Ivaka

Чудесна гледна точка, Пришелец... Моето мнение е, че ако видим такъв човек на улицата непременно ще бъдем привлечени от неговият магнетизъм, но разбира се, само ако ние самите можем да го уловим, което значи да сме развили нашият собствен магнетизъм в гръбнака и мозъка.. Най-добро ще е разбирането ни за него, ако и ние самите сме като него. Някои казват, че истинското "просветление" започва след като ученикът е овладял напълно автономните функции на тялото си, като дишане и сърцебиене, чрез контрол на праната захранваща органите и сетивата ни. Тъй като вече чувам упреците на феновете на практиката, за сметка на вербалната гимнастика, бързам да споделя и личното си преживяване: При концентрация на точката между очите и обръщането на езика нагоре към меката част на небцето или още пo-навътре докосвайки мъжеца или „малко езиче” се усеща доста увеличена активност на нервна енергия, перколираща в челото, продълговатия мозък, гръбнака, сърдечната област и също и в цялото тяло, която увлича ума в блажено опиянение, привличайки големи количества енергия към мозъка и епифизната жлеза – ключ към прекратяването на сърдечната дейност, активността на белите дробове и съответно към края на сетивното възприятие. Да си просветлен, тогава би знечело, волево и безусловно да можеш да изтегляш праната от сетивата си, разширявайки съзнанието си до безкрай, идентифицирайки се със всичко и всички. По повод на етапността и състояния като малко будна, малко бременна, или малко умрял, бих задал няколко въпроса: бременна ли си била преди да си го осъзнала? Бременна ли си, когато сънуваш, че не си. Какво ти гарантира финалността на сетивата и техния продукт – „материалния” свят .. и тн.. Естествено, че между всички полярности има безкраен диапазон от тяхната зависимост. А като, само наблюдаваш себе си в ежедневните си заетости, неизбежно ще се натъкнеш на явлението „степенност”, което със сигурност не изключва и „просветлението”. С Обич ......

Скъпи Иво, Бъди спокоен и уверен. че поне едно сърце трепти с вдъхновение и благост, когато приема подобни излъчвания от други - моето. В тази ера на възходящо духовно и материално знание, когато човек ежедневно се отдалечава от кармата си на незнание, натрупано през "тъмните векове", е повече от необходимо хората да общуват на такива масови нива, допринасяйки финално до активната промяна на обществото и ценностите на Аз-а, пробуждайки го в Инстинското Щастие. По темата: Подобно на мненията на останалите, аз смятам че всеки път води към Абсолюта - Бог и следователно, всеки е на "духовния път". Разликата е в осъзнаването на прилагането на воля по него. Спомням си студените тъмни сутрини, вървейки към училище, когато за пръв път съзнателно предизвиках въпросът за страха. Дали от "страшно" бездомно куче, изплувало от някоя сянка, или от предчувствието да бъда изпитан по физика, съпътсвано от евентуален провал пред класа, всички страхове в живота ми, осъзнах, създаваха рамка на индивидуалност, която въпреки желанията си, не можех да надскоча. С някаква друга моя същност, обаче аз си мечтаех и някак си силно бях уверен, че тази дейтвителност, не може да е крайна и абсолютна и че има нещо повече за знаене, от това което прокламираха възрастните. По късно, наблюдавайки тези си вътрешни терзания, аз установих, че всичко, погълнато от средата и основно родителско присъствие, е допринесло до изковаването на "нещо", което аз съвсем очевидно не бях. Сред множеството книжки от Кастанеда, Ричард Бах, Рьорих и тн в мен бавно се утаи идеята, че все пак има "нещо", което явно не само аз съм усетил и търся. Първата и най-трансформираща книга за тесния ми мироглед беше "Тибетска Книга на Живите и Мъртвите" от Согиал Римпоче, която пречетох на около 23. Живо се спомням, как наблюдавайки залеза от капака на таксито, полуизлегнал се, държейки книгата, която почти привършвах в далечна Америка, където бях имигрирал, подтикван от волята си за търсене на по-широки хоризонти, аз в един миг спрях да мисля само за себе си, огледах се наоколо, където изобилстваха хора от всякакви възможни раси и цветове и се запитах: "Е и какво сега, в цялото това безкрайно разнообразие от форми, тела и идеи, защо аз да съм единствената гледна точка на възприемане на света?" Защо да е "нормално" да намирам различия между черни-бели, турци-българи, богати-бедни, мъже-жени, приятели-неприятели и какво ми дава правото на такава позиция. От въпрос на въпрос установих, че правото ми на такава ограничена позиция се дава от абсолютното ми невежество към Веществото на АЗ-а - Бог, основата на видимия свят на илюзии или крайни прожекции от сънуващи като мен самия. След като пет години четях будистки книжки по всякакви теми и започнах да използвам знанията си от тях да ми дават обяснение за света, аз вече имах изградена основа на "духовност", която ми позволяваше да заключвам кой е духовен и кой не. В Същото време множество неразрешени проблеми ме тикаха да търся по нататък. Във филосовски аспект, бях объркан от привидно непропукваемите принципи на Будизма и от толкова многото школи, директно противоречащи си, предлагайки ми само неяснота относно практическата пътека, която исках да намеря. Чувствах силно противорвчието на "духовност", която си позволявах да парадирам и навиците ми, включващи алкохол, цигари, неудържими апетити към храна и секс, неспособността да изслушвам и обичам простичко всички около мен, незнанието как точно да живея, за да съм полезан на себе си и другите и много такива. В практически аспект, след като прочетох книга по Випасана медитация и я практикувах около шест месеца без особени осезаеми резултати и продължавах да се натъквам на термини, като Йогическо дишане, Йогическа концентрация, Окото на мъдростта, отворило се в самия Буда, когато влязъл в дълбока медитация по дървото, и други такива описвани в самите Будистки текстове, без да правят някаква връзка или да обясняват нищо по-нататък за тези "явления", желанието ми за още знания беше тотално заситено от книжката "Автобиография на един йогин", която прочетох на англииски, тук в Америка, а по-късно и в превод на Български. Сега, учейки от систематизираните уроци на Парамаханса Йогананда, науката за контролиране на нервната енергия по тялото и четейки експанзивно философи и хуманисти от историята и съвременността и стараейки се да се отразявам в идеала си на съществуване, който черпя от тях аз се възхищавам ненаситно на опитите на всички хора по света да сложат край на деленето на човешката раса на пол, религия, и нация, проглеждайки по-дълбоко в същността на вселената и нейните закони. Дълго време не съм поглеждал в никакви форуми по света или България, знаейки, вече доста убедително, че Безкрая се отразява във всички нас по уникален начин и може да се достигне само чрез гледане навътре, от където Той се проявява и манифестира. Радвам се да намеря участниците, или поне повечето от тях, в този форум, здраво стъпили на пътя на осъзнаването на нашата единност и неделимост. Щастливи сме, че ученията на Илюминиран Учител като Бейнса Дуно, живеят на Българска почва и са прогресиращо достъпни на търсачите на Истината. Чел съм Ученията на Дънов преди доста години повърхностно, но истинската ми среща с тях стана преди една година, когато бях на кратка ваканция в България. Поради нездравия начин на живот, който родителите ми водеха, повсеместен за нашата родина, аз им купих една негова книжка за храненето и здравето, която разбира се жадно изгълтах на един дъх. Истини, до които бях достигнал, четейки Йогананда и науката на древните индийски Йоги, ме разтътсиха с нова сила. Четях и настръхвах; гледах наоколо и се чудех: "как може тия хора да имат такова съкровище, лежащо спокойно пред погледите им а те да не го виждат? " Последва реализацията, че всички Учители, здраво установили се в Безкрая, преподават само едно учение, независимо от формата и името му и е безпредметно да се сравнява тяхното величие. Единственото, което трябва да направим, е да превърнем ученията им в Жива Истина, с която един ден да засияем. В този относителен свят на форми, Учителят е идеялната Форма на Безформения Абсолют, която да служи на пламенния ученик за обект на концентрация и почит. Само ученик потопил се веднъж в Абсолютната Реалност може да знае ефикасността на ученията докрай. Преди това, трябва да използваме всички възможни методи, като аналитично мислене, безпристрастно питане и избягване на зони на стагнация, в които всеки от нас понякога удобно спира за "почивка". Единственият критерий за прогрес, казват и усещам до известна степен лично, е разтящото чувство на щастие, блаженството в медитация, и способността активно да се идентифицираш, а не просто да толерираш, всички останали същества - живи и не живи. Простете ми за многословието. Дано да съм полезен на някого.

Собственият пример е най-висшият инструмент за учене.

Приятелю Анономен, Пропускайки да видиш Бог навсякъде, включително и в другите, е ясен знак, че търсенето ти продължава. Моля те въздържай се от пишенето на томове, преди да си се научил да конторолираш ума си - явно от думите ти в поста. Бъди силен!

Медитация, според мен, е онази форма на еднонпосочна концентрация върху идеален образ на Бог, която да осигури отдръпването на праната или нервната енергия, захранваща сетивата и да я насочи и заключи в горните центрове на мозъка, пробуждайки го към интуитивното знание, понтециално заложено във всеки един от нас, че ние винаги сме били едно с Абсолютната Реалност - Бог от която този сетивен свят е само тесен отрязък. Смисълът и е, чрез постоянно практикуване, да освободи съзнанието от идентификацията му на тяло снабдено със сетива, което е лимитирано от време и пространство, живот и смърт и тн.. Лично съм пробвал Будистка Медитация - випасана и шамата. След около шест месеца занимания с тях търсенето ми продължи и се натъкнах на Раджа Йога от школата на Парамахнса Йогонанда, която практикувам ежедневно, от година и половина насам, по два или четири пъти на ден, комбинирано с периоди постене, мълчание, уединение, сексуално въздържание, любуване на формата на Бог индивидуално подходяща за мен, живееща във всеки един от нас и постоянен самоанализ на навиците си на мислене и действие. Не от позициата си на експерт мога да споделя някои лични преживявания: Седящ удобно на стол с подходяща височина, така че бедрата и ходилата да са успоредни на земята, с изправен гръбначен стълб и ръце отпуснати върху бедрата с длани, обърнати нагоре, стомаха - леко прибран, а гърдите- напред, с брадичка също успоредна на земята, ученикът затваря очи и концентрира вниманието си изцяло на точката между очите, като започва да следи дишането си от тази позиция, като може да добави умственото озвучаване на вдишването и издишването си с някаква фраза, допълнително да подпомага концентрацията, карайки ума да се абсорбира в слушането и, като: "Аз съм ------ вдишване,Той-----издишване", например. Допирането на езика нагоре към меката част на небцето, също помага за успокояването на ума. Когато след определен брой цикли на дишане, усетите че дишането е станало толкова леко, че не може да осигури концентрация вече, трябва да се премине към слушане на разните вътрешни звуци от духовните центрове на тялото - чакрите, лесно доловими при вътршна тишина. Нужно е тези две техники да се комбинират с дихателни упражнения, като равни по интервал вдишване, задържане и издишване, упражнения по стягане и релаксиране на частите на тялото, което подсигурява волеви контрол на потоците нервна енергия, постоянно течащи по тялото и финалното им подчиняване от практика, сливайки ги в една мощна река, която той насочва нагоре по гръбнака, пробуждайки мозъка до Безкрайя. Извод: Чрез поемането на леки храни, желателно безместни, сексуално въздържание, периодочно уединение и мълчание и "високи" мисли, аз се научих да пестя нервната енергия в тялото. Чрез упражненията на концентрация, дишане, волево насочване на енергията чрез стягане и ралаксиране, медитация и активно любуване на Абсолюта чрез молба, аз се научих да я насочвам нагоре по гръбначния стълб към сърдечната, вратната и мозъчната област, където тя предизвиква особено наелектризиращо чувство на възторг, радост и блаженство, които автоматично заглушават неуморно мятащите се мисли и концентрират ума от самосебе си. От тук нататък медитацията стана не необходимост а интимен ритуал, за мен, носещ неизмерима радост. Чета с наслада Трудовете на Дънов. които ме зареждат с директно знание и топят сърцето ми вив Висша Любов. Наскоро четях "Книга за ЗдраВето", която изтеглих от тук, и със нова сила преоткривах истините зад тази вечна наука. В параграфа - "Нервна Система" , например, чета: "Мозъкът, нервната система не са мястото, дето се създава мисълта. Те само възприемат и обработват мисълта. Значи, има един висок свят, дето мислите се създават, и оттам се изпращат в нашия свят .чрез мозъка и нервната система— проводници на тия мисли. Вярата образува един хормон у вас. Ако вярата не може да привлече кръвта в мозъка, тя е слаба. Надеждата също има специален хормон. Ако надеждата ви не може да привлече кръв в мозъка ви, тя е слаба. Ако вашият разсъдък не може да привлече кръв в мозъка ви, и той е слабо развит..." За всеки сериозен търсач, този параграф, сам по себе си може да предизвика вътрешна революция, а за този, който има и малко опит в движението на тази "кръв" по гръбнака, към мозъка и факторите, които му влияят, той може директно да го тласне към блажена интроспекция. Благодаря ви Учители, а също и ученици! С Уважение.

Прана е основната енергия на вселената. Тъй като тя създава всички останали сили, да схванем прана, значи да разберем Единното поле. Полето на прана манифестира всичко останало. Прана структурира времето и пространството. Тя е зад атомите, тъй като атомите са елементи от прана и е под грубата мисъл. По фини от прана са идеите, по-фините мисли и вибрацията ОМ зад тях, която структурира трите нива на феноминалното съществувание. Зад ОМ е Истина-Съзнание-Блаженство, което е дефиницията за Бог на древните риши на Индия. Това разбира се, не е мое лично знание, до което да съм достигнал експериментално, а само бърз превод на една книжка. Иво, приятно ми е да чета вашите публикации. Те демонстрират широките ви познания и подтикват към мислене и задаване на въпроси. Моля коментирайте това "определение" за прана. Въпрос: казвате че тя "прониква всичко живо" - кое е живо и кое не? Камъните, металите, водата, въздуха не са ли живи и ако не, как можем ние - живите, да я "възприемаме директно от тях"? Моля, споделете вашите позиции. С уважение

Blagodarq ti. Post-a ti e mnogo navremenen u polezen. Razumno e da se zamislim do kyde principa na vqrvam-ne vqrvam, razpalvan do bezkrai prez stoletiqta, e dovel chovechstvoto v nashi dni, kogato materializym i fanatisym diktuvat mislite na horata...

Az lichno ne sym q probval, no mojesh da si zadadesh vyprosa: ako struva pari, dali e nasochena kym duhoven progres ili kym antitezata mu- moderen corporatism. Syshto mojesh da podlojish na razmisyl credoto im, che sa nujni sredstva za da se vyvede svetoven mir - v imeto na koito obache, v momenta se vodqt voini. Izsledvai staratelno; otgovorite sa navsqkyde. Uspeh!