Латина

Ето човекът

За мене дълги години беше трудно да осъзная защо страдам, търсех винаги вината в себе си. Сега се уча да благодаря за изпитанията, опитвам се да науча уроците, които ми представят, да развия и утвърдя добродетелите и най-вече да запазя Любовта в себе си дори когато ме боли. Лошите чувства са лукс, който не желая да си позволявам дори и за миг, понеже усещам как чрез тях за кратко време губя много. А най-лошо е усещането, че с тези чувства отблъсквам Светлите Сили и Същества, чувствам се осиротяла. Докато човек е в изпитание, боли, но когато мине известно време, чувството на болка се заменя с радостта от придобитото знание, от радостта, че си станал по-добър. Но защо да чакаме толкова - разумният човек се радва и благодари за всяко нещо, дадено от Бога.

Ето Човекът

Из Библията

Като си говорим за прабългари и славяни, идват ми наум два израза - "прабългарска сила" и "славянска душа".

Има една поговорка: "Разделят ли се леглата, разделят се сърцата". Според мене и обратното е вярно - разделят ли се сърцата, разделят се леглата.

Не мога да си представя някой да ме тормози като ме ограничава да общувам с когото си искам щом ми е приятно с него. Имам си съвест и се чувствам свободна.
Според мене горната ситуация не е изневяра, но и да е - какво от това?! Никой не е частна собственост и роб на никого. Нека любовта, уважението и доверието да свързват хората, другото няма смисъл и все някога ще се разпадне.
Един съвет от Учителя, който прочетох наскоро. В подобна ситуация е препоръчал жената да се сприятели с приятелката на съпруга си, ако съумее да е добронамерена и искрена. Може пък да не е дявол...
Зная, че мъж и жена може да общуват като души, над физическото ниво.

Безкрайно благодаря за точния и сбит отговор, бях започнала се срамувам от всичко което написах тук и да се чудя дали не се изложих с целия си пост. Отговорът ми доказа, че съм имала право да се притеснявам и да задавам въпроси, резултатът поне до тук е че както казва народът " майката даде на ревящото дете да бозае" т.е. повикаха ме и набързичко се пооправи положението като леко се опитаха да ме накарат да се почувствам виновна, но аз пък леко им припомних, че дори без отпуска все пак имам право на два почивни дни, изплатиха ми т.е. доплатиха ми набързо взетото като поне за сега
имам шанс да остана на работа защото от както са започнали направиха така, че много стари и доказали себе си работници си заминаха, вършеят както си знаят увивайки се около шефа като змии и внушавайки му куп неща. Постоянно карат хората да се чувстват на тръни и да се борят с всякакви средства за да останат на работа карайки ги да се чувстват незначителни и по този начин държат юздите на всички. На мен лично едната един ден ми изсъска, че няма да прокопсам с тази голяма уста. За сега замазаха положението защото видяха, че започнах да вдигам всичко на ура, а нямат интерес от тази работа и все пак шефа може би все още ми има доверие въпреки че са ме изкарали човек който не търпял критики и тям подобни.... чернотии. Благодаря отново Лора. Хубав ден!

по т. 2 - ако смяташ, че ще има и други след нея, не започвай нищо. И не чети написаното по-нататък.
по т. 3 - на твоята възраст Вътре в любовта задължително присъства И това чувство. Вътре в това чувство се опитай да откриеш и отгледаш Любовта - това се прави от двама.
по т. 4 - всичко е полезно за твоето развитие. Дадена ти е свободна воля, за да избираш.
по т. 5 - Защо да не може да е Божествена любов? Пристрастяването идва от егото или слабата воля - ако имаш силно его или слаба воля, ще се пристрастиш към каквото и да е. Любовта в случая е невинна.
по т. 6 - нищо алтруистично няма в другия вариант - избираш заместител - от СТРАХ. Страхът е лош съветник, обърни му гръб.
Последно по т. 1.-
Всичко ти е дадено от Бог - бъди му благодарен и го изживей. Веднъж си млад. Спри да противопоставяш сърце на ум, разреши им да действат Заедно! Слушай сърцето си, помагай му с ума.

Хм, не знам, и на мен вторият вариант ми звучи малко нещо мазохистично, а не алтруистично.
Аз лично съм избрала първия вариант и не съжалявам, още сме заедно.
Чудя се, тъй като в една връзка никога не може да е идеално, винаги се получава да има разни разминавания, търкания, които дори и дребни, могат да обърнат колата, ако го няма това силно чувство, което да те накара да поработиш върху себе си и отношенията като цяло, но да запазиш този специален човек до себе си.

Това ми звучи като самонаказание.
Човек си избира партньор, когато е щастлив, а не за да бъде щастлив. 
Безусловно се обича, когато в душата си носим силни чувства и любов, а не когато липсват.
Безусловната любов може да не я познаеш и пак да изживееш една щастлива връзка.
А защо да намаляваме страстите? 

Аз и друг път съм споделяла, но тук искам да кажа в съвсем прав текст - аз станах вегетарианка преди 6 години, покрай дъщеря ми, защото и без друго 10 години преди това готвех отделно за нея веге-храна. Имам и други наблюдения и съображения, обаче малката ми щерка е едно изключително здраво дете, не е пила лекарства и т.н. Аз като малка пък бях изключително болнава, всички грипове ми се лепяха, все едни ангини, до инжекции съм стигала, щяха сливиците да ми вадят, дори и като по-голяма, дори и вече с деца, често хващах грип или ангина и съм ходила с маска в къщи, за да не заразя децата ... Е, от 5-6 години също не съм пила антибиотик, дори и да ме посетят някакви грипни вируси всичко остава за ден-два известно неразположение и дотам. Правя такъв извод, защото друго в начина си на живот от 5-6 години не съм променяла.
Тази есен намекнах на голямата дъщеря, че не е нормално да се разболява всяка зима поне веднъж от бронхит (тъкмо беше се разкиснала нещо вече). Защо сестра й и аз не боледуваме толкова, май това, че не ядем месо и хапваме доста плодове има значение в това отношение, а баща й напротив, също често прави усложнения като ангини и бронхити и лапа лекарствата (и в момента той киха и духа, никой друг не прихваща в семейството). Тя нищо не каза, но тази последната зима, гледам не се спуска толкова на месото у дома, оставя на баща си да го яде, и ето, тази зима е здрава, ако не броим това първо разболяване, при което й споменах за евентуалната връзка с храненето.
Здравословният начин на живот няма как да не окаже своето значение. Не само месото, също и цигари, кафе, алкохол ... след 10 годишна системна употреба веднага си личи кой употребява и кой не. Понякога човек може да е генетично много здрав, но това ще му помага до не повече от около 40 годишна възраст; след това колкото и железен организъм да е имал, пак ще почне да дава фира.

Не, иска да ти каже, че има изобилие от статии и "научни" разработки, които изобилстват с научни термини и по тази причина звучат много сериозно, тежко и ... доказателствено ... в очите на по-редовите граждани.
Обаче ти не си от тях и се чудя защо се връзваш на всички такива писаници.
Но всъщност няма какво да се чудя, просто ти търсиш и намираш "доказателства" при това "научни" за ползата от месото и вредата от млякото, просто защото си такъв човек - 1. предпочиташ да ядеш месо, а не мляко и 2. си материалистично/научно настроен като човек, това е
За мен всеки човек е различен и за всеки е полезна различна храна, вкл. и месо за някои хора.

Мне, тук имам един въпрос - с какво обсъжданото българско население се е хранило преди половин век, преди цял век? А преди два? Ама, хайде, да не задълбаваме за преди два, че за тогава нямаме преки сведения, но за преди век - ами моят дядо е бил роден 1901г. и доживя до 92 години, много сме разговаряли с него, аз бях любимата му внучка Та не е ли бил хлябът и тогава основна храна?! Имало ли е затлъстели хора? Да, но много малко и предимно кои - чорбаджиите. Дори голямото шкембе е било като атрибут на чорбаджията С какво са се хранили по-обикновените хора, с месо ли? Да, да, ама не! При това дядо ми е от каракачански род - т.е поминъкът им е бил точно животновъдство; овце, кози, коне - всичко това им е било в ръцете, но не, рядко са кусвали месо! Мляко и сирене - да, но месо се е ядяло само на празници. Също ако някой се тръшне тежко болен. Животните са третирани като източник на доходи и източник на храна (мляко и сирене) - новите (или и стари) животни са ги продавали като стока, също вълната, млякото ... Дори и когато се е оженил и е водил уседнал начин на живот, на нивата се е ходело със самун хляб (и то не като сегашните - велпапе с много въздух, ами някъде около кило поне хляб), бучка сирене и 2-3 глави чесън или лук. Това е храната за цял ден оране, или жътва, или връзване и товарене на снопи ...
Чорбаджията - можел е да си позволи бял хляб, можел е да си позволи по-често месо (и пак не всеки ден или дори по три пъти на ден, както е сега), можел е да си позволи да не извършва тежък физически труд и резултатът е какво - затлъстяване.
Сам си прави изводите.
А толкова месо, колкото сега се яде, никога не е било. Може би само разни ескимоси и так далее народи щат не щат, са яли предимно риба, тюлени и водорасли, корени ..., като няма друго.

Много се съмнявам, че говеждото е полезно за човека. Веднага ми хрумна как това изследване служи на огромните стопанства в Южна Америка, които отглеждат говеда и са основен доставчик на Макдонадлс и сие.
 
Съвременният човек така е мутирал, че единственото приемливо за организма му месо е птичето и рибата. И то не за всеки и не при всички обстоятелства.

Подмладяване

Подмладяване

Молитвен наряд за начало:
 
Добрата Молитва
 
 
Подмладяване - беседа
 
Молитвен наряд за край:
 
Аз съм човек, служител на Доброто
 
Подмладяване

Спирането на ума не се случва и не се поддържа от ума, от аз.
След като ти спираш ума си, следователно не си го спирал, а само си го забавил, но все още ти си там, сиреч ума, самосъзнанието ти функционира. Това се нарича относително абстрахиране и концентриране върху промеждутъците тишина, но тази тишина нищо не върши за крайното освобождение, докато не се "оцветиш" с нея, докато ти не угаснеш съвсем в нея, докато не изчезнеш в нея.
Ако ти и тишината сте нещо различно - от една страна ти, като субект, който във много фин аспект присъства, а от друга - тя, като обект на съзерцание и наслаждение, значи тотално спиране на ума няма.
Все пак това е част от пътя.
Иначе тази тишина и пустота, за които пишеш, са относителни. Полезни са - в тях човек се презарежда, релаксира, но Шамата (будиски термин), Мира на ума бива да бъде съпътстван от дълбокото прозрение - Випашана.
Казват, че ако можеш да "задържиш" (не го задържаш всъщност ти,а то само се задържа "на собствената си тежест") тишината на ума за 24 часа - стига е.
:-)
Това което пречи на ума да остане в състояние на покой (Шамата/Шаббат и пр.) са т. н. "васани", или "самскари"/"семена". Неизживяната карма/желания.
 
Именно тук не може да впрегнеш волята за да отидеш отвъд ума, защото кой е този, който чрез волята си се опитва да отиде отвъд ума? Пак ти. Това е фалшиво отиване.
Можеш да насочиш волята съм към това да спреш волята си, желанието си. Последното желание, което бива да бъде прекратено е желанието за постигане. Но да спреш волята си е трудно, още пове ако преди това дълги години си я тренирал яко.
Затова в Дзен се казва, че докато е в "медитацията" монахът мисли за немисленето.
 
Ошо пък казва, че на изток ползват ума си (мислите си) като транплин към отвъд ума.
 
Станимир, на съзнателно ниво страхът от смъртта може привидно да изглежда трансформиран, преодолен, но на подсъзнателно ниво той има огромен корен. Когато падне преградата, която е разделяла съзнание от подсъзнание, а именно като започнат да излизат самскарите - тогава става страшното.
Затова е добре човек да ги отработва отдалече, дет се казва и до колкото може, защото сила, ум, талант, способност и добри ситуации, подходящи условия - всичко това е от Бога. :-)
 
Вавилонската кула - именно търси равенство с Бога, изкачване към Него.
Верния подход е в смирението - когато "викаш" от ниското към Бога и го призоваваш Той да дойде в теб и да те изпълни.
 
Но, ако човек практикува правилно, без да пренебрегва тялото, с подходящите практики, отнесени към всички нива, то и пътя на изкачване не е опасен, иначе не е грешен, но крие повече опасности, защото при него подсъзнанието (дявола*) се чисти последно.
:-)

Да и аз преди време тъй... все си мислех, че нещата зависят от мен, докато не дойдоха определи изживявания.
Там, в тях нито едни практики не работиха. Нямаше и помен от "силата" на визуазация, или от "силата" на "положителното мислене". Празната и лишена от искеронст джапа (мантра йога) също не свърши работа, нито асани, нито опити за медитации, нито рейки, нито нито... защото всичко беше продуцирано от ума ми, с цел той да се самозащите, за да не пукна, да не гътна.
Това в Каббала се нарича "строене на вавилонска кула".
Когато Бог тръгне да разрушава тази кула в човека, изградена от всякакви черодейства, магии, езотерични практики, дишания, визуализации и пр и пр., тогава нищо не може да ти бъде от помощ, а Въздесъщия разрушава кулата защото на същата е и дошло времето за разрушение.
Преди това и да искаш тя да бъде разрушена и да впрягаш всички сили на свата, то това няма как да се случи.
 
В тези моменти е много тежко и всичкото ти познание и знание е безполезно. Страх и скърцане със зъби, дет е речено.
А учителят многократно преди това нежно ме предупреждаваше, че ще настъпи време, когато ще се наложи, все пак, да се пусна. Това пускане е трудното. Умаът не е свикнал на пускане, не знае как, не е учен. Медитациите, ако са правилни, те работят в тази посока - учат човека да се пуска от себе си, да се предава в ръцете на Твореца.
Нищо не те спасява иначе, освен това да се предадеш, но то предаването него пак няма как сам да сториш, защото не знаеш и не можеш. Ума не го може това. Това не е неговата природа. Природата на ума (на обословения ум) е да се обезпечава, да се огражда, да се подсигурява, да строи кулата. Той не умее да работи срещу себе си. Затова работата я върши Бог. Затова и Спасението е дар е не е плод от дела по Закона. Затова ако искаш да спечелиш живота си, ще го изгубиш, а ако изгубиш живнота си - ще го намериш.
 
Руми е казал следното:
"Само смърт след смърт ме доведе до/в тази гола Пустиня, от където Ти бликаш от всичко."
 
А ап. Павел споделя:
"Всеки ден умирам, тако ми похвалата за вас която имам в Христа Иисуса Господа нашего."

Виж тази тема: Сънна парализа.
 
Обездвижването е нормално по време на сън, като целта е да се предпази човек от наранявания. Просто си се осъзнала малко по-рано, т.е. съзнанието ти вече е било будно, докато тялото и по-точно нервната ти система все още е спяла. Това е повърхностно обяснение, а в нета съм сигурен, че ще намериш повече.

Има 1) изкуствена, заучена, престорена харизма, има и 2) естествена, има и 3) духовна (не намирам по-точна дума). Когато говорим за първата група, то естествено, че дадените в откриващия пост правила не важат съвсем. Но те се отнасят до голяма степен за втората и третата група. Разбира се понякога можем да имаме съчетание на първата и втората група, но никога на първата и третата. Тя е съчетание на силно енергийно излъчване с дълбоко разбиране и познание и ,разбира се, липса на егоистичност.

Това е някаква американска измишльотина за промиване на мозъци.
Ето детайлно мнението ми за качествата на уж харизматичната личност.

1. Те предпочитат да слушат, отколкото да говорят
Според мен основното качество на харизматичната личност е, че когато говорят, всички ги слушат с възхищение. Това е и смисълът им: да говорят и другите да ги слушат с обожание. Иначе харизма няма.
2. Те избягват селективното слушане
Харизматичната личност слуша, за да може после да говори и да въздейства на аудиторията. Това става точно чрез селективното слушане.
3. Те оставят настрана своите проблеми
Харизматичната личност използва харизма именно, за да изложи своите проблеми или тези, които смята за важни, т.е. пак своите проблеми,
4. Те предпочитат да дават, а не да получават
Харизматичните хора винаги получават внимание. Какво дават не е важно
5. Те не се правят на важни,....
Те са единствено важните пред аудиторията.
6. ...защото те осъзнават, че другите хора са по-важни
Другите са аудиторията и са важни като аудитория и впоследствие като носители на идеите на харизматичната личност
7. Те насочват прожекторите към другите
Истински харизматичната личност е концентрирана върху себе си и мисията си
8. Те подбират думите си
Те подбират думите си единствено с цел да въздействат по-добре. Абе всъщност не подбират. Просто изразяват харизмата си
9. Те не обсъждат чуждите провали,....
Обсъждат ги само, ако се нуждаят при прокарването на целите си.
10. .....но с готовност обсъждат своите неуспехи
Никоя харизматична личност не би обсъждала неуспехите си, освен ако базирано на това не очаква голям успех.

,, Забелязвали ли сте как някои хора с лекота успяват да изграждат и поддържат прекрасни отношения с останалите, да излъчват непрестанен позитивизъм, да карат другите около тях да се чувстват добре? Това са хора, с които всеки предпочита да е заобиколен. Но можем ли и ние да се превърнем в тези обаятелни хора, на които се възхищаваме? Можем, твърди онлайн изданието за бизнес и предприемачество Inc.com. Защото харизмата не се изразява в това какво ниво на успех сме постигнали, какви са презентационните ни умения или как се обличаме, а по-скоро в това какво правим, посочва изданието. То е събрало 10 навика на удивително харизматичните хора.
Вижте ги:
1. Те предпочитат да слушат, отколкото да говорят
За да придобиете и вие този навик, от Inc.com съветват да задавате въпроси, да поддържате зрителен контакт, да се усмихвате, да кимате, да отговаряте, но по-скоро невербално. Това е всичко, което ви е нужно, за да покажете на даден човек, че той е важен за вас. Не давайте съвет, освен ако не ви питат, препоръчва още изданието. Винаги говорете, когато имате да кажете нещо важно, но дайте да се разбере, че то е важно за човека, с когото говорите, а не толкова за вас. Защото така правят харизматичните хора, посочва Inc.com.
2. Те избягват селективното слушане
Има много хора, които слушат избирателно. С други думи, дават ухо само на това, което ги засяга. За разлика от тях харизматичните хора слушат внимателно всекиго, независимо на каква позиция или какъв социален статус има.
3. Те оставят настрана своите проблеми
За да успеете и вие да овладеете този навик, от Inc.com препоръчват да не си проверявате телефона и да не поглеждате към монитора на компютъра, докато говорите с някого. Никога няма да можете да се сближите истински с някого, ако сте фокусирани върху собствените си дела. Отдайте цялото си внимание! Малко хора умеят това, посочва изданието. Именно затова те са толкова желани за компания.
4. Те предпочитат да дават, а не да получават
Харизматичните хора никога не мислят какво могат да спечелят при общуването си с останалите. Те по-скоро се фокусират върху това, което могат да дадат. Защото да даваш е единствения начин да създадеш истинска връзка, отбелязва Inc.com.
5. Те не се правят на важни,....
Единствените хора, които се впечатляват от надутото и претенциозно поведение на даден човек, са други превзети и арогантни хора. Останалите се дразнят и не се чувстват комфортно в компанията им, посочва Inc.com.
6. ...защото те осъзнават, че другите хора са по-важни
Вие вече сте наясно с това, което знаете. Познавате своята гледна точка и перспектива. Не можете да научите нищо от себе си. Но вие нямате идея какво знаят другите. Всички те, независимо кои са, знаят неща, които вие не знаете. Това ги прави много по-важни от вас – защото те са хора, от които вие можете да научите нещо.
7. Те насочват прожекторите към другите
Похвалите не са в повече на никого. Затова опитай да отбележиш това, което правят другите добре, препоръчва Inc.com. Те ще оценят не само похвалата, но и факта, че сте забелязали в какво те се справят добре. Това ще ги накара да се почувстват малко по-способни и по-важни.
8. Те подбират думите си
Думите, които използвате, влияят на настроението на другите. Вместо „Ти трябва да отидеш на среща” те казват: „Би било добре да се срещнеш с други хора”. Вместо „Трябва да направиш презентация на нов клиент” те казват „Би било добре да споделиш това с други хора”. Вместо „Трябва да отидеш на фитнес” те казват „Би било хубаво да потренираш и да подобриш здравето си”. Вместо „Трябва да направиш интервю с кандидатите за работа” те казват „Би било добре да избереш готин човек, който да се присъедини към екипа ни”. Всички ние искаме да сме заобиколени от щастливи и ентусиазирани хора. Думите, които избирате, могат да накарат другите хора да се почувстват по-добре от себе си, както и да помогнат на вас да се чувствате по-добре.
9. Те не обсъждат чуждите провали,....
Без съмнение, на всеки от нас му се е случвало в компанията му да се клюкарства за други хора. Харизматичните хора обаче не се присмиват на останалите. Защото в противен случай останалите хора ще си помислят, че понякога го правите и спрямо тях.
10. .....но с готовност обсъждат своите неуспехи
Харизматичните хора споделят с готовност своите провали. Признават с лекота грешките си. Те не се присмиват на другите, но нямат проблем да се надсмиват над себе си. Защото хората няма да се смеят зад гърба ти, ако имат възможност да се смеят с теб, посочва Inc.com. " http://www.economy.bg/management/view/4772/Tajnata-na-harizmatichnite-lichnosti

Ядро от бивши хористки с разнообразен музикален опит основава нов дамски камерен хор в София под ръководството на диригент Галина Попова. Освен активната подготовка на певчески репертоар и добре прекараното време, ще има възможност по желание и за посещаване на медитативни и творческиупражнения за освобождаване на гласа.
 
Заниманията ще се провеждат в 
читалище „Акад. Андрей Стоянов” на ул. Искър
(на ъгъла с бул. Васил Левски, с/у Първа математическа гимназия).
 
Първо прослушване се организира на 26.2.2013 г. от 19 часа на указания адрес.
 
За повече информация,
моля, обадете се на телефон : 0885581768

Обстановката се е поразведрила от открването на темата досега. Тъкмо се чудех как ще вместя една трагикомична случка отпреди години.
Свекървата на бившата ми свекърва, Бог да я прости, много ме обичаше. От всички пилета имаше само едно качулато и тя го кръсти на мене, на галено име. Много се радвахме, защото беше като една коронясана кокошчица, истинска красавица.
Не след дълго отидохме на село и що да разберем?! Нещо било станало, не можаха да обяснят добре какво, но кокошчицата, кръстена на мене, първа отишла под ножа... Решението се сещате чие било - на свекървата и свекъра.

Ясно, че темата не е предвидена за рецепти, но все пак е поставен проблем и се търсят практични решения. Рецептите може да се преместят другаде и да се даде линк, ако се прецени, че е по-удачно.
Аз съм любопитна за рецептата на Ян.

Късмети под новогодишната елха...
Имаш право, състраданието и взаимопомощта са по-ценни от безметежното благополучие. Когато човек е толкова беден и си мисли, че няма какво да даде...
Връщам се от работа преди няколко дни. Точно пред себе си виждам как количката за пазаруване на една жена се счупва, пада й едното колело. В другата си ръка носи още багаж, а е заледено, студено и хлъзгаво. Втурвам се към нея, опитвайки се да закача колелото, но не се получава... Най-накрая се закачи! Вдигам очи да видя жената, оказва се много възрастна, над седемдесетгодишна. Толкова се радвам че ще може да се прибере нормално!
Вървя към къщи, а сърцето ми лети! Колко малко трябва на човек да бъде щастлив, просто да откликне и да направи едно микроскопично добро.