„Има два вида религии. Първата никога не е създавана от човека или нещо друго. Тя винаги Е, тоест – налична в обективността, в която липсва субективност. Когато хората са се откъснали от тази религия, поради липсата на връзка с обективността, са започнали да създават субективните религии.
Първата религия няма начало.
Преди това начало на хората не е била необходима религия, защото тя е била част от тях. Когато нещо е в тебе, не е необходимо да го търсиш.
Между тези създадени от човека, религии няма разлика. Това което сме създали, няма нищо общо с несъздадената религия. В този си вид, хората нямаме допирни точки с Обективната религия, понеже сме субекти.
Божествата са създадени чрез човешко-сътворените религии. Първо – поради липса на връзка на субекта с обективната реалност, започва да създава методология за да запълни липсата в себе си. Въз основа на методологията, се оживяват божествата или по-точно се създават.
Светът в който живеем, е изцяло измислен и самосътворен чрез субективността. Той няма нищо общо с несъздадената религия и несъздадената обективност.
Връзка с бог /обективното/ в този си човешки формат е невъзможна.
Материалният аспект на съществуване изглежда, че е илюзорен, защото материалните форми са в непрестанен процес на сътворяване и разпадане. Няма нищо материално, което да е същото във всеки миг. Формите подлежат на разпадане и трансформация. Религиите създадени от човека са форми /материални/, защото са създадени на база физическите сетива, поради което са непостоянни и не водят по-далеч от материята.
За „аза“ бог няма. Всеки „аз“ е материален бог, който се стреми да обсеби материята и да се самосътворява чрез нея. Азът не може да придобие доказателство за Обективността. Когато един субект влезе във връзка с обективното, той престава да съществува. „
„Субект = 1
Обект = 0
Между двете няма равенство.
В нулата няма форма.
Единицита вече е форма.
Интересното е, че нулата е родила единицата. Под нула може да се има предвид Творец, който обаче, няма нищо общо с единицата /роденото/. Нулата никога не се смесва с единицата – Твореца със сътвореното.
Абсолютна нула няма, проблемът е, че за да го разбере единицата и тя трябва да стане нула. „
„Когато нещо е част от обективното, на него не му е необходимо религия, за да се свързва с това, в което се намира /живее/. Ако едно възприятие е обективно, за него субективното не съществува – субективизма му е илюзия.
Смисълът на живота е точно този – да се дадат отговори на тези въпроси.
Как става?
Страдания и неудоволетвореност => Търсене => Прозрение => Просветление
Просветление = Отваряне на третото Око
Окото на Шива.
Причинно-следствени връзки.
Зад всяко явление стои причина, която е следствие от друга такава. Това е безкраен процес …
Смисълът на човешкия живот е съзнанието да се отдели от причината и следствията и да отиде отвъд тях. Тогава се получават всички отговори безлично, но индивидуално. Безкрайно обективно сливане със Знанието /Гносиса/. Липса на отделеност от същността на всичко.
Създателя е непознаваем. Той е отвъд творението, и е причина за наличието му. В човешкото същество има латентен център, който е независим от творението и причинно-следствените връзки. Мислите са материални и част от причините и следствията. Науката е продукт на физическите сетива и чраз нея не би могло да се докаже наличието на Създател, тъй като Той е независим от материята – сетивата ни са материални, както мислите, логиката и т.н.“
- Прочети още...
- 0 коментара
- 463 прегледа