеотдаването на аза си. Защото има и цитат от Дънов:

    --------------------------------------

    Дънов обича да дава примери от геометрията и граматиката.
    Например, съгласните букви имат едно голямо препятствие, имат един напън отвътре; искаш да се изкажеш, но не можеш. За това на съграсната буква й трябва гласна, за да се прояви, да излезе звук и дума.
    А е Началото не само на азбуката.. Алфа е началото не само на азбуката, но и на речта и формите. Като се съединят буквите, образуват някакви идеи.

    Ти казваш “Аз”
    Ако кажеш на един вол “Аз”, какво ще разбере той? (или на едно муле?) Но човек под думата Аз подразбира нещо; ЧЕ ТОЙ Е НЕЩО; че в самия човек има НЕЩО, КОЕТО Е ОТДЕЛНО.
    “Аз” е едно същество, което не прилича на вол, нито на птичка, нито на комар.

    В човека има едно същество, което се нарича “Аз”. Това същество “Аз” виждали ли сте го?

    Виждали ли сте Аз-а?
    ------------
    Има едно малко аз, което човек усеща че той е това нещо. То обаче е егото му. Той се идетифицира с една личност с определени качества, което си е чисто въображение.

    Но също се говори, че в човека има едно Аз с главна буква, висшето аз, истинската същност на човека, неговата реалност.
    Дънов за кое аз мислите, че говори? Нищо че е написано с главна буква, какъв смисъл е влагал той?
    Дънов като че ли намеква и за двете. Първо, човек си мисли, че е нещо определено, някаква личност. Но той казва, че има и друго Аз, което е ОТДЕЛНО. Отделно от егото, от малкото аз, на което ние приписваме качества.
    Истинското Аз на човека няма име и форма, не не това или онова, такова или онакова.

    Това е само за уточнение.

    А сега да ви кажа под секрет, как да видите Аз-а :

    Отдайте своето малко аз на истинското си Аз.
    Отдайте себе си на своето висше Аз.

    Това е истинското отричане от себе си.
    Това е смирението,
    което е условие за постигане на Аза
    – висшата цел на всички религии и духовни практики.

    Когато се смирите и отдадете аза си, ще разберете, че няма различия между вътрешното, което сте смятали за “себе си” и отделно - и външното.
    Ще разберете, че тези различия са саществували само в ума ви.

    Изчезвайки при това себеотдаване, вашето малко нещастно и жалко аз ще отстъпи масто на истинското Аз, което ще изгрее. И ще разберете, че вие сте го засенчвали. Че То винаги си е било там, но вашето его е пречело да го усетите и да живеете в неговата Същност, която е Любов.


  15. Like
    erendil reacted to Невенна in Що е смирение?   
    За мен смирение значи да приема всичко в живота си, защото знам че Той винаги ми праща нещата ,които са най-добри за мен. И да благодаря.
  16. Like
    erendil reacted to Донка in Що е смирение?   
    и може би смирението е още:
    да не се опитваме да представяме своята картина на света като Истината,
    да не допускаме мечтите ни да се превръщат в желания, а желанията в планове...
  17. Like
    erendil reacted to Венцислав_ in Що е смирение?   
    Но не моята, а Твоята воля да бъде Господи!
    Смирението е спокойствие, обективност и мълчалива, или не, благодарност към Отца, че въпреки мнението нанашите ограничени възприятия, всичко що ни е Изпратил е за наше добро.
    Смирението е необходимо и почти достатъчно условие за придобиване на Мъдрост и познаване на Любовта. Колко почти е почтито не е дефинирано, но е единствена основа...
  18. Like
    erendil got a reaction from Лъчезарна in Интуиция и ясновидство   
    Ясновидството е разчитане на енергия, която достига до теб. Енергията съхранява паметта, тя носи информация. То е като просветване, просто става. Вдишваш енергията, разчиташ я и вече знаеш. Тази енергия идва отвън. Нужно е да имаш вътрешна чистота за да се свържеш с нея и да я разчетеш. Много често тази енергия ти се дава, за да узнаеш нещо конкретно. 

    Интуицията е връзка с индивидуализацията на душата на човека. Да се допиташ до собственото си знание, мъдрост и тези на духовния ти учител.


  19. Like
    erendil reacted to Мария-София in Интуиция и ясновидство   
    Ще споделя само личен опит,имам развита интуиция-не знам точно колко,защото нямам с кой да я сравня.Само мога да кажа ,че нараства напоследък.При възникване на промени в живота ми,аз просто знам крайния резултат.Случва се в 1 миг.Няма обмисляне,няма умуване.Винаги е вярно.И още един вариант ми се случва в определени моменти-изпадам в пълна тишина/независимо от заобикалящия ме шумов фон/-фактите ми се подреждат и истината за ситуацията или човека лъсва в пълен вид.Грешки не съм имала.Някой с повече опитности може да го обясни-Ще ми бъде интересно.Не съм се опитвала да си обяснявам,даденост ми е ,с това съм дошла,имам спомени от бебе почти.
×