Латина

Ще разкажа един истински случай. Преди около двадесет години млад пастор на новоосноваваща се в провинцията църква остана без един зъб. Той беше много отдаден и ревностен в служенето си, дори беше претърпял побой от няколко души. Макар, че беше каратист с черен колан, не е отвърнал на нито един удар, всичко е претърпял.
Просто една сутрин се събудил с нов зъб в устата. Получил подарък. Дори не му е минавало през ум да се моли за такова нещо.

Така е. И много боли, когато човек не си издържи изпита и не оправдае доверието. Знам от опит. Не можах да се справя с голяма отговорност, която ми бе възложена. Аз самата не вярвах, че мога. Чувствах се малка, неподготвена и уплашена. Смятах, че не мога да успея сама. Мислех, че имам нужда от помощ, а не съумях да я получа. Душата ми беше свита и не можах да я отворя. Предполагам, че не съм била права. Или съм попаднала не на мястото си? А може би провалът в очите на хората е част от изпит, понеже се старах добросъвестно според силите си? Може би не всичко е зависело от мене и отговорността не е изцяло моя? Все някога ще разбера.
Може да са ни поверени чуждо богатство или някакви отговорности, задачи, от които зависят благоденствието и успехът на други хора. Моето или чуждото богатство би трябвало да са идващи от Бога и за Бога, благословени от Бога. По-добре да съм бедна и отхвърлена, но с чиста съвест. Нямам нужда от неправедно богатство. И брашно с непочтени хора не можах да меля. Може би са ми липсвали смирение и мъдрост в общуването, и е трябвало все пак да намеря сили в себе си за това в името на една по-висока цел? Нито аз съм светица, нито те са съвсем грешни, та да ги презирам. Май не трябваше да заставам срещу силните на деня? Това е един от уроците, които трябваше да науча. И друго - когато ми е възложена някаква задача, имаща значение и за други хора, да мога да владея себе си, да забравя за всичко друго, да се концентрирам и да насоча нужната енергия за решаването й. Понякога личните проблеми са като черни дупки, поглъщащи много енергия, която иначе може да се използва градивно и позитивно. Ако човек съумее да си върне тази енергия, ще може да управлява голямо богатство, което дотогава е било неизползваемо. Колкото и да е трудно, човек трябва да успее да излезе от капаните на личната болка, на страданието, на отчаянието, на тъгата, на всички отрицателни емоции, които обезсилват. Тогава може да бъде богат и силен човек, който може да раздава. Значение имат и моралните качества, разбира се.

Искам да споделя, че докато се храня сякаш ставам десетки пъти по-чувствителна, особено към отрицателните външни фактори. По всяко друго време приемам например една детска разправия сравнитело спокойно, но докато се храня реагирам много остро. Интересно, че забелязах това едва през последните няколко години, преди съм се справяла някак по-лесно.
Мисля, че по време на хранене сме по-уязвими по някаква причина. Не случайно животните тогава си търсят спокойно място. Това го усещат и прилагат враговете ни. Има един човек, който а ме е видял да посегна с храна към устата, а е започнал да ме осъжда и обижда. Не веднъж се е случвало и аз като животните да се крия, за да се нахраня на спокойствие.
По време на хранене и по време на активност действат двата различни дяла от вегетативната нервна система, парасимпатикус и симпатикус, чиято съвместна дейност е несъвместима /карам на много далечни спомени и ако греша в нещо, моля да ме извините/. Чисто физиологично не е правилно човек да се ядосва или да изпитва други силни емоции по време на хранене. Тогава сякаш стомахът му се свива и блокира.
Хранене и духовност. Чак толкова високо няма да стигна, но може да се каже още нещо за психиката. По време на хранене се настройваме на вълна приемане. Една приятелка казва, че не е добре децата да гледат телевизия докато се хранят, понеже тогава са по-внушаеми и информационните въздействия от детските филмчета /често с много агресия/ влизат директно към подсъзнанието им. По време на приемане /в частност хранене/ енергията тече навътре и защитите са махнати до голяма степен. По време на активност /отдаване/, енергията тече навън и повечето защити /за посока въздействие навътре/ са активни и в действие.

Ако няма бог, това е без значение, понеже го няма. Ако има Бог, пак е все тая дали ние вярваме в това. Живейте и вярвайте както си искате - ваша воля. Никой не е доказано умен или глупав според това дали вярва дали има Бог или не.
Още повече, че различните хора разбират различни неща под понятието Бог. За мене най-общо и повърхностно казано е, че всичко е свързано, има причина и следствие. Това не само на физично ниво, но и на по-високи и по-сложно устроени, по-фини нива.
Изпълнявайте си Вашата воля - свободни сте да го правите - свободата е свещено право. Въпрос на личен избор е да се съобразяваш с другите и да им служиш, изобщо не си длъжен. Е, има някакви последствия за тебе в по-далечен план в зависимост от избора. Щото да служиш на малкото си его е едно, да служиш на голяма и добра цел - друго. Онези отгоре може да решат да те благословят, да те оздравят, ако си болен, да ти дадат сили и средства... знам ли и аз какво още.
Хайде да не се разпростирам...
Смирения стар приятел задава логични въпроси и за дори не бих и помислила да споря. То не сме си очистили къщата, пък да каним Гости - не сме стигнали още дотам. Не се и моля, щото и аз не знам за какво, прекалено сляпа и глупава съм. Има само едно нещо, за което зная, че е правилно да се помоля:"Да бъде Волята Божия!" Но това си е чисто моя работа, на никого не промивам мозъка да го прави.
Всъщност, всяка молитва е добре да завършва по този начин, че за съжаление много лоши "молитви" са сбъднати... Добре, че ме мързи да опявам...

Божията воля - възможно най-доброто решение, с най-доби резултати, с най-малка необоснована загуба на време и енергия, възможно най-смисленото и ефективно решение за всеки, според Универсалния Всеобхващащ, Вселюбящ Разум. Понеже моят "разум" си е чиста глупост в сравнение с Него, понеже всъщност съм сляпа и необичаща... Понеже все още се чувстваме отделни и противопоставени на другите, а не едно Цяло. Да действам срещу друг, макар и от глупост, означава да действам срещу себе си и горчиво да съжалявам, но не защото ме е заболяло лично като последица от това, а защото друг го боли заради мене...
Това е един бърз и недовършен отговор.

Предупрежденията са хубаво нещо според мене. Ако ги бях слушала в живота си, бих избегнала много беди.
По-добре човек да вижда, отколкото да е сляп, по-добре да чува, отколкото да е глух, по-добре да знае, отколкото да е в неведение.
Вероятно част от предстоящите лоши неща може да се избегнат, иначе предупрежденията не биха имали смисъл. Друга част вероятно не може да се избегнат и човек трябва да приема съдбата и Волята Божия. Така мисля аз.
Не трябва да се страхуваш, а да си благодарна. Страшно щеше да е, ако тези видения бяха лъжливи. От Истината не бива да се страхуваме, а да сме благодарни за нея!

Аз например съм ползвала тапицерията на фотьойл да си забода иглата временно докато шия, но после съм я намирала забита докрай, само конецът й стърчи отвън. Та въпросната възглавница в един момент може да се е оказала възглавница-игленик,... и това е вариант.

Лечението с мисъл е повече от психотерапия. При психотерапията се говори, а при лечението с мисъл това не е нужно, нито по отношение на себе си, нито по отношение на друг. Психотерапията е само едно от приложенията на лечението с мисъл. Мисълта е енергия, която не е нужно да се изговори, за да действа. Понякога дори силата на мисълта отслабва, ако се изговори на глас.
Разбира се, добре е да се мисли правилно, преди да се говори. Думите могат да лекуват, могат и да разболяват. Същото важи и за мислите, когато са достатъчно силни.
Искам да добавя, че според мене мислите вървят в комплект със съответни чувства и колкото по-натоварена емоционално е една мисъл, толкова тя е по-силна. Това работи и се използва често неосъзнато. Другият вариант е мисълта да е по-концентрирана, а това се постига с работа и емоциите не са водещи, а представата за искания резултат.

Изложената гледна точка много ми допадна, но си мисля за още нещо.
Факт е съществуването на родова карма, на родови проклятия. Откакто се помня, се стремя да не навредя с нещо на някой друг и ако го направя неволно, самата аз страдам от това. Обаче... товарът върху мене и "уроците", които получавам в продължение на много дълго време, са доста тежки. Както каза преди време един мой приятел: "Никому нищо, всекиму виновна!"
Не е въпросът да се оплаквам или оправдавам, но съм се питала с какво толкова съм сгрешила, възможно ли е да съм причинила големи загуби някому, без да се усетя?!
Удивително е, но с този мой навик да търся причината само и единствено в себе си, не се сетих за нещо елементарно. В много отношения повтарям живота на майка си, макар че като хора сме много различни и ценностите ни са различни.

Всички сме в духовния път. Вегетарианството само по себе си не е нито необходимо, нито достатъчно условие за напредък. Би могло да е само признак за напредък, освен ако не е самоцел с благовидни причини, а същевременно с дълбоко осъдителна същност, към себе си, към други хора, към устройството на света и към Бога - то друго не остана...
Има кротки, благи, добри и смирени вегетарианци, с много меко и неосъдително излъчване - за тях виждам, че са здрави, неагресивни, добри, с изчистена до голяма степен карма. От дискутиращите тук видях само един такъв човек, а няколко други се доближават до това положение.
На останалите, които се изказват осъдително и агресивно, защото така го усещам, ми иде да кажа:
Хора, защо ви е да ядете хора?!
Защото има енергийно нараняване, енергийно ядене.
Не зная защо си направих труд да напиша и това, като зная, че няма да промени нито нечие мислене, нито нечие отношение.
Поздрав с Добрата молитва!

Днес една колежка за пореден път ми каза, че съм имала много труден живот, дори може да се каже - необичайно труден, но външно не ми личи, няма изразени отпечатъци на лицето ми. Изглеждам по-млада от много хора на моите години, а зная, че в момента изобщо не съм в най-добрата си форма. Истината е, че е имало периоди, когато отрицателните преживявания са били отпечатани на лицето ми, но после по някакъв начин са били изтрити и заменени с положителни.
Ще споделя тайната си. Това е изработената с времето способност да избирам как да се чувствам, независимо от външните обстоятелства. Не успявам винаги на 100%, има периоди на падане и ставане, но зная как да намирам покой при всички обстоятелства - решавам и го намирам вътре в себе си. По някакво чудо и външно нещата се нареждат.
Зная, че преминавам през изпитания, понякога много тежки и не мога да ги избегна. В изпитанията има по-дълбок смисъл, отколкото аз разбирам.
Много е важно човек да приеме живота си и себе си сега, в този момент такива, каквито са, да обича и да прощава.
Всъщност няма нищо, което да не е в хармония с вселенските закони. Проблемът идва от противопоставянето от наша страна.

Помага ни да излезем от летаргията и да се сетим, че можем да бъдем по-добри и по-успешни.
Изключително ценно е да намираме мотиви да се събудим и да построим възраждане на държавата си. Да построим по-добър свят за себе си и най-вече за децата си. Да не противопоставяме достиженията на нашия народ на другите народи, всички те са всеобщо богатство. Не е здравословна гледната точка, че щом нещо е чуждо, то е по-добро.
Това, което мисля, че трябва да постигнем, е да работим сплотени, заедно. Да изградим гражданско общество.
Мненията, които прочетох по-горе, са ценни, информативни, дават повод за размисъл. Провалили сме се обаче в едно - да бъдем добронамерени и благодарни един към друг, да сме сплотени, да сме сила.
Един сноп пръчки можеш да натрошиш като на шега, една по една, но ако са заедно, няма начин.
Разумно е да преодолеем това противоборство, да обединим знанията и усилията си, да даваме положителни примери и градивни решения.

Мисля, че за която и душа да мислиш, може да я привлечеш.

Съдейки по моя опит, човек може да мине през такива периоди и сам да се освободи. Лекарствата помагат, но най-добре е да се излекува без тях, като се научи да се владее. Да се научи да си позволява или не, да предизвиква или отхвърля определени чувства и мисли. Да се научи да приема нещата такива, каквито са и да се стреми да променя само тази част от тях, която си заслужава и му е по силите. Дисциплина на ума и чувствата - не е лесно, но е постижимо.
Всеки е преживял нещо подобно, в една или друга степен. За пример мога да дам постоянното въртене в ума на някоя песничка. Друг пример е например влюбването, особено ако е несподелено и човек остава сам с мислите и чувствата си. Или пък страх от нещо. Когато съм имала подобни периоди, просто съм се стремила да ангажирам вниманието и ума си с други неща. Най-лесно е с четене на интересна книга или с друго увлекателно занимание. При достатъчна упоритост се получава. По-трудно е, когато по някаква причина човек всъщност е силно емоционално свързан с обекта на своята натрапливост. Малко повече усилия и се получава. Друг метод е съзнателното изучаване на обекта на натрапливостта или страха. Често това са някакви илюзии или лъжливи представи, неща, за които не си струва да се държи човек. След това осъзнаване на действителното положение на нещата, освобождаването се получава от само себе си. Човек трябва да е свободен във всичко, включително в мислите и чувствата. Струва си да вземе отново своята свобода, да владее силата си - тя му се полага по право. Този, който не е вътрешно свободен, той не може да бъде щастлив.
Да спомена накрая за ролята на спортуването за освобождаване от различни невротични състояния. За мене бавното бягане е прекрасно средство. Също танци, колективни игри, туризъм... Варианти много - изберете сами. Не просто се отвлича вниманието, но се пречиства кръвта, отреагира се по естествен път на хормоните на стреса, отделят се повече ендорфини - хормоните на щастието и проблемът може да отлети бързо и неусетно. В 11 клас имах невроза, изписаха ми лекарства, които аз забравях да пия. По същото време започнах да тичам рано сутрин и две седмици по-късно нямаше и помен от болестта.
Пожелавам ви много здраве и щастие!

Аз го усещам по друг начин. Не съм повече от другите, но не съм и по-малко. Заслужавам любов и зачитане като всички Божии създания.Уважавам Бога в себе си и другите.

Предполагам, че зависи от няколко фактора как ще усетим и преживеем присъствието си на дадено място. Не само нашето моментно състояние, не само духът и енергетиката на мястото, но и околните присъстващи също имат своята роля.
На Кръстова гора ходят и много окултисти, част от които не са добри и имат свое силно излъчване, което може да подейства отрицателно на околните. Някои "енергии" действат като катализатори - ускоряват и усилват последствията от нашите мисли, чувства и постъпки. Всеки от нас има за какво да се покае. Това е първото условие за получаване на прошка, закрила и благодат. А за да стигне човек до покаяние, са нужни вяра и смирение.
И аз искам да отида на Кръстова гора.

Аз не възприемам миризмата на чесъна като противна. Не мога да го ям в по-големи количества, понеже сваля кръвното и ми става лошо. Чесън може да се яде и за удоволствие. Ако не беше така, отдавна да е излязъл от употреба.

E-e-e... Кога ще улуча в десятката?

Може бързо и кратичко, но не е толкова интересно. За мене не са важни толкова отговорите, колкото пътя до тях.
"Защо?" е чудесен въпрос!

Не се притеснявам от това да сгреша по отношение на някого, това е съвсем естествено в интернет-пространството. То човек сам себе си не може да опознае, камо ли друг от няколко изречения. Ако има нещо, извинявай, Пако! Ние просто си приказваме. Това е стерилно, не е заразно, надявам се няма никакви отрицателни последици. А писанието на Иван - дали всъщност беше към тебе?
Орлин, аз не бих сложила знак за равенство между моята или нечия друга сексуална енергия /за която си мисля, че е с органичен и физиологичен произход/ и Божествената енергия. Навремето познавах по дишането /имаше нещо като сумтене - не ясно, разбира се/ кога на бившия ми съпруг му се качваха хормоните и му идеше времето да ме "напада". Никакъв Господ нямаше участие при него за тая работа.

В България много хора работят повече, отколкото е нормално и здравословно. Произвеждат голям вътрешен продукт, който се ограбва от малцина безскрупулни крадци с бели якички, пиещи народната кръв, мислещи се за нещо повече от низката сган...
Поздравявам Макс за спокойствието, с което приема отправените към него отрицателни думи. Познавам го лично и зная, че не ги заслужава.
В България все още много често успяват некадърни, мързеливи и непочтени хора, използвайки връзки, интриги и злепоставяне, продавайки себе си и съвестта си. А работодателите все още мислят, че печелят от това. Пък и защо ли да се работи в много от случаите, когато дейността е за параван, а зад паравана се перат пари. Тогава колкото по-малко работа, толкова по-добре.

Има такова понятие като родова памет. Обикновено тя спи, но вярвайте, би се събудила при определени обстоятелства.
Изстрадали сме много като народ, особено някои от нас. Имаме нужда от балсам, който да излекува раните ни. Тези рани са някъде на повърхността. Дълбоко в гените си ние сме българи. Дори хора, които казват, че не им пука, всъщност са особено активни в тази тема. Мислят, че могат да пренесат тежестта си на другия крак, а този, който е стъпил в България, колко дълго може да виси във въздуха?
Ако вие имате една майка - добра или лоша, но майка, която ви е откърмила и отгледала, на стари години наистина ли няма да ви пука за нея?! Ще кажете ли: нека да мре? България е нашата майка. Не ви ли свиди за нея? Не ви ли свиди за изоставените къщи, за неизораните ниви, за непосятите цветя, за ... толкова много неща.
Вашият бунт се дължи на голяма болка, а болката - на голяма любов. Това виждам аз и зная, че може да се разчита на вас, когато му дойде времето да се впрегнем заедно и да се погрижим за родината си. Има още да растем и да съзреем. Младите, които идват сега, не са толкова уморени от живота, не са обременени от стари работи. Те няма да чакат някой да ги "оправи" отвън в свой интерес. В нас е заложен огромен потенциал, с който може да се сътворят чудеса.
България ще я бъде! Не като се предадем в нечии ръце, а когато позволим да ни помогнат като приятели. Тънка разлика, но съществена. Обичам целия свят и всички народи. Всеки народ има своя мисия, нещо, с което допринася за Цялото. Всеки народ има право на живот и на място за живеене. От нас зависи това място да е по-добро. В България още не е изградено гражданското общество. За мене този е пътят - когато отделни граждани станат по-съзнателни и отговорни, когато се обединят, за да бъдат реална сила срещу вълците-единаци, които сега ни пият кръвчицата. Аз лично чувствам голяма умора от живота, не мога да си вдигна главата от работа и задължения и с много хора е така. Много хора са болни психически и физически. Нужно е да се събудим, да открием източника на сила, да се възродим и да започнем работа за нашите деца, за нас, за родината ни. Тогава ще бъдем щастливи и горди, че сме българи. Не с някои моменти от историята ни, а с това, което сами правим днес.
Обичам Ви!

"Кришна съветва Арджуна да се бие, защото за един воин (кшатрия) няма по-благоприятна възможност от участието в праведна война (дхарма юддха). Той не може да се откаже от действия, защото самата природа (пракрити) ще го накара да действа. Щастието обаче може да бъде намерено единствено в Аза, а действията в света трябва да бъдат предприемани в дух на непривързаност, с единствената цел да се служи на Всевишния (Кришна)."
Бхагавад гита - Уикипедия

Харесвам идеята за свят, изпълнен с разнообразие, не унифициран.
Считам за нормално Бог /Кришна/ да действа и чрез хора. Може това да съм и аз.
Естествено е в природата явлението самозащита. Естествено е самоопределянето, естествено е разделението - така се създават потенциали, водещи до развитие.
Харесва ми идеята да съм космичен човек с Булг-арийска кръв, но виждам корените в нозете си, от които се храня и черпя сили, и от които зная коя съм и откъде идвам, какво ми е наследството и какви са пътищата пред мене. Огледах се за криле да полетя, но те са само в зачатък. Сигурно има космични хора с големи криле, които могат да полетят където искат и навсякъде да се чувстват добре.
Аз изпитвам неприятно чувство при представата България да я няма.

Не зная има ли минали животи и бъдещи, но точно тази история ми помогна преди време да простя на един човек и да бъда щастлива, да продължа пътя си свободна от лоши чувства. Той пак си продължава с номерата, но нали омразата му е другото лице на любовта, по-точно - изгубената, затова го съжалявам, вместо да го мразя.
Благодаря, Хриско, че ми припомни историята за малката душа и слънцето, че всички сме светлина, че Бог ни праща само ангели. Някои от тях са направили нещо много трудно - да забравят кои са всъщност, за да преживее някой чудото на прошката, на любовта.