не...

"Алхимичната сватба на Християн Розенкройц" от Ян ван Райкенборг

Не е ли странно... толкова мъртъв свят, а ние виждаме какво ли не в него и мислим че живее.

Незнайна болест покоси дъха ми. За нея нямам противоотрова. Смалявам се, смалява се света ми и да Го срещна вече съм готова. Не доближавайте, че е заразно, когато се допрете до проказа. И няма лек човечеството властно за тази точно пагубна зараза. Убива всяка личностна надежда. Изцежда всяка капка тъмна кръв. Променя ДНК и не поглежда че вече няма да си чужда стръв. И няма да се хранят с тебе разни праобрази от огледален свят. Такава ми е болестта - заразна и покосява и любим, и брат. Но се развива твърде бавно в мене. Симптомите ще видим след години. Да можеше гласа ми да отнеме, поне гласа, брътвежа да отмине. И да запазя външно тишината, та и смъртта ми да е в лекота. От вътрешната ще цъфтят цветята, отровили с листата си света. Дали съм тъжна? - Не! Отдавна търсех спасителната капчица отрова. И я погълнах, за да ме възкръсне избавена от Азове, и нова. : )

Толкова много любов... в последните думи...

Разкошни са....

Един мъничък цитат от моя любима книга: "Всека сутрин вие почиствате и обличате вашето физическо тяло. Вие поддържате вашата коса, нокти, зъби. След това давате на тялото необходимата храна и питие. Вие знаете от какво то се нуждае и в определено време му осигурявате спокойствие. Ако имате болки, които не минават бързо, вие естествено предприемате нещо срещу тях. Какво ле не се прави за поддържането на тялото и телесната култура! Тези грижи стигат до абсурдни размери! Но какво правите за ежедневното поддържане на вашето астрално тяло? Дори и мисълта за това ви е чужда. На вас никога няма да ви дойде наум да изцапате с кал и улични боклуци вашето така добре поддържано физическо тяло. Кучетата правят с удоволствие това от време на време. Защо? Защото животните не осъзнават напълно тялото си. Тяхното съзнание е само частично в тялото. Знаете ли, че по отношение на вашето астрално тяло вие сте точно като кучето? Ако вашето куче се върне мръсно в къщи, вие веднага го слагате в банята. Но ако се върнете с изцапано астрално тяло, никой не го забелязва, вие самият също не, може би по-късно, но често, когато вече е късно. Това е едно изключително опасно състояние! Докато сте зает с почистването на вашите нокти, за да имат добра форма и перфектен вид, същевременно може върху вашето астрално тяло да се изсипе цяла кола от нечистотии. Обикновено вие забелязвате това, когато вече е късно! Тази ситуация е твърде опасна; защото чрез астралното замърсяване се повреждат всички четири тела на вашата личност. Както физическото, така и етерното и умственото тела взимат участие в нещастието на астралното тяло. Ако децата ви се върнат изцапани от игра, вие може би им държите една наказателна проповед, но не е ли възможно, астрално погледнато, да представлявате в този момент една по-малко апетитна гледка? Усещате ли, колко голям е проблема, който възниква чрез вашето незнание за тези неща? И така е с цялото човечество!."

танца

Я мечтала о морях о кораллах Я тебя никогда не забуду (Юнона и Авось...) Нет, я не плачу... : ))) На войне как на войне... Прощальная песня от "Обыкновенное чудо" Я вернусь... Прекрасное далёко От филма "Вот так и живем" Песня самогонщиков Белое солнце пустыни - Ваше благородие, господа удача...

Една от песните в "Табор уходит в небо" И циганската песничка от същия филм... Гардемарины вперед - Песня о любви Не вешать нос - от същия филм... Песня о далекой родине от "Седемнадесет мига от пролетта" Смуглянка - молдованка от филма "В бою идут одни старики"... : )))) (на тази последната ще си потанцувам и после още музички от вечните руски филми...)

Дилема наистина... Била съм на рилските езера само веднъж и толкова много бях изморена вече когато стигнахме до лифта, че го приех като спасение и го ползвах. Няма да казвам, че умирах от страх горе с лифта и 10 пъти се разкаях, че не съм тръгнала пеш, на всичко отгоре придружителите ми се качиха с мен (заради мен, защото се страхувах), макар да можеха спокойно да си извървят пътя до хижата както неведнъж са правили. За съжаление наистина избрах лесното. За съжаление лесното води към неприятни резултати и горе благодарение на лифта ще се качат всякакви хора. Но планината е за всички така или иначе, но и планината не оставя без отговор агресията спрямо нея. Е, следващия път ще имам повече опит, няма да мъкна тежка раница, ще потренирам преди да тръгна и ще се кача пеша. И всеки следващ път. Дано апела ти бъде чут...

Листенцето... не се е изгубило... Само е сменило формата си, за продължение на живота...

докато не станат еретици... : )))

Ако в Бог от хорските представи - и аз не вярвам, нито вярвам в духове, отвъдно, окултно или какво още. Значи съм атеист. Обаче за мен е само Христос.... Дилема явно.

Атеизмът е неизбежна стъпка след безбройните разочарования в рамките на един или повече живота... Бих го сравнила с непрогледна нощ, в която са проникнали първите лъчи на зората : ) Всеки човек в един или друг момент има съмнения дали пътя му е правилния и търси... Търсещия се докосва, но само сърцето може да му покаже - ето, това е за теб. А търсене без обвързване (догматично например) разбира се трупа по - малко карма заради липсата на здрави връзки с... каквото там, представяно им за нещо друго. Самото понятие обаче е доста странно. Някои будисти са атеисти според религиозно обвързаните, защото нямат богове. Аз лично бих отнесла атеизма като понятие към останалите религиозни такива, но какъв атеизъм в езотериката или в някои философски течения. Освен ако не решим, че атеист означава буквално безбожник, което автоматично ме изстрелва от темата : )) Ето например - аз дълбоко вярвам в онова, в което вярвам, но то не е нито егрегора в църквите, нито подобния им другаде... и категорично избягвам да имам допир с така наречения от някои Бог, а те биха отговорили на това с - Атеист! ли? А може би с Анатема...? Божидар... благодаря за хубавото и размислящо мнение.

Един атеист е неосъзнато защитен от лъжовни представи и когато направи първите си стъпки по пътя на своята вяра, няма да му тежи товара на сравнението и съмненията. Чашата му ще е празна и истинския Бог ще може да налива в нея. (често си мисля, че малките деца са атеисти, защото помнят нещичко от Създателя си и като деца са далече от влиянието на... "книжниците", за които говори Иисус, когото ние не познаваме...)

"10 Както е писано: - "Няма праведен ни един" "12 Всички се отклониха, заедно се развратиха. Няма кой да прави добро, няма ни един." Римляни 3

"По същия начин, когато и вие създадете и устроите всичко в себе си, все ще поставите някого господар- да управлява онова, което сте създали. Кого ще поставите господар? Аз-а, висшето Себе." Това думи на Учителя ли са?

Да, не може на двама господари... Станимир, съжалявам, ако флашчето не е било ясно за теб. В центъра е праатома а не висшия Аз, защото само праатома е безсмъртна частичка. Но се намира в... затвора на Аза. Аза е следствие на падението ни. Всеки открива отговори за себе си, ако търси.

.......... "Черный ворон, черный ворон, Что ты вьешься надо мной? Ты добычи не дождешься, Черный ворон, я не твой! Что ты когти распускаешь Над моею головой? Иль добычу себе чаешь, Черный ворон, я не твой!"

Един от любимите ми филми е...

Само същество, което е било нещастно, може да стане щастливо; само същество, което първо е било изгубено в собствените си илюзии, може да се освободи от тях... В темата все пак говорим за висш аз, а в същото отричаме всичко висше в него. Подобно отношение е просто глупаво. Ами хайде най.после да се разберем за висш аз ли говорим или не, и ако отговорът е не, да престанем да използваме определението „висш“. Добро утро, Станимир. Да, за висшия Аз говоря... това разбирам под висш Аз, но "висш" не непременно е нещо прекрасно. И както се вижда от флашчето, ауричното същество (висшия Аз) пази информация за всички промени в микрокосмоса. Ами... гробница. Живота на ауричното същество зависи от това нас да ни има тук. Тръгнем ли да си ходим - умира. Как да е щастливо. : ))

Висшият Аз е едно много нещастно същество... изгубено в собствените си илюзии, което опитва да намери изход в нови самозаблуди. Висшият аз е гробница. Какъв живот може да има в гробница...