Латина

Продължавам да си говоря сама, ама нищо. Сетих се да разкажа една истинска случка. Преди много години ми предстоеше да пътувам около единадесет часа с пътнически влак. В студентския стол имаше боб с наденица, който миришеше много съмнително, ама като нямах пари за друга храна и освен това следващото ми ядене щеше да е чак на другия ден след около двадесет часа, всичко си изядох. Приготвих си багажа и се придвижих до гарата. Там започнаха страшни болки в стомаха, абе, хвана ме рядкото щастие. Почувствах се наистина много зле, прилоша ми, повръщаше ми се, вдигнах температура. Сетих се как слагаме такива хора на системи в болницата. Как се пътува в такова състояние половин денонощие? В този момент си спомних думите: "И ако изядете нещо отровно, то никак няма да ви навреди". Помолих се, както се моли човек в много затруднено, безизходно положение. Изведнъж болките спряха, почувствах се добре, направо ми светна. Съвсем спокойно пътувах, чак когато пристигнах, развалената храна ме напусна без повече особени преживявания. А що се отнася до сайта, който препоръча кап.Немо, ако не се лъжа, много е отвратителен, ще взема да се откажа от месото само заради гнусотиите, които видях. Пфу, отврат!

Ето обещаното /свито до минимум заради лимита/: Римляни 14 1 Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му, 2 Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук. 3 Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. 4 Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои. 5 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. 6 Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа го не пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога. 14 Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто. 15 Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос. 16 Прочее, да се не хули това, което вие считате за добро, 17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух. 20 Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън. 21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява]. 22 Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява. 23 Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение, е грях. 1 Коринтяни 8 4 Прочее, относно яденето от идоложертвеното, знаем, че никакъв бог, изобразен от идол, няма на света, и че няма друг Бог освен един. 5 Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много), 6 но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него. 7 Но това знание го няма у всички; и някои, като и до сега имат съзнание за идолите, ядат месото като жертва на идолите; и съвестта им като слаба, се осквернява. 8 А това що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо. 9 Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите. 10 Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено? 11 И поради твоето знание слабият погива, братът за когото е умрял Христос. 12 А като съгрешавате така против братята, и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христа, 13 Затуй, ако това що ям съблазнява брата ми, аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брата си. 1 Коринтяни 10 19 Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не. 23 Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно. 25 Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате за него заради съвестта си; 26 защото "Господна е земята и всичко що има в нея". 27 Ако някой от невярващите ви покани на угощение, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате за него заради съвестта си. 28 Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта, - 29 съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест? 30 Ако аз с благодарение Богу участвувам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?) 31 И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава. Колосяни 2 2 за да се утешат сърцата им, та, свързани заедно в любов за всяко обогатяване със съвършено проумяване, да познаят тайната Божия, сиреч, Христа, 3 в Когото [са скрити] всичките съкровища на премъдростта и на знанието. 4 Това ви казвам, за да ви не измами някой с убедителни думи. 8 Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа. 9 Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; 10 и вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт. 16 И тъй, никой да ви не осъжда за това, което ядете, или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новомесечие, или събота; 17 които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христово. 18 Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум, 20 Ако сте умрели с Христа относно първоначалните учения на света, то защо, като че живеете на света, се подчинявате на постановления, като, 21 "Не похващай", "Не вкусвай", "Не пипай", 22 (които всички се развалят от употреба), по човешки заповеди и учения? 23 Тия неща наистина имат вид на мъдрост в произволно богослужение и смирение и в нещадене на тялото, но не струват за нищо в борбата против угождаването на тялото. Галатяни 2 21 Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно. Евр 13:18 Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста съвест и искаме да се обхождаме във всичко честно. Лк 11:41 По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто. Мк 7:19 Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. (Като каза това той направи всички ястия чисти). Тит 1:15 За чистите всичко е чисто; а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени. 2Кр 11:3 Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа. 1Пт 2:2 пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение, Лука 7 33 Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има. 34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците. 35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада. Лука 15 27 А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше. 29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си; 30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле. Лука 24 41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене? 42 И дадоха Му част от печена риба [и меден сок]. 43 И взе та яде пред тях. Йоан 21 5 Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме. 6 А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха; и вече не можаха да я извлекат поради многото риби. 2 Летописи 35 1 При това, Иосия направи пасха Господу в Ерусалим; и на четиринадесетия ден от първия месец заклаха пасхалните агнета. Марк 14:12 12 А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата? Лк 22:15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;

Здравейте! Факт е, че има и високо посветени, които ядат месо /даже и Благост ще се съгласи, според неин по-стар постинг, за което я поздравявам/. Искам пак да задам следния въпрос: Дали не се драматизира прекалено убийството на животните, имайки предвид виждането, че тялото е само обвивка, а душата продължава да живее? Какво е предназначението на едно живо същество, дали понякога не е да се пожертва и да даде тялото си за храна и оцеляване на друго същество, като израз на любов, като правене на добро? Тук не оправдавам лакомията, безсъзнателното изплюскване на такава наситена с голяма енергия и сложна информация жертва без смирение, без благодарност в душата. Животните са по-висши създания от растенията и усвояването на енергията им е наистина голямо предизвикателство. Хората често са безразсъдни и жестоки. Едно диво животно никога не убива повече, отколкото му е нужно за храна. Ако ние можем да задоволим нуждите си с вегетарианска храна, без насилие, наистина е грешно и жестоко да се тъпчем с месо. Преди време преглеждах книги за магията /уточнявам, че съм абсолютно против практикуването й под каквато и да е форма/. Направи ми впечатление, че за придобиване на по-голяма сила се използва постенето, дори от черните магьосници. Тук е мястото да благодаря и на Любо, че насочи вниманието ми към първа глава на Даниил. Изобщо съм далеч от идеята да споря относно предимствата на вегетарианството в каквото и да е отношение, понеже съм дълбоко убедена в тях. Смущават ме такива неща като крайности, чувство за вина, неприемане на Божия ред ... нарочно не казвам всичко, да не се засегне някой. Има една мисъл, причинила много пакости, че е важна целта, а не средствата. За едно и също поведение може да има различни мотиви. Ако вегетарианският начин на живот е естествен, понеже така го изисква вътрешното чувство за свобода, за хармония, за мир със себе си и света, моите дълбоки уважения и подкрепа! Но ако е подтикнат от чувство на вина и скрито осъждане, от оказан психологически натиск, тогава ... Извинявам се, но все още не съм готова с примерите от Библията. Четейки ги, стигнах до следното: Слабият във вярата да не яде /идоложертвено/ месо. ... Хайде другото утре, обещавам

И на мене времето не достига,затова се бавя с обещания отговор. Попрочетох някои неща, пробвах и с търсачка по интернет, но искам още да се поровя. Засега не съм си променила мнението. Като ви обстрелям с цитати, няма да са единични фишеци, ами направо заря. Чакайте спокойно.

Мили душички, явно ще трябва да прочета отново Библията. Четиринадесет години са много време и не помня точно къде са примерите от нея, които използвах. При първа възможност ще се обоснова с точни цитати. Парадоксално е това, че за Христос не е казано категорично да е като Йоан Кръстител ядящ само трева и корени, но е обявяван за вегетарианец от вегетарианците. Библията е голяма, но ще побързам.

Определено мисля, че дарбите се определят и дават от Духа. Дарба - нещо, което ми се дава, не си го изработвам сама. Абсолютно съгласна съм с това:

И аз мисля така за любовта, но имам някои предразсъдъци. Ако става дума за любов между мъж и жена, все си мисля, че мъжът трябва да говори пръв. Иначе остава да ми поникнат брада и мустаци, не бих се чувствала жена. Аз от своя страна по много други несловесни начини съм показала достатъчно ясно какво чувствам, като в същото време не го притискам, а го оставям свободен. При всичко това, ако той не проявява жив интерес и не откликва на сигналите от моя страна, няма нужда да се обличат нещата в думи, понеже това би довело до някакво излишно неудобство. Ако не друго, поне да бъдем приятели.

Благост, моля те, кажи накратко защо според Учителя трябва да се мълчи за нещата, които искаме да се осъществят?

Здравей, Антонио! Добре дошъл! Може би влагаме малко различен смисъл в думата достойно. Ще използвам синоними, за да изясним това. В моето изложение бих могла успешно да заменя думата достойна с думата готова. Кога човек става достоен/готов Бог да го използва за собствен съд/канал, да излива Своята благодат чрез него? Първото условие е наличието на пълна посветеност за служене на Бога. Това не означава отричане от всичко друго, криво разбран аскетизъм. Да служиш на Бога за мене означава да служиш за доброто и на хората, на природата например. Да си готов на всякакви промени в себе си, в начина си на живот. Второ необходимо условие е да бъде пречистена душата посредством искрено покаяние, получаване на прошка, безвъзвратен стремеж да се живее без да се причинява зло на другите, а само добро. Сигурно има и други условия човек да бъде достоен/готов да му бъде дадена дарба от Бога. Нека да продължим темата. С огромен интерес ще следя и други мнения за това. Бих попитала конкретно Иво какво мисли, какви според него са тези условия? Да живеем достойно в общоприетия житейски смисъл, съобразявайки се с човешки морални категории, съвсем не е достатъчно за получаване на дарба свише. В такъв случай думата достойно може да се замени с думата етично. Отвън нещата може да изглеждат добре, но отвътре да не е така. За такъв човек може да кажат, че е достоен, но вътре в душата си да е лош. Бог гледа на душата. Това, че не съм достойна/готова да получа дарба от Бога не означава, че не живея достойно/етично. Не съм изпълнила в достатъчна степен необходимите условия. Единици успяват. С благодарност очаквам да ми помогнете като споделите вашите мнения и опит. Ще е чудесно, ако се включи и някой, който е получил такава дарба, за да сподели своя път. Искам да уточня, че под дарба тук разбирам изключителна способност, която се дава по благодат от Бога, която не може да се достигне и развие с човешки усилия, не може да се обхване и обясни с човешкия ум. Не си говорим просто за някакъв талант, примерно да се пее или свири. Човек става канал за протичане на Божественото съвършенство, при което може да се случат неща, които хората наричат чудо. Пак ще дам пример с изцелението. Чудо е сляп да прогледне, чудо е сакат да проходи. Няма нужда такъв човек да има съответно образование, може да е дърводелец или билетопродавач, или просяк... Той не може да добави или отнеме нещо към изявата на дарбата, той е просто канал.

Таня, мисля, че книгата на Линда Гудман "Слънчеви знаци" е много подходяща за твоята цел. Аз я използвах да разбирам по-добре децата си, техните особености, как по най-адекватен начин да ги възпитавам. Благодаря, че ми напомни всичко това!

Сетих се за една случка от вчера, коята ме порази. Видях куче да си играе с една умряла птичка. То сякаш я галеше, милваше, целуваше. Въртеше опашка, докосваше я нежно с лапи, налапваше я, после я пускаше, после отново я взимаше. Скимтеше радостно, сякаш казваше: "Каква си ми сладуранка, колко хубаво миришеш, как се радвам, че си тук!" Спомних си подобни сцени, които съм виждала и преди. Тогава не можах да разбера защо едно куче си играе с мърша и отърква главата си в нея. Дали в убийството за храна при животните няма голяма доза любов и благодарност? Може би самите хищници не са толкова жестоки, както си мислим? Знаем ли наистина всичко, което се случва между хищника и жертвата, в душите и с душите им?

На някои порталци ще се види странно, но аз съм абсолютно уверена от личен опит и от най-съвременните научни изследвания по въпроса, че вегетарианският начин на хранене е най-добрият, най-пълноценният, най-здравословният, храненето на бъдещето. Аз обаче ям всичко, включително месо. Ако продължавам да го правя, то не е от страх, че няма да се храня правилно, напротив - разбирам, че не ми понася добре и ако искам да се излекувам от няколкото болести, които нося, може би единственият шанс е да се храня почти изцяло вегетариански. Освен това, когато някой ми поднесе каквото и да е от сърце, аз благодаря и го приемам от сърце. Постоянно в този живот се стремя да разбирам Божията гледна точка за нещата. В Библията по-нататък Бог позволява яденето на месо "поради вашето жестокосърдечие", доколкото си спомням. Самия Христос наричали "месоядец и винопиец". Бог е направил едни същества да изяждат други същества. Аз не искам да осъждам това положение, правейки се на прекалено свята, а да разбера разумните причини за него. Не се съмнявам в разумността на Бога. Може би всичко идва от прекаления страх, че убийството и смъртта са безвъзвратни. Много от нас знаят, че не е така. Въпросът е дали наистина им е дошло времето, дали ще послужат за израстване или за пропадане. Ако човек не е наясно с това, по-добре да въздържи ръцете си от убийство. Имам една мечта - да живея в къща с голям двор, в който да насея всякакви растения, служещи за храна и красота. Живеейки там, ако майка ми не е наблизо да ме зарива с месо, едва ли бих се сетила за него. Аз и децата ми бихме били здрави. Чудесна мечта!

Венци, как така "Сродна душа можеш и да създадеш"?

Мечтала съм преди години да имам дарбата изцеление. Да вървя примерно по улицата, да се помоля и без дори да пророня дума на глас или да направя нещо друго, което би ме издало, човекът да бъде изцелен без изобщо да разбере откъде му е дошло. После бях раздвоена поради мисълта, че болестите се дават, за да бъдат научени някои уроци или да се изкупва нещо и е неправилно да се отнемат на човек тези възможности, би било бунт срещу Божията воля. Би трябвало човек поне да научи причините за страданието, искрено да се покае, да се отрече от правенето на зло, да се посвети на Доброто и Любовта. Тогава би отпаднала нуждата от това страдание. По-добрият начин за плащане е човек да се посвети на Любовта в живота си, да се научи дава доброволно от себе си на другите. Всъщност, всичко идва от Бога, това което мислим за свое и даваме на другите - също. Когато човек се посвети и отвори по този начин, често Бог променя живота му до неузнаваемост. Такъв човек може да бъде използван за канал, по който се спускат Божиите благословения от небето към земята, към хората. Тогава се случва Бог да изцели дори нелечими болести, такъв човек от слаб, болен и немощен пътник за оня свят се изпълва с нов изобилен живот, оздравява, работи неуморно, живее дълго, за да служи. Искам да бъда такъв човек. Най-важно е здравето на душата. Добре е да се научим да благодарим за всичко, дори за болката, самотата, страданието, глада, бедността - те са мъдри учители. Сякаш казват: "Грешиш в нещо, затова не си благословен!" или "Пазим те да не се възгордееш, че Бог ти е дал много дарби!", или "Не ти е дошло още времето за..." ... Искам да се науча да бъда щастлива и Любовта да не ме напуска и насред най-големите страдания, Любовта, която идва към мене и която излиза от мене. Когато стана достойна, нека Бог избере какви дарби да се проявят чрез мене, а аз отсега зная, че ще бъда много щастлива, че именно те ще са тези, които най-добре съответстват на природата ми. Със сигурност такъв избор е възможно най-разумен и би донесъл най-голямо удовлетворение за мене и другите. Моята задача е да стана достойна за подобна милост. Смятам, че не ние изработваме дарбите си, а те се дават от Бога. Разбира се, трябва да се грижим и отрастем това, което ни е поверено. Ако някой се възгордее и помисли себе си за източник, дарбата може да се отнеме. Зная такива случаи. Някъде в Библията пишеше за дарбите, че всяка дарба може да се отнеме, само Любовта никога не отпада и "Ако Любов нямам, нищо не съм!"

Слънцето, изгревът, залезът - вълнували са ме много отдавна. Усещам някаква връзка със Слънцето, която не е чисто физическа. Навремето си помислих, че нещо не съм наред, щом чувствам Слънцето едва ли не като живо. Помислих, че може би е така, понеже ме стопля като завивка от грижовна ръка, а после си избих тези щуротии от главата. Напоследък се случи няколко пъти да посрещам изгрева с приятел. Трудно е човек да облече в думи усещанията си понякога, но аз ще опитам. Усещам в областта на сърцето някакво надигане, сякаш се изпълва догоре с енергия, с любов, а когато в центъра на червеното слънце се появи яркото жълтооранжево ядро, усещам в областта на главата просветляване на ума, сякаш се изгаря всичко отрицателно и се изпълвам с оптимизъм и радост. Веднъж дори се случи неочаквано за мене да изляза вън от къщи, изпитах непреодолимо желание да посрещна изгрева /искам да кажа, че не ми е нужен приятел за това/. Всъщност, въпросният приятел не иска да ме ориентира по някакви негови си причини, затова се обръщам към вас с няколко въпроса, като се надявам не само да ми отговорите, но и да разширите темата. Ще добавя, че наученото от мене по физика през последните години е в полза на предположението, че Слънцето може да ни влияе наистина много съществено със своя широк спектър електромагнитни излъчвания, които са много мощни. Всяко тяло /включително органите на човешкото тяло, енергийните и мозъчните центрове/ има собствени честоти на трептене и е съвсем ясно, че си взаимодейства с останалите тела, които също имат собствени трептения /явления като резонанс, гасене и т.н./. А може би не всичко се обяснява с чистата физика? Какво чувствате лично вие при изгрева? В учението на Бялото братство как се гледа на Изгрева, как го използват, защо е толкова важен в живота им? И всякакви други въпроси, свързани с темата, които ви вълнуват. Чакам с огромен интерес! Залейте ме с информация, моля ви се!

Понякога тялото /понякога устата/ изпреварва ума. Пример - безусловните рефлекси. Друг пример - реагиране неосъзнато, донякъде стереотипно, водени от дълбоки подсъзнателни подбуди. В голяма степен ние не сме наясно кои и какви сме всъщност, какви са дълбоките причини да реагираме по един или друг начин. Нямам време да развия темата повече, но мисля, че посоката на размисъл е ясна. Що се отнася до необходимостта понякога човек да спре да чете определен вид литература, аз също съм го изпитала и смятам за нужно и естествено след набиране на определен "критичен" обем нова информация да се забави темпото и да се даде възможност тази информация да "отлежи", да бъде проверена, за да можем наистина да й повярваме или с чиста съвест да я отхвърлим. Иначе може да стигнем до лицемерие със самия себе си, понеже умът така е устроен, че в един момент играта от наужким става наистина. Човек започва да се държи и да говори по-странно, несвойствено за него. На много хора им личи каква литература четат и загубват донякъде индивидуалността си, в известен смисъл съзнанието им се "претопява" от чуждото влияние. Това е много опасно според мене и по-добре е да не се бърза прекалено с ученето, а да изпитваме нещата, да бъдем максимално честни първо към себе си, после и към другите. Да не забравяме, че има човешки истини и Божествена Истина, която е една. Заради авторитета на който и да е човек, дори представящ се за божий пратеник или наместник на земята аз не искам да се откажа от собствената си връзка с Бога, колкото и слаба духом да съм. От мене не пада отговорността за мислите и действията ми, ако се опитам да се оправдая с нечий човешки авторитет. Някъде пишеше, че тогава отговорността, която нося, е дори двойна. Човек трябва да се ръководи от собствената си съвест, затова ни я е дал Господ, никой не е лишен от нея. В сърцето на всеки е записано кое е правилно и кое - грешно. Затова сме отговорни лично в какво вярваме, какво мислим и как постъпваме. Вътрешният глас, който ни ръководи може да е много тих, но който искрено иска да го чуе, може да направи това. Постфактум много пъти съм си давала сметка за предупреждения, които съм получавала, но не съм успяла да разбера в момента тяхната важност. Мисля, че се отклоних от основната тема, за което се извинявам! Ако всеки се ръководи от гласа на съвестта, от вътрешния си съветник, ще вървим по своя път с по-малко страх, ще причиняваме по-малко зло на себе си и другите. Не се страхувам от нищо, когато осъзнавам, че тялото ми е просто една обвивка, че душата е вечна, че Бог ме обича, винаги е с мене и се грижи за мене. Чувствам се в безопасност. Колкото и да съм била наранявана, в мене има дълбока същност, която остава незасегната и винаги оцелява, от нея може да се възроди всичко останало - тялото, умът, психиката. Добрата новина е, че страховете, каквито и да са, могат да се преодоляват - казвам го с чиста съвест, от собствен опит.

Изпитах истинска радост да прочета последните мнения по тази тема. Благодарение на широтата им се чувствам по-приобщена към общността, сформирала се към този Портал, макар да съм различна от повечето участници в него. Все повече ви уважавам и обичам! Радвам се, че ви има!

Всичко е О.К! Отново допуснах грешката да изкажа мнение в телеграмен стил, без да се уточня и естественият резултат е налице. Аз се извинявам!

Здравей, Изгрев! Ето, че се срещнахме и по тази тема. Понякога, когато човек е отговорен и за други, например деца, не е лесно да направи избор в своя полза. За децата си повечето майки жертват и самоуважение, и вътрешна хармония, и какво ли още не, докато накрая проумеят, че от такава майка никой няма полза, дори и децата. Усещам твоята добронамереност, затова ти благодаря! Латина

izgrev, всъщност сме на едно мнение. Нещата, които написах не са отражение на моите възгледи, говорех общо, по принцип. Не съм се занимавала с нещо дори бегло напомнящо проституция. Исках да кажа, че, дори да не говорим за секс, а просто за общуване, с едни хора човек се чувства по-свободно, а с други е по-стегнат. Изразите, които употребих, бяха просто за усилване на контраста /една от думичките срещнах по-нагоре във форума/. Имаме различни лица в смисъл, че възрастният човек се държи различно с различните хора. В една личност може да се съчетаят различни черти на характера, които се проявяват според условията. Сложна личност, както се казва. Тук не става въпрос за неискреност, а за различни, съответни на ситуациите и хората реакции. За да не се повтарям, ще кажа, че и преди съм писала по тази тема.Наистина много се зарадвах да прочета следното: Поздравявам те и ти желая ЛЮБОВ!

Не е чак толкова лошо да сменяме приятели. Жив е животът, всичко тече, всичко се променя. Всеки да върви по своя път свободно, с Богом и за добро! Ще продължим и Господ ще ни срещне с други хора, няма да сме сами, ще продължим да общуваме и да се развиваме. Разнообразието е добро нещо. Аз например не искам да се срещам всеки път с едно и също ядене в чинията, колкото и да съм му свикнала и да ми е харесвало. Преди години се разделихме с най-добрата ми приятелка от детството поради разминаване в мирогледа, но и до днес има топли чувства между нас, макар да контактуваме много рядко. Избягвам рисковите теми за разговор, защото в никакъв случай не желая да я огорчавам. Продължавам да я обичам, въпреки че ако е докрай наясно какви са разбиранията ми, би ме отхвърлила. Много ми е помагала и аз не бих се колебала да й помогна с каквото мога, ако има нужда. Отдалечили сме се, но не сме престанали да се обичаме.

Жената е различна с различните мъже. С един може да е пуританка, а с друг - куртизанка. Не казвам, че няма значение нейната индивидуалност, но една жена може да има повече от едно лице. Има значение с какъв човек правим секс, доколко се познаваме, доколко връзката ни има други измерения. Тогава и усещането е различно по дълбочина и обхватност, по начин на проявление.

И според мене здравното осигуряване е необходимо, изхождайки не само от частните интереси, а от общите. Съгласна съм, че сегашната система не е справедлива, особено за безработните. При нулев доход ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО месечно здравно осигуряване миналата година ми струваше 12 лева плюс таксата за банков превод плюс лихвите плюс таксата за превода на лихвите. Като зная, че в известна степен здравето ми и това на двете ми деца е влошено поради спецификата на работата ми като медицинска сестра и няма никакви компенсации за това, направо се чувствам онеправдана. Стана така, че днешната медицинска сестра не може да си осигури качествено здравно обслужване, още повече при тези заплати. А заплатите в системата на Здравноосигурителнита каса както съм чувала, са доста високи. Колко средства отиват за други нужди, а не за здравни услуги, само те си знаят. Жал ми е за тези хора, които не са имали възможност да си плащат вноските, не са ползвали здравни услуги през това време, а въпреки това са длъжници на Здравната каса и са едва ли не законопрестъпници. Изобщо българският народ напоследък се превърна в престъпен народ. Какви ли не монополисти го задължават, а после осъждат. Мои съседи останаха без апартамент, понеже не си платили парното. И двамата са инвалиди, грижеха се за болната си майка и двете малки деца на единия брат, но няма прошка. Другият не може да се яви на ТЕЛК да му отпуснат пенсия за инвалидност, понеже не си платил здравните вноски. Такива ми ти работи относно българското здравно осигуряване. Осигуряване, но за кого? Въпреки платените осигуровки, за всичко трябва да се плаща. Например задължителният безплатен профилактичен преглед струва около 10 лева според мои колеги /такса при джипито, такса в лабораторията, такса при специалиста, такса за други изследвания, пътни разходи.../

Посмях се, най-вече на себе си. Ама наистина човек може да изтърпи какво ли не и да пропилее голяма част от живота си, понеже "Надеждата умира последна!". Навременното бягство е велико изкуство. Жалко, че докато се усетим, вече сме остарели. Инстинктът за самосъхранение не винаги се включва навреме. Най-комичното е, че за проумяването на елементарни неща понякога отиват години и много излишен тормоз. Благодаря ти, Изгрев, от сърце се посмях! На себе си се смях, но голяма веселба падна!

Понякога не е лесно да кажеш "Довиждане!". Щом обичаш, прощаваш и оставаш. Смисълът на проблемите е, че подтикват към развитие. Ако това не става, наистина няма смисъл от излишно мъчение. Когато обичта не е взаимна, наистина е по-добре хората да увеличат дистанцията.