Латина

Преди години след дванадесетдневен пълен глад се натъпках за кратко /за час-два/ с какво ли не, направо с всичко. Жива съм и до днес, но се почувствах много зле. Мисля си, че това е един сигурен начин човек да си попилее черния дроб, бъбреците, жлезите с вътрешна секреция и какво ли още не. После с години чувствах постоянна умора, имах "необяснима" температура, имунитетът ми отслабна. Ако на човек не му достига воля да се захрани правилно, по-добре да не прилага пълен глад.
Един доказано ефикасен режим с прочистващ ефект е комбинация от източните теории за денонощния цикъл на обмяна и разделното хранене, описани в книгата "Сила за живот" /американските автори не помня, а книгата ми изчезна някъде безследно/. До обяд фаза на очистване с плодове и чай, от обяд фаза на енергетизиране с въглехидратна храна, малко качествена растителна мазнина,ядки, семена и зеленчуци, от вечеря фаза на изграждане с белтъчна храна, при нужда малко мазнина и зеленчуци. /Може да съм сбъркала в термините, но смисълът е ясен./ Този режим е лесно поносим, има лек очистващ тялото ефект и спазвайки го аз лично се справих с много излишни килограми. Подходящ е за спазване неограничено дълго време, понеже включва всички нужни вещества, освен това човек е с добра работоспособност.
Пол Брег препоръчва човек да не се нахвърля веднага на дълги срокове гладуване, а да започне с еднодневни гладувания примерно всяка седмица, после да опита с тридневни примерно един път месечно и така да увеличава постепенно сроковете, ако има нужда. При гладуване в кръвта се отделя огромно количество отрови, особено за хора, които преди това са яли каквото им попадне, включително месо. Отделят се лекарства, тежки метали, които отново стават активни и оказват токсичен ефект върху особено важни органи. По тази причина е много важно да се започва с омекотените варианти на гладуване, или ако е пълен глад, с еднодневни. При тази постепенност човек се приспособява по-добре физически и психически към условията на гладуване, калява волята си и вероятността да сбърка при захранването намалява.
Най-важно е: "Не вреди!"
Авантюризмът и стремежът към рекорди могат да навредят много.
Ако ви трябва човек с грешки, ей ме на!

Една моя песничка, която кой знае защо, звучи тъжно...

Малко кученце кафяво

Малко кученце кафяво
вън на двора си играло,
но внезапно огладняло.

То си кокалче видяло
и набързо го изяло,
ала после ожадняло.

Малка локвичка видяло
и с водичка се напило,
най-накрай било щастливо.

Аз не мога да си представя да отгледам животно, да му дам име, да го обичам като приятел, то да ме е радвало, аз да съм го радвала и ... да го изям.

О, пардон, излизам! При такова посрещане... благодаря за което. Няма да вляза скоро не защото съм много умна, а защото не намерих приятелската атмосфера, която помня отпреди. Човек с името си се представя за приятел, а с псевдоним е лесно да иронизира.

Обсъди се лошото, а кой е видял в човека плама, добрината, благородството, находчивостта, ума... Сещам се за по-малкия си брат навремето. С една глава по-нисък, слабичък, ребрата му се броят, но като се разпали целият става червен и крещи, че ще ме набие. Държа му ръцете, викам му да спре, че не мога цял ден да го държа и ще се наложи да го натупам, ама той продължава. Като ми писне му дръпвам един бой и готово. Всъщност не можех да му се сърдя, от няма и къде го натупвах. Та, заплахите от страна на нашия баннат приятел аз възприемам по същия начин. Емоции!

И Пламъче е права, че трябва по-мило, търпеливо и нежно с половинката, дори когато греши.

Аз все още не разбирам какво чак толкова е станало?! Двама души си разговаряли и си помагали, голяма работа. Аз като се сетя с колко мъже съм разговаряла...
Това нарицателно "дебеланата"... уместно ли е да се използва според вас? Покрай него се сетих за друго едно, "кльощава и злобна". Може човекът да намира нещо привлекателно в душата на другата жена, което на приятелката му й липсва.

О-о, това със сприятеляването може и да е грешен ход, ако ситуацията и хората не са готови за него. За мене е успокоително, че мъжът не се крие. Може и да му е приятно да го ревнуват мъничко, но като цяло ревността е отблъскваща, поне според мене. За да бъде по-пълна картинката, нека допуснем, че има вариант наистина общуването с клиентката да му е приятно и да го обогатява по някакъв начин. Какво е виновна жената - че разговаря с нечий мъж ли?! Може тя да си има личен живот. Какво излезе, че е забранено да се общува с хора от противоположния пол ли?!

https://m.facebook.com/?_rdr#!/groups/348516318524600?view=permalink&id=723534311022797
Прочетете коментарите, заслужават!

Колкото психолози, толкова преценки...
Казват, че между гениалността и лудостта крачката е само една.
Случва се хора да мизеруват приживе, а да станат велики след време. Част от тях са си наистина луди, но времето оценява не толкова човека, а това, което е оставил след себе си.
Темата обаче е за манията за величие. Освен, че човек с мания за величие е много досаден, дали пък не може да има и положителни страни това явление? И дали във всеки от нас не дреме по един такъв маниак, воден от инстинкт за себеутвърждение? И къде е границата между нормалното и патологичното? До днес психологията няма ясен еднозначен отговор на този въпрос.


Макс, това може и да не е описание на принц, а на велик гуру. Умствено и духовно не си мързелив, точно обратното. Може да си бил от някоя висша каста, което си е равнозначно на принц. Харесва ли ти тази нова, по-комплексна идея за мания?

ПП. Само да не си сложа грях на душата с този майтап (всъщност не вярвам в прераждането). Аз съм от партията "Накарай мързеливия на работа, на ум да те научи" и твърдо вярвам, че прогресът на човечеството се дължи на хората от този тип, макар напоследък изборите да печели все една друга партия "Шуробаджанаци и прочее диваци, крадци, борци, продажници и подмазвачи".

ПП. Човекът с мания за величие сякаш е глътнал перпетуум мобиле и няма умора в доказването и себедоказването на своето величие. При това щом е необходимо, лъже себе си и другите, сам си вярва, способен е на чудеса, дори и да се промени, да промени света дори.

Благодарна съм за разбирането и разяснението, защото понякога не ми се пише подробно какво точно имам предвид. Надявам се да бъда разбрана с малко думи, но не винаги се получава, за което причината обикновено е в мене... Следват едни изяснявания... докато разберем, че говорим за едно и също.

Аз не работя с Божия Свят Дух - това би било богохулство. Да кажем, че се е случвало Той да работи чрез мене. В това няма нищо чудно, защото Той може да използва всичко за целта, дори и магаре.
Аз съм съгласна и магаре да съм, само и само да ме избере.

На тези, чрез които работи Божият Свят Дух, изобщо не им трябват символи, нито обучения от хора, нито нищо светско.

Благодаря!

Да си българин е повече от дреха.

Добрата земя

Благодаря Ви, приятели!
В беседата се говори за много неща, но най-много ме развълнува темата за бъдещето и ролята на България. Обект сме на чужди апетити, стремят се да ни използват за нечистите си цели и аз от душа се моля ние да устоим и да останем чисти. Това много зависи от сегашните ни управници и от самите нас. Дълбоко в душата си вярвам, че като българи няма да се поддадем на натиска отвън и ще постъпим достойно, както защитихме евреите навремето. За тяхната защита ключова роля има именно Беинса Дуно, който е бил духовен наставник на мнозинството от властимащите.
По тези причини включих в наряда молитви за България и за света. Нека да окажем духовна подкрепа и на нашето правителство. България е свещена земя, Добра земя. Благодаря на всички, които милеят за нея, бъдете благословени!
Да бъде Божията Свята Воля, както на Небето, тъй и на земята!

Молитвен наряд за начало:

Псалом 19
Молитва за плодовете на Духа
Молитва на Благодарността
Нека от сърцето ми любов жива да блика
Ще Ти служа през цялата вечност



Добрата земя
10. Беседа от Учителя, държана на 17 декември, 1922 г. София.

Молитвен наряд за край:

Добрата молитва
Молитва на Духа
Господи, запази България
Молитва за благословение на българския народ
Всички народи да Ти служат с радост и веселие



Добрата земя
10. Беседа от Учителя, държана на 17 декември, 1922 г. София.

Няма лошо всеки да е прав за себе си.

Да сме живи и здрави, може да се оженим по няколко пъти.
Никой не е застрахован.
Може пък да е за хубаво.

Така е, забелязах, че в известна степен сме манипулирани на лични съобщения, но с дата от вчера човекът има статус със старите заплахи. Аз не подкрепям такова поведение.

Днес имах ранно сутрешно приключение с кучета.
Отивам да хвърля боклука и що да видя, четири големи гладни кучета ровят боклуците край казана. Поглеждам, не изглеждат агресивни, по-скоро предпазливи. Казвам си, "Аз лъв ли съм или що?!" и право напред. Наобиколиха ме, обясних им човешки, че нямам нищо за ядене и хвърлих торбите. Едното ме близна приятелски по крака, завъртяха опашки. Останах много доволна от себе си и от тях, разбира се.
Прибирам се и казвам на съквартирантката: Бас ловя, че ти нямаше да хвърлиш боклука, щеше да върнеш торбите обратно!
Преди няколко дни много се накефих! Награбих и нагалих едно улично бяло коте, и му се обяснявах на висок глас колко е хубаво! По едно време се усетих, че не съм сама на улицата. Две баби на пейката отсреща ме гледаха, сякаш съм превъртяла! Леко гузна пуснах котето и продължих.
Какво да правя, като си нямам животинка вкъщи!!!

Елфче, чак сега се усетих, че кучето ме близна по коляното, което ме боли от известно време... Да извинявате, ама не съм срещала доктор, който толкова бързо да разбере какво ми е, че и да започне да ме лекува...

Тази вечер една жена на пейката ми каза лек за шипове, който й е помогнал за десет дни. Просто всеки ден си е подпирала гърба на дъбовото дърво, което е пред техния вход.

Първо бих се запитала: Любов ли е? Може би чувството е само предпоставка, игра на хормоните... За една дълготрайна любовна връзка физическото привличане е задължително, но съвсем не е достатъчно. Нужно е сближаване на много нива. Лично аз вярвам, че нашият избор има значение и че с някого може да сме щастливи цял живот, да сме благодарни всеки ден на Бог, че ни е събрал на тази земя сред толкова други.
Второ бих се запитала: Трябва ли да избирам човек за себе си точно сега? Едва ли, няма нужда от бързане. Знае се, че "Срещу любовта от пръв поглед помага вторият поглед". Ако е взаимно чувството, ако продължава и след втория, и след третия поглед, ако връзката се развива и скрепява, може би това е нашият човек.
Сега от практиката. Влюбваш се, губиш ума и дума, държиш се присъствието на любимия/любимата като малоумен, хилиш се, гледаш го/я глуповато в очите, идеализираш, криеш се, мислейки се недостоен за това божествено създание... Не е лесна работа.
Човек може донякъде да управлява мислите и чувствата си, но трябва да е мъдро. Грях е да се спира потокът на Любовта, ако ни е дадена Отгоре. Различаването на нещата невинаги е лесно. Има и моменти на слабост, човек се повежда по нуждите и заблудите си, а това може да обърка целия живот. Способността за различаване е изключително важна. Самообладанието също, но понякога трябва да паднат стените. Точно кога никой не може да ти каже, сам трябва да разбереш. Никога не губи себе си, не се поставяй в зависимост от някой друг, нито него заробвай. Истинската любов е по свобода, иначе всъщност не е любов. Верността и свободата помагат да се създадат най-прекрасните отношения. В човешки план любовта трябва да е взаимна, за да тече потокът и да храни двамата, да може да се развиват във връзката. Тези изводи съм си ги направила преди всичко от опит, тоест от грешки. Продължавам да се уча. Не съм с Моя Човек. Доскоро дори не се и оглеждах за него, скрита зад дебели крепостни стени от човешки страхове и съображения.

Фейсбук Латина Асенова. Не отхвърлям никого, освен ако е циничен или публикува грозно съдържание, което не е за пред децата и светлите души, които също са ми приятели.

Аз водя война с препарати, понеже гледката и последиците от размазани хлебарки не са приятни. На някой по-садистично настроен може и да са. Накрая ги измитам с метлата. Иначе може да се каже, че ги обичам, понеже всъщност са малки незлобливи нехапещи бръмбарчета, за разлика от разни жилещи, хапещи, смучещи и бръмчащи техни съотборници. В Русия навремето е-хе-е... са ги смятали за символ на берекет в къщата. Обаче не ми е кеф да се разхождат по кухненската маса, шкафовете, микровълновата и компютъра. В ей тази клавиатура, дето чикам по нея, се бяха заселили малки бебчета хлебарчета. Извинявайте, мънинките ми, обаче райд-прас и готово! Комбинирам различни препарати, понеже само с един не става. Борбата е безкрайна... с променлив успех. Сигурно ги има да ни научат на нещо и да ни държат в постоянна бойна готовност.

Хората наистина са различни, но като цяло повечето мъже разбират верността по своему. За тях сексът е като яденето - нормална човешка нужда. Търсят нови впечатления, изучават света и хората... Чувстват се свободни в това си право, защото един е животът и искат да го използват максимално, да му отдадат нужното почитание. Един мъж може да изневерява на поразия, но в неговото сърце да има едно специално място, свещено, определено само за една жена. И същият този мъж, който далеч не е светец, да каже: "Светът е за двама" и да вярва съвсем искрено в това. В повечето случаи човекът, който изневерява в семейството, не желае да се развежда, за него жена му, децата и домът му са свещено място. Другите са нещо второстепенно.
Казвам това не защото ми харесва като жена, нито защото го намирам за правилно. Казвам го, защото е истина за част от хората. Личното ми мнение е, че любовта, добрите отношения трябва да се запазят при всички обстоятелства, дори когато някой реши да си тръгне. Не бива да се загрозяват отношенията с упреци, обиди, собственическо чувство, съдене и т.н. Не бива да се губи доброто в една връзка.
Един човек може да обича много хора, по различен начин. Ако ти виждаш, че в неговото сърце има място за теб, че ти си важна за него, че иска да те има в живота си, какво те интересуват другите? Ако виждаш, че сърцето му е изстинало, че му е досадно, че едва те изтърпява, какво толкова има да се двоумиш?
Често решенията, които не можем да вземем, всъщност не са наши решения. Ако има любов в двамата, добре, ако няма - тръгваш си - пак добре, защото имаш шанс да я откриеш другаде. Няма щастие там, където няма любов. А изневярата не може да убие любовта... Понякога изневярата идва, когато си е отишла любовта, но не винаги е така.
Любовта стои и пита:"Обичаш ли ме въпреки всичко, обичаш ли ме толкова силно, че да преодолееш болката си?"
Има толкова семейства, които са се запазили и дори са укрепнали след изневяра.
Това от един моногамен човек, който не е изневерявал, но е прощавал и не е съжалявал за това.



Модераторска бележка: Мнения 114, 115, 116 са преместени от тук