sky_prince

Здравейте. Реших да се обърна за съвет към психотерапевтите и читателите на този сайт след няколко години живот с натрапливи мисли. Натрапливи мисли, които не ме оставят на мира, мисли които са с мен навсякъде и които ту са приглушени, ту са страшно интензивни. Мисли които неведнъж са ме карали да мисля за слагане на край на живота ми, мисли които ме държат в постоянно напрежение.МИсли от които не мога да намеря покой. Първо да се представя донякъде. Мъж на 28 години съм, петролен инженер, в момента работя в чужбина, несемеен. Преди около 4 години получих първите интензивни обсебващи мисли, които почти разбиха живота ми и почти излязох от действителността. Мислите ми бяха свързани с самонаблюдение и анализ на тялото ми, и по-точно с анализиране на мозъка ми и неговото действие. И в момента мислите ми са в тази насока, т.е. в сферата на самоконтрола и на анализа. Опитвах се да "контролирам" мозъка си, да го следя и анализирам неговите процеси....нещо което не можех да постигна....последваха безсънни нощи, напрегнати дни, разрушаване на личния ми и социален живот и накрая консултации с психиатри.Диагнозата беше-натраплива невроза. Започнах лечение с анафранил и се оправих. след 1 година пак започнаха обсебващите мисли за самоанализ на действията които извършвам. и това е до днес. Лекувах се пак с анафранил, без подобрение, сега пия Велаксин, без да усещам подобрение. Мислите ми са свързани както казах с самонаблюдение на едва ли не всяко едно моторно действие, което извършвам, страхувам се да не сгреша някое движение, притеснявам се дали ще го изпълня правилно и се опитвам да го "разчета" до клетъчно ниво. Четох сума литература по темата, изясних си мозъчните процеси донякъде, установих че "всичко ми е ОК", но натрапливите мисли не изчезнаха. Имам обясненеи каква е причината, проблема е сега да успея да премахна последствието... спокойствието отдавна е нещо непознато за мен.....и една несбъдната мечта. Моля, ако има хора с подобни проблеми, нека споделят мнението си. Моля и специалистите за съвет. Как да върна радостта и спокойствието в живота си, как да освободя съзнанието си? Мерси предварително

привет от мен отново. измина повече от месец откакто писах тук. Опитах да прилагам съветите които получих, не знам дали успях, може би частично успях, но резултата определено не е добър. Съвета с оцветяването на мислите, с бързото и бавното им мислено изговаряне....еми нещо ми е непонятно...да си оцветиш дадена мисъл....как става това чудо? Напрежението което изпитвам понякога е много мъчително, даже води до задух и мускулни спазми....все пак живота ми продължава, независимо как се чувствам и дали искам да го живея. относно лекарството -тези дни го сменям с друг антидепресант-Серопрам, по съвет на личната ми психиатърка. Очевидно само с положително мислене е доста трудно, предвид и че трябва да се работи, а работа измаря както всички знаете. та това е полоежението....мислите се появяват спонтанно, това очевидно не зависи от мен....от мен зависи абстрахирането от тях...и надеждата да почнат да изчезват. надеждата е дълбоко в мен, на моменти я губя, но това са мигове....все някога ще изгрее слънцето и на моята улица, нали

здрасти като човек който има обсесивни мисли, мога да ти кажа, предвид това което съм научил от специалисти и от специализирана литература, е че имаш т.н. натрапливи мисли. Компулсиите са натрапливи действия-повтарящи се, като например да си миеш ръцете през 10 минути, например. Относно натрапливите мисли, едни от най-разпрострранените мисли са именно за нараняване на някого.както при теб. Получават се, не мога да ти кажа от какво, само знам че се появяват при високо интелигентни хора, при хора с много високи изисквания и перфекционисти, Точната причина не мога да знам, която е отключила тези мисли, но все нещо ги отключва. Доколкото разбирам при теб, тея мисли не са много интензивни, а само на моменти. лошото е да не почнеш само тях да мислиш. моят съвет като човек който има такива мисли: недей да ги анализираш, недей да ги отхвърляш, не ги оборвай мислено. Приемай ги като натрапливи мисли, не им обръщай внимание. ако почнат да ти пречат да спиш и ти нарушат спокойствието трайно-консултирай се с лекар.

Да, има изключения, има лекари които приемат пациента си не като касичка с пари, а като отделна личност.Но в тази комерсиална България, дори човешкия живот се измерва с пари..... като заговорихме за лекарства, в момента пия 150мг Велаксин, въпреки че започвам с терапията която ми препоръчахте, трябва ли да продължавам да пия това лекарство?

Мерси за съветите, ще пробвам техниките и ще пиша пак. Относно психотерапията-сменил съм 3 психиатри, като периодично съм имал консултации, без да усетя особенно подобрение. Всички бързат да изпишат лекарствата, като че ли лекарствата лекуват...нещо което определено не е вярно според мен. Сега мисля че психиката се лекува именно от дадения човек, а не от транквилантите. Между другото преди около 2 седмици прочетох някои ваши съвети в този сайт за ОКР и след като оставих развитието на живота си в "Господ" и след катодефинирах мислите си като само едни нервни импулси и нищо повече, започнах да се чувствам по-спокоен. не е голям напредъка но има такъв

Според мен причините са комплексни. От една страна в семейството имаше постоянни скандали, след като минах 14-15 години. Майка ми постоянно викаше по мен, постоянно ме обвиняваше че не правя това което ми е казала както трябва, постоянно имаше скандали. Често бягах посред нощ от нас в опит да се спася от виковете и. Баща ми под нейно влияние често ми налагаше побой. Стремях се да бъда колкото мога "по-възпитан", но все не успявах, все нещо караше майка ми да избухне в нервна криза. Това продължи докато станах на 20 години и бях изгонен от вкъщи от майка ми. Заживях принудително по квартири и започнах сам да се грижа за себе си. В последствие се оказа, че майка ми се е разболяла от психическа болест. Това обясняваше скандалите които тя правеше със всички свои близки. Диагнозата беше шизофрения. Наложи се да водим дело, за да успеем да я вкараме в болница. Беше почти загинала от занемаряване и самоизолация, както и от пропиване с алкохол. Всички хем страдахме от обидите и, хем страдахме и от мъка че загива пред очите ни.В болницата успяха да я възстановят, да я успокоят. Сега живее вкъщи и е на инжекции и е доста по-спокойна и вече се държи с близките си нормално. Показателен за влиянието, което беше оказала върху психиката ми беше факта че след като я изписаха от болницата с месеци не можех да говоря с нея нормално, поради факта че не знаех какво да кажа, за да не я ядосам, просто мълчах и избягвах контакта с нея. Не можех да проведа нормален разговор с нея, беше ми непознато това нещо. и Това е причината за състоянието ми според последния психиатър, с когото се консултирах. От друга страна, стоят едни доста трудни за мен студентски години. Трудни от гледна точка на общуването с колегите ми в университета. Поради факта че съм по-чувствителен човек и бях по-затворен от другите, постепенно станах човека за подигравки в курса. Постоянно бях подиграван и отбягван от колегите, не успях да си създам приятели и често бях много самотен. По принцип бях от добрите студенти и другите ме определиха като "зубър". Не можех да си обясня отхвърлянето от другите и постоянно търсех причините в себе си. постоянно се наблюдавах и внимавах какво ще кажа, за да не ме подиграват, но почти всичко което кажех беше осмивано и бях изкарван "идиот". Стигах 2 пъти до бой с колеги в опитите си да се защитя. това продължи 4 години и доста ми повлия. И до ден днешен се стъписвам, когато попадна сред повече хора и ставам доста мълчалив, макар сред приятелите си да съм весел и приказлив. Всяка лека подигравка от някого ме засяга, а страхът да не бъда подиграван от всички, от компанията, направо ме хвърля в ужас. Страхът да не бъда изолиран отново..... Предполагам съвкупността от тези причини е причината за създаване на чувство за свръхконтрол, самонаблюдение на това което правя и което казвам, нещо което с времето премина в наблюдение на чисто физиологичните движения и моториката на тялото ми, както и в отчаян опит за контрол на мозъка ми. Постоянно се страхувам дали ще извърша дадено движение както трябва и се контролирам в стремежа си "всичко да ми е наред". Това самонадлюдение е част от живота ми вече 4 години, с различни периоди на интензивност. Факт е че именно в стремежа си да премахна тези натрапливи мисли заминах за чужбина, което уви не може да ме излекува оттях и напрежението не спира да е част от живота ми. мерси за отоговора предварително