не...

Оцеляват някак... живота ги подема... и дечицата и родителите. Да можеше без раздели.

Благодаря, М....

Именно! Това казва и Мона - ами ако Исус е само един... но не този, който е познат на човечеството като Христос. Ами ако само си мисли човечеството, че много знае, а е изпаднало дълбоко в лоното на Мая... и спи блажен сън. Аз съм склонна да се доверя на Мона и ще търся по този въпрос - Исус като Ариес. Ангелус Силезиус добре го е казал: "Ако Иисус се роди сто пъти във Витлеем и нито веднъж в самия тебе, в твоето сърце, напразен е твоят живот" Разбира се, че е само един... и са толкова много, колкото и са хората.

http://www.youtube.com/watch?v=6k1qVEbASbQ&p=0EF667C74975059C&index=4&playnext=4 Всички части на филмчето ще намерите в дясно от клипа...

За мен е интересно нещо друго. Самата архитектура там, не просто "фалоса". Разгледай тази снимка - Погледнато отгоре изглежда по същия начин като на снимката, която споделяш. Дали има връзка? Това е в градината на къщицата на Дева Мария в Ефес... За Арийската епоха е така...

Благодаря ви...

Моля, кажете - какво означава да сънуваш детето си мъртво. Не помня съня, спомням си само че почина от болест с която се зарази от други хора и за няколко часа почина. И няколко думи за кошмарите ако може, може и препратка към вече писано, ако има...

Или маймунката на Дарвин - що да не бъда човек... ли... Диана, такова е моето мислене. Не споря. Божидар ме разбира, убедена съм, но и да не ме... засега съм на това стъпалце, за нататък не зная... (:

не..., сега разбирам ника ти Как мислиш, кой Аз е по-овладян? Моят, който приема, че съм глупак или този на Венци, който ме нарича глупак? Отговори си честно. Ето нещо от Римляни 14: 7Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си. 8Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме. Не мога да решавам кой Аз е по-овладян, моята пътечка ме учи че праведен ни един няма. Не бива и да съдим, хайде уморена съм, не искам да ровя за цитати библейски, толкова много са подходящи за тук. Библията го казва - не можеш, ти не можеш, можеш само в Христа. Е защо не е с думите на Христа а е в Христа? А ние си живеем и си умираме все за Аза и в Аза, и с Аза, висшия. Той ни е и бога и земята и небето... и създадетя и съзидателя. Затова и все тук се въртим в този свят, в много прераждания. Не проумявам, толкова ли е неясно... п.п. Когато Аз-а казва "глупак съм" е култивиране. И ако не мислех че го разбираш, нямаше да го говоря на тебе... Ника ми... някакъв опит за отричане на собствената ми действителност, но и с отричане не става... Та аз съм в многоточието му повече сякаш.

Божидаре, в Аза е вложен импулса но е недействащ. Аз-а е базата върху която ще се гради нещо не-азово, Христово. Пак ще те върна към подписа ти: "Истината не е на страната на никого". Аз-а е някой. Каква Голгота иначе в Аз-а, кой Аз може да премести планина и да тръгне по вода. Що за смешки. Къде се слагаме и ние, не се ли виждаме какво сме... Ако бяхме ангелчета Азови, защо живеем в самия Ад тогава. Стига сте го превъзнасяли това чудо Аз, че само го уголемявате. Няма оправия за човека. Като стане не-човек, тогава. Като самия Христос. Блаватска или Щайнер или който и да е са си намерили истината за тях. Ние да си търсим нашата, не тяхната....

А сърцето...

Ако не можем да се освободим от чувство на вина или постоянно се осъждаме, значи не се обичаме безусловно. Ами нали и това правим пак за себе си.

Безусловно обичаме само себе си май.

Още преди да те срещна в живота си теб аз обичах, в древни гравюри и улични фотоси, в звездна поличба. В шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл, по телевизия, по телепатия теб, само теб чаках. Колко години без шум са сближавали двата маршрута? Колко причини в света са създавали тази минута? Нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени! Още преди да започне съдбата ми ти си до мене. Ти ме въздигаш по стръмните пътища, ти ме възпираш, мойте кошмари и приказни сънища ти режисираш. Двама се лутаме в болка и истина, в гняв и сърдечност. Тази любов е в безкрая единствена – миг като вечност. Г. Константинов

"Истината не е на страната на никого"

Отразяват, не излъчват...

http://www.youtube.com/watch?v=qmd63emdqkw

Обаче ме разсмя с това Нашето тяло е нашия дом, това е ясно. Но планина ли е, тоалетна ли е - кой да ти каже... ние си го виждаме както си искаме, и ореоли му кичим дори. Според мен не бива да се молим. Може да се молим само ако сме изчистени от всичкото ни, от дома ни, от представите ни. Но тогава няма да сме ние а някой друг. И той когато се моли, молитвата ще е истинска и ще достига с чистотата си Бога. Иначе представи си - задръстени сме с какво ли не, молим се - съответно изпращаме нагоре към Бога нечистотията си, с която сме задръстени. Защото в кое сърце има само и единствено отдаденост към Бог?? Христос е казал - "Няма ни един..." Цялата работа прилича на един мой придобит навик да си мия ръцете преди да докосна Библията. Ужасно... само ръцете ми...