Златна

ДОШЛИ СМЕ НА ЗЕМЯТА С МИСИЯ

Дошли сме на Земята с мисия
-Всемирът ни е благословил
да бъдем хора - най-различни,
но всички много силно да обичаме.
Ето-музикант вълшебен брилянтна
музика твори и пее...
Друг - в Еверест е вперил поглед със надежда -
суровото величие нагоре все го тегли, тегли...
Във кадифена нощ стихът се ражда
от бликнала емоция и... жажда...
Някъде пък- философ във размисъл потъва
и утрото кога се е събудило - не чува...
Но...колко много горест има под небето -
и болка, пареща душата, и сърцето...
Кой би могъл, със мах на пръчица магична
да ни усмихне с доброта, с любов на мига?
Въпросът, мисля, е излишен.
А отговорът - в делника човешки диша.Диша...

По тънката сребърна нишка
издигам се като въздишка
Откъсвам се, без съжаление
от зимното си ежедневие.
Лишени от земно притегляне,
очите по нов начин проглеждат.
Те виждат - Вселената жива е.
И ангелски стихове пише тя.
Сърцето и в музика пее,
дъхът и - душата люлее...
..............................
По тънката сребърна нишка.

РОДИ ЛИ СЕ ЧОВЕК В НЕДЕЛЯ
Роди ли се човек в неделя,
Съдбата за ръка го води.
Не му спестява радост, слава,
но често го изпитва във несгоди.
Роденият в неделя знае,
че върховете са високи,
и тръгва презглава нагоре-
катери се, а долу - зее пропаст...
Когато Слънцето гальовно
челото ти помилва във неделя-
белязан си да бъдеш огън -
и лъчезарно сцената за теб да грее.
Неделният човек раздава щедро
талантите си - броеница чудна
от багри, музика и поетично слово
а ти, читателю, го приеми със обич-
кой знае - може да ти подари подкова...

След мъжкото калоферско хоро,
извило стан в реката ледена,
след бъчвите с изпитото вино,
и песните, излезли от сърцето,
дойде денят сакрален
за не един и двама.
Иванов ден е днес, да-
друг такъв ден няма!
И хайде пак- на здраве,
и още руйно вино, и още
буйни песни, и- да, да, да-
животът е чудесен! И танците
горещи, и пламнали камини...
Ех, така е, зная.
От хиляда години!

Днес писмо ще ти напиша,


А колко време мина, мамо,

от злия февруарски понеделник,

преди тринайсет зли години?

Как рязко и внезапно завъртя се

животът ни, как бясно промени се,

и ден – във нощ,и – делник – в празник-

в едно се сляха всички.

Коварен беше този сюрприз,

приготвен от Съдбата ,

потропала на твоя праг …

В един тъй мразовит ,

сивеещ зимен ден,

най –безцеремонно тя реши

да те оттегли-хей така! –

от нас, които те обичаме…

………..

Но… дадена ти бе отсрочка.

За следващите -колко ли? –години?

И ние поехме своя тежък кръст,

на грижа и любов…

Да преосмислим дните ,

просто не остана време

когато, потопени в болка,

не забелязвахме децата

как растяха и растяха …

Прекрасните ти внучки,мила мамо,

тръгнаха по свояпът.

Без твоята нежна топлина

да ги обгърне и успокои….

И, кой ще им разкрие

с любов най-нелицемерна,

за мерената реч ,например,

какво е най- потребно? -

Как правилно да пишат,

и израз да намират

на всяко светло чувство,

в сърцето що извира?…

Ти, цял живот с усмивка

светлина духовна беше

на твоите ученици,

Вапцаров, Ботев,Яворов

не поети - мъченици

бяха, а огнени послания

към човешкото съзнание…

Писмо ти пиша,мамо,

след толкова години.

И, с свещ, блещукаща в ръката,

прекланям се пред твоя образ …

И …прости ми!

Отворих пощата си днес
и там - какво да видя?
Усмихнато писмо от фен.
Поет.Май ... обожател.
Във древен град
той бил роден -
в полите на Родопа.
Но, вятър нов отвял го
чак в премъдрата Европа.
Рисувал. Свирил. Пял.
Обичал. И стихове написал - рой.
Случайно погледът му спрял се
на този профил мой.
Открил, че тука има дама,
достойна за внимание.
Дали би пожелала тя,
/ когато има време / ,
да хвърли по едно око
на негово стихотворение?

Поете, ех, поете, каква
шега се случи. То, корените мои
са също там - в Родопа.
Станимака градът е,
и няма втор в Европа.
Но, родната ми Сердика
е неповторима. Не бих я заменила
за злато, мед и вино!
А стиховете Ваши - прочетох
със вълнение. И пожелавам
от сърце високи постижения!

http://www.youtube.com/watch?v=0xaIH7lTiK4