Златна

Благодаря !

http://www.youtube.com/embed/Uad03ciLaPo

http://www.youtube.com/embed/3QJYXanhwZI

Петъчната нощ се промъкна като закъснял пътник и се настани край припламващата камина.Разположи се удобно в мекия фотьоил и потъна в среднощно очакване.В тези приказни часове,когато тялото заспива,повалено от умората на отминалия ден ,душата се събужда за среща с вълшебството ... Тържествен акордеонен акорд прозвуча в утихналата стая. Лили удивено впери очи в екрана на телевизора,после изведнъж сграбчи дистанционното и усили звука. "...Та тава е Христо! Днес е първият му концерт в ефира.Как щях да го изпусна! ..." От студиото грееше възторжено младежкото лице на най-добрия и ученик. Пръстите на ръцете му елегантно се втурваха във вихрени каденци. Акордеонът ту смирено се сгушваше в скута му,ту фортисимо поставяше финален такт.. Христо ,наклонил глава към клавиатурата,свиреше с притворени очи. Душата му изгаряше с всяка нота на аржентинското танго...И се закачаше весело с френския шансон...И меланхолично валсираше с Шопен,и бурно тракаше с ток в ритъма на Сарасате. И пееше,волно политаше,тихо простенваше,и пак нагоре, нагоре...Лицето му светеше с оня вътрешен огън,който се нарича с една дума-любов. Музикантът и неговия акордеон,прегърнати в лъчите на прожекторите.. "...Това е то,моята сбъдната мечта.Бъди щастливо,мое момче,мой ученико! А аз ще бъда мислено до теб-винаги и навсякъде по света.Първата ти учителка...." Огънят в камината догаряше...Последните въгленчета се готвеха за сън. Но Лили нямаше д а мигне да изгрев слънце.Тя беше просто щастлива. Пренесе се години назад,когато едно малко момченце,със зачервени от януарския студ бузки,плахо пристъпи читалищния праг.И започна голямото приключение.И започна голямата любов към музиката.Пред широко отворената му душа с всеки урок се разкриваше красотата на това божествено изкуство. Имаше и сълзи.И свирене на гами.И безброй повторения.И досаден солфеж...Но ,под умелото и ръководство,досадата се превърна в любопитство,повторенията-в техника. А музиката-в любов Завинаги... Може би това е щастието-ученикът да срещне своя Учител.И учителят да срещне своя ученик...Може би.

Да,мисля,че кавалерството е състояние на духа.Най-важният фактор обаче е семейната среда.И въпреки страхотният дисонанс между обкръжаващата ни реалност и нашата вътрешна нагласа ,трябва да отстояваме позициите си.Кавалерството дава шанс за качествени срещи между хората,не мислите ли?

Напоследък се замислям дали в днешното време,в което живеем на бързи обороти,съществува това понятие?

Благодаря!

Сънувах босоного и безметежно лято.Сънувах коприненото море,галещо изгорелите ми крака на созополския плаж...Сънувах сърдечния звън на китара,докосващ струните на душата ми.Сънувах разпалени среднощни огньове,в чиито пламъци горят мечтите за огненото утро.Сънувах приятелите.Тези,които Фортуна ми прати да преминем заедно през това приключение,наречено живот.Които,даже и на хиляди километри разстояние,са на моята честотна вълна.Чиито мисли странно вибрират в съзвучие с моите.И без които не мога...Сънувах мелодията на далечните дни.На отминалите любови,на неизречените признания,на спотаената болка от предателствата.Сънувах босоногото лято на моето вчера...А днес?

Много хубаво изложение!Браво.

Понеделник,вторник...четвъртък.И пак-сряда,петък,понеделник...Отлетя неусетно лятото.Като пясък се преся през пръстите на дните.Като парапланерист,зареян в синевата на късния плажен следобед. Есента пристигна с претенцията на капризна дама.Проля река от сълзи,после махна с ръка и довя някоя и друга снежинка."...Що за приумица?Нали е още началото на октомври..."-негодуваше Благо.Вече час се беше вторачил в екрана на монитора.Тя беше там.В сайта за сродни души.Беше обещала да се запознаят.Да излезе от дългата анонимност.Покани я в любимото си кафене.В работно време.,в обедната почивка.. Яна дълго и старателно се приготвяше за странната среща.Огледа се за последен път,постави още малко червило и решително тръшна вратата зад себе си."...Не съм с всичкия си..на моите години...на неговите години...Петдесет не звучи лошо,знае ли човек."Осъзнавайки абсурдността на ситуацията,тя по момичешки бързаше към неизвестността."...В края на краищата той ми написа сто четиридесет и седем писма.С всяко едно от тях ми подари по една роза и една целувка...И едно сърце...И една надежда." "...Цяло лято я чаках,навивах я да се срещнем-а тя-не,та не.Не може,обвързан си...."Благо нетърпеливо потропваше по масата.Искаше час по-скоро загадъчната жена от сайта да добие реални форми.Та те знаеха само никовете си.Тя не пожела да се видят в скайпа,прати някаква мъглива полуснимка.Колкото да се каже,че се е представила.И той не падна по-долу-прати и снимка ,но в далечен план."..котка и мишка.. "...А,ето,дошла е..."Пред кафенето стоеше стройна фигура в гръб.Жената рязко се обърна...и "Яна..."Приглушен шепот се изтръгна от гърдите му."...Благо,ти си бил..."-разтрепера се и тя.Бяха се изгубили в житейската суматоха дълги години.Срещнахасе.Сродните им души се намериха.Вселената ликуваше...

Тази септемврийска утрин Иво се събуди много преди слънцето да огрее Карабаир. Тихо се измъкна от топлите завивки.Плъзна нежен поглед по заспалото личице на Мира,дъщеричката.После,докато отпиваше глътка от кафето,въздъхна тежко.: "...Трябва да намеря пари за хляб..."С тази мисъл слезе по стръмните каменни стъпала,прекоси двора и се озова на улицата.До замисления мъж долиташе далечен звън на хлопатари,ранобудни хора го поздравяваха,както си му е обичаят.Иво кимаше с глава-нямаше сили да се усмихне.Лайтмотивът"Хляб...Пари за хляб..." беше завладял цялото му същество. Звън на църковни камбани го изведе от дълбокия унес.В неделя песента им е по-особена,по-тържествена.Неусетно се беше озовал пред църквата.С дълбоко спотаена надежда пристъпи в хладината на вековния храм.Приближи се до иконата на Свети Мина."...Помогни ми..Моля те,помогни..."И тогава я видя.Блестеше приканващо върху стъклото...Монета от един лев. Мисъл като светкавица блесна в главата му:"...Ше я взема.. за хляб ще я взема."В душата му се извиха урагани .Честното му същество не искаше това да е истина..."...Щом ми платят заплатата,ще я върна тази монета-десетократно ще я върна.." Дълго стоя в храма.Издайничка-сълза се търкулна по красивото му мъжко лице.Беше станало тихо,тихо... Пред храмовите двери някой настойчиво го дръпна за лакътя.Иво се обърна и вида.я една просякиня.Жената вдигна поглед и прочете в очите му :"За хляб ли нямаш пари?На,вземи 2 лева..."Това бе божията милост...

Да,пъстър е светът около нас,защо да не погледнем шеговито на това?