Jump to content
Порталът към съзнателен живот

не...

Участници
  • Общо Съдържание

    187
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от не...

  1. Висшият Аз е едно много нещастно същество... изгубено в собствените си илюзии, което опитва да намери изход в нови самозаблуди.

    Висшият аз е гробница. Какъв живот може да има в гробница...

    Само същество, което е било нещастно, може да стане щастливо; само същество, което първо е било изгубено в собствените си илюзии, може да се освободи от тях... В темата все пак говорим за висш аз, а в същото отричаме всичко висше в него. Подобно отношение е просто глупаво. Ами хайде най.после да се разберем за висш аз ли говорим или не, и ако отговорът е не, да престанем да използваме определението „висш“.

    Добро утро, Станимир.

    Да, за висшия Аз говоря...

    това разбирам под висш Аз, но "висш" не непременно е нещо прекрасно. И както се вижда от флашчето, ауричното същество (висшия Аз) пази информация за всички промени в микрокосмоса. Ами... гробница. Живота на ауричното същество зависи от това нас да ни има тук. Тръгнем ли да си ходим - умира. Как да е щастливо.

    : ))

  2. Висшият Аз е едно много нещастно същество... изгубено в собствените си илюзии, което опитва да намери изход в нови самозаблуди.

    Висшият аз е гробница. Какъв живот може да има в гробница...

  3. Замислих се за това-защо Бог е оставил и "лошите", грубите, егоистите свободно да се проявяват? Ами може би, за да може чрез тях да учи другите, които поради някаква причина са решили да се променят. В крайна сметка мислещият, разумният, добър човек извлича полза и вижда добро във всяка ситуация.

    Все пак доброто и злото са само условия да достигнем до Абсолюта. Там, дето всичко има смисъл и няма разделение. На този етап на съзнание ако живеем в стерилна среда, то няма да има израстване.

    Та в Учението всички и всичко си е на място. И ученикът събира вътрешно /окултно/ знание свободно. А в сектите /и в религиозните догми/ положителното вътрешно знание е отречено. Даже забранено. :sleeping:

    Но, Слънчице... във всеки един от нас има и лош и груб и егоист... и много повече дори, макар не винаги проявени. И това си ни е наследство от минали раждания, ние сме били всякакви, през всичко сме минали. Религиите са организации а това само по себе си е рамка. Има ли рамки има ограничение. Така е и със сектите и с всички светски днешни организации, създадени от хората. И мястото на човека в тях се определя от собствените му опитности, базирани на минали прераждания.("Няма празно пространство")

    Но ако съзнаваме това, следва да сме толерантни и да не определяме нещо като добро или зло нито да отричаме или въздигаме в култ. И двата пътя не водят до освобождение... защото освобождението е извън двата полюса. И извън видимите форми.

  4. Привлече ме заглавието на темата. Преди мислех че тези неща са несъвместими... Някъде прочетох, че "Науката пита как, религията пита защо". Мисля, че и двете няма да получат отговор...

  5. The.Book.of.Eli.2010.BRRip.XviD-TBc.jpg

    Понякога истината успява да пробие твърдостта ни и да ни вдъхне познание. Колко от него можем да осъзнаем, да запазим, да разберем, а колко от него можем да пропуснем през себе си към другите - никой не знае. Именно в това се изразява поредната стъпка, навън от нас, към истината, и навътре в нас - след нея...

    Споделям този филм по молба и мисля, че всеки трябва да го види.

    "Зает да опазя свещенната Книга аз бях забравил как да живея според думите и. Когато я загубих я опазих."

    Филма в zamunda.net

  6. :thumbsup2: :thumbsup2: :thumbsup2: Фантастичен златен еднорог,не...

    Картината е интересна... Еднорога препуска между балончетата, в които стоим затворени - личните ни светове, а ние не го виждаме.

    Пожелавам на всеки да го докосне.И да се случи това:

    unicorn-9839.jpg

  7. Ниилс ван Саане отлично е описал натрупванията в своята книжчица "Боян Магът" - едно хилядоглаво чудовище което трябва да победим сами. Замахваме и режем глави, на местата им никнат нови и ни се смеят с лицата на някоя миналите ни личности, натъпкани във висшия Аз. Непобедимо чудовище, което борбата изпълва само с повече сили. Накрая вълшебната лира на Орфей го притихва и приспива... не ние. Ние не можем. После... следва камъчето с неизреченото ни име...

×
×
  • Добави...